Р Е Ш Е Н И Е
№.499 гр. Шумен, 29.06.2011 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, в открито заседание, на осми юни две хиляди и единадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№347 по описа за 1998 година на ШРС, за да се произнесе, съобрази
следното:
Предявени са обективно съединени искове, с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ.
В исковата си молба до съда ищецът – С.Н.А., ЕГН **********
излага, че на 09.03.1998 г. му била връчена заповед за прекратяване на
трудовото му правоотношение с ответника- Кооперация “Дибич” на основание
чл.330, ал.1, т.5 от КТ, във вр. с чл.190, т.3 и т.4 от КТ. Като причини за
уволнението, работодателят бил посочил “злоупотреба с доверието на
работодателя, установена липса на пшеница и царевица по време на неговото
дежурство.” Ищецът сочи, че така извършеното уволнение е незаконно, тъй като не
бил виновен, а от друга страна не била установена по някакъв надлежен начин
такава липса. Ищецът поискал да даде обяснения, но това му било отказано.
Поскал и да бъде повикана полицията, но и това му било отказано. Поради
гореизложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да признае
извършеното уволнение за незаконно и да се отмени, да се възстанови ищеца на
предишната, заемана от него работа, както
и да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение за времето, през
което е останал без работа, в размер на 5 000 лв., считано за периода от
09.03.1998 г. до 01.12.1999 г. В хода на производството, поради оттегляне на
иска по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, производството в тази му част е прекратено.
Поради частично оттегляне на иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, производството в
частта му за сума от 4 400 лв. е прекратено, като искът се счита за
предявен за сума от 600.00 лв., представляваща обезщетение за оставането на
ищеца без работа за шест месеца.
Ответникът първоначално изразява становище за
неоснователност на исковете, като в последствие заявява, че признава иска за
признаване на уволнението за незаконно, както и заявява, че страните са
постигнали споразумение за заплащане на сума от 600.00 лв., представляваща
обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа.
От събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от
фактическа и правна страна:
По делото е безспорно, а се установява и от събраните по
делото писмени доказателства, че между страните е съществувало валидно трудово
правоотношение и ищецът е работил при
ответника, като е изпълнявал длъжността “полска въоръжена охрана” /охрана стоп.
двор/. Не се спори, а се установява и от Заповед №3/09.03.1998 г. на Председателя
на кооперацията, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на
основание чл.330, ал.1, т.5 от КТ, вр. с чл.190, т.3 и т.4 от КТ, считано от 09.03.1998
г., поради “злоупотреба с доверието на работодателя. Установена липса на
пшеница и царевица по време на неговото дежурство.” Съобразно разпределението
на доказателствената тежест, изцяло в тежест на ответника е да установи
законосъобразността на уволнението.
На първо място, съдът следва да извърши проверка на
процесната заповед досежно процедурата по чл.193, ал.1 от КТ и досежно
пълнотата на изложените мотиви /чл.195, ал.1 от КТ/. В настоящата хипотеза,
ответникът не ангажира доказателства, че е спазена процедурата по налагане на
дисциплинарното наказание, а именно, че преди уволнението, работодателят е
изслушал работника или е приел писмените му обяснения. Видно от представения
частно заверен препис от докладна до председателя на кооперацията, законният
представител на ответника с резолюция единствено е посочил, че въз основа на
докладната на Ст. Михайлова, “лицето С.Н. да бъде уволнен дисциплинарно,
считано от 09.03.1998 г.”. Съобразно нормата на чл.193, ал.2 от КТ, когато
работодателят предварително не е изслушал работника или служителя, или не е
приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното уволнение, без да
разглежда спора по същество. При така установената фактическа обстановка, както
и с оглед направеното от ответника признание, съдът намира, че извършеното
уволнение се явява незаконосъобразно, поради което и следва да бъде отменено.
Досежно иска за присъждане на обезщетение за времето,
през което ищецът е останал без работа на основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с
чл.225 от КТ, по делото се установи следното: Между страните не се спори, че
след процесното уволнение за период по-
дълг от шест месеца, ищецът не е сключвал нов трудов договор, т.е. останал е
без работа. Соченото обстоятелство се потвърждава и от представените от ищеца
писмени доказателства- частно заверени преписи от трудова книжка, стр. 24, 25. Имайки
предвид изложеното, както и с оглед изявленията на страните, че са постигнали
съгласие на ищеца да му бъде заплатена сумата от 600.00 лв., представляваща
обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, поради
извършеното уволнение, заключава, че така предявения иск следва да бъде уважен
изцяло.
На основание чл.63, ал.3 от ГПК /отм./, вр. с чл63, ал.1,
б.”а” от ГПК /отм./, ответникът следва да заплати държавна такса върху
уважените искове в размер на 100.00 лв.
На основание чл.64, ал.1 от ГПК /отм./, ответникът следва
да заплати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно с уважените
искове, в размер на 150.00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА
уволнението
на С.Н.А., ЕГН **********,***, извършено със Заповед №3/09.03.1998 г. на Председателя
на Кооперация “Дибич”, с Дибич на основание чл.330, ал.1, т.5 от КТ, вр. с чл.190,
т.3 и т.4 от КТ, за НЕЗАКОННО и го
ОТМЕНЯ.
ОСЪЖДА Кооперация “Дибич”,
с. Дибич, представлявана от ИБИ- Председател, да заплати на С.Н.А., ЕГН **********,*** сумата от 600.00 лв. /шестстотин лева/, представляваща обезщетение
по чл.225, ал.1 от КТ за шест месеца, считано за периода от 09.03.1998 г. до 09.09.1998
г., както и сумата от 150.00 лв. /сто
и петдесет лева/, представляваща направените по делото разноски, съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Кооперация “Дибич”,
с. Дибич, представлявана от И Б Иов- Председател да заплати в полза на Районен
съд - гр. Шумен, държавна такса върху уважените искове, в размер на 100.00 лв.
/сто лева/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски
окръжен съд в четиринадесетдневен срок, считано от уведомяването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: