Решение по дело №420/2023 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза и чл. 220 от Закона за митниците /ЗМ/.

Административното дело е образувано след постановяване на решение № 10901/09.11.2023 г. по адм. дело № 3625/2023 г. на ВАС за отмяна на решение № 35/10.02.2023 г., постановено по адм. дело № 290/2022 г. на АдмС - Сливен, с което е ОТМЕНЕНО Решение № 32-185450 от 07.06.2022 г., издадено от Директора на Териториална дирекция Митница Бургас и АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ“ е ОСЪДЕНА да заплати на „АТРОН ГРУП“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Байкал“ № 1, представлявано от управителя Н. Х. А., сумата от 1600 лева, представляваща разноски по делото.

Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда с указание, че при новото разглеждане съдът следва да постанови решение по същество, след обсъждане и преценка на всички доказателства, съдържащи се в делото, вкл. и тези представени от Департамента по вътрешна сигурност на САЩ, посочени в обстоятелствената част на решение № 10901/09.11.2023 г. по адм. дело № 3625/2023 г. на ВАС.

Първоначалната жалба подадена от „АТРОН ГРУП“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Байкал“ № 1, представлявано от управителя Н. Х. А., е против Решение № 32-185450 от 07.06.2022 г., издадено от Директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница Бургас, с което е решено следното: На основание чл. 70, § 1 във връзка с чл. 71, § 1, буква д) подбуква i) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., на стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД 21BG001009007461R7/14.05.2021 г., е определена митническа стойност в размер на 34935,92 лева; На основание чл. 77, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., е определено възникване на митническо задължение на датата на приемане на митническата декларация, а именно 14.05.2021 г.; На основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД 21BG001009007461R7, при прилагане на обща ставка на митото за код по КН 87032490/код по ТАРИК 87032490 00, съгласно КН на ЕС и основа за изчисляване, съответстваща на митническата й стойност, е определено вносно митническо задължение в размер на 3493,59 лева; На основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 77, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и с чл. 77, § 2 от същия регламент, е определено възникване на задължение и за ДДС на дата 14.05.2021 г. и предвид данъчната ставка от 20 %, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон, е определено задължение за ДДС за стоката в размер на 7725,90 лева; На основание чл. 105, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и на основание чл. 56 от ЗДДС, за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД 21BG001009007461R7, са определени за вземане под отчет вносно митническо задължение в размер на 2972,76 лева и ДДС в размер на 6540,07 лева; На основание чл. 77, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 83, ал. 1 от ЗДДС, е определен „АТРОН ГРУП“ ЕООД като длъжник за заплащане на мито в размер на 2972,76 лева и на ДДС в размер на 6540,07 лева, ведно със задължение за лихви, считано от 14.05.2021 г. до датата на уведомяването на длъжника, както и лихва за забава за размера на дължимите вземания, които не са платени в 10-дневния срок от уведомяване на длъжника за решението.

В жалбата си оспорващото дружество твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, издадено при неправилно приложение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Излага съображения, че: решението е издадено след изтичане на преклузивния срок, определен с разпоредбата на чл. 19б, ал. 1 от ЗМ; не е налице основание за повторно определяне на митническата стойност на автомобила; издаденото Решение не е мотивирано, като заключенията и изводите в него се основават изцяло на изложените необосновани изводи и заключения в Съобщение с Рег. № 32-8862/11.01.2022 г. по чл. 22, § 6 вр. чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.; информацията от уебсайта autoauctions.io не е част от митническите информационни системи и данните от същия не са събрани по законоустановения ред; Решението не се основава на установени факти, а на предположения; митническата стойност на стоката е определена в нарушение на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Моли оспореното решение да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят „АТРОН ГРУП“ ЕООД, не се явява, а се представлява от адв. Р. В. - БАК, която поддържа жалбата на нейния доверител, като основателна и доказана, съобразно посочените в нея съображения, като излага допълнителни аргументи в представените в съдебно заседание писмени бележки. Твърди, че приложената по делото в съдебната фаза Електронна експортна информация не е послужила като основание за издаване на процесния административен акт и е недопустимо същата да бъде използвана като допълнителни мотиви за издаването му. Цитира съдебна практика в тази насока. Отделно от това твърди, че при получена информация, придружаваща официални отговори по линия на международното сътрудничество, в които липсва удостоверително изявление по отношение на действително платена цена, информацията придружаваща тези отговори само удостоверява деклариране на определени данни и/или представяне на определени документи при износа, но не и истинността на данните от тях, като отново цитира съдебна практика в този смисъл. Претендира присъждане на направените по делото разноски, направени по адм. дело № 290/2022 г. по описа на АС – Сливен, в касационното производство пред ВАС и в настоящото производство, като представя списък за техния размер.

Ответната страна – Директора на Териториална дирекция Митница Бургас“, редовно и своевременно призован, не изпраща представител. Пълномощникът му по делото гл. юриск. Г. П. представя писмена молба, с която оспорва жалбата като неоснователна и излага съображения в подкрепа на твърденията си за законосъобразност на оспореното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:

На 14.05.2021 г. с МД с MRN 21BG001009007461R7 оспорващият е декларирал за поставяне под митнически режим допускане за свободно обращение на стока: употребяван пътнически автомобил, катастрофирал, марка: BMW, модел: 7; тип: лек, бр. места: 5, товароносимост: 2453, първ. рег.: 20160101, цвят: черен, раб. обем: 4400 куб. см., мощност: 450 нрsае, двиг. №: не се чете, шаси №: *****. В митническата декларация за стоката са декларирани: условие на доставка „DAP - Доставено на уговорено място“; обща фактурна стойност - 2800 USD; разходи за транспорт - 647,36 лева; митническа стойност – 5208,31 лева. Към митническата декларация са приложени: Фактура № 16371732 от 02.02.2021 г. издадена от „999 – Corporate“, Two Westbrook Corporate Center Suite 500, Westchester [рег. номер], с посочена цена 2800 USD; Коносамент № IMPL/0747/03/21 L1; Фактура № ********** от 27.04.2021 г. за организиране на международен транспорт /647,36 лева/ и терминални разходи; Удостоверение на моторно превозно средство от 21.01.2021 г. Съгласно данните в приложения коносамент № IMPL/0747/03/21 L1, автомобилът е натоварен в пристанище NEW YORK,NJ, с пристанище на разтоварване BURGAS, BULGARIA, с получател: „АТРОН ГРУП“ ЕООД– Сливен, България.

На база декларираните данни, към датата на приемане на МД размерът на митническата стойност за стоката е определен съгласно разпоредбата на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., а именно на база договорната стойност- действително платената или подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Митническата стойност за стоката, определена на база декларираните за нея елементи, е 5208,31 лева /2800 USD х валутен курс 1.62891 BGN/USD + разходи за международен транспорт 647,36 лева/. Определените, взети под отчет и заплатени вземания са мито 520,83 лева и ДДС 1185,83 лева, изчислени съобразно митническата стойност и съответната данъчна основа.

При извършена последваща проверка от митническите органи е анализирана наличната информация за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси), като на електронен сайт https://autoauctions. io била открита информация за обявена продажна цена на аукцион с дата 29.01.2021 г. със статус „продаден“ (SOLD) за автомобил със същия VIN (номер на шаси), с публикувана продажна цена в размер на 21050 USD, която превишавала декларираната пред митническите органи цена в размер на 2800 USD при допускане за свободно обращение.

Във връзка с посочената информация, възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност, поради което на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, с Писмо Рeг. № 32-258845/12.08.2021 г. били изискани доказателства за потвърждение на декларираната цена и извършените плащания във връзка със стоката (платежни документи, банкови преводи, извлечения, разписки), както и информация и/или декларация от „АТРОН ГРУП“ ЕООД. В отговор, с Писмо Вх. № 32-271854/24.08.2021 г. оспорващият е представил документи и информация.

Със Съобщение Рег. № 32-8862/11.01.2022 г. Директорът на ТД Митница Бургас уведомил „АТРОН ГРУП“ ЕООД, че в изпълнение на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, предстои издаване на Решение на Директора на ТД Митница Бургас, с което ще бъде определен нов размер на митническата стойност за стоката по МД с MRN 21BG001009007461R7/14.05.2021 г. В съобщението са посочени мотивите, на които ще се основава решението, а именно: описание на данните от митническата декларация и приложените към същата документи; определената митническа стойност, съобразно декларираните данни; определените, взети под отчет и заплатени вземания: мито 520,83 лева и ДДС 1185,83 лева; данни от извършена последваща проверка, при която е анализирана налична информация за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси), като е посочено, че на ел. страница https://autoauctions.io е открита информация за обявена продажна цена на аукцион с дата 29.01.2021 г. със статус „продаден“ (SOLD) за автомобил със същия VIN (номер на шаси), с публикувана продажна цена в размер на 21050 USD, която превишава декларираната пред митническите органи цена в размер на 2800 USD при допускане за свободно обращение. Във връзка с посочената информация, възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност.

В мотивите, на които ще се основава решението, посочени в съобщението до оспорващия, се съдържат и установявания, както следва: 1. В приложения към митническата декларация „CERTIFICAT OF SALVAGE FOR A VEHICLE“ удостоверение на моторно превозно средство с VIN *****от 21.01.2021 г., издадено в страната на износа, е установено че същият е на името на NJN INSURANCE СО 100 INDUSTRIAL WAY CONSHOHOCKEN PA 19428; 2. С приложената към митническата декларация фактура следва да се удостовери продажба с купувача „АТРОН ГРУП“ ЕООД; Съгласно вписаната в нея дата, продажбата е на 02.02.2021 г.; Вносителят не е представил договор, кореспонденция или други документи, предшестващи сключването на сделката; 3. Освен информация за продажната цена на автомобила, в резултат от проведения аукцион, са налице 10 бр. изображения, удостоверяващи неговото състояние; Наличните изображения показват, че автомобилът е катастрофирал; Намерената информация потвърждава описанието на автомобила към датата на деклариране за свободно обращение; Няма доказателства да е налице промяна в състоянието на автомобила от 29.01.2021 г. - датата на аукциона, до датата на допускане за свободно обращение - 14.05.2021 г.; 4. В информацията от проведения аукцион са посочени отчетени данни към 29.01.2021 г. за действително изминати километри - 53592 miles; Съгласно данните, посочени в удостоверение за претърпяло щета моторно превозно средство, издадено в страната на износа за автомобил с VIN ****, при продажбата към „АТРОН ГРУП“ ЕООД са отчетени същите данни за реалния пробег на превозното средство в размер на 53592 miles; 5. Идентичните данни за действително изминато разстояние при продажбата чрез аукцион на цена 21050 USD и при последната продажба, съгласно издадения сертификат за автомобила, налагат извода, че същият е в непроменено състояние към 29.01.2021 г., когато за негов собственик е вписан „АТРОН ГРУП“ ЕООД; Съгласно информацията в приложения коносамент, издаден от Free Line на 27.04.2021 г., автомобилът е натоварен в отправно пристанище NEW YORK,NJ и е с получаващо пристанище BURGAS, BULGARIA; Наличните данни относно износа на автомобила и натоварването в отправно пристанище с посока България сочат, че последната сделка, удостоверена от компетентните власти в страната на износа и с местоназначение митническата територия на Съюза за автомобил с VIN *****и изминати 53592 miles, е продажбата между продавача NJN INSURANCE СО 100 INDUSTRIAL WAY CONSHOHOCKEN PA 19428, на когото е издадено удостоверението за автомобила, и купувача „АТРОН ГРУП“ ЕООД, който е вписан като единствен купувач в него.

При така изложената фактическа обстановка е прието, че продажната цена в размер на 21050 USD е най-ниската установена действително платена цена на автомобила при продажбата му за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и същата следва да послужи за определянето на неговата митническа стойност, съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., към която на основание чл. 71, пар. 1, буква д) i) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., следва да се прибавят и транспортни разходи до мястото на въвеждане на митническата територия на Съюза.

Съгласно мотивите в съобщението, митническата стойност на стоката се определя в размер на 34935,92 лева (21050 USD х вал. курс 1 USD /1.62891 лева = 34288,56 лева + 647,36 лева), на основание чл. 70 и чл. 71, пap. 1, буква д) i) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.; С оглед определения нов размер на митническата стойност за стоката, на основание чл. 77, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. възниква вносно митническо задължение; На основание чл. 77, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., митническото задължение възниква на датата на приемане на митническата декларация- 14.05.2021 г.; На основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., при прилагане на ставка 10 % за вносно мито, съответстваща на декларирания тарифен код за стоката, ще бъде определен дължим размер, както следва: митническа стойност - 34935,92 лева, мито - 3493,59 лева; На основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 77, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и с чл. 77, § 2 от същия регламент, на датата на възникване на митническо задължение възниква задължение и за ДДС; На основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС, данъчната основа при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС на стоката ще бъде определена в размер на 38629,51 лева; Предвид данъчната ставка от 20 %, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон, задължението за ДДС при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС на стоката е в размер на 7725,90 лева; След сравнителен анализ на размера на вземанията, изчислен и заплатен въз основа на данните в МД, с гореустановения, се определя за доплащане вносно мито в размер на 2972,76 лева и ДДС 6540,07лева. При тези мотиви е установен за досъбиране размер на вносно мито и ДДС за вземане под отчет и заплащане - 9512,83 лева. В съобщението е посочено и че: на основание чл. 114, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., върху размера на неизплатените вносни мита се начислява лихва за забава, върху и над размера на вносните мита, считано от датата на възникване на митническото задължение - 14.05.2021 г., до датата на уведомяването; на основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 114, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., възниква задължение за заплащане на лихва върху ДДС. Оспорващият е уведомен, че в срок от 30 дни от получаване на писмото може да изрази становище, а в случай, че не желае да изрази становище, производството ще продължи с издаването на решение.

Със Становище Вх. № 32-54274/17.02.2022 г. вносителят е изразил несъгласие с мотивите, изложени в Съобщение Рег. № 32-8862/11.01.2022 г.

С Докладна записка Рег. № 32-170534/26.05.2022 г., изготвена от инспектор в МБ Сливен при ТД Митница Бургас, при излагане на идентична фактическа обстановка като посочената в Съобщение Рег. № 32-8862/11.01.2022 г., е предложено на Директора на ТД Митница Бургас да бъде издаден индивидуален административен акт за определяне на нова митническа стойност на стоката, допусната до свободно обращение с МД с MRN 21BG001009007461R7/14.05.2021 г.

При пълно възприемане и възпроизвеждане на фактическите и правни констатации, съдържащи се в Съобщение Рег. № 32-8862/11.01.2022 г. и Докладна записка Рег. № 32-170534/26.05.2022 г., от Директора на ТД Митница Бургас е издадено процесното Решение № 32-185450 от 07.06.2022 г., с което: На основание чл. 70, § 1 във връзка с чл. 71, § 1, буква д) подбуква i) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., на стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД 21BG001009007461R7/14.05.2021 г., е определена митническа стойност в размер на 34935,92 лева; На основание чл. 77, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., е определено възникване на митническо задължение на датата на приемане на митническата декларация, а именно 14.05.2021 г.; На основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД 21BG001009007461R7, при прилагане на обща ставка на митото за код по КН 87032490/код по ТАРИК 87032490 00, съгласно КН на ЕС и основа за изчисляване, съответстваща на митническата й стойност, е определено вносно митническо задължение в размер на 3493,59 лева; На основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 77, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и с чл. 77, § 2 от същия регламент, е определено възникване на задължение и за ДДС на дата 14.05.2021 г. и предвид данъчната ставка от 20 %, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон, е определено задължение за ДДС за стоката в размер на 7725,90 лева; На основание чл. 105, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и на основание чл. 56 от ЗДДС, за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД 21BG001009007461R7, са определени за вземане под отчет вносно митническо задължение в размер на 2972,76 лева и ДДС в размер на 6540,07 лева; На основание чл. 77, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 83, ал. 1 от ЗДДС, е определен „АТРОН ГРУП“ ЕООД като длъжник за заплащане на мито в размер на 2972,76 лева и на ДДС в размер на 6540,07 лева, ведно със задължение за лихви, считано от 14.05.2021 г. до датата на уведомяването на длъжника, както и лихва за забава за размера на дължимите вземания, които не са платени в 10-дневния срок от уведомяване на длъжника за решението. Решението било съобщено на управителя на „АТРОН ГРУП“ ЕООД с известие за доставяне по пощата на 04.07.2022 г., който го обжалвал пред Административен съд Сливен с жалба вх. № СД-01-01-2883/18.07.2022 г.

В хода на съдебното производство от административния орган и от оспорващия са представени в превод на български език приобщени по преписката документи, включително и екранна разпечатка от сайт https://autoauctions.io, видно от която лек автомобил BMW 7-SERIES 2016 с VIN ****е продаден за 21050 щ.д. на 29.01.2021 г.

По делото е назначена, изслушана и приета, неоспорена от страните, съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице П. Т. И. със специалност – счетоводство и контрол, чието заключение съдът възприема като компетентно и безпристрастно, тъй като е обосновано и мотивирано, и кореспондира със събраните по делото писмени доказателства. От заключението на вещото лице е установено, че: платената цена от оспорващото дружество за процесния автомобил по разписка № 16371732/02.02.2021 г., приложена към митническа декларация MRN 21BG001009007461 R7/14.05.2021 г., е в размер на 2 800 щатски долара; част от сумата в размер на 800 щатски долара е платена авансово на 29.12.2020 г. с превод с референтен № FT20364187803699, а останалата част от сумата по доставката в размер на 2000 щатски долара е платена на 01.02.2021 г. с нареден превод с референтен № FT21032561706919 в размер на 3280 лева (2000 USD), в полза на IAA BUYERS WIRES по сметка № ****с основание на плащането STOCK NUMBER ****, BUYER [рег. номер], като получателят на превода е посредническа интернет платформа, чрез която е осъществена сделката и връзката между продавач и купувач; налице е съответствие между платената цена за доставката на автомобила и декларираната митническа стойност на същия.

По делото са приети като доказателства представените с писмо вх. № СД-01-01-453/02.02.2023 г. писмени доказателства: писмо с рег. № 32-258634/03.08.2022 г. на директора на дирекция МРР – разпечатано от деловодната система АИДА; писмо рег. № 32-267244/10.08.2022 г. на директора на дирекция МРР – разпечатано от деловодната система АИДА; превод на писмо с рег. № 32-359976/21.10.2022 г. и превод на Elektronic Export Information.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

Предмет на настоящото производство е законосъобразността на Решение № 32-185450 от 07.06.2022 г., издадено от Директора на Териториална дирекция Митница Бургас.

Оспореният акт е издаден от компетентен административен орган, по аргумент от чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците. Съгласно посочената норма, за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. решения, взети без предварително заявление, се издават от началника на митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение. От своя страна, според чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на член 22, параграфи 4, 5, 6 и 7, член 23 параграф 3 и членове 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи, без съответното лице да е подало предварително заявление. Следователно, оспореното решение на Директор на ТД Митница Бургас в Агенция "Митници", е издадено от компетентен административен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, съобразно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. /МКС/, вр. чл. 19, ал. 1 и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент № 952/2013 г.

Освен валидно, при издаване на оспореното решение не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, изрично посочен в оспорения акт, за целите на прилагане на чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 след вдигане на стоките митническите органи имат право да извършват последващ контрол чрез проверка на точността и пълнотата на информацията в декларациите и придружаващите документи, а според т. 2 обект на проверката може да бъде и счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, свързани с операции със съответните стоки или с предварителни или последващи търговски операции, включващи съответните стоки. Според разписаното в ал. 2 на чл. 84 от ЗМ, проверката по ал. 1, т. 2 се извършва по реда на чл. 84а и чл. 84м от ЗМ. В случая съдът счита, че е налице хипотезата на последващ контрол на декларирането по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, за който не е предвидено нарочно производство и няма законово изискване за издаване на заповед по чл. 84в от същия закон, с която да бъде поставено неговото начало. В конкретния казус митническият орган е извършил последващ контрол на подадената митническа декларация по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, тъй като е взел предвид, както представените от получателя на стоката доказателства при подаването й, така и събраната допълнителна информация, с цел установяване истинността на данните от декларацията и законосъобразността на действията при поставяне на стоките под режим „допускане за свободно обращение“. При така извършения последващ контрол на декларирането, съдът намира, че не е проверявана материалната отчетност на декларатора, свързана с операции с процесната стока, каквото е законовото изискване за извършване на контрол по реда на чл. 84а и на чл. 84м от ЗМ по аргумент от чл. 84 ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗМ. Видно от съдържанието на оспореното решение и приложените към административната преписка документи, от страна на Директора на ТД Митница Бургас за нуждите на проверката, на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, от оспорващия е изискано да представи доказателства, потвърждаващи декларираната цена, документи за извършените плащания към доставчика от купувача по фактурата, всякакви други данни, сведения, документи и информация, удостоверяващи цената по сделката. В отговор на изисканата информация оспорващият е представил допълнително счетоводни документи. Следователно, в случая е извършен последващ контрол на декларирането, при което не е проверявана счетоводната отчетност на декларатора, свързана с операции с процесната стока и с предварителни или последващи търговски операции, включващи съответната стока, а е извършена проверка по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ на точността и пълнотата на информацията в декларацията и придружаващите документи, поради което и по аргумент от чл. 84, ал. 2 от ЗМ, не може да се приеме, че проверката е следвало да бъде извършена по реда на чл. 84а и чл. 84м от ЗМ, за което да е било необходимо издаването на заповед по чл. 84в от ЗМ. Спазени са и разписаните в относимата нормативна уредба други специфични правила по издаване на административен акт от категорията на процесния. Оспореното решение е произнесено в писмена форма, като в него, в съответствие с чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013, се съдържат мотиви, в които са посочени правните основания за издаването му с изложение на фактическите обстоятелства, които според административния орган обосновават разпоредения от него краен резултат.

Не се споделя възражението на оспорващия, че оспореното решение е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в издаването му след изтичане на срока, определен с разпоредбата на чл. 19б, ал. 1 от ЗМ. Действително в посочената норма е предвидено, че решение, с което се установяват митническо задължение и/или други публични държавни вземания, се издава в най-кратък срок, но не по-късно от 30 дни от започването на производството, но този срок, като всеки един срок за издаване на индивидуален административен акт е инструктивен, а не преклузивен. В този смисъл е и постоянната практика на Върховен административен съд на Република България: Решение № 7321 от 16.06.2021 г. по адм. дело № 2023/2021 г., I о.; Решение № 4481 от 11.05.2022 г. по адм. дело № 8550/2021 г., VIII о.; Решение № 7499 от 16.06.2020 г. по адм. дело № 3267/2020 г., I о.

Същевременно съдът намира, че оспореното решение е издадено в противоречие с материалните разпоредби на закона, като съображенията за това са следните:

В Дял втори, Глава трета („Стойност на стоките за митнически цели“) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. се съдържа уредбата, касаеща определянето на митническата стойност, върху която се следват митни сборове. В чл. 70 от Регламента е установен общият принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност - въз основа на действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение митническата територия на Съюза. В чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 са предвидени вторични методи за определяне на митническата стойност, като те имат субсидиарен характер по отношение на метода, регламентиран в чл. 70, от една страна, а от друга - по отношение на посочените в самия чл. 74 методи. В този смисъл е и практиката на СЕС, обективирана в Решение на СЕС от 16.06.2016 г. по дело С-291/15. За да се премине към субсидиарния метод за определяне на митническата стойност на стоката е необходимо да са налице основателни съмнения по отношение на декларираната в митническата декларация митническа стойност на въвеждащата се на територията на Съюза стока. Тези съмнения следва да бъдат доведени до знанието на вносителя на стоката, което в случая е сторено, и ако не бъдат разяснени, едва тогава ще е налице възможност за определяне на митническата стойност на стоката, но по някои от предвидените субсидиарни методи. Терминът „основателни съмнения“ е дефиниран в Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, като неговото проявление следва да се установява във всеки отделен случай съобразно конкретно установените факти и обстоятелства. Следователно, за да се пристъпи към вторичните методи за определяне на митническата стойност, административният орган трябва да изложи аргументи защо не могат да намерят приложение правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Затова точно и ясно трябва да бъдат разписани основанията, поради които митническата стойност не може да бъде определена по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., както и основанията за избор на съответния заместващ метод, по който се определя митническата стойност.

В чл. 140 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24.11.2015 г. е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности в случаите, когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Относимо към тълкуването на тази норма е даденото такова в Решение на СЕС по дело С-291/15 година, в което съдът приема, че за да определят митническата стойност, митническите органи могат да не вземат предвид декларираната цена на внесените стоки и могат да прибегнат до вторични методи за определяне на митническата стойност на внесените стоки и по-специално продажната цена на идентични стоки, ако съмненията им относно договорната стойност на стоките продължат, след като са поискали предоставяне на цялата информация или на всички допълнителни документи и след като са дали на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които се основават посочените съмнения.

Настоящият съдебен състав счита, че в разглеждания случай митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на „основателни съмнения“ по смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447. Според дадената там регламентация, в тежест на митническия орган е да докаже възникналите у него основателни съмнения, че декларираната стойност е по-ниска от други идентични стоки, които са внесени приблизително по същото време. Видно от съдържанието на оспореното решение, митническата стойност на процесния автомобил е определена, като отново е приложен чл. 70 от Регламента, но при завишаване на стойността поради възприетото от органа становище, че действително платената или подлежаща на плащане цена в случая е установена в хода на проверката продажна цена на аукцион с дата 29.01.2021 г. на автомобил със същия номер на шаси в страната на износа в размер на 21050 щ. д. /34288,56 лева/, увеличена с транспортни разходи в размер на 647,36 лева, и след отхвърляне от страна на митническите органи на декларираната от оспорващия цена на автомобила. В тази връзка следва да се отбележи, че това е допустимо единствено, когато се прилагат вторичните методи и резервният метод за остойностяване на стоката за митнически цели, посочени съответно в чл. 74, § 2 и § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., което очевидно не е предприето в случая от митническите органи. Следователно е налице нарушение на законовите разпоредби относно реда и начина, по който следва да бъде определена митническата стойност.

Наред с изложеното, позоваването в оспореното решение на налична на интернет адрес https://autoauctions.io информация за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси) в страната на износа с обявена продажна цена от 21050 щ.д. не е достатъчно за обосноваване на „основателни съмнения“. Посочената информация не е част от митническите информационни системи и данните не са събрани по надлежния ред, разписан в закона, за да могат да се ползват с доказателствена сила. При това положение следва да се приеме, че липсват каквито и да са сравнителни данни, които да обосноват извода на решаващия орган относно по-ниска цена, декларирана при първоначалното определяне на митническата стойност, а това лишава съда от възможност да направи преценка и относно законосъобразността на тези изводи на митническия орган. От друга страна, видно от приложената по делото административна преписка, оспорващият е предоставил всички документи, с които е разполагал и въз основа на които може да бъде направен категоричен извод относно декларираната митническа стойност, като е оказал необходимото съдействие за извършване на митническите формалности и контрол. Според разписаното в чл. 145 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, фактурата, свързана с декларираната договорна стойност, се изисква като придружаващ документ. Още при първоначалното определяне на митническата стойност на стоката е представена Фактура № 16371732 от 02.02.2021 г., издадена от „999– Corporate“, Two Westbrook Corporate Center Suite 500, Westchester [рег. номер], с посочен доставчик, в която оспорващото дружество е вписано като получател на стоката с отразена продажна цена на процесния автомобил. Останалите документи, приложени към МД, не игнорират доказателствената стойност на фактурата, чието съдържание удостоверява покупко-продажба на процесния автомобил между доставчика Soraya W с адрес 647-Bridgeport, 396 Е. Schuylkill River Road, Bridgeport, PA и получателя „АТРОН ГРУП“ ЕООД. Независимо от това, в решението на Директора на ТД Митници Бургас не са изложени мотиви, свързани с предоставените във връзка с вноса документи, от който анализ да се установи по категоричен начин, че въпреки положеното от двете страни по спора усилие, е възникнало в действителност съмнение относно посочената от оспорващия декларирана митническа стойност на вносната стока. Непредставянето на договор между страните по сделката, а само на фактура, не може да доведе до формирания от митническия орган извод, че декларираната цена не е договорната стойност, действително платена или подлежаща на плащане. Фактурата замества липсата на договор и не може да бъде основание за неприемане на посочената в нея стойност, поради което е необходима по-обстойна проверка от административния орган, за да обоснове възникнали съмнения за декларираната стойност. Поради изложеното не може да бъде споделен изводът на административния орган за липса на данни, сведения, документи и информация, удостоверяващи цената по сделката, още повече че върху митническия орган пада доказателствената тежест да докаже възникналите у него основателни съмнения, че декларираната стойност е по-ниска от други идентични стоки, внесени в приблизително същото време. Кaкто бе изложено, позоваването в митническото решение на данни от проведен на 29.01.2021 г. аукцион, обявени на посочения в акта интернет адрес, не са достатъчни за обосноваване на т. нар „основателни съмнения“, още повече, че тази информация не е събрана по надлежния ред.

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, извършена след проверка в счетоводството на оспорващото дружество, е установено, че платената цена от дружеството за процесния автомобил по приложената към митническата декларация фактура е в размер на 2 800 щатски долара, като плащането е извършено по банков път, и е налице съответствие между платената цена за доставката на автомобила и декларираната митническа стойност на същия.

По отношение на приетите по делото като доказателства: писмо с рег. № 32-258634/03.08.2022 г. на директора на дирекция МРР – разпечатано от деловодната система АИДА; писмо рег. № 32-267244/10.08.2022 г. на директора на дирекция МРР – разпечатано от деловодната система АИДА; превод на писмо с рег. № 32-359976/21.10.2022 г. и превод на Elektronic Export Information, съдът намира, че следва да се вземе предвид следното:

От съдържанието на представената износна митническа декларация се установява, че в нея фигурира шаси *****, както и номера на свидетелството за право на собственост на моторното превозно средство - 81173542903NJ(PA), които съвпадат с внесения автомобил и деклариран от "Атрон Груп" ЕООД. И в митническата декларация, подадена от последния пред българските митнически власти и в износната декларация, представена от Департамента на вътрешна сигурност на САЩ е посочен "Фрийлайнет" ЛТД, който е организирал транспорта на автомобила. Същият е издал фактура № **********/27.04.2021 г. на "Атрон Груп" ЕООД за организиране на транспорта, вкл. и за терминални разходи.

Макар и да имат отношение към предмета на спора, настоящият съдебен състав намира, че същите не следва да се вземат предвид при решаването му, тъй като не са били приобщени като доказателства в административното производство по издаване на оспореното решение и не са послужили като основание за неговото издаване. В този смисъл е и константната практика на ВАС на РБ по подобни казуси, изразена в Решение № 2269/12.02.2020 г. по адм. д. № 4688/2019 г. по описа на ВАС; Решение № 4455/11.05.2022 г. по адм. д. № 1120/2022 г. по описа на ВАС и Решение № 6658/21.06.2023 г. по адм. д. № 1145/2023 г. по описа на ВАС, с което е оставено в сила Решение № 1471/09.12.2022 г., постановено по адм.д. № 1131/2022 г. по описа на Административен съд Бургас.

От изложеното следва, че не са били налице предвидените в закона предпоставки за определяне на нова митническа стойност на процесния автомобил. С оглед незаконосъобразното определяне на нова митническа стойност на стоката, незаконосъобразно са и определени на дружеството суми за досъбиране за МИТО и ДДС, както и лихви за забава.

С оглед изложеното съдът намира, че оспореният акт е издаден в противоречие с материалните разпоредби на закона, което обосновава неговата незаконосъобразност, поради което жалбата срещу него се явява основателна.

При този изход на делото искането на пълномощника на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за внесена държавна такса за първоначалната жалба, възнаграждение за адвокат във всички фази на съдебното производство и за вещо лице в първата инстанция, се явява основателно, съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК и следва да бъде уважено. В настоящото производството от представителя на административния орган е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя, по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съдът намира, че същото е неоснователно, предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 1, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Сливенският административен съд, седми състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на „АТРОН ГРУП“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Байкал“ № 1, представлявано от управителя Н. Х. А., Решение № 32-185450 от 07.06.2022 г., издадено от Директора на Териториална дирекция Митница Бургас.

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ“ да заплати на „АТРОН ГРУП“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Байкал“ № 1, представлявано от управителя Н. Х. А., сумата от 4060 /четири хиляди и шестдесет/ лева, представляваща разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.