Р
Е Ш Е Н
И Е
гр.София, 19.02.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
Членове: ЕВГЕНИ ГЕОРГИЕВ
ЕКАТЕРИНА СТОЕВА
разгледа докладваното от съдия Стоева ч.гр.д. №
12461/2019г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Подадена е жалба от длъжника З. „Б.И.“ АД, ***, против
постановление от 13.08.2019 г. на ЧСИ С.Я., с район на действие СГС, по изп.д.№
20198440401492, с което е оставено без уважение искане на жалбоподателя за
намаляване на разноски за адвокатско възнаграждение на взискателите от 1150лв.
Жалбоподателят твърди, че
адвокатското възнаграждение е прекомерно предвид правната и фактическа сложност
на изпълнителното дело и извършените от процесуалния представител на
взискателите изпълнителни действия, изразяващи се единствено в подаване на
молба за образуване на делото. Липсвали доказателства за заплащане на
претендираното възнаграждение. Моли съда да намали адвокатския хонорар до
сумата от 972.26лв., алтернативно до минималния размер за образуване и водене
на изпълнителното дело съгласно Наредба № 1 на ВАдС. Претендира присъждане на
разноски.
Взискателите И.М.М.и И.М.Ф.считат жалбата за
неоснователна, тъй като длъжникът не погасил задължението си по изпълнителния
лист в срока за доброволно изпълнение, поради което следва да отговаря за
разноски не само за образуването, но и за воденето на изпълнителното дело. По
искания на процесуалния представител на взискателите били наложени запори върху
сметките на длъжника в две търговски банки, по които обаче вече били наложени и
множество други запори. По тази причина е било необходимо извършването и на
други изпълнителни действия. Навеждат, че адвокатското възнаграждение на всеки
един е в рамките на минималния размер, определен съгласно чл. 10, т. 1 и 2 вр.
чл. 7 от Наредба № 1 от 2014 г. на ВАдС с оглед на материалния интерес, като същото
да е било платено. Претендират разноски.
В мотивите си съдебният изпълнител изразява становище
за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като разгледа жалбата и
прецени данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител
/чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Производството по изп.д. № 20198440401492 на ЧСИ С.Я.,
рег. № 844 КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано по молба от 11.07.2019
г. на И.М.М.и И.М.Ф., чрез упълномощен адв. Г.С.-САК, въз основа изпълнителен
лист от 24.06.2019г., издаден по гр.д.№ 45538/2018г. по описа на СРС, 88 състав, с който З. „Б.И.“ АД е
осъдено да заплати на И.М.сумата от 10128.13лв., представляваща законна лихва
за забава за периода 10.07.2015г.-18.03.2016г. върху обезщетение за имуществени
и неимуществени вреди, и сумата от 850 лв. разноски за производството, както и
на И.Ф.сумата от 4613.72лв., представляваща законна лихва за забава за периода
10.07.2015г.-18.03.2016г. върху обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди, и сумата от 550лв. разноски за исковото производство. Към молбата са
приложени договори за правна защита и съдействие в изпълнителното производство
с уговорено възнаграждение в общ размер от 1150 лв., съдържащи изявление на
страните по тях за заплащането му в брой при подписване на договора /стр.5 и
стр.6/. С молбата на основание чл.18 ЗЧСИ възложили на съдебния изпълнител правата
за извършване на всички действия по удовлетворяване на вземанията по изпълнителния
лист. Поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 18.07.2019г.,
като с нея е поканен в двуседмичен срок да заплати задължението по
изпълнителния лист и разноските по изпълнението за адвокат на взискателите от
1150лв., съответно такси по Тарифата към ЗЧСИ /стр.15 от изп.дело/. На
22.07.2019г. длъжникът подал възражение срещу размера на разноските за
адвокатско възнаграждение, която с обжалваното постановление от 13.08.2019г. съдебният изпълнител отказал да
уважи.
С постановлението за образуване на делото ЧСИ наложил
запор върху вземанията по банковите сметки на длъжника в „Уникредит Булбанк“, а
въз основа молба на взискателите от 19.08.2019г. наложил запор върху сметките
му в „Банка ДСК „ЕАД. На 10.09.2019г. по посочената в поканата за доброволно
изпълнение сметка на съдебния изпълнител е постъпила сумата от 19004.43 лв. с
наредител З. „Б.И.“ АД /стр. 61/.
При така установеното от фактическа страна съдът
намира частната жалба за неоснователна по следните съображения.
Съгласно чл.10, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително
дело възнаграждението е 200лв. за образуване на изпълнително дело и 1/2 част от
съответните размери посочени в чл. 7, ал. 2 за процесуално представителство,
защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания над 1000лв. В случая взискателите са
подали молба за образуване на изпълнително производство чрез упълномощен
адвокат, поради което им се следват разноски за адвокатско възнаграждение в
минимално установения размер от 200лв. съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Наредбата.
В молбата за образуване не са били посочени конкретни изпълнителни способи, а е
било извършено овластяване на съдебния изпълнител по чл.18 ЗЧСИ. С отделна
молба е поискано налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в
определена търговска банка, който запор е бил наложен от съдебния изпълнител.
Посоченото действие е насочено към удовлетворяване на вземането, поради което на кредиторите се
дължат и разноски за адвокатско възнаграждение съгласно чл.10, ал.1, т.2 от
Наредбата. В приложеното копие от изпълнителното дело се съдържат данни
задължението да е погасено чрез плащане след определения в поканата срок за
доброволно изпълнение и след подаване на частната жалба.
Вземанията на взискателя И.М.М.по изпълнителния лист
са в общ размер от 10978лв., а тези на И.М.Ф.са в общ размер от 5163.72лв. Така
минималният размер на възнаграждението за водене на изпълнителното дело съгласно чл.10, ал.1, т.2 от
Наредбата възлиза на сумата 1120.12 лв. (627.67лв. + 492.45лв.). Уговореният в
договора за правна помощ и съдействие и платен размер от 1150лв. не е
прекомерен, тъй като е близък до минималния. В съдържащите се в копието от
изпълнителното дело договори за правна защита и съдействие е удостоверено
заплащането в брой на възнаграждението за представителство на взискателите,
което има характеристиките на разписка доказваща факта на плащането.
С оглед изложеното жалбата е неоснователна и следва да
се остави без уважение.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответниците по жалбата
следва да се присъдят разноски от 200лв. за платено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалба на З.
„Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и управление:***, против постановление от
13.08.2019 г. на ЧСИ С.Я., с район на действие СГС, по изп.д.№ 20198440401492,
с което е оставено без уважение искане на жалбоподателя за намаляване разноски
за адвокатско възнаграждение на взискателите.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и управление:*** да заплати на И.М.М., ЕГН **********, и И.М.Ф., ЕГН **********,
двамата със съдебен адрес ***, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК
от 200лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.