Р Е Ш Е Н И
Е №
954
гр. Пловдив, 13.07.2017г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІ с-в, в закрито заседание
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА ПИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ПОЛИНА
БЕШКОВА
разгледа докладваното
от
съдията Илиев гр.д.
№1743 по описа за 2017г., като за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е
по чл.463 във връзка с
чл.278 от ГПК.
Делото
е образувано по жалба на „Банка
ДСК“ ЕАД, със
седалище и адрес
на управление гр. ****,
ЕИК ****, чрез
пълномощника й по делото
юрк. А. Т.,
против постановление от
24.03.2017г. за разпределение
на суми по
изпълнително дело №50/2016г. по
описа на СИС при
РС- Асеновград, предявено на
24.04.2017г. В жалбата
са изложени съображения,
че изготвеното разпределение
е незаконосъобразно, тъй
като съдебният изпълнител е
следвало да изготви
не едно, а две отделни
разпределения, доколкото подлежащите на разпределение суми са
били получени в резултат на два отделни изпълнителни способа. Твърди
се, че като последица от това се
е стигнало до невъзможност
да бъде изчислен
коректен и справедлив
коефициент на разпределение спрямо
всички взискатели, като
взискателят- купувач на
недвижимия имот „Велди- 99“
ООД бил привилегирован, а
останалите взискатели били ощетени. Твърди се
и че приетият от съдебния
изпълнител адвокатски хонорар
в полза на взискателя „Велди-99“
ООД в размер на 7800
лв. е завишен,
поради което се иска намаляването
му до минималния размер съгласно Наредба
№1 на ВАС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Излагат се доводи и че разпределените суми
за адвокатски хонорар
на останалите присъединени взискатели
са недоказани, а отделно
от това не следва да
бъдат разпределяни по
реда на чл.136, ал.1,т.1 от
ЗЗД. Твърди се и че
не е налице вземане
в полза на Районен съд-
Асеновград в размер на
898,94 лв., за което
е била разпределена сума,
тъй като няма качеството на
присъединен взискател. По изложените
съображения се иска
отмяна на обжалваното
разпределение като
незаконосъобразно.
Ответната
страна по жалбата-
„Велди-99“ ООД, ЕИК
****, представлявано от управителя
Д. Н. В., в писмен
отговор оспорва същата
и иска оставянето й
без уважение.
Ответната страна
по жалбата- „Мелница
Н. П.“ ООД,
ЕИК ****, не взема
становище по същата.
В
писмените си мотиви
по обжалваните действия
съдебният изпълнител изразява
становище, че жалбата
е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд,
за да се произнесе
намери за установено следното:
Жалбата е процесуално
допустима, тъй като
е подадена от
легитимирано лице срещу подлежащ на
обжалване съгласно разпоредбите
на чл.462, ал.2 и
чл.463 от ГПК
акт на съдебния
изпълнител и в
срока по чл.462, ал.2
от ГПК.
С обжалваното постановление
на съдебния изпълнител е било
извършено разпределение на постъпили по изпълнителното дело
суми в резултат на
прилагане на два
отделни изпълнителни способа-
сумата от 190170 лв.,
получена след проведена публична продан на недвижим имот на
длъжника, за купувач на който е
бил обявен взискателят „Велди-99“
ООД, и сумата от
21106,22 лв., получена
след наложен запор върху вземания
на длъжника от трети лица.
Със същото по реда
на чл.495 от ГПК
е била
определена сумата, подлежаща
на внасяне от
купувача в размер на 122911,44
лв., необходима за изплащане
на съразмерните части
от вземанията на другите
взискатели, след което същата
е била събрана заедно
с получената от наложения запор върху
вземания на длъжника сума
в размер на 21106,22
лв. и е
било извършено разпределение
на общата сума от
144017,66 лв. От същата
9868,23 лв. са
били предназначени за
държавни такси в
полза на РС-
Асеновград, 8078 лв.-
за разноски за адвокатски
възнаграждение, такси и
хонорар на вещо лице в полза на
първоначалния взискател „Велди-99“ ООД,
60 лв.- за разноски
за държавна такса на взискателя
„Банка ДСК“ ЕАД, 560
лв.-за разноски за държавна такса и
адвокатски хонорар на
взискателя ЕТ „****“,
898,94 лв.- в полза на
РС- Асеновград и
по 200 лв.-
за разноски за
адвокатски хонорар в полза
на още 9 присъединени взискатели. Останалата част
от сумата от
122752,49 лв. е
била разпределена пропорционално на вземанията на взискателите
съобразно изчисления коефициент 0,14629471.
Основателни са
изложените в жалбата доводи,
че съдебният изпълнител е следвало
на изготви не
едно общо, а отделни
разпределения на сумите, получени в
резултат от прилагането
на различните изпълнителни способи.
В този смисъл са задължителните указания
по тълкуването и
прилагането на закона,
дадени в т.6 от
Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГТК на
ВКС, в което е
прието, че по изпълнителното дело
не се извършва
общо разпределение на постъпленията, а разпределение
на постъпленията от отделни
изпълнителни способи. В настоящия случай, като
е извърши едно
общо разпределение на суми, получени
в резултат на
отделни изпълнителни способи,
съдебният изпълнител се
е поставил в
невъзможност да приложи точно
императивната разпоредба на
чл.136 от ЗЗД. Ето
защо и само
на това основание обжалваното
разпределение следва да
бъде отменено, а делото- върнато
на съдебния изпълнител за
изготвяне на две
отделни разпределения на
получените от различните
изпълнителни способи суми. При изготвяне
на същите съдебният изпълнител следва
да съобрази разпоредбата
на чл.136 от
ЗЗД и разясненията, дадени в
т.6 от Тълкувателно
решение №2/2013г. на ОСГТК на
ВКС относно това
кои разноски на
първоначалния взискател се ползват с
право на
предпочтително
удовлетворение по чл.136,
ал.1,т.1 от ЗЗД. Следва
да се съобрази
и приетото в тълкувателното решение,
че разноските на
присъединените взискатели, с
изключение на тези по исковете
по чл.134 и чл.135 от
ЗЗД не се ползват с
право на предпочтително удовлетворение, а същите,
както и разноските
на първоначалния взискател,
които не се ползват
от привилегията по чл.136,
ал.1,т.1 от ЗЗД,
се прихващат от сумата, която
се полага на взискателя по разпределението в
удовлетворение на неговото вземане съгласно
чл.76, ал.2 от ЗЗД.
При това положение, за
да се приложи
точно закона, при
извършване на разпределението на
продажната цена на имота, от същата
първо следва да бъдат
приспаднати вземанията с
привилегия по чл.136, ал.1, т.1 от
ЗЗД- за дължимите
държавни такси за
принудителното изпълнение в
полза на
РС- Асеновград и за
разноските на първоначалния
взискател за образуването
на изпълнителното дело,
за адвокатско възнаграждение и
за осъществяване на
изпълнителния способ,
постъпленията от който се
разпределят. При извършване на
разпределението съдебният
изпълнител следва да се
произнесе и по направеното в
настоящата жалба възражение за прекомерност на заплатеното от първоначалния взискател
адвокатско възнаграждение. След
приспадане на вземанията
с право на предпочтително удовлетворение по
чл.136, ал.1,т.1 от ЗЗД
останалата част от сумата
следва да бъде разпределена между
взискателите по съразмерност
съгласно чл.136, ал.3 от
ЗЗД, като се
определи съответният коефициент
за това. След извършване на горното ще се изчисли
сумата, подлежаща на
внасяне от взискателя,
обявен за купувач на имота, която
ще бъде сбор от
дължимите държавни такси
в полза на РС-
Асеновград и дължимата на всеки от останалите взискатели
сума, представляваща съразмерна
част от
вземането му съгласно
приложения коефициент. По същия
начин следва да се процедира и
при разпределение на сумата,
получена в резултат на
наложен запор върху вземания на длъжника
от трети лица, като
от същата бъдат предпочтително удовлетворени вземанията
по чл.136, ал.1, т.1 от
ЗЗД за държавни такси
и за разноски на
първоначалния взискател по осъществяването на
изпълнителния способ, а
останалата част се
разпредели съразмерно между
всички хирографарни
кредитори.
С жалбата се
оспорва и включеното
в разпределението вземане
в полза на РС-
Асеновград за сумата от
898,94 лв. Доколкото
обаче в самото
разпределение не е посочено
от какво произтича същото, то
при изготвяне на новите разпределения съдебният
изпълнител следва да
посочи какво представлява посочената
сума и на какво
основание се дължи.
По
изложените съображение Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ постановление
от 24.03.2017г. за
разпределение на суми
по изпълнително дело №50/2016г. по
описа на СИС при
РС- Асеновград, предявено на
24.04.2017г.
ВРЪЩА делото на
съдебния изпълнител за изготвяне
на нови разпределения
съгласно указанията, дадени
в мотивите на
настоящото решение.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд- Пловдив
в 1- седмичен срок
от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.