РЕШЕНИЕ
№ 237
гр. Пловдив , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20215300500935 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на С.А.Й. с ЕГН **********, чрез
назначения и от съда особен представител адв. И.В., против Решение № 260429 от
12.02.2021 г., постановено по гр.дело № 562/2020 г. по описа на ПРС – ХІV-ти
гр.състав, с което е признато за установено в отношенията между страните, че същата
дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 626,05
лв. - главница, представляваща стойност на електрическа енергия, доставена в обект на
потребление, находящ се в *** с ИТН *** за периода 23.12.2018 г. – 22.03.2019 г.;
сумата от 38,99 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата за периода
12.02.2019 г. – 09.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване
на заявлението чл. 410 ГПК в съда –10.10.2019 г. до окончателното погасяване, за
които суми, е издадена Заповед № 8933/11.10.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16337/2019 г. по описа на ПРС. Във
въззивната жалба се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно и
като такова следва да се отмени, като вместо него се постанови друго решение по
съществото на спора, с което исковете да се отхвърлят.
Въззиваемата страна „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД чрез юрк. С.
П. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли решението на районния съд
като правилно и законосъобразно да се потвърди. Претендира разноски за инстанцията
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
1
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК от лице, имащо право на жалба
и като такава е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна по следните съображения:
Видно от приложеното по ч.гр.д. № 16337/2019 г. на Районен съд - Пловдив,
ХVI гр.с-в, за вземанията си за главницата от 626,05 лв., представляваща стойност на
електрическа енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в *** с ИТН ***
за периода 23.12.2018 г. – 22.03.2019 г.; за сумата от 38,99 лв. - обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода 12.02.2019 г. – 09.10.2019 г., за законната
лихва върху главницата от 10.10.2019 г. до окончателното погасяване, ищецът „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД се е снабдил със Заповед № 8933/11.10.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, връчена на ответницата С.А.Й. по
реда на чл.47, ал.7 ГПК. Предявеният тук установителен иск е постъпил в съда в срока
по чл. 415 от ГПК, поради което същият е процесуално допустим.
Ищецът “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е основал иска на
твърдението си, че в качеството си на краен снабдител, на основание чл. 98а от Закона
за енергетиката, продава ел. енергия на клиентите си при публично известни общи
условия. Твърди, че през исковия периода 23.12.2018г.-22.03.2019 г. е доставил ел.
енергия в ползван от ответницата обект в ***, на обща стойност 626,05 лв., която
останала незаплатена. За сумата по главницата, мораторната лихва в размер на 38,99
лева за периода от 12.02.2019г. до 09.10.2019г. и законната лихва се снабдил със
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Заповедта била връчена на ответницата
основание чл. 45, ал. 5 ГПК, поради което предявил настоящите установителни искове
за установяване на вземанията си по заповедта.
С отговора на исковата молба ответницата С.А.Й. чрез назначения и от съда
особен представител адв. И.В. е оспорила исковете с възражението, че няма качеството
потребител на ел.енергия.
Според чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. Съдът намира, че обжалваното решение е валидно
и допустимо, а по отношение на неговата правилност е обвързан от онези фактически
изводи, за които във въззивната жалба и в отговора към нея липсват оплаквания.
Единственото оплакване във въззивната жалба се свежда до това, че ответницата
не е потребител на електрическа енергия, тъй като не е собственик или ползувател на
имот, който е присъединен към електрическата мрежа, по силата на вещно
правоотношение.
Съгласно чл. 98А , ал.1 от Закона за енергетиката, крайният снабдител
продава електрическа енергия при публично известни общи условия. Легалното
определение за "Битов клиент" е дадено в § 1, т. 2а. ДР на ЗЕ – това е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди.
2
В разясненията, дадени в мотивната част на Тълкувателно решение от
17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г., ОСГК на ВКС се приема, че
изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Съобразно посоченото решение,
задължително за съдилищата, в случаите, когато ползването на топлоснабдения имот е
предоставено на трето лице по силата на облигационно правоотношение и ползвателят
е сключил с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия,
тогава той, а не титулярът на вещно право върху имота, се явява потребител на
топлинна енергия и дължи цената за топлофикационната услуга през времетраенето на
този договор. Така даденото разрешение признава възможността облигационната
връзка с енергийното предприятие да възникне и с лице извън кръга на определените в
закона, след изрично съгласуване насрещните волеизявления на страните. Или,
допустимо е третото ползващо лице да придобие качеството "клиент" на енергийното
дружество и договорът между това трето ползващо лице и енергийното дружество
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя .
В случая пред настоящата инстанция спор по фактите няма, като не се оспорват
фактическите и правни изводи на районния съд, че ищецът има качеството на краен
снабдител по смисъла на Закона за енергетиката /ЗЕ/, като притежаващ лицензия за
обществено снабдяване с електрическа енергия, като това е отразено и в Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България
Електроснабдяване” АД - чл.2 ал.1, чл.3 и следващите, които са одобрени с решение на
ДКЕВР. С решението си РС е пиел за установено, че процесният недвижим имотът е
частна общинска собственост и е бил отдаден под наем на ответницата с договор от
25.01.2017 г. и че тя и семейството й са ползвали жилището. Предвид тази констатация
ПРС е приел, че ответницата е била клиент на ищеца за процесния период и този извод
се споделя изцяло от настоящия съдебен състав, като се вземат предвид и обсъдените
по-горе раязненяя на ВКС в ТР от 17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. Видно от
представеното заявление – декларация до ищеца за започване на продажба на
електрическа енергия, ответницата е подала същото лично, като е заявила пред ищеца,
че желая е да ползва ел.енергия в процесното жилище в ***. ПРС е приел за
установено ползваното количество ел. енергия и нейната стойност въз основа на
приложените към ИМ справки за данните от измервателното устройство, отразени на
гърба на всяка фактура. Размерът на обезщетение за забава за процесния период е
изчислен от съда на основание чл. 162 ГПК чрез електронен калкулатор.
Предвид липсата на оспорване на тези установени от първоинстанционния съд
факти с въззивната жалба, както и предвид липсата на твърдения за извършено от
ответницата плащане, съдът приема, че предявените искове са доказани по основание и
размер, поради което същите следва да се уважат.
Решението на Районният съд е в същия смисъл, поради което като правилно
ще бъде потвърдено.
Предвид неоснователност на въззивната жалба, в полза на въззиваемата
страна ще се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в претендирания
размер от 200 лв.
3
По тези съображения и на основание чл.272 от ГПК, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260429 от 12.02.2021 г., постановено по
гр.дело № 562/2020 г. по описа на ПРС – ХІV-ти гр.състав.
ОСЪЖДА С.А.Й. с ЕГН **********, да заплати на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, сумата от 200 /двеста/ лв. разноски по делото
пред въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4