РЕШЕНИЕ № …………….
АРДИНО
01.02.2021 г.
В И М Е
Т О Н А Н А
Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД- Ардино,
в проведеното на
07.01.2021 г. публично заседание
по Гражданско дело № 93 по описа на съда за 2020 г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИН ПЕТРОВ Секретар : НЕШЕ И.
като разгледа докладваното от
съдията Петров
Гражданско дело № 93 по описа на РС-
Ардино за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 124 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1
от ЗС.
Постъпила
е искова молба от Ф.Е.М., с постоянен адрес:***, с ЕГН– **********, като
наследник на Е.Ю.М., чрез адвокат Г.Б. ***, против:
1.
А.Е.Г.,
с постоянен и настоящ адрес:***, с ЕГН: **********;
2.
С.Х.Г.,
с постоянен и настоящ адрес:***, ЕГН: **********;
3.
С.Е.И.,
с постоянен и настоящ адрес:***, ЕГН: **********;
4.
А.Ю.М.,
с постоянен и настоящ адрес:***, ЕГН **********;
5.
Г.Б.Ю.,
с постоянен и настоящ адрес:***, ЕГН: **********;
6.
Б.Б.Ф., с постоянен и настоящ адрес:***, ЕГН: **********;
7.
Н.Б.В.,
с постоянен и настоящ адрес ***, ЕГН: **********;
8.
Б.И.Д.,
с постоянен и настоящ адрес:***, ЕГН: ********** и
9.
Б.Т.Ф.,
с постоянен и настоящ адрес:***, ЕГН: **********,
с
правно осн. чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗС. Цена на иска 16381.00 лв.
В
исковата молба ищеца е посочил, че баща му Е.Ю.М. - гражданин на РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, бивш жител *** е бил починал
на 02.01.1998 г. в гр. Ардино.
Твърди,
че преди да почине той е бил едноличен собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Ардино, представляващ: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален № 871
/осемстотин седемдесет и едно/ от квартал 4 /четири/, с административен адрес
гр. Ардино, ул. „Перелик“ № 66, община Ардино, област Кърджали, с площ 2020.00
/две хиляди и двадесет/ квадратни метра по регулационния план на гр. Ардино,
община Ардино, одобрен със Заповед № 338 от 07.05.1984 год., изменен и допълнен
със Заповед № 23 от 13.01.2020 год., ВЕДНО с построените в него сгради:
ДВУЕТАЖНА, ПАЯНТОВА, ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ /петдесет/ квадратни
метра и разгъната застроена площ 100.00 /сто/ квадратни метра; ДВУЕТАЖНА,
ПАЯНТОВА, ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ /шестдесет и два/ квадратни метра и
разгъната застроена площ 124.00 /сто двадесет и четири/ квадратни метра, като
имота е с неприложена регулация. Граници на имота: Изток - улица на Община
Ардино;Запад - двор на наследниците на Фахрие Мюмюнова Сюлейманова;Север -
улица на Община Ардино и поземлен имот № 00607.11.165 по КККР на град Ардино -
нива на наследниците на Садетин Реджебов Алиев;Юг -
улица на Община Ардино.
Ищецът
твърди, че след смъртта на баща му, всички наследници са се събрали и решили
този имот да остане за ищеца, след, което единствено той е установил владение
върху имота до настоящия момент и до сега се е
отнасял към този имот както със свой. Твърди, че упражнявал непрекъснато
фактическа власт върху имота, като извършвал всякакви ремонти, заплащал
данъците, таксите за ел. енергия и вода, такса смет. Освен това ищецът е бил
извършил доста строителни работи, подобрения в имота, с които да го запази и по
този начин обективирал спрямо останалите невладеещи
имота наследници, намерението си да владее имота трайно и непрекъснато за себе
си. Посочва, че за да настъпи промяна в основанието на държането с едностранни
действия е бил извършил множество подобрения, като поставяне на ограда на
неоградения след смъртта на баща му имот, заплащал постоянно с негови средства
разходите по поддръжката на имота, култивирал прилежаща земя на имота с негови
средства, плащал годишните му данъци отнжвж с лични
средства, както и всички извършени ремонтни дейности по поддръжката на целия
имот и сградите в него, които също са били за негова сметка. По този начин се
твърди, че демонстративно е отрекъл правото на собственост по отношение на
другите наследници на общия наследодател Е.Ю.М..
Ищецът
твърди, че не е допуснал в имота останалите наследници, защото всички те знаели
и виждали, че владее целия процесен имот като свой,
те не вземали участие в неговата поддръжка, нито със вложени средства, нито с
труд, и не са проявили никакво противопоставяне на установеното от него трайно
владение и ползване на имота. Навеждат се доводи, че ищецът е престанал да
държи имота за другиго и го държал за себе си, т.е., към фактическата власт,
която упражнявал прибавил и намерение да присвои имота като собствен. Тези
действия на ищеца, с които демонстрирал промяна в основанието за неговото
придобиване на основание чл. 79 от ЗС, стигнали до знанието и от много години били
известни на останалите наследници, които не възразявали и не се
противопоставяли на факта, че единствен ищеца в продължение на повече от 10
години владеел и ползвал целия имот като свой. Излагат
се доводи от ищеца, че е направил много подобрения в процесния
имот със съзнанието, че ги прави в собствения си имот. Ищецът твърди, че след
смъртта на баща му преди повече от петнадесет години, до депозиране на
настоящата ИМ, никой от останалите наследници, не е посещавал по какъвто и да е
повод имота, не е отсядал в него, не е полагал никакви грижи за неговата
поддръжка, не е плащал дължимите му се към община Ардино данъци.
Този
факт и поведението на останалите наследници на общия наследодател Е.Ю.М. към процесния имот, породили за ищеца правния интерес за
неговото придобиване на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС и от завеждане на
настоящото дело. Тези, изложени по- горе обстоятелства от ищеца, намира, че са
породили за него правен интерес да докаже, че е бил придобил собствеността на
имота по давностно владение, което е продължило
спокойно, постоянно и трайно повече от десет години, като през тези повече от
десет години никой от наследниците - ответници по
настоящата искова молба, не са предявили някакви претенции нито към имота, нито
към него за инвестициите, които е бил извършил за неговата поддръжка и ползване. Ищецът твърди, че в случая, за него съществува правен
интерес да докаже по реда на главното, пълно и пряко доказване, че е владял процесния недвижим имот за себе си непрекъснато и добросъвестно,
повече от 10 години, че е го владял за себе си и го е ползвал явно и несъмнено
по отношение на ответниците, от страна на които до
сега не е имало каквато и да е проявена собственическа или владелческа
претенция.
С
оглед на изложеното моли съда да призове страните на съд и след като се убеди,
че исковата молба е основателна и доказана, да постанови съдебно решение, с
което: ДА ПРИЗНАЕТЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците:
А.Е.Г., с постоянен и настоящ адрес:***, с ЕГН: **********, С.Х.Г., с постоянен
и настоящ адрес:***, ЕГН: **********, С.Е.И., с постоянен и настоящ адрес:***,
ЕГН: **********, А.Ю.М., с постоянен и настоящ адрес:***, ЕГН **********, Г.Б.Ю.,
с постоянен и настоящ адрес:***, ЕГН: **********, Б.Б.Ф.,
с постоянен и настоящ адрес:***, ЕГН: **********, Н.Б.В., с постоянен и настоящ
адрес ***, ЕГН: **********, Б.И.Д., с постоянен и настоящ адрес:***, ЕГН: **********
и Б.Т.Ф., с постоянен и настоящ адрес:***, ЕГН: **********, всички в качеството
им на наследници на Е.Ю.М., гражданин на Република България, бивш жител ***, че ищеца
Ф.Е.М., с ЕГН **********,***, е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Ардино, представляващ: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
кадастрален № 871 /осемстотин седемдесет и едно/ от квартал 4 /четири/, с
административен адрес: гр. Ардино, ул. „Перелик“ № 66, община Ардино, област
Кърджали, с площ 2020.00 /две хиляди и двадесет/ квадратни метра по
регулационния план на гр. Ардино, община Ардино, одобрен със Заповед № 338 от
07.05.1984 год., изменен и допълнен със Заповед № 23 от 13.01.2020 год., ВЕДНО
с построените в него сгради ДВУЕТАЖНА, ПАЯНТОВА, ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена
площ /петдесет/ квадратни метра и разгъната застроена площ 100.00 /сто/
квадратни метра; ДВУЕТАЖНА, ПАЯНТОВА, ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 62 кв.
м. /шестдесет и два/ квадратни метра и разгъната застроена площ 124.00 /сто
двадесет и четири/ квадратни метра, като имота е с неприложена регулация.
Граници на имота: Изток - улица на Община Ардино; Запад - двор на наследниците
на Фахрие Мюмюнова Сюлейманова; Север - улица на Община Ардино и поземлен имот
№ 00607.11.165 по КККР на град Ардино - нива на наследниците на Садетин Реджебов Алиев; Юг - улица на Община Ардино.
С
ИМ и в проведените ОСЗ по делото са били представени съответни писмени
доказателства, които съдът с Определение № 320/05.10.2020 г. постановено по
реда на чл. 140 от ГПК, в закрито съдебно заседание и с протоколни определения
в ОСЗ, е допуснал и приел.
В ОСЗ ищецът не се явява, представлява се от адв. Теодора Белева от АК- Кърджали. Искът се намира за
допустим, основателен и напълно доказан и се моли да бъде уважен. Претендират
се деловодните разноски.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК от ответниците А.Ю.М.,
Г.Б.Ю., Б.Б.Ф., Н.Б.В., Б.И.Д. и Б.Т.Ф., чрез
процесуален представител е депозиран писмен отговор. От тези ответници се оспорват изцяло твърдяните
обстоятелства от ищеца и се сочат нови обстоятелства, правят се доказателствени искания. Взема се становище по
допустимостта и основателността на депозирания иск, който се намира за
допустим, нопълно неоснователен. Представят се
писмени доказателства.
От
ответниците С.Х.Г. и С.Е.И., на които редовно им е
съобщено за образуване на делото и са им връчени исковата молба и преписи от
доказателствата, не е постъпил писмен отговор. Не са оспорили иска, нито по допостимост, нито по основателност, не са представили нови
обстоятелства и доказателства. Не са упълномощили процесуален представител да
ги представлява, както за отговора, така и за представителство в днешното
съдебно заседание, с оглед на което това тяхно право се преклудира
към настоящия момент.
В
ОСЗ ответниците А.Ю.М., Г.Б.Ю., Б.Б.Ф.,
Н.Б.В., Б.И.Д. и Б.Т.Ф., се представляват от адвокат В.Х. ***. В хода на
устните състезания процесуалният представител на тези ответници
намира предявеният иск за неоснователен и недоказан и моли съдът да го отхвърли
изцяло. Претендират се разноските направени от ответниците за процесуално
представителство в производството.
Районният съд, като
се запозна с твърденията и исканията изложени в исковата молба и доразвити в
хода на производството, като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупност, при съблюдаване на
разпоредбата на чл. 235 ал. 2 от ГПК, прие за установено следното:
Не е спорно по делото, че ищецът Ф.Е.М., с ЕГН **********,*** и ответниците
А.Е.Г., с постоянен и настоящ адрес:***, с ЕГН: **********, С.Х.Г., с постоянен
и настоящ адрес:***, ЕГН: **********, С.Е.И., с постоянен и настоящ адрес:***,
ЕГН: **********, А.Ю.М., с постоянен и настоящ адрес:***, ЕГН **********, Г.Б.Ю.,
с постоянен и настоящ адрес:***, ЕГН: **********, Б.Б.Ф.,
с постоянен и настоящ адрес:***, ЕГН: **********, Н.Б.В., с постоянен и настоящ
адрес ***, ЕГН: **********, Б.И.Д., с постоянен и настоящ адрес:***, ЕГН: **********
и Б.Т.Ф., с постоянен и настоящ адрес:***, ЕГН: **********, се явяват
наследници на общия им наследодател Е.Ю.М., гражданин на Република България,
бивш жител ***, който след смъртта си им е оставил в наследство- недвижим имот,
находящ се в гр. Ардино, представляващ: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с кадастрален № 871 /осемстотин седемдесет и едно/ от квартал 4 /четири/, с
административен адрес: гр. Ардино, ул. „Перелик“ № 66, община Ардино, област
Кърджали, с площ 2020.00 /две хиляди и двадесет/ квадратни метра по
регулационния план на гр. Ардино, община Ардино, одобрен със Заповед № 338 от
07.05.1984 год., изменен и допълнен със Заповед № 23 от 13.01.2020 год., ВЕДНО
с построените в него сгради ДВУЕТАЖНА, ПАЯНТОВА, ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена
площ /петдесет/ квадратни метра и разгъната застроена площ 100.00 /сто/
квадратни метра; ДВУЕТАЖНА, ПАЯНТОВА, ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 62 кв.
м. /шестдесет и два/ квадратни метра и разгъната застроена площ 124.00 /сто
двадесет и четири/ квадратни метра, като имота е с неприложена регулация.
Граници на имота: Изток - улица на Община Ардино; Запад - двор на наследниците
на Фахрие Мюмюнова Сюлейманова; Север - улица на Община Ардино и поземлен имот №
00607.11.165 по КККР на град Ардино - нива на наследниците на Садетин Реджебов Алиев; Юг - улица на Община Ардино, което
се потвърждава и оп приложените от ищеца и прието по
делото писмени доказателства- Заповед № 23/13.01.2020 г. на Кмета на община АрдиноЗаповед № РД- 15- 94/05.12.2005 г. на Агенция по
кадастъра.
От
представеното от ищеца писмено доказателство, прието по делото- Геодезическо заснемане, ведно с приложена към него ръчна
скица, се установява, че това геодезическо заснемане
е било възложено на геодезическата фирма- изпълнител
ОТ НАСЛЕДНИЦИТЕ на общия наследодател Е.Ю.М., които се явяват стопани и
ползватели както на имота, така и на съществуващите постройки в него.
От
скица № …./14.10.2019 г. на ОА- Ардино, представена като писмено доказателство
по делото и прието от съда, се установява, че процесния
имот е наследствен за ищеца и ответниците по делото,
при съответни наследствени дялове за всеки един от тях като наследник на общия
наследодател Е.Ю.М..
От
представеното по делото от ищеца писмено доказателство- Удостоверение за
данъчна оценка № **********/30.01.2020 г., се установява, че данъчната оценка
на процесния претендират от ищеца имот възлиза на
12 507,80 лева, като негови съсобственици се явават
той и всички ответници по делото.
По
делото както от ответниците с отговора на
депозираната ИМ, също така и от ищеца в ОСЗ по делото са били представени
писмени доказателства- снимков матерал както на процесния имот, така и на састоянието
на съществуващите в него постройки /жилищни или стопански. Въпреки,че нито една
от тези снимки прествани от страните към момента на
нейното правене не е била датирана, с оглед наведените твърдения от страните за
тяхната актуалност към датата на образуване на настоящото производство и неоспорването
на автентичността им от страните, съдът ги приема и кредитира като
доказателства по делото, които установяват именно състоянието на процесния имот и съществуващите в него сгради към момента
на завеждане на настоящия иск, и ще ги вземе под внимание при преценка на
основателността и най- вече доказаността на наведените, на всяка една от страните
обстоятелства.
По
делото, по искане на ищцовата страна е била допуснато
извършването на СТЕ. В приетото по делото заключение по тази СТЕ, както и при
поясненията в ОСЗ, ВЛ дава следните отговори на поставените му въпроси:
-
Процесния имот по
местонахождение, площ и посочени регулационни граници съответства на имота
отразен в геодезическото заснемане извършено по
възлагане от наследниците на Е.Ю.М. индивидуализиран по местонахождение, площ и
имотни граници;
-
ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с кадастрален № 871 /осемстотин седемдесет и едно/ от квартал 4 /четири/,
с административен адрес: гр. Ардино, ул. „Перелик“ № 66, община Ардино, област
Кърджали, по регулационния план на гр. Ардино, община Ардино, одобрен със
Заповед № 338 от 07.05.1984 год., изменен и допълнен със Заповед № 23 от
13.01.2020 год., представлява ПИ с площ 2020.00 /две хиляди и двадесет/
квадратни метра, ВЕДНО с построените в него сгради ДВУЕТАЖНА, ПАЯНТОВА, ЖИЛИЩНА
СГРАДА със застроена площ /петдесет/ квадратни метра и разгъната застроена площ
100.00 /сто/ квадратни метра; ДВУЕТАЖНА, ПАЯНТОВА, ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена
площ 62 кв. м. /шестдесет и два/ квадратни метра и разгъната застроена площ 124.00
/сто двадесет и четири/ квадратни метра, като имота е с неприложена регулация.
Граници на имота: Изток - улица на Община Ардино; Запад - двор на наследниците
на Фахрие Мюмюнова Сюлейманова; Север - улица на Община Ардино и поземлен имот
№ 00607.11.165 по КККР на град Ардино - нива на наследниците на Садетин Реджебов Алиев; Юг - улица на Община Ардино.
-
На
находящите се сгради в този имот не се установило
претърсване на покрива или подмяна на керемиди от покривната конструкция на
двете сгради, както и евентуално с каква давност са били тези действия.
При поясненията в ОСЗ по делото
към изготвеното заключение
по назначената СТЕ, ВЛ заявява,
че не е извършвала оглед на
подпокривното пространство, с цел установяване
на цялостна или частична подмяна
на дървената скатна
конструкция на покривите на двете сгради
и не може категорично да отговори дали такъв ремонт е бил извършван, а още повече, кога.
Сащо така пояснява, че при външен оглед на постройките в имота се установява частично провисване на носещата дървена покривна конструкция, както и най- вероятно е имало частично подменяне на счупени керемиди от покрива, но за цялостен техен ремонт не е бил извършван, още повече през
последните десет години. Същото е становището на ВЛ и във връзка с комините на двете сгради построени
в имота, за които експерта твърди, че са във вид от самото
си построяване и по тях не са били извършвани ремонти или поддръжка през последните 10-15 години. Заявява, че е констатирала някакво частично изграждане на ограда по границите
на имота, частично подмазване
на външни стени около прозорците на тези сгради, но не може да отговори на
въпроса кога във времето това
е било извършвано, поради липса на доказателства.
Категорично обаче посочва,
че от построяването на двете
сгради в имота през 50- те години на м. В., не е
подменяна дървената дограма, която е изгнила, деформирана, нефункционална или въобще липсва, вратите- външни и вътрешни, които са деформирани или липсват, както и не е констатирала извършване на пълен или частичен външен или вътрешен ремонт на сградите, поради което, към
момента на изготвянето на заключението
по назначената СТЕ, ВЛ приема, че тези
сгради в процесния имот са негодни
за живеене в този им вид, поради посочените причини. Съдът е приел в ОСЗ и кредитира Заключението на ВЛ по назначената СТЕ, както и поясненията му при неговото изслушване в ОСЗ по делото.
По делото са били събрани и гласни доказателства, обективирани в показанията на св. Таня Илиева Александрова и Мурад Бекиров Халилов, разпитани при режим на довеждане
от страна на ищеца, без родствена
връзка със страните по делото и Турел Шабанов Реджебов и Боряна Филипова Тодорова, разпитани при режим на довеждане
от ответниците, също без
родство със страните.
В показанията си св. Таня Илиева Александрова твърди, че познава ищеца, ответниците, както и техния общ наследодател и починалата му съпруга, както
и знае, че всички те са живели в този
имот, предмет на спора. Заявява,
последен в имота е живял един от наследниците- Исмет, който е починал през 2004 г. И оттогава до сега никой от останалите наследници не е живял или живее в
него. Нещо повече. Свидетелката твърди в показанията си, че имотът и най вече построените в него две сгради от 2004 г. Са необитаеми, не стават за живеене, ищецът от няколко години е посещавал периодично имота, тъй като живеел
със семейството си
приоритетно в Турция, не знае от негова
страна да е било осъществявано трайно
и непрекъснато във времето през последните
десет години ползване или владеене на процесния имот, не е знаела, нито е виждала полагането на грижи или извършването на някакви частични подобрения или ремонти на сградите или в парцела, като твърди, че според нейните възприятия през последните години е установила липси на керемиди и капаци от покривите на двете сгради, като единствено
о т ищеца е била извършено
частично изграждане на ограда по част от границите на имота. Съдът кредитира показанията на този свидетел.
В показанията си св. Мурад
Бекиров Халилов твърди също, че познава ищеца, ответниците, както и техния общ наследодател и починалата му съпруга, както
и знае, че всички те са живели в този
имот, предмет на спора. Заявявасъщо
така, че последен в имота е живял един от наследниците- Исмет, който е починал през 2004 г. Също така твърди,
че след смъртта на Исмет през 2004- та година в имота
никой от наследниците на Е.М. не е живял трайно в него, не го е ползвал или владял непрекъснато и постоянно. Действително, свидетелят посочва, че по инициатива на ищеца
преди около 5-6 години е ремонтирал гробовете на починалите му родители и братя в Ардино, както и че също по негова инициатива е изградил частичната ограда по някои от границите на имота и е подменил единствено счупени керемиди от покривната
конструкция на двете постройки в имота,
но не заявява, че през това време ищецът
е пребивавал трайно и процесния имот. Напротив, свидетелят твърди, че по
предложение на ищеца по делото
е ползвал за плевня първият етаж на едната от двете постройки и цялото дворно място,
в което пускал своите крави на паша, както и събирал сено от там, за да се извършва
някаква елементарна поддръжка на имота и същия да не пустее. Този свидетел също
не посочва извършване от
страна на ищеца на някакви глобални ремонти или постоянна поддръжка на процесния имот, още повече
извършвана трайно и непрекъснато през последните повече от десет години. Показанията
и на този свидетел се кредитират от съда като обективни, безпристрастни и логични, с оглед на останалия събран по делото доказателствен материал.
В показанията си св. Турел
Шабанов Реджебов твърди, че
познава общия наследодател на ищеца и ответниците по делото Е.М. и неговата съпруга, които са живели
в една от построените сгради в процесния имот до смъртта им през 1998 и 2002 г.Свидетелят посочва също така,
че след тяхната смърт в имота до 2004- та г., когато е
починал, в имота е останал
да живее единствено един от наследниците-
Исмет, по прякор «Мишката», който, както твърди свидетеля не е
полагал никакви грижи за имота като цяло.
Посочва също така, че след неговата смърт от 2005 г. До 2009 г., за поддръжката
на имота се е грижел Мурад, който е отглеждал крави и ги е пускал на паша в него, което
е приключило през 2013- 2014- та година. Свидетелят заявава, че действително Мурад / св. Халилов/
е изградил част от ограда по имотните
граници на процесния имот, след събарянето й при асфалтиране на част от пътя в населеното място, но не може да посочи кой от наследниците на Е.М.
му е възложил работата и му е платил за това. Твърди, че познава ищеца с турско име Фикрет
и знае за него, че от 1990 г. е изселен
в Турция и живее приоритетно там, както и че, до преди две- три години той не е идвал в бащината си къща по никаква причина. Категорично
заявява, че ищецът не е бил
през последните десет години трайно
в процесния имот и не е
полагал никакви грижи за
него. Заявява само, че преди
две- три години той е бил дошъл
в имота с някакви други непознати лица и е направил
снимки на целия имот. Свидетелят посочва също така, че след смъртта на последния живеещ в имота- Исмет, състоянието му е лошо, особенно на постройките в него, като никой отвсички наследници на общия наследодател Е.М. не е живял трайно в него, и не е
полагал грижи за поддръжката
му. Показанията н атози свидетел също се кредитират от съда.
От показанията на св. Боряна
Филипова Тодорова се установяват
идентични обстоятелства, посочени в показанията на другите свидетели, във връзка със състоянието
на процесния имот и в частност на построените в него
две сгради, ползването и стопанисването на този имот през годините
от лица, които не се явяват
част от наследниците на общия
наследодател Е.М., както и обстоятелството, че ищецът през последните десет години не е живял трайно в този имот и не е полагал
единствен грижи за него. И тези
показания на св. Тодорова се кредитират от съда, като обективни,
безпристрастни и кореспондиращи
с останалите събрани по делото доказателства.
При така приетата
фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:
Предявен е положителен установителен
иск на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1 от ЗС;
Съдът
намира, че така предявеният иск е
допустим, при така изложените в исковата молба твърдения и подсъден на съдът, пред
който е бил предявен.
Разгледан
по същество предявеният иск се намира от съдебния състав като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
На първо място, искът
по чл. 124, ал. 1 от ГПК е претенция на собственика на имота, да установи със
сила на присъдено нещо, правото си срещу лице, което му го оспорва или го
смущава. Целта на защитата е разрешаването на спора за материално право, като
бъде установено действителното правно положение в отношенията между страните
във връзка с конкретния имот, като се осуетява занапред възникването на нов
спор за материалното право на същото основание. Уважаването на иска по чл. 124,
ал. 1 ГПК предполага установяването от страна на ищеца, с оглед
доказателствената му тежест, че той е собственик на процесния
имот на соченото аксесорно основание /чл. 79 от ЗС/,
както и интерес от установяването му, който е налице при оспорване правото на
собственост от ответника. В процесния случай съдът
намира, че ищеца, избрал да се защити с положителен установителен
иск за собственост, е имал интерес от предявяването му, предвид оспорване
правото на собственост от страна на ответниците по
делото.
Предмет на доказване
по предявения положителен установителен иск е
визираното в исковата молба оригинерно основание на
правото на собственост на ищеца– придобиване собствеността над процесния имот в негова полза предвид изтетла
десетгодишна придобивна давност спрямо останалите сънаследници на общия наследодател Е.М.. От друга страна,
за да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по
отношение на един отчасти или изцяло чужд
недвижим имот, който в случая не е установен като такъв, разпоредбата на закона
(чл. 79, ал. 1 ЗС) установява, че претендиращият не собственик, който също не е установен като такъв по делото, следва
да е упражнявал в период по- дълъг от 10 години, фактическата власт по
отношение на конкретната вещ (corpus),
без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, както и
да е демонстрирал по отношение на не владеещия собственик на вещта поведение на
пълноправен собственик (animus)
поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в
пълен обем единствено за себе си.
В конкретния случай с
представените по делото писмени и събрани гласни доказателства ищецът не доказа
по един категоричен и несъмнен начин, че същия на първо място не е собственик
на процесния имот. Точно обратното, той се явява един
от всички съсобственици по наследство на определена идеална част от процесния имот и в случая хипотезата на чл. 79, ал. 1 от ЗС
е неприложима с оглед уважаване на положителен установителен
иск в тази насока, ако са налице всички изискуеми за това обективни елементи,
посочени в ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, съобразно едноличното владеене от
един от съсобственице на останалите иделни части на другите съсобственици от съсобственическата вещ.
Нещо повече, с представените в своята
претенция писмени доказателства и събраните такива в ОСЗ, не се установи по
един несъмнен и категоричен начин, че ищецът през последните десет години е бил
единствен владелец и ползвател на процесния имот,
което да обуславя собственическата негова власт на основанието, което е
посочил- чл. 79, ал. 1 от ЗС, нито, че като не е единствен собственик на този
имот, е упражнявал в период по- дълъг от десет години фактическа власт по
отношение на имота, през който период да е демонстрирал по отношение на
останалите невладеещи и ползващи имота съсобственици, поведение на пълноправен
собственик, още повече с тяхното знание, разрешение и съгласие.
На следващо място, по аксесорния обективно съединен иск по чл. 79, ал. 1 от ЗС.
ТР № 1/2012 г. на ОСГК
на ВКС, дава отговор на въпроса: Съсобственикът, който се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част трябва ли да
доказва при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо съсобствениците намерението да владее
техните идеални части за себе си или намерението му за своене
се предполага на основание чл. 69 ЗС и е достатъчно да докаже, че е упражнявал
фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79, ал.1 от ЗС., който
след постановяване на тълкувателното решение става задължителен за прилагане от
съдилищата в Р. България, е следния:
Презумпцията на чл. 69 от ЗС в отношенията
между съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена, ако
основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва съвладение. Независимо от правото на всеки от
съсобствениците да ползва общата вещ, то
някой от тях може сам да упражнява фактическа власт върху цялата вещ, без да се
съобразява с правата на останалите. Това може да стане било като въобще не
знае, че и друг има право на собственост върху същия имот, било като отнеме
владението на останалите съсобственици и не ги допуска да го ползват съобразно
идеалните си части. В случаите както в настоящото производство, при
които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху
чуждата идеална част на основание, изключващо владението на останалите,
намерението му за своене се предполага. Тогава е
достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в
сроковете по чл. 79, ал. 1 от ЗС. Когато
обаче основанието, на което е установена фактическата власт, показва съвладение и съсобственикът е започнал да владее
собствената си идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на
идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена.
Ето защо самото обективно съществуване на съсобственост и наличието на изрична
правна уредба на вътрешните отношения в хипотезата на съпритежание
на право на собственост във връзка с управлението, поддържането и ползването на
общата вещ - чл. 30 – 32 от ЗС, не може да обоснове извод за оборване
презумпцията на чл. 69 от ЗС. Такъв може да се направи само ако се докаже, че
основанието на което е придобито владението върху чуждите идеални части,
изключва намерението те да се държат като собствени. Правното основание за
възникване на съсобствеността е различно от основанието, на което започва съвладението. Под правно основание се разбира акт, с който
се прехвърля или учредява право на собственост. Фактическата власт, включително
и при съсобствениците, по отношение на чуждите идеални части, не винаги се
придобива на правно основание. Начините за придобиване и изгубване на владение
са изследвани подробно в теорията и практиката, но те са различни от тези за
придобиване и изгубване на вещни права, независимо от връзката между тях.
Понякога придобиването на вещни права и наличието на съсобственост не е
свързано с придобиването на фактическата власт върху вещта. След като
владението е фактическо състояние, то не би могло да има легално определяне на
основанията за възникването му. В закона се урежда придобиването и изгубването
на права, а не и на факти. Възможни са различни хипотези, при които един от
владелците упражнява фактическа власт върху общата вещ, като разграничителният
критерий е по какъв начин е започнало владението. Такива са случаите при
наследяването като общо правоприемство. Владението е
част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то продължава
от наследниците по право, независимо че само един от тях остава в наследствения
имот.
Различна е хипотезата,
при която правото на собственост се прехвърля по производен начин без прехвърлителят да е собственик на целия имот, а само на идеална
част от него и владението е предадено на приобретателя.
В този случай последният е станал съсобственик с притежателя на останалите
идеални части, но като владелец /добросъвестен или не в зависимост от знанието
за обема на правата на праводателя/ е започнал да
упражнява фактическа власт върху имота на основание, което изключва владението
на другия съсобственик. Затова той е съсобственик и владелец на целия общ имот.
Самостоятелно е владението и когато още при установяване фактическата власт
върху имота единият от съсобствениците е отнел владението на останалите и е
останал единствен владелец. Ето защо намерението му да държи имота като свой се
предполага. Основанията, на които е възникнала съсобствеността, както и
основанията, на които е придобито владението на чуждите идеални части, могат да
бъдат най-различни, поради което винаги при правен спор трябва да се изследва
въпросът дали упражняването на фактическата власт е започнало за другиго и
следователно липсва намерение да се държи цялата вещ като собствена, или един
от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на
основание, което изключва владението на останалите.
Когато един от
съсобствениците упражнява фактическа власт върху съсобствената
вещ и извърши подобрения на последната, е възможно, като не се съобразява с
правата на останалите съсобственици, да владее изключително за себе си. Щом
фактическата власт се упражнява изключително от такъв съсобственик, той не е
държател на идеалните части на останалите съсобственици, а техен владелец. В
този смисъл от съществено значение при всеки конкретен спор е дали е установено
наличие на съсобственост и съвладение или има един
единствен владелец на целия съсобствен имот. С оглед
изричното посочване на срока по чл. 79,ал. 1от ЗС, следва да се приеме, че в
настоящия случай се попада в хипотезата на недобросъвестно владение на недвижим
имот. От гледна точка на придобивната давност обаче в
отношенията между съсобствениците въпросът за добросъвестност или
недобросъвестност на владението на чуждите идеални части има значение само за
различните срокове, след изтичането на които се придобива собствеността. Пълна
собственост върху съсобствената вещ може да се
придобие чрез кратката петгодишна давност или чрез дългата десетгодишна
давност.
При спор за
придобиване по давност на съсобствен имот от един от
съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее
изключително за себе си целия имот и от кога. По начало упражняването на
фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не
бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е придобил
фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици,
то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена
презумпцията на чл. 69 от ЗС.
За
да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части от съсобствен недвижим имот на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС,
съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни
действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв
характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане
владението на останалите съсобственици. Това е така нареченото „преобръщане“ на
владението /interversio possessionis/,
при което съсобственикът съвладелец се превръща в
съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна
давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия,
с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици
и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия
са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на
останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи
чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене,
освен ако това е обективно невъзможно.
Във всеки отделен
случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани, което в настоящото
производство не бе направено от ищеца с всички допустими, относими
и необходими доказателства и доказателствени средства.
Т. е., независимо от
какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от
съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части,
да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава
на придобивна давност за чуждата идеална част, той
трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да
владее техните идеални части за себе си, като в настоящото производство, нито
един от тези изискуеми елементи за придобивна давност
на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС от един от съсобствениците- ищецът Ф.Е. Митев,
не бе доказан по един категоричен и несъмнен начин, поради което искът ще
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Извън
казаното до тук, от друга страна, за да
бъде осъществен обективният елемент от фактическия състав на придобивната
давност по чл. 79, ал. 1 от ЗС, е необходимо непрекъснато владение в продължение
на над 10 години за недобросъвестен владелец и в този смисъл твърдението
на ищеца, че е придобил правото
на собственост върху процесния имот по давност, въз
основа на владеене, ползване чрез непрекъснато владеене и грижа за имота през
последните над десет години и наведени твърдения за извършени единствено от
него подобрения на целия имот и постройките в него, останаха също недоказани.
Точно обратното от всички гласни доказателства по делото и от приетото
заключение на назначената СТЕ по делото се установи, че ищецът от една страна
през последните десет години нито трайно е владял, нито е ползвал постоянно процесния имот, както и обстоятелството, че през този
период е полагал съществени грижи за него, дори и частите на останалите
съсобственици, което да му даде възможността от една страна, за упражняване на
правото му да владелец спрямо останалите съсобственици на имота, от друга, да е
обективирал спрямо тях, а още повече да е получил от
тях съгласие през този десет годишен давностен
период, за еднолично негово властническо поведение по отношение на техните
идеални части от процесния имот.
На
последно място като субективен елемент
от фактическия състав на придобивната давност владението трябва да бъде явно и
несъмнено т.е. владелецът да е манифестирал
поведение, което да не оставя никакво съмнение, че той упражнява фактическата
власт върху цялата вещ за себе си. Съдът е разпределил доказателствената тежест
с определението си по реда на чл. 140 от ГПК, във връзка с което ищеца следваше
да проведе пълно и главно доказване на релевантните факти / от кога, как и на
какво основание владее процесния имот със съответните
доказателствени средства/, което последния не е успя да направи и като
последица на това искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Съобразно
гореизложеното предявеният иск, следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
При
този изход на делото, предвид направеното искане от страна на процесуалния
представител на ответниците за присъждане на направените от тях деловодни
разноски съобразно отразеното в представеното по делото пълномощно, ищецът ще
следва да се осъди на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, за заплати на ответниците
направените от тях разноски за процесуален представител в размер на 500.00
лева.
Мотивиран по горните
съображения, този съдебен състав на РС- Ардино разгледал делото по същество,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ф.Е.М., с ЕГН **********,***,
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 от ЗС, с който се иска ДА СЕ ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците: А.Е.Г., с
постоянен и настоящ адрес:***, с ЕГН: **********, С.Х.Г., с постоянен и настоящ
адрес:***, ЕГН: **********, С.Е.И., с постоянен и настоящ адрес:***, ЕГН: **********,
А.Ю.М., с постоянен и настоящ адрес:***, ЕГН **********, Г.Б.Ю., с постоянен и
настоящ адрес:***, ЕГН: **********, Б.Б.Ф., с
постоянен и настоящ адрес:***, ЕГН: **********, Н.Б.В., с постоянен и настоящ
адрес ***, ЕГН: **********, Б.И.Д., с постоянен и настоящ адрес:***, ЕГН: **********
и Б.Т.Ф., с постоянен и настоящ адрес:***, ЕГН: **********, всички в качеството
им на наследници на Е.Ю.М., гражданин на Република България, бивш жител ***, че ищеца
Ф.Е.М., с ЕГН **********,***, е собственик на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС, на
недвижим имот, находящ се в гр. Ардино,
представляващ: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален № 871 /осемстотин седемдесет и едно/
от квартал 4 /четири/, с административен адрес: гр. Ардино, ул. „Перелик“ № 66,
община Ардино, област Кърджали, с площ 2020.00 /две хиляди и двадесет/
квадратни метра по регулационния план на гр. Ардино, община Ардино, одобрен със
Заповед № 338 от 07.05.1984 год., изменен и допълнен със Заповед № 23 от
13.01.2020 год., ВЕДНО с построените в него сгради ДВУЕТАЖНА, ПАЯНТОВА, ЖИЛИЩНА
СГРАДА със застроена площ /петдесет/ квадратни метра и разгъната застроена площ
100.00 /сто/ квадратни метра; ДВУЕТАЖНА, ПАЯНТОВА, ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена
площ 62 кв. м. /шестдесет и два/ квадратни метра и разгъната застроена площ
124.00 /сто двадесет и четири/ квадратни метра, като имота е с неприложена
регулация. Граници на имота: Изток - улица на Община Ардино; Запад - двор на
наследниците на Фахрие Мюмюнова Сюлейманова; Север - улица на Община Ардино и
поземлен имот № 00607.11.165 по КККР на град Ардино - нива на наследниците на Садетин Реджебов Алиев; Юг - улица на Община Ардино;
ОСЪЖДА
на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, Ф.Е.М.,
с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Б.Б.Ф., с постоянен и настоящ адрес:***, ЕГН: ********** и Б.Т.Ф.,***,
ЕГН: **********, направените по делото разноски за процесуално представителство
в размер на 500.00 /петстотин/ лева;
Решението
подлежи на
обжалване пред Окръжен съд- Кърджали, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: