РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. Перник, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Въззивно
гражданско дело № 20221700500722 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.рег. № 31959/01.11.2022 г. от Община Перник, с
адрес на управление: гр. Перник, пл. „Св. Ив. Рилски“ № 1А, чрез Кмета С.В., срещу
Решение № 1070/21.10.2022 г. по гр.д. № 3844 по описа за 2021 г. на Районен съд – Перник,
с което Община Перник е осъдена да заплати на А. К. И., ЕГН **********, чрез неговите
родители и законни представители – С. М. И., ЕГН **********, и К.С. И., ЕГН **********,
всички с адрес: ***, сумата 5000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди в резултат на пропадане в неподдържана метална решетка за обезопасяване на
отводнителна шахта, намираща се на площад „Кракра“ в гр. Перник, на ***, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 29.04.2022 г. до окончателното й изплащане,
както и разноски за производството по делото.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно, постановено в
противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Възразява се, че по делото не е
установен начинът на настъпване на увреждането и причинната връзка между поведението
на ответника и настъпилите щети. Излагат се съображения, че присъденият размер на
обезщетението не съответства на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Иска се отмяна
на решението и решаване на спора по същество от въззивната инстанция с отхвърляне на
иска. Претендират се сторените разноски за производството по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е подала отговор на жалбата. В
открито съдебно заседание оспорва жалбата, моли обжалваното решение да бъде потвърдено
1
и да й бъдат присъдени сторените разноски за производството по делото.
Съдът, с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната
жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
Производството пред Районен съд – Перник е образувано по искова молба от А. К. И.
срещу Община Перник, в която са изложени твърдения, че на *** ищецът се разхождал в
центъра на гр. Перник, по площад „Кракра“ около „Мемориал на миньорския труд“, когато
внезапно кракът му пропаднал в металната решетка и се заклещил. След подаден сигнал на
112 на място пристигнала полиция и пожарна. С цел освобождаване на крака
пожарникарите започнали да режат решетката, пристигнала и линейка, която го
транспортирала в спешно-приемно отделение на ***. Вследствие на инцидента ищецът
претърпял контузия на дясна колянна става и подбредрица и след извършване на
необходимите изследвания бил насочен за домашно лечение. Вследствие на преживяното
станал тревожен, напрегнат, обезпокоен, нарушил се сънят му. Твърди се, че на основание
пар. 7 от ЗМСМА ответникът е собственик на площада, където е настъпил инцидентът, и
съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗОС следва да управлява, поддържа и стопанисва собствеността си
с грижата на добър стопанин. Предвид липсата на контрол по поддръжката на шахтата,
счита, че отговорността на ответника следва да бъде ангажирана на основание чл. 49 ЗЗД,
поради което моли за осъждането му да му заплати обезщетение за причинените
неимуществени вреди в размер на 5000,00 лв., ведно със законната лихва от датата на
увреждането – *** до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който
оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Възразява, че уврежданията не са
настъпили вследствие на падане на територията на Община Перник по посочения в исковата
молба време и начин. Твърди, че претенцията е завишена по размер и не отговаря на
действително претърпените вреди. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска
и присъждане на сторените разноски.
От събраните писмени доказателства е установено следното:
Съгласно удостоверение за раждане № ***, издадено от Община *****, А. К. И. е
роден на ***, от майка С. М. И. и К.С. И..
От лист за преглед на пациент от *** се установява, че А. К. И. е постъпил в *** с
оплакване от болка поради контузия на дясна колянна става и подбедрица и е насочен за
изследване с рентген. Съгласно резултатът от образното изследване няма данни за фрактури
или дислокации.
Видно от амболаторен лист № ***, че му е назначена терапия Алора х 1 т.в. и за
психологическа подкрепа работа с психолог.
Съгласно съдебно-медицинско удостоверение № *** при прегледа и от медицинската
документация на А. К. И. е установено охлузване и кръвонасядане с лек оток по вътрешната
повърхност на дясно коляно, охлузване и кръвонасядане по външна повърхност на дясно
коляно в средна трета, охлузване по предна повърхност на дясна подбедрица в средна трета,
които увреждания е възможно да са получени по време и начин, както съобщава
пострадалия и са му причинили страдание.
В производството пред първата инстанция са събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите П. М. Х. и С.П.Д. – без дела със страните по делото.
Свидетелката П. Х. – леля на ищеца, заявява, че минавайки покрай мястото на
инцидента, видяла племенника и леля си. А. бил разстроен и притеснен, плачел, защото си е
заклещил единия крак в решетката на канавката. Тя отишла да вземе другото си дете от
училище, но знае, че те са посетили спешното отделение.
От показанията на свидетелката С.Д. – сестра на бабата на А., се установява, че е била
2
на мястото на инцидента няколко минути след като е настъпил. Кракът на А. бил заклещен в
металните решетки на площада на ниво до средата на бедрото на десния крак, детето било
бледо и силно изплашено. Когато пристигнали полицаи и гражданска защита срязали едната
пръчка с шлайф, защото кракът не можело да бъде изваден по друг начин. След като
посетили спешна помощ и установили, че няма счупване, завели детето вкъщи. Няколко дни
кракът му бил обездвижен, правили му компреси и приемал обезболяващи, останали
значителни кръвонасядания, които изчезнали за около 10 дни, след около 20 дни започнал да
излиза на двора, а по-големи разходки да прави по-късно.
При тези факти, въззивният съд намира следното:
При извършената служебна проверка по валидността на обжалваното решение,
съобразно нормата на чл. 269 ГПК съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност. Решението е допустимо, като относно правилността му въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
Съобразно заявените твърдения за наличие на бездействие у служителите на ответника
изразяващо се в безотговорно отношение към възможните опасности за живота и здравето
на пешеходците от неподдържана шахта, находяща се на площад – общинска собственост,
съдът намира, че предявеният иск е с правно основание чл. 49 от ЗЗД.
Следователно фактическият състав при който възниква деликтната отговорност на
ответника включва кумулативно наличие на следните предпоставки: настъпило вредосно
противоправно деяние, вреда, причинна връзка между противоправното деяние и
настъпилата вреда, както и че лицето, срещу което е насочен иска е възложител на
дейността по повод на изпълнението, на която се твърди да се произлезли вредите, предмет
на исковата претенция. Съобразно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение се дължи
за всички вреди, както и пропуснати ползи, които са в пряка и непосредствена последица от
увреждането.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че вследствие
пропадане в необезопасена шахта, находяща се на пл. „Кракра“ в гр. Перник, ищецът е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в лек оток и кръвонасядане на вътрешната
и външната повърхност на дясно коляно и предна повърхност на дясна подбредрица, които
са му причинили болка за период от около 10 дни, изпитал е силен страх, стрес и
безпокойство, които са отшумели за няколко дни. Не се спори, че площад „Кракра“ е
общинска собственост и ответникът има задължението да осигури поддръжката му. С оглед
изложеното, съдът намира възраженията на жалбоподателя за недоказаност на
предпоставките за ангажиране на отговорността му, за неоснователни.
Относно размера на обезщетението, съдът намира следното:
Обезщетенията за неимуществени вреди вследствие на деянията следва да бъдат
определени по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Съгласно константната
съдебна практика справедливостта налага претърпелият вредата да бъде възмезден за нея,
като на обезщетяване подлежат не само физически изстрадани болки, но и такива, които се
търпят в духовната и интелектуална сфера на индивида. Болките, страданията,
ограниченията и неудобствата за различните индивиди при различни обстоятелства, са
различни. За да определи справедливия размер на обезщетението за деликт, съдът следва да
преценява установените от ищеца правнозначими обстоятелства по спора. Търпените от
лицето вреди в неимуществената сфера зависят не само от обективни фактори, каквито
например са болките от физическите увреждания предвид тяхната продължителност и
интензитет, но и начина, по който лицето е преживяло подобен случай и как това се е
отразило на поведението му, на социалните му контакти, на самочувствието му и пр.
вредата в неимуществената сфера не може да бъде ограничена в рамки, а съдът следва да
вземе предвид всички относими и доказани обстоятелства в тази връзка.
3
Съдът като съобрази, че претърпените от ищеца увреждания са с характер на лека
телесна повреда, краткият възстановителен период, както относно физическото, така и
относно психическото състояние на ищеца и социално-икономическите условия и стандарта
на живот в страната, определя обезщетението за неимуществени вреди в размер на 2500,00
лв., до който размер предявеният иск е основателен.
На основание чл. 84, ал. 3, вр. чл. 86 ЗЗД върху уважения размер на главницата се
дължи законна лихва от датата на увреждането до изплащането й.
Поради несъвпадане на изводите на двете инстанции относно размера на
справедливото обезщетение за причинените вреди, обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта за разликата над сумата 2500,00 лв. до присъдените 5000,00 лв., ведно със
законната лихва върху тази главница от увреждането до изплащането й, и вместо това
предявеният иск да бъде отхвърлен в тази част.
В частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати обезщетение в размер на сумата
2500,00 лв., ведно със законната лихва върху тази главница от увреждането до изплащането
й, обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид изхода на спора, ищецът има право на разноски съразмерно на уважената част
на иска, а ответникът - на отхвърлената.
Във въззивното производство жалбоподателят е сторил разноски в размер на 100,00 лв.
за държавна такса и 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, от които съобразно
изхода на спора следва да му бъде присъдена сумата 100,00 лв.
В първоинстанционното производство Община Перник в качеството на ответник има
право на юрисконуслтско възнаграждение в размер на 100,00 лв., от което съобразно изхода
на спора, следва да му бъде присъдена сумата 50,00 лв.
Въззиваемият в настоящото производство е сторил разноски в размер на 900,00 лв., от
които съобразно изхода на жалбата следва да му бъде присъдена сумата 450,00 лв. В
първоинстанционното производство същият в качеството на ищец е сторил разноски в
размер на 780,00 лв., от които съобразно уважената част на иска, му се дължи сумата 390,00
лв., поради което решението бъде отменено в частта за разликата над сумата 390,00 лв. до
присъдените разноски от 780,00 лв.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1070/21.10.2022 г. по гр.д. № 3844 по описа за 2021 г. на
Районен съд – Перник, в частта, с която Община Перник, ЕИК *********, с адрес: гр.
Перник, пл. „Св. Иван Рилски“ № 1А, е осъдена да заплати на А. К. И., ЕГН **********,
чрез неговите родители и законни представители – С. М. И., ЕГН **********, и К.С. И.,
ЕГН **********, всички с адрес: ***, сумата над 2500,00 лв. до присъдените 5000,00 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на пропадане в
неподдържана метална решетка за обезопасяване на отводнителна шахта, намираща се на
площад „Кракра“ в гр. Перник, на ***, ведно със законната лихва върху тази главница,
считано от *** до окончателното й изплащане, както и в частта, с която Община Перник,
ЕИК *********, с адрес: гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски“ № 1А е осъдена да заплати на А.
4
К. И., ЕГН **********, чрез неговите родители и законни представители – С. М. И., ЕГН
**********, и К.С. И., ЕГН **********, всички с адрес: ***, сумата над 390,00 лв. до
присъдените 780,00 лв. - разноски за производството по делото.
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. К. И., ЕГН **********, чрез неговите родители и
законни представители – С. М. И., ЕГН **********, и К.С. И., ЕГН **********, всички с
адрес: ***, срещу Община Перник, ЕИК *********, с адрес: гр. Перник, пл. „Св. Иван
Рилски“ № 1А, иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за разликата над 2500,00 лв. до 5000,00
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на пропадане в
неподдържана метална решетка за обезопасяване на отводнителна шахта, намираща се на
площад „Кракра“ в гр. Перник, на ***, ведно със законната лихва върху тази главница,
считано от *** до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1070/21.10.2022 г. по гр.д. № 3844 по описа за 2021 г.
на Районен съд – Перник в останалата част.
ОСЪЖДА А. К. И., ЕГН **********, чрез неговите родители и законни представители
– С. М. И., ЕГН **********, и К.С. И., ЕГН **********, всички с адрес: ***, да заплати на
Община Перник, ЕИК *********, с адрес: гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски“ № 1А, сумата
100,00 лв. /сто лева/ – разноски за въззивното производство, и сумата 50,00 лв. /петдесет
лева/ – разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Община Перник, ЕИК *********, с адрес: гр. Перник, пл. „Св. Иван
Рилски“ № 1А, да заплати на А. К. И., ЕГН **********, чрез неговите родители и законни
представители – С. М. И., ЕГН **********, и К.С. И., ЕГН **********, всички с адрес: ***,
сумата 450,00 лв. /четиристотин и петдесет лева/ - разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5