Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
2349 12 декември 2018 година
град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, осми състав, в открито заседание на двадесет и осми ноември, две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия: Златина Бъчварова
Секретар Б. Н.
като
разгледа административно дело
номер 1808 по описа за
2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 215, ал.1 от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано
е по жалба на В.С.В. ***, против заповед № 8-Z-809 от 15.06.2018 г. на кмета на
община Созопол, с която, на основание чл.57а, ал.3 ЗУТ, е наредено да се
премахне преместваем обект „метален контейнер-тоалетна №2“, находящ се в
поземлен имот с идентификатор 67800.34.22 по КККР на гр.Созопол, местност
„Света Марина“.
Жалбоподателят, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител,
поддържа сезиращата съда жалба. Счита заповедта е незаконосъобразна като
издадена в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила. Твърди, че не е адресат на
административния акт, тъй като не е собственик
на имота, върху който е поставен преместваемия обект; не е собственик на
последния, нито е поставял контейнер в имота. Излага съображения. Ангажира
доказателства. Иска да се отмени заповедта. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата - кмет на община Созопол,
редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита
същата за неоснователна. Представил е административната преписка по издаване на
процесната заповед. Не ангажира допълнитени доказателства. Претендира разноски.
Административен
съд Бургас,
като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и
съобрази закона, намира следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл.215, ал.4 ЗУТ, от лице което адресат на административния
акт и има правен и интерес от оспорването му, съдържа необходимите форма и
реквизити, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
От
приложения по делото констативен акт №38 от 01.06.2018 г., при извършена
проверка на място от служители на община Созопол, е видно, че в поземлен
имот/ПИ/ с идентификатор 67800.34.22 по КККР на гр.Созопол, местност „Света
Марина“, собственост на жалбоподателя, е поставен временен обект, представляващ
„метален контейнер-тоалетна“ №2, съобразно приложната към него схема, с
приблизителни размери 2.50/5.50 м., върху бетонова септична яма за отпадни води;
с предназначение и оборудване за тоалетна; без разрешение за поставяне по
чл.56, ал.2 ЗУТ и подлежи на премахване по чл. чл.57а, ал.1, т.1 ЗУТ/л.10 и 11
от делото/.
Констативният
акт е съставен в отсъствие на жалбоподателя, но му е връчен лично на 04.06.2018
г. На 08.06.2018 г., в срока по чл.57а,
ал.2 ЗУТ, В. е депозирал възражение, което не е уважено от административния
орган.
Въз основа на
констатациите в акта и на основание чл.57а, ал.3 ЗУТ,
кметът на
община Созопол е издал заповед № 8-Z-809 от 15.06.2018 г., с която,
на основание чл.57а, ал.3 ЗУТ, е наредено да се премахне преместваем обект
„метален контейнер-тоалетна №2“, находящ се в поземлен имот с идентификатор
67800.34.22 по КККР на гр.Созопол, местност „Света Марина“, собственост на
жалбоподателя.
Тази
заповед е предмет на разглеждане в настоящото производство.
При
така установените факти се налагат следните правни изводи:
На
първо място, заповед № 8-Z-809 от 15.06.2018 г. е издадена от
компетентен орган- кмета на община Созопол, съобразно нормата на чл.57а, ал.3 ЗУТ.
На
второ място, при издаването й не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, обуславящи нейната отмяна и е в
съответната писмена форма.
Относно
приложението на материалния закон съдът съобрази следното:
Според
нормата на чл.56, ал.1 ЗУТ върху поземлени имоти могат да се поставят
преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други
обслужващи дейности - павилиони, кабини, маси, зарядни колонки за електрически
превозни средства, както и други елементи на градското обзавеждане /спирки на
масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на
отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други/. За обектите по ал. 1 се издава
разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет, а за
държавни и общински имоти - и въз основа на схема, одобрена от главния архитект
на общината. /чл.56, ал.2 ЗУТ/.
Посочването
в чл.56, ал.1 ЗУТ на видовете преместваеми обекти е примерно, а не изчерпателно, т.е. „ограничително“.
При всички случай обаче тези обекти, съобразно цитираната норма, следва да са с
предназначение за търговски и/или други обслужващи дейности.
Няма спор, че металният контейнер-тоалетна е „преместваем обект“ по
смисъла на §5, т.80 ДР ЗУТ. Същият е с предназначение „за друга
обслужваща дейност“, може да се демонтира, без нарушение на целостта му и да се
ползва по предназначение на друго място и правилно административният орган го е
квалифицирал като обект по чл.56, ал.1 ЗУТ.
Налице са
материалноправните предпоставки за издаване на обжалвания административен акт,
предвидени в чл.57а, ал.1, т.1 ЗУТ, съобразно който обектите по чл.56, ал.1 и чл.57,
ал.1 от закона, се премахват, когато са поставени без разрешение или в
противоречие с издаденото разрешение.
Жалбоподателят твърди, че не е адресат на процесната
заповед. Доводи в тази
насока, същият е навел още в хода на административното производство срещу
констативния акт, което не е уважено.
Възраженията на В. в тази насока са неоснователни.
Когато
собственикът на обект по чл.56, ал.1 ЗУТ, поставен в чужд имот, е неизвестен,
констативният акт се връчва на собственика на имота. В този случай, със
заповедта по чл.57а, ал.3 ЗУТ кметът на общината задължава собственика на имота
да го премахне за своя сметка/по арг. от чл.57а, ал.4 ЗУТ/.
В случая, процесната заповед е издадена на В.В., в
унисон с правилото на чл.57а, ал.4 ЗУТ, тъй като същият, съобразно нот.акт №31,
т.Х, дело №1561 от 26.03.2014 г. на служба по вписванията Бургас, е собственик
на поземлен имот с идентификатор 67800.34.22 по КККР на гр.Созопол, където е
поставен преместваемия обект/л.20 и 21 от делото/. Последното е видно и от
скица №15-541796 от 02.08.2018 г. на поземлен имот с идентификатор 67800.34.22
по КККР на гр.Созопол, издадена от СГКК Бургас, в която е отразено, че имотът е
с площ от 1100.00 кв.м.; с трайно предназначение на територията/ТПТ/-горска;
начин на трайно ползване-друг вид дървопроизводителна гора и е собственост на В.В./л.26
от делото/.
Ангажираните
при съдебното обжалване на заповедта доказателства също не мотивират извод,
различен от този формиран от административния орган, че В.В. е адресат на
процесната заповед, тъй като е собственик на поземления имот, в който е
поставен металния контейнер, без необходимото разрешение.
С
решение №217 от 24.01.2017 г., постановено по в.т.д.4860/2016 г. по описа на
Апелативен съд София, е оставено в сила решение №62 от 04.07.2016 г. по
т.д.№59/2015 г. на Окръжен съд София, с което, са обявени за нищожни, по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Зенит-99“ООД/в
несъстоятелност/, ЕИК/Булстат *********/дружеството, от което В. е закупил ПИ с
идентификатор 67800.34.22/, извършените от длъжника, след датата на решението
за откриване на производство по несъстоятелност, не по установения в
производството ред, сделки, сред които и тази по нот. акт нот.акт №31,
т.Х, дело №1561 от 26.03.2014 г. на служба по вписванията Бургас/нот.акт №69,
т.ІІ, рег.№1355, дело №162 от 26.03.2014 г./, касаеща поземлен имот/ПИ/ с идентификатор 67800.34.22,
в който е поставен контейнера/л.36-41 от делото/. В случая, обявените за
нищожни сделки, извършени от „Зенит-99“ООД/в несъстоятелност/, след датата на
решението за откриване на производство по несъстоятелност, не по установения
ред, са относително недействителни единствено и само по отношение на
кредиторите на несъстоятелността, а данни В.В. да е кредитор на дружеството липсват.
Следователно, извън кръга на кредиторите на несъстоятелността на „Зенит-99“ООД,
е налице валидна сделка за продажба на поземлен имот с идентификатор 67800.34.22 по
КККР на гр.Созопол, с приобретател В.В..
Ирелевантно за настоящия спор е обстоятелството, че „Зенит-99“ООД е въведено
във владение в цитирания поземлен имот/виж протокол за въвод във владение от
24.04.2018 г., л.31 от делото/. Ето защо, независимо, че решението на окръжния
съд е влязло в сила на 05.01.2018 г. и е извършен въвод във владение в ПИ с
идентификатор 67800.34.22 на 24.04.2018 г., т.е. преди издаване на процесната
заповед, които не са представени от жалбоподателя своевременно, в хода на административното производство,
въпреки, че не въвеждат нови факти от значение за казуса, то правилно кметът на
общината е издал заповедта на собственика на поземления имот, в който е
поставен контейнера, в съответствие с
правилото на чл.57а, ал.4 ЗУТ. В случая, не са налице основания за приложение
хипотезата на чл.142, ал.2 АПК, в хода на съдебното производство.
Затова твърденията на В., че не е
адресат на административния акт са несъстоятелни, а констатациите на
администрацията в тази връзка не се опровергават от ангажираните от него
доказателства.
По изложените съображения, заповед № 8- Z-809 от 15.06.2018
г., като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при
липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, при
правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона, е
законосъобразна, а жалбата на В.В. като
неоснователна следва да се отхвърли.
При този изход на спора и предвид
направеното искане, в полза на администрацията следва да се присъдят
направените по делото разноски в размер на 500.00/петстотин/ лева,
представляващи адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал.2 АПК,
Административен съд, осми състав,
Р Е
Ш И :
ОХВЪРЛЯ жалбата на В.С.В.
***, против заповед № 8-Z-809 от 15.06.2018 г. на кмета на община
Созопол, с която, на основание чл.57а, ал.3 ЗУТ, е наредено да се премахне
преместваем обект „метален контейнер-тоалетна №2“, находящ се в поземлен имот с
идентификатор 67800.34.22 по КККР на гр.Созопол, местност „Света Марина“.
ОСЪЖДА
В.С. ***, да заплати на община Созопол разноски в размер на 500.00/петстотин/
лева.
Решението може да се обжалва, в 14- дневен срок от съобщението за
изготвянето му, пред Върховен административен съд на Република България.
СЪДИЯ: