Р Е Ш Е Н И Е
№ 676
от 10.08.2023 г., гр.
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито съдебно заседание на единадесети юли, две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
СЪДИЯ: БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при участието на
секретар Дорета Атанасова и прокурор Цвета Пазаитова, като разгледа адм. дело № 598/2023 г. по описа на
Административен съд – Хасково, докладвано от съдията, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/ във връзка с чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по искова молба на С.И.Д.
срещу Националния осигурителен институт /НОИ/ за присъждане на сумата в размер
на 1 000 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи
направените разноски по оспорване на Разпореждане № **********/2140-26-906/15.09.2022
г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при Териториално поделение /ТП на
НОИ/ - Хасково пред непосредствено по-горестоящия орган – Директора на ТП на
НОИ – Хасково.
Твърди, че са налице предпоставките за реализиране отговорността на
ответника поради незаконосъобразно издадения спрямо ищеца акт. Посочва се, че цитираното
разпореждане и Решение № 1012-26-516-1/13.12.2022 г. на Директора на ТП на НОИ
– Хасково, с което то е потвърдено, са отменени с влязъл в сила съдебен акт по
адм. дело № 1227/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково. За
обжалване на разпореждането по административен ред ищецът бил ангажирал
адвокат, на който е заплатил възнаграждение в размер на 1 000 лева, в минимален
размер съгласно чл. 8, ал. 4 във връзка с ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредба № 1 от 9 юли
2004 г./. Изложени
са подробни съображения за правния интерес на ищеца, като е акцентирано върху
обстоятелството, че направените във връзка с обжалване на разпореждането разноски
са пряка и непосредствена вреда, претърпяна от ищеца. Позовава се на съдебна
практика. Претендира разноски – държавна такса и адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът С.И.Д.,
редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирана е писмена молба,
с която поддържа исковата молба и моли същата да бъде уважена. Претендира
разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските в случай, че са
претендирани от ответната страна.
Ответникът НОИ, редовно призован, чрез процесуалния си представител,
оспорва иска. Не били налице предпоставките за възникване на отговорността по
чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение
за прекомерност на адвокатския хонорар. Депозира писмена защита, в която прави
анализ на разпоредбите на чл. 12, ал. 3, чл. 14, чл. 86 и чл. 143 АПК, за да
обоснове извод за недължимост на разноските в контролното административно
производство. Това се следвало и от невъзможността административният орган да
се противопостави на размера на адвокатското възнаграждение. Излага подробно
мотиви в подкрепа на твърдението, че липсват елементите от фактическия състав
на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а отсъствието на който и да е било от тях води до
нереализиране на отговорност. Акцентира се върху факта, че след отмяна на
решението на Директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е потвърдено
разпореждането на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ –
Хасково, преписката е върната на органа за ново произнасяне по подаденото от С.И.Д. заявление. Едва когато това
производство е било приключило, са щели да са налице достатъчно основания за
преценка налице ли е причинна връзка между отменения административен акт и
твърдените вреди, и то при условие, че е било приключило в негативен аспект за
лицето, какъвто не е процесният случай. Исковете за вреди, основание на
отменени административни актове, във връзка с които преписката е върната на
административния орган, са предявени при все още неразрешен окончателно
административноправен спор относно основното засегнато материално право на
лицето, което твърди, че е претърпяло вреди. Позовава се на решение по адм.
дело № 11534/2022 г. на ВАС.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково,
редовно призована, счита предявения иск за основателен и доказан. Бил изпълнен
фактическият състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
Въз основа на
твърденията на страните и приложените по делото писмени доказателства
Административен съд – Хасково установи следното от фактическа страна:
С Разпореждане № **********/2140-26-906/15.09.2022
г. ръководителят на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Хасково е отказал
да бъде отпусната на С.И.Д. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Разпореждането е оспорено по
административен ред с жалба от С.И.Д., подадена на 01.12.2022 г. пред непосредствено по-горестоящия
орган – Директора на ТП на НОИ – Хасково, който с Решение №
1012-26-516-1/13.12.2022 г. я е отхвърлил.
С.И.Д. като жалбоподател в производството по оспорване на разпореждането е
представлявана от адвокат Антон Георгиев съгласно пълномощно и договор за
правна защита и съдействие, приложени в кориците на делото, и двете – от
28.11.2022 г. Видно от договора, за оказване на правна защита и съдействие,
изразяваща се в оспорване на разпореждането по административен ред и
процесуално представителство пред Директора на ТП на НОИ – Хасково, е
договорено и платено в брой възнаграждение в размер на 1000 лева.
Решението на Директора на ТП на НОИ
– Хасково е оспорено от С.И.Д. по съдебен
ред пред Административен съд – Хасково, който с влязло в сила на 19.04.2023 г. Решение
№ 203/20.03.2023 г. по адм. дело № 1227/2022 г. го отменя и изпраща преписката
на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Хасково за ново
произнасяне по заявление № 2113-26-167/25.02.2022 г. на С.И.Д. *** за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл. 68, ал. 3 КСО, при съобразяване на задължителните указания по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към решението.
В изпълнение
на постановеното съдебно решение е издадено от ръководителя на „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ - Хасково разпореждане № **********№ 2/ прот. № N01163/02.05.2023 г., с което на С.И.Д. е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по подаденото от същата заявление.
При така установената
фактическа обстановка Административен съд – Хасково формира следните правни
изводи:
Искът е допустим
като подаден от лице с активна процесуална легитимация, което твърди, че е претърпяло имуществени вреди, и е насочен срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто отменен
като незаконосъобразен акт се твърди, че са причинени вредите /чл. 128, ал. 1,
т. 6 във връзка с чл. 203, ал. 1, чл. 204, ал. 1 АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 205, ал. 1 АПК във връзка с чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ във връзка с чл. 33,
ал. 2 КСО/.
На
основание чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява срещу
органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени
вредите. Съгласно чл. 205, ал. 1 от АПК „искът за обезщетение се предявява
срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен
акт, действие или бездействие са причинени вредите“, като в § 1, т. 1 от
Допълнителните разпоредби /ДР/ на АПК е дадена легална дефиниция на
административен орган – „органът, който принадлежи към системата на
изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия,
овластен въз основа на закон, включително лицата, осъществяващи публични
функции, и организациите, предоставящи обществени услуги“. В конкретния случай
ответник е НОИ, доколкото издателят на отмененото като незаконосъобразно разпореждане
е ръководителят на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Хасково.
Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. по тълк. дело
№ 3/2004 г. на ОСГК на ВКС: „при незаконни актове на администрацията началният
момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата
на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за
предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с
което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните - това е
моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на
административните органи - от момента на преустановяването им“. Съгласно чл.
204, ал. 1 и ал. 2 АПК искът може да се предяви след отмяната на административния
акт по съответния ред или заедно с оспорването му до приключване на първото
заседание по делото. Спазено е изискването по чл. 110 от ЗЗД, приложим на
основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ, регламентиращ общата петгодишна давност за
иницииране на производство за присъждане на обезщетение. Последното е
преюдициален въпрос, чийто отговор определя и една от предпоставките за
основателност на предявения иск за вреди.
Разгледан
по същество, искът е ОСНОВАТЕЛЕН.
1. Съгласно
разпоредбата на чл. 203 от АПК физическите лица могат да предявят искове за
обезщетения за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица, като въз основа на
препращащата норма на чл. 203, ал. 2 от АПК за неуредените въпроси субсидиарно се
прилагат правилата на ЗОДОВ. Производството за обезщетения е уредено от
законодателя в глава единадесета от АПК, към които препраща и чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.
На основание чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ „държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни
или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове“. Увреждането на физическите
лица, в случая претърпяването на имуществени вреди, представлява сложен
юридически състав, чиито предпоставки следва да са налице кумулативно при
търсене на отговорност на съответния административен орган. Ангажирането на
отговорността и присъждането на обезщетение е допустимо при наличието на
следните елементи: незаконосъобразен административен акт, вреда, причинна
връзка между акта и вредата, а в случаите на деяние /действие или бездействие/,
противоправност на деянието и причинно-следствената му връзка с настъпилата
вреда. 3а целите на закона е от значение не съществуването на някаква причинна
връзка, а същата да е пряка и непосредствена. Под преки вреди следва да се
разбират онези, които са типична, нормално настъпваща по време и място
последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие. Непосредствени
вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправното
действие или бездействие, установения за незаконосъобразен акт. Липсата на
който и да е елементите от посочения фактически състав води до невъзможност да
се реализира отговорността на държавата и общината по предвидения от закона
ред. В тежест на ищеца е да докаже наличието на причинна връзка между отменения
акт на административния орган /неговото незаконосъобразно действие или
бездействие/ и твърдените претърпени имуществени и неимуществени вреди.
2. Елемент от
фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е незаконосъобразният акт да е
издаден и незаконосъобразното поведение да е проявено при или по повод
административна дейност. „Законодателят не е дал легална дефиниция на понятието
„административна дейност“ за целите на ЗОДОВ в самия закон. Дефиниция на това
понятие няма и в други актове на позитивното право. Това налага установяването
на съдържанието му по тълкувателен път. /…/ В чл. 1 подходът е друг. Посочени
са два признака, които определят основанието. Първият е незаконосъобразността
на актове, действия и бездействия. Тоест, индивидуализацията е направена не по
функционалното съдържание на акта, действието или бездействието, а единствено с
оглед на неговата законосъобразност. И вторият - при и по повод изпълнение на
административна дейност. „Административна дейност“ е субективно, формално
понятие, което изразява осъществяващия дейността субект. То не е функционално
понятие, не съответства на различните функции, които органите и длъжностните
лица по чл. 1 ЗОДОВ имат и които различни функции осъществяват чрез различни по
своята правна същност актове и действия, съответно бездействия. Субектите по
чл. 1 ЗОДОВ, както бе посочено по-горе, могат да изпълняват различни функции и
задачи. Много пъти един и същ орган е натоварен с няколко различни по същността
си функции - нормотворчески, контролни, правораздавателни, изпълнителни. Не
вида на функцията и задачата, а качеството на правния субект на орган
/длъжностно лице/ на държавата или на общината и относимостта на акта,
действието или бездействието към това му качество /при и по повод/, е
релевантно за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ“ /Определение № 6 от 16.02.2015 г.
по адм. д. № 30/2014 г., смесен 5 чл. с-в ВАС/.
3. Съгласно
мотивите на Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. по тълк. д. № 3/2004 г. на
ОСГК на ВКС „държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена
последица от увреждането, която отговорност е обективна и не е обвързана от
наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите.
Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата е установяване
незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на държавния орган
- т. е. ако изобщо не са регламентирани в закона, или ако противоречат на
материално правни и процесуални норми“.
4. В
конкретния случай с влязло в сила съдебно решение е отменено като
незаконосъобразно решение, издадено от Директора на ТП на НОИ – Хасково,
с което е отхвърлена жалбата на ищеца срещу разпореждането на ръководителя на
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, а преписката – изпратена за
ново произнасяне по подаденото заявление за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на ищеца. В действителност по това заявление е
налице произнасяне с благоприятен за заявителя акт, след издаването на който е
подадена и исковата молба. Административното производство е приключило, като са
налице достатъчно основания за преценка налице ли е причинна връзка между
отменения административен акт и твърдените вреди. При оспорването на
разпореждането по административен ред на ищеца е предоставена правна защита и
съдействие, като несправедливо би било по мотиви, че административното
производство по подаденото от него заявление не е приключило с негативен
резултат, да се игнорира факта, че е заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът
не споделя твърдението на ответника, че искът за вреди е неоснователен, тъй
като бил предявен при все още неразрешен окончателно административноправен спор
относно основното засегнато материално право на лицето, което твърди, че е
претърпяло вреди.
В конкретния случай искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди,
настъпили вследствие издадено незаконосъобразно разпореждане Законодателят не предвижда
ред за присъждане на разноски в производствата по оспорване по административен
ред, поради което исканията за обезщетяване на направени разноски в
производството по обжалване на разпореждания по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ КСО подлежат на разглеждане по ЗОДОВ. Противното би означавало разноските да
останат в тежест на страната, за която резултатът от разрешения от съда правен
спор е благоприятен. В действителност е издадено разпореждане за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, но от издаването му не се следва
заличаване на последиците от издаденото и отменено разпореждане, с което е
отказано отпускането на пенсия на ищеца, и поради което той е ангажирал адвокат
при контрола по административен ред. Ако ръководителят на „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ - Хасково не беше издал отказ за отпускане на пенсия
и същият не беше потвърден от директора на ТП на НОИ – Хасково с решение, то не
би се и провело съдебното производство по оспорването на последното. Отделно от
това, съдът при осъществяване контрола по законосъобразност на решението на
директора на ТП на НОИ – Хасково присъжда в полза на жалбоподателя единствено
разноските, които той е направил в хода на съдебното производство, в случай че
оспореният акт е отменен, не и тези, които са направени при оспорването по
административен ред.
5. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ „държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице“. С оглед горното
и разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да се установи наличие на
причинно-следствена връзка между претърпените вреди и незаконосъобразния акт.
Вредата представлява отрицателна последица от увреждането, което засяга
неблагоприятно защитени от правото имуществени права на увредените, както и
техните законни интереси.
В конкретния случай ако
ръководителят на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ
- Хасково
не беше издал незаконосъобразния акт, ищецът не би се лишил от собствените
средства, представляващи адвокатско възнаграждение за осъществената правна
защита и съдействие по неговото оспорване по административен ред, и не би била
ограничена възможността да ги ползва в своя изгода, т. е. налице е и пряка
причинно-следствена връзка между отмененото като незаконосъобразно разпореждане
и имуществените вреди.
6. Приложение намира
разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г., съгласно която „за
процесуално представителство, защита и съдействие пред административен орган
възнаграждението се определя по реда на предходните алинеи“.
Договорните отношения
между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и
естество правна дейност - чл. 24, ал. 1 и чл. 36 Закона за адвокатурата. При
тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го
заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената
работа. В случая са осъществени дължимите се правна защита и съдействие от
адвоката в административното производство, като договорът, с който е определен
размерът на платеното адвокатско възнаграждение, е сключен на 28.11.2022 г., а
жалбата пред директора на ТП на НОИ – Хасково против разпореждането от
15.09.2022 г. е подадена на 01.12.2022 г., т.е. след влизане в сила на
цитираната по-горе норма на чл. 8, ал. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
Съдът обаче определя
размер на обезщетението – 1 000 лева, както е поискано от ищеца. Възражение за
неговата прекомерност не е направено от процесуалния представител на ответника
в проведеното открито съдебно заседание. Писмен отговор по исковата молба не е
депозиран. В представената писмена защита е посочено изрично следното: „В
представения договор за правна защита и съдействие в т. III Договорено
възнаграждение е посочено 1000 лева, което е прекомерно високо, но
административния орган не може да се противопостави относно размера“. При това
съдът не изследва дали размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение при
оспорване на разпореждането по административен ред е „обоснован и справедлив“
по смисъла на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
7. Наличието на
всички елементи за ангажиране отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ е
предпоставка искът на С.И.Д.
да бъде уважен като основателен. В този смисъл е Решение № 7520 от 10.07.2023
г. по адм. д. № 3098/2023 Г., ІІІ отд. на ВАС.
Горните изводи се
основават и на утвърденото в практиката на ВАС, че след влизане в сила на
съдебните актове, с които е обявена незаконосъобразност на акт, държавата дължи
пълно репариране на понесените вреди с оглед спазването на принципите на
равностойност, ефективност, пропорционалност, както и на правото на
собственост, прогласено от чл. 17 от Хартата на основните права на Европейския
съюз - ако някой бъде лишен от своята собственост в защита на обществения
интерес, дължи му се справедливо и своевременно обезщетение за понесената
загуба.
8. С оглед изхода от
спора и на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски съгласно списъка по чл. 80 ГПК в общ размер на 410 /четиристотин
и десет/ лева, представляващи държавна такса и уговорено и платено в брой
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие,
своевременно поискани и за които по делото са представени доказателства. Тъй
като делото не се отличава с фактическа и правна сложност, съдът намира
направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за
основателно, поради което определя размера на дължимото адвокатско
възнаграждение в установения абсолютен такъв по чл. 8, ал. 1 във връзка с чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. – 400 лева.
Така мотивиран и на
основание чл. 1 от ЗОДОВ във връзка чл. 203 и сл. от АПК, чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ Административен
съд – Хасково
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, със седалище – гр. София, да заплати на
С.И.Д., ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 1 000 /хиляда/ лева –
обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи направените разноски
по оспорване по административен ред на Разпореждане № **********/2140-26-906/15.09.2022
г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при Териториално поделение на
Националния осигурителен институт - Хасково пред Директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт - Хасково.
ОСЪЖДА Националния
осигурителен институт, със седалище – гр. София, да заплати на С.И.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата в размер на 410 /четиристотин и десет/ лева, представляваща
направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните до Върховен административен съд на Република
България, чрез Административен съд – Хасково.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 АПК.
СЪДИЯ: