№ 3726
гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20241110139999 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е след постановяване на Решение № 3427/10.06.2024 г. на СГС, II – Д
въззивен състав по гр.д. № 13659/23 г. на СГС, с което е обезсилено изцяло Решение №
18023/03.11.2023 г. по гр.д. № 13929/23 г. на СРС, 144 състав по гр.д. № 13929/23 г.
постановено по искова молба на ЗД „Б...“ АД против Й. Й. М., с която e предявен иск с
правно основание чл. 500, ал. 2 КЗ за сумата в размер на 886.30 лв., представляваща
изплатеното от ЗД “Б...”АД застрахователно обезщетение по щета № **********, с
включени ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със законната лихва върху нея
от датата на завеждането на исковата молба – 29.09.2022г., до пълното изплащане на
дължимите суми и делото е върнато на СРС за ново разглеждане от друг състав на
предявения иск.
Ищецът ЗД „Б...“ АД твърди, че на 09.04.2017 г. на територията на с.Алтимир, на ул.
„Г. Д.“ до № 106 се е случило ПТП с материални щети по къща на дом № 106, които се
изразяват в увреждане на железобетонна ограда. Сочи се, че причина за случилото се е
поведението на водача на МПС „Мазда 323Ф” с peг. № СА3261РР, собственост на Н. В. С. и
управлявано от Й. Й. М.. Твърди се, че МПС „Мазда 323 Ф” е било застраховано по
застраховка “Гражданска отговорност” при ищеца със ЗП с № BG/02/116002699154 и за
което при дружеството е била заведена щета № ********** по заявление на Ч. Г. Т. -
собственик на увреденото имущество. Твърди се, че след направена оценка на щетата, е
било изплатено застрахователно обезщетение на увреденото лице в размер на 871.30 лева за
ремонт. Съгласно отразеното в ППТП № 1519820/10.04.2017 г. Й. М. е бил неправоспособен
водач към датата на ПТП, поради което и на основание чл. 500 от КЗ, ЗД “Б...” АД имало
право да получи от него платеното застрахователно обезщетение. Излага се, че ответникът е
бил уведомен за претендираната сума, но така и не последвало плащане по регреса и към
настоящия момент. Ето защо предявява настоящия иск за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата в размер на 886.30 лв., представляваща изплатеното от ЗД “Б...”АД
застрахователно обезщетение по щета № **********, с включени ликвидационни разноски в
размер на 15 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата
молба – 29.09.2022г., до пълното изплащане на дължимите суми. Претендират се и разноски
1
по производството.
Ответникът ЗД "Б..." АД оспорва предявените искове по основание и размер. Не
оспорва плащането на застрахователно обезщетение в размер на 1110,21 лв. от страна на
ищеца, както и наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” между ответника и водача на л.а. „Шкода Октавия“ с peг. № ЕН 3513 КМ.
Оспорва механизма на настъпване на ПТП, както и наличието на причинно-следствена
връзка между процесното ПТП и твърдяните вреди. Оспорва наличието на виновно и
противоправно поведение на водача на л.а. „Шкода Октавия“ с peг. № ЕН 3513 КМ, като
счита, че виновен за настъпване на процесното ПТП е водачът, застрахован при ищеца,
който е нарушил разпоредбата на чл. 95, ал. 1 ЗДвП, евентуално твърди съпричиняване.
Счита, че заявената претенция е в завишен размер и не отговаря на действително
претърпените вреди. Поради изложеното моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235,
ал.2 вр. чл.12 от ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл.500, ал.2 КЗ.
За основателността на предявения иск с правна квалификация чл. 500, ал. 2 КЗ в
тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните
предпоставки: 1) договор между него и собственика на увреждащото МПС; 2) настъпване на
застрахователно събитие; 3) пряка причинна връзка между посоченото ПТП и настъпилите
вреди; 4) плащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице; 5) размерът на
вредите, както и 6) наличие на предпоставки за възникване на регресното право – че
ответницата е управлявала МПС без свидетелство за управление, съответно последното е
било отнето.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да установи
обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват вземането, а при установяване
на горните факти от ищеца – да докаже, че е платил претендираната сума.
Регресното право по чл. 500, ал. 1 и 2 КЗ има специален характер. То възниква само
при един вид имуществено застраховане – застраховането срещу гражданска отговорност, и
то по силата на закона при наличието на определени предпоставки – умисъл, употреба на
алкохол, наркотици, напускане мястото на настъпване на ПТП и др. Общото между тези
предпоставки е, че водачът на МПС е управлявал същото в противоречие с правилата за
движение по пътищата, предвидени в ЗДвП, ППЗДвП, с разпоредбата на чл. 45 ЗЗД и
разпоредбите в Кодекса на застраховането, свързани с управлението на МПС.
Наличието на предвидените в чл. 500, ал. 1 и 2 основания не освобождава
застрахователя от отговорността по риска "Гражданска отговорност" спрямо третото
увредено лице, поради което той дължи обезщетяване на вредите, претърпени от него.
Застрахователят обаче се освобождава от задължението си спрямо застрахования, в
следствие на което за него възниква възможността да получи обратно в пълен размер
изплатеното обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, т. е. за него възниква едно
регресно право срещу застрахованото лице по силата на закона.
Именно в тази хипотеза има изпълнение на чуждо задължение и застрахователят има
правен интерес от това, т. е. по правната си същност регресното право на застрахователя е
едно същинско регресно право по смисъла на чл. 74 ЗЗД. Съгласно чл. 500, ал. 2, изр. 1, пр. 1
КЗ застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и
разноски от лицето, управлявало моторно превозно средство, когато не притежава
правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство.
Нормата на чл. 500, ал. 2 КЗ цели упражняването на превантивно и превъзпитателно
въздействие върху прекия причинител на настъпилите в следствие на ПТП вреди, когато
същият е управлявал МПС без да притежава необходимото за целта свидетелство за
2
управление. Чрез този регресен иск застрахователят се освобождава от отговорност в
случаите, в които настъпването на застрахователното събитие е причинено от виновното
поведение на застрахования срещу гражданска отговорност водач на МПС, управлявал
същото без да притежава необходимите специални знания, като по този начин е изложил на
сериозна опасност останалите участници в движението. Придобиването на свидетелство за
управление на МПС става по реда на Наредба № I-157/01.10.02 г. за условията и реда за
издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина.
Поради тази причина поведението на застрахования водач, управляващ МПС без да
притежава необходимите знания и квалификация, увеличава риска в такава степен, че
застрахователят, след като плати на третото лице, придобива регресно право срещу
застрахования.
Видно от представената по делото справка от електронната система на
"Гаранционен фонд" се установява наличието към 09.04.2017 г. (датата на настъпване на
застрахователното събитие) застраховка "Гражданска отговорност" за лек автомобил „Мазда
323Ф” с peг. № СА3261РР, сключена между собственика на увреждащото МПС – „Мазда
323Ф” с peг. № СА3261РР, и ищцовото дружество, с период на застрахователното покритие
от 18.10.2016 г. до 17.10.2017 г.
С оглед на факта, че застрахователният договор е сключен с трето лице, различно
от ответника Й. Й. М., управлявал увреждащото МПС, съдът трябва да изследва дали той
има качеството "застраховано лице". Съгласно чл. 477, ал. 2 КЗ, по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът,
ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно
сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия
по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание.
Следователно ответникът има качеството на застраховано лице по посочената застраховка.
По отношение на втората предпоставка за уважаване на иска по чл. 500, ал. 2 КЗ,
настоящият състав намира, че въз основа на събраните по делото доказателства безспорно се
установява твърдения от ищеца механизъм на настъпване на процесното произшествие.
От съставения Протокол за ПТП № 1519820/10.04.2017 г., се установява, че на
09.04.2017 г. около 16:35 ч. в с. Алтимир, водачът на лек автомобил „Мазда 323Ф” с peг. №
СА3261РР губи контрол върху управляваното МПС губи контрол над превозното средство,
отклонява се в ляво и реализира ПТП като се блъска в около 11 метра железобетонна ограда
на дом № 106 на ул. „Г.Д.“.
В частта, в която съставителят на протокола е удостоверил лично възприети от него
факти – в случая видимите щети по оградата на дом № 106 на ул. „Г.Д.“ в с.Алтимир,
протоколът има характер на официален свидетелстващ документ, ползващ се с обвързваща
материална доказателствена сила. Описаният механизъм на ПТП в протокола съответства и
на събраните по делото гласни доказателствени средства.
В Уведомление от 25.04.2017 г. за настъпила щета по застраховка “Гражданска
отговорност на МПС“ по полица BG102/116002699154 са описани следните щети: „бутната е
оградата масивни бетонни блокчета, ъглова колона от дялан камък, армирана железобетонна
шапка, метални стойки за метални пана от кв. профил 12/12 мм и метални пана от винкел
25/25 мм с решетка от арматура, унищожени 2 броя асми“. В протокола за оглед по щета №
**********/05.06.2017 г. са описани следните щети: увредена е железо-бетонна ограда,
състояща се от следните елементи: 1. Бетонни блокчета – 66 бр. с размери 0,40х0,20 м;
колона ъглова, каменна с размери 2,00х0,20 м; метални пана – 10 бр. с размери 1,00х0,70 м.
Оградата е с дължина 10,35 м. и височина 0,60 м., като над бетонните блокчета има отлят
пояс бетонен с дължината на оградата, като широчината му е 0,32 м и височина 0,06 м.
От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена по делото съдебно-
оценителна експертиза се установява, че част от оградата на имота, находящ се на адрес: с.
3
Алтимир, ул. „Г.М.Д.“ № 106 е разрушена в резултат от ПТП на 09.04.2017 г., поради което е
налице пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 09.04.2017 г. произшествие.
Размерът на щетите за възстановяване на разрушената ограда по средни пазарни цени към
датата на ПТП е 879,26 лв.
С оглед на гореизложеното, съдът намира за установено, че процесното ПТП е
настъпило при посочения в Протокол за ПТП № 1/11.06.2022 г. механизъм, както и че е
налице пряка причинна връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди.
От представения по делото Нотариален акт № 126, том I, дело № 241/1983 г. и
Договор от 10.02.1993 г. се установява, че имотът, в който се намира увредената ограда е
собственост на Г. Т. И.. Съгласно представеното Удостоверение за наследници изх. №
460/25.09.2012 г. на Община Бяла Слатина, Ч. Г. Т. като син е наследник на Г. Т. И..
Настоящият състав намира за безспорно наличието и на четвъртата предпоставка
за уважаване на иска по чл. 500, ал, 2 КЗ, а именно – изплащането на обезщетение от ищеца
на увреденото лице. Видно от платежно нареждане от 01.08.2017 г., след изготвяне на доклад
и опис на материалните щети, застрахователят, е изплатил на собственика на оградата,
застрахователно обезщетение в размер на 871,30 лв. на Ч. Г. Т..
По отношение на последната предпоставка за уважаване на иска, според която
следва да бъде доказано, че ответникът е управлявала процесното МПС без свидетелство за
управление, съответно свидетелството за управление е било временно отнето, следва да
бъде посочено, че по делото е представена административно-наказателна преписка,
образувана във връзка с процесното ПТП, изискана от Сектор ПП при ОДМВР – Враца, от
които се установява, че Й. Й. М. е управлявал лек автомобил „Мазда 323Ф” с peг. №
СА3261РР на 09.04.2017 г. без свидетелство за управление на МПС.
Видно от отбелязването от актосъставителя в протокола за ПТП, към момента на
съставянето му ответникът е бил неправоспособен водач. Относно доказателствената сила
на протокола за ПТП следва да се посочи, че според формираната по реда на чл. 290
ГПК задължителна съдебна практика, той е официален свидетелстващ документ по смисъла
на чл. 179 ГПК и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила
относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти,
относими за механизма на ПТП. (в този смисъл Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. №
768/2008 г. на ВКС, II ТО, Решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I
ТО, Решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и Решение №
15/25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г, I ТО). Той обвързва съда не само относно
авторството на материализираното в съдържанието му изявление на актосъставителя, но и за
самото удостоверително изявление, като установява, че фактите са се осъществили така,
както е отразено в този документ.
При протокол изготвен след посещение на място, съставителят удостоверява пряко
възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като
местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети,
пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. При неоспорване на
автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като официален документ,
страната, на която същият се противопоставя, може да оспори верността на удостоверените в
него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване, с оглед обвързващата
материална доказателствена сила на документа /в този смисъл Решение № 15/25.07.2014 по
дело № 1506/2013 на ВКС, ТК, I т. о. Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на
ВКС, II ТО/.
Когато протоколът за ПТП е изготвен при условията на чл. 125 ЗДвП – при
задължително посещение от служителите на МВР на местопроизшествието, както е в
настоящия случай, актосъставителят удостоверява пряко възприети от него факти при
огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС,
4
участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на
мястото на произшествието и други (в този смисъл Решение № 15/25.07.2014 г. на ВКС по т.
д. № 1506/2013 г, I ТО).
С оглед на факта, че отразените в протокола констатации относно причините за
произшествието и наличието, респ. липсата на свидетелство за управление на МПС на
участниците, отразяват лично възприети от длъжностното лице факти, настоящият състав
счита, че протоколът за ПТП, изготвен при условията на чл. 125 ЗДвП, следва да се ползва с
материална доказателствена сила и относно непритежаването от ответника на свидетелство
за управление на МПС. Обстоятелството, че ответникът не е притежава свидетелство за
управление на МПС, следва да бъде възприето като факт, който е непосредствено
удостоверен от длъжностното лице във връзка с механизма на ПТП. В кръга на
правомощията на длъжностното лице – служител на МВР, е да констатира, че водачът има
свидетелство за управление на МПС от съответната категория, респ. липсата на такова. Още
повече, в настоящия случай авторството на протокола и обстоятелствата, определящи го
като официален документ, не са оспорени. Протоколът е подписан от ответника без
възражения.
Поради горните съображения съдът счита, че следва да се приеме за установено, че
към момента на настъпване на застрахователното събитие ответникът не е притежавал
съответната правоспособност да управлява моторното превозно средство, доколкото това
кореспондира както с отразяванията в протокола за процесното произшествие, така и с
изискана от Сектор ПП при ОДМВР – Враца административно-наказателна преписка,
образувана във връзка с процесното ПТП, от които се установява, че Й. Й. М. е управлявал
лек автомобил „Мазда 323Ф” с peг. № СА3261РР на 09.04.2017 г. без свидетелство за
управление на МПС.
Според настоящия състав следва да се приеме за установено, че процесното ПТП е
настъпило при изяснения по-горе механизъм в резултат от неправомерните действия на
водача Й. Й. М., който е имал противоправно поведение, изразяващо се в управление на
моторно превозно средство в нарушение на правилата за движение по пътищата и в
частност – в нарушение на чл. 150, ал. 1 ЗДвП.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че въз основа на събраните по делото
доказателства се установява наличието на всички предпоставки за основателността на
претенцията, поради което и предявеният иск с правно основание чл. 500, ал. 2 КЗ следва да
бъде уважен изцяло за сумата от 886.30 лв., представляваща изплатеното от ЗД “Б...”АД
застрахователно обезщетение по щета № **********, с включени ликвидационни разноски в
размер на 15 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата
молба – 29.09.2022г., до пълното изплащане на дължимите суми.
По възражението за погасителна давност:
С оглед уважаване на предявения иск, следва да бъде разгледано направено от
ответника възражение за погасяване по давност. Съдът намира възражението за давност за
неоснователно по следните съображения. Съгласно т. 14 от ППВС № 7/77 г., "давностният
срок засяга само правото на иск и доколкото той се основава на застрахователното
правоотношение. Този срок и началният момент, от който започва да тече погасителният
давностен срок, не се отнасят до регресните суброгационни искове, които застрахователят
може да предявява. Защото основанието на последните не е застрахователното
правоотношение, а фактът на изплащането на сумите на правоимащите лица по силата на
застраховката и даденото от закона право на регрес. За регресните искове важи общата
давност по чл. 110 и сл. ЗЗД, а течението й започва от момента на изплащането на
застрахователните обезщетения на правоимащите лица. " – в този смисъл Решение №
2/02.02.2011 г. по дело № 206/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о. В случая регресното вземане за
ищеца е възникнало с плащането от 01.08.2017 г., а настоящата претенция е предявена на
5
29.09.2022 г. преди изтичането на давностният срок, а съгласно чл. 116, б. "Б" ЗЗД и чл. 115,
б. "Ж" ЗЗД, с предявяването на иска давността се прекъсва и се спира течението й, докато
трае съдебният процес за спорното вземане. Съдът съобразява, че процесният период,
включва и периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., т.е. два месеца и седем дни, в който
давностният срок е спрял на основание чл. 3, т. 2 ЗМДВИП
По разноските:
Ищецът претендира разноски за исковото производство, като представя списък
по чл. 80 от ГПК. Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, такива му се
дължат от ответника в размер от 1420 лв., от които: юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.; държавна такса в размер на 50 лв.; такса за СТЕ в размер на 700 лв.; такса
за свидетел в размер на 70 лв., както за настоящото, така и за предходно развилото се
производството.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Й. Й. М. ЕГН: *****, с адрес: гр. Враца, ж.к. „Д...” бл. 105, ет. 5, ап. 21, да
заплати на ЗД „Б...” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Д..., на основание чл.500, ал.2 КЗ, сумата от 886.30 лева, представляваща изплатеното от
ЗД “Б...”АД застрахователно обезщетение по щета № **********, с включени
ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата
на завеждането на исковата молба – 29.09.2022 г., до пълното изплащане на дължимите
суми, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1420 лева разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6