О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 29.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Наказателно отделение, IX въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
АНИ ЗАХАРИЕВА
СИЛВИЯ
ТАЧЕВА
като
разгледа докладваното от младши съдия Тачева в.н.ч.д. № 1154 по описа на съда
за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
двадесет и втора на НПК.
Образувано е по повод частна жалба от
осъдения Ю.Б.Г. и адв. С.Ц. /защитник по приключилото наказателно производство/,
срещу определение от 18.02.2021 г., постановено по НОХД № 1115/2014г. по описа
на СРС, НО, 102 – ри състав, с което на чл. 266, ал. 4, изр. 1 вр. ал. 2 от НПК
е оставена без уважение жалбата на адв. С.Ц. и Ю.Г., срещу разпореждане на
председателя на съдебния състав, обективирано в проток0ол от съдебно заседание
от 28.09.2017г. по НОХД № 1115/2014г. по описа на СРС, НО, 102-ри състав, с
което поотделно на подсъдимия Г. и адв. Ц. им е било наложено наказание „глоба“
в размер на 1000 лв. за нарушаване на реда в съдебната зала.
В частната жалба е наведен довод за
неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. В подкрепа на
това се твърди, че е налице абсолютно нарушение на процесуалните правила
/незаконен състав/, поради това, че произнасянето на съда е след влизане в сила
на присъдата. Изложени са съображения за изтекла давност като е цитирано ТР
№2/28.02.2018г. на ОСНК на ВКС. На следващо място се твърди, че в протокола
липса отразяване на действията на подсъдимия и защитника му; имало ли е
забележки на председателя на състава, кога и какви; имало ли е прекъсвания, от
кого, за какво, в кой момент и колко са на брой. Според жалбоподателите съдията
– докладчик е „дописал протокола“. Твърди се, че двукратно е бил изискан препис
от протокола, но такъв не им е бил предоставен. Направено е искане служебно да
се изиска записа от последното заседание по делото. Иска се отмяна на
определението, с което на страните им е наложена глоба по реда на чл. 266 от НПК.
Софийски градски съд, като взе предвид
доводите на частния жалбоподател, въз основа на събраните по делото
доказателства и закона приема за установено следното
Подадената частна жалба е процесуално
допустима, тъй като е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен
контрол, подадена е от легитимирани за това лица и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, частната жалба е
неоснователна.
Наказателното производство по НОХД
№ 1115/2014 г. по описа на СРС, НО, 102 състав е било образувано по повод
внесен от СРП обвинителен акт срещу Ю.Б.Г. за престъпление по чл.216, ал.5,
пр.1, вр. ал.1, пр.1 НК. С присъда № 224914/28.09.2017г. подсъдимият Г. е
признат за виновен и е осъден на наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2
години, като на основание чл.66, ал.1 НК наказанието е отложено за изпитателен
срок от 5 години. С решение № 474 от 23.05.2019 г. постановено по ВНОХД №
319/2019 г. присъдата на първоинстанционния съд е потвърдена изцяло.
В последното съдебно заседание е
постановено определение от председателя на съдебния състав и докладчик по
делото, с което за нарушение на реда в съдебната зала е наложена глоба в размер
на 1000 лв. на подсъдимия Г. за прекъсване на съдебния състав по време на
изложението на присъдата и на адв. Ц., в същият размер, за прекъсване и коментари от нейна страна, че
съдията е „тъп и неграмотен“.
По делото е приложена молба от
09.09.2017 г. на адв. Ц., с която моли да получи препис от протокола от
съдебното заседание проведено на 28.09.2017 г. Върху молбата е изписан
ръкописен текст „ДА“ без изписана дата и подпис.
На 05.07.2019 г. подсъдимият Г. е получил
Уведомление за доброволно изпълнение за заплащане на сумата от 1000 лв., ведно
с лихвите до окончателното изплащане на сумата, представляваща наложена му
глоба в съдебно заседание на 28.09.2017 г.
На 11.07.2019 г. адв. Ц. е получила
Уведомление за доброволно изпълнение за заплащане на сумата от 1000 лева, ведно
с лихвите до окончателното изплащане на сумата, представляваща наложена й глоба
в съдебно заседание на 28.09.2017 г.
На 08.07.2019 г. е депозирана в СРС
жалба с вх.№ 1046736 от адв. Ц. и подсъдимия Г., с която правят искане за
отмяна на съдебен акт за наложените глоби. В жалбата се твърди, че за таях са
узнали едва когато са получили Уведомленията за доброволно изпълнение.
Върху жалбата е изписано ръкописно „Р“ и
дата 11.07.2019 г. и ръкописен текст: „Няма основания за отмяна на съдебния акт
от 28.09.2017 г., т.к. наказанията са наложени за обидни квалификации по адрес
на съдебния състав и най-малкото нарушава реда зала“. Под текста е положен
подпис.
На 15.07.2019 г. е депозирана в СРС жалба
с вх.№ 10478199 от подсъдимия Г., с която прави искане за отмяна на съдебен акт
от 28.09.2017 г. В жалбата се твърди, че за наложената глоба е узнал, когато е
получил Уведомление за доброволно изпълнение на наложената глоба на 11.07.2019
г.
Върху жалбата е изписано ръкописно „Р“ и
дата 16.07.2019 г. и ръкописен текст – „Актът не би могъл да бъде отменен,
т.к.произнесен за нарушение реда в съдебно заседание и обиди към съда. Фазата
на изпълнение /доброволно или принудително/ също не позволява подобно действие
на съда.“ Под текста е положен подпис.
На 16.07.2019г. е депозирана и жалба до
Административен съд – София, с аналогични на тези до СРС доводи. С определение
от 25.02.2020 г. съдът е прекратил производството по КНАХД № 8191/2019г. и е
изпратил делото по компетентност на СГС.
С определение от 09.03.2020г. на СГС,
НО, XIII
въззивен състав съдебното производство е прекратено и делото е върнато на състава
на СРС, постановил първоинстанционната присъда, с указание за произнасяне по
молбите с нарочен съдебен акт.
Съгласно чл. 266, ал. 2 от НПК,
председателят на състава поддържа реда в съдебната зала, като при груби
нарушения, същият може да наложи глоба до 500 лв. на всеки присъстващ.
Разпорежданията на председателя могат да
бъдат отменени от състава на съда. Определението на съда, с което той отказва
да отмени глобата подлежи на обжалване пред въззивния съд по глава двадесет и
втора от НПК /по аргумент на чл. 266, ал. 4 от НПК/.
В случая обжалваното определение на СРС
не е постановено от незаконен състав. Съгласно цитираната по – горе правна
норма единствено съставът на съда, разгледал делото, е компетентен да се
произнесе по оспорването на наложените глоби като ги отмени или потвърди. Това
води до категоричния извод, че именно съставът на СРС, разгледал делото и
постановил присъдата, е бил компетентен да се произнесе по оспорването на
наложените глоби като ги отмени или потвърди.
От съдържанието на протокола от
проведено открито съдебно заседание от 28.09.2017г. по НОХД № 1115/2014г. по
описа на СРС, НО, 102 – ри състав се установява, че подсъдимият Г. и защитника
му – адв. Ц. са били редовно призовани и са се явили лично. На стр. 24 от същия
е видно, че след оттегляне на тайно съвещание, съдът е обявил присъдата си публично
и в присъствието на страните, след което на подсъдимия и защитника му са
наложени глоби от по 1000 лв., поради нарушения на реда в съдебната зала,
изразяващи се в прекъсване на съдебния състав по време на изложението на
присъдата /по отношение на подсъдимия/ и поради прекъсване и коментари, че
съдията е „тъп и неграмотен“ /по отношение на защитника/. Видно от същия
протокол непосредствено след налагане на глобите по реда на чл. 266 от НПК,
съдът се е произнесъл по мярката за неотклонение и е разяснил възможността за
обжалване на присъдата. Едва след произнасянето по реда на чл. 309 от НПК, членовете
на съдебния състав /председател и съдебни заседатели/ са положили подписите си,
като финално протоколът е подписан от председателя и секретаря.
Безспорно в теорията и съдебната
практика е прието, че протоколът за съдебното заседание отразява всички процесуални
действия и изявления, извършени от съда, страните и другите участници в
откритото съдебно заседание, включително и когато се провежда при закрити врати
в условията на чл. 263 НПК. Съгласно чл. 131 НПК, когато е съставен при условията
и по реда, предвиден в закона, съдебният протокол съставлява писмено доказателствено
средство за извършването на съответните действия, за реда, по който са
извършени, и за събраните доказателства. В това се състои и неговата доказателствена
сила. Неотразените в протокола действия се считат за неизвършени.
От отразеното в процесния протокол,
който както стана ясно е доказателствено средство за случилото се по време на
открито съдебното заседание по делото на 28.09.2017г., е безспорно, че подсъдимият
и защитника му са участвали лично, поради което не буди каквото и да съмнение,
че именно на тази дата те са узнали за санкционирането им, а не едва с
получаване на уведомлението за доброволно изпълнение.
Категорично не може да бъде споделено
възражението на жалбоподателите за това, че протоколът е „дописан“. От
описаната по - горе хронология на съдържанието му е видно, че председателят и
съдебните заседатели, са положили подписите си едва след постановяване на
определенията за налагане на глобите. Нещо повече подсъдимият и защитата, не се
оспорили изготвения протокол, по предвидения в разпоредбата на чл. 312 от НПК.
Направеното им едва с въззивната частна жалба подобно искане е очевидно
закъсняло. Същите са имали възможност да направят писмени искания за извършване
на поправки и допълнения в три дневен срок от датата на изготвянето му. Поискването
на препис от протокола на проведеното съдебно заседание не е равнозначно на действия
по оспорването му.
Безспорно с поведението си
жалбоподателите грубо са нарушили реда в съдебната зала, което е давело до
правилното и законосъобразното им санкциониране от председателя на състава. Този
състав на СГС изцяло се солидаризира с преценката на СРС, че поведението на подсъдимия
и адв. Ц. изпълва признаците на
визираното нарушение. Страните ясно са съзнавали, че се намират в сградата на
СРС, където е недопустимо подобно поведение и лексикален език към всички
участници в наказателния процес, а към съда следва да се обръщат с изключително
уважение. Поведението им изцяло отговаря на грубо неспазване на контролирания
от председателя ред в съдебната зала, изразяващо се в смущаване на нормалното
протичане не само на заседанието, а и на прочитане „в името на народа“ на
присъдата, което е израз на явна демонстрация на неуважение към съдебната
институция.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателите за изтекла погасителна давност. НПК не се предвижда срок, с
изтичането на който се преклудира възможността за обжалване на разпорежданията на председателя. От
материалите по делото е видно, че жалбата е подадена почти две години след
влизане в сила на присъдата. Такъв срок е предвиден единствено за обжалване на
отказа на първостепенния съд за отмяна на наложената глоба /виж чл. 342, ал. 1
от НПК/. Цитираното в жалбата тълкувателно решение на ВКС е неотносимо към
настоящият случай. То касае изтичане на давностен срок за наложено наказание „глоба“
по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 4 от НК. Наложената в случая глоба, макар и наименована по този
начин не се явява наказание на лице извършило престъпление, а е съобразна
санкция за поведение несъвместимо с реда в съдебна зала, за което не е
предвидена давност.
В разпоредбата на чл. 266, ал. 2 от НПК
е предвиден максимален размер за възможната за налагане глоба - до 500 лв. На
жалбоподателите в настоящето производство им е наложена глоба в размер 1000
лв., който очевидно двукратно надхвърля максималния предвиден в закона. Поради
това и съобразявайки конкретиката на извършеното нарушение, настоящият състав
намира, че наложените глоби следва да бъдат намалени от 1000 лв. на 500 лв., в
каквато насока следва да се измени определението на първоинстанционния съд.
Предвид изложените съображения
въззивният съд
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯВА определение от 18.02.2021г. по
НОХД № 1115/2014 г. на Софийски районен съд, НО, 102-ри състав, постановено по
реда на чл. 266, ал. 4, изр. 1 вр. ал. 2 от НПК, с което са оставени без
уважение жалбите на адв. С.Ц. и Ю.Г., срещу разпореждане на председателя на
съдебния състав, обективирано в протокол от съдебно заседание от 28.09.2017г.
по НОХД № 1115/2014г. по описа на СРС, НО, 102-ри състав, с което поотделно на
подсъдимия Г. и адв. Ц. /като защитник на подсъдимия/ им е било наложено
наказание глоба в размер на 1000 лв. за нарушаване на реда в съдебната зала,
като
НАМАЛЯВА размера на наложената на адв. С.Ц.
глоба от 1000 лв. на 500 лв.
НАМАЛЯВА размера на наложената на Ю.Б.Г.
глоба от 1000 лв. на 500 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.