№ 43
гр. София, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско
дело № 20231800500765 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 17 от Закона за защита срещу
домашното насилие, вр. с чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от С. Е. Ф. срещу решение №
177/03.11.2023 г., постановено по гр. д. № 607/2023 г. по описа на РС –
Сливница, с което е оставена без уважение молбата й за издаване на заповед
за защита срещу Й. И. П. и Е. Й. П. за осъществено от тяхна страна на
19.07.2023 г., домашно насилие спрямо нея. С постановеното решение С. Е.
Ф. е осъдена да заплати солидарно на двамата ответника разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 600, 00 лева и сумата от 25,00 лева,
представляваща дължимата държавна такса, по сметка на РС - Сливница.
Жалбоподателят излага, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, като в него били обсъдени факти и обстоятелства извън
предмета на делото. Излага също, че първоинстанционният съд не е
анализирал правилно свидетелските показания, поради което не ставало ясно
на кои от тях дава вяра и защо. Не били обсъдени всички писмените и гласни
доказателства поотделно и в тяхната взаимовръзка, в частност –
свидетелските показания на пострадалата С. Ф., на нейната баба - С. И., и на
нейната майка - В. И., от които било видно, че е възникнал спор между
молителката и Й. П. по повод изхвърлени угарки. По същество моли да бъде
отменено първоинстанционното решение и уважена молбата за налагане на
1
мерки по Закон за защита от домашното насилие (ЗЗДН).
Ответниците по жалбата са получили препис от нея и в срока по чл. 17,
ал. 4 от ЗЗДН не са изразили становище.
Софийският окръжен съд, като взе предвид подадената въззивна жалба,
съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното
си убеждение, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от
легитимирана с правен интерес от обжалването страна срещу подлежащ на
оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Първоинстанционното производство е образувано по молба на С. Е. Ф.,
с искане да бъде издадена съдебна заповед за защита против Й. И. П. и Е. Й.
П.. Между страните не е спорно, че първият посочен ответник е чичо на
молителката, а вторият – неин първи братовчед, т.е. попадат в кръга лица,
срещу които може да се търси защита по ЗЗДН (чл. 3, ал. 1, т. 6 от ЗЗДН).
Молбата е подадена от лице по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН и в рамките на
едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, считан от момента на
осъществяване на твърдения акт на домашно насилие, поради което е
процесуално допустима.
Към молбата за защита С. Е. Ф. е депозирала декларация. 9 ал. 3 от
ЗЗДН, в която е посочила, че на 19.07.2023 г., в с. П., общ. Б., обл. С., на
общия за страните адрес – ул. „Ц. С.“ № ., е била обиждана и заплашвана от
чичо си и братовчед си. Била наричана „курва, която няма място в тази
къща“. Е. Й. П. заплашил, че ще я обеси на верига, след което я хванал за
косата и отскубнал обицата от едното й ухо. Посочено е също, че последният
хвърлял пиратки под прозорците на стаята на молителката, където спяло
детето й.
Целта на ЗЗДН е да даде възможност на пострадалите да потърсят
защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо
нарушителите, изчерпателно посочени в чл. 5, ал. 1, т. 1-6 от ЗЗДН. В тази
връзка, за да се предостави защита на определено лице трябва да се изследва
въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на физическо или
психическо насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Следователно, в случая
трябва да се прецени има ли основание да се приеме, че спрямо молителката
са били извършени конкретни действия от страна на ответниците, които биха
могли да се квалифицират като домашно насилие, както и момента на тяхното
извършване.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се
намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство.
2
Депозирането на декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН е допустимо
доказателство, с оглед разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗЗДН, още повече, че е
предвидено издаване на заповед за защита само на основание на приложената
по делото декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, стига в нея да се съдържа
конкретно и ясно описание на твърдения акт на насилие. При липса на други
убедителни преки доказателства за твърдения акт на насилие с писмена молба
от молителя, съдът е обвързан от доказателствената сила на подадената
декларация по реда на чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, като може да издаде заповед за
защита основан само на обстоятелствата посочени в нея. В този случай в
доказателствена тежест на ответника по искането е при направено оспорване
на обстоятелствата, изложени в декларацията, както и на самия акт на
домашно насилие, да проведе успешно насрещно доказване, като опровергае
обстоятелствата, изложени в декларацията, както и на самия акт на домашно
насилие и разколебае нейната доказателствена сила.
В случая наред с представената декларация са събрани писмени и
гласни доказателства, които се преценяват от съда, във взаимната им връзка.
В проведения пред първоинстанционния съд разпит свидетелката С. А.
И. (баба на молителката) посочва, че на процесната дата, докато е работила в
градината си е чула, че между Й. и внучка й е започнал словесен конфликт, по
повод изхвърлени угарки от цигари. По време на случилото се на мястото са
присъствали и други лица, сред които ответника Е. П. и свидетелката Г. М..
Според свидетелката Е. П. започнал да обижда молителката, като я наричал
„курва“ и „некадърница“, след което я заплашил с побой, държейки кучешки
синджир. Свидетелката посочва също, че Е. П. хванал главата на внучка й,
навел я и я ударил в оградата на кокошките, от което лявата й буза била
зачервена, а едната й обеца липсвала. След случилото се, Е. минал покрай
къщата на молителката и хвърлил пиратка под прозореца на стаята, в която
спяло детето й.
Подобна фактическа обстановка се установява и от показанията на
свидетелката В. П. И. (майка на молителката), която не е присъствала на
инцидента. В разпита си свидетелката посочва, че за случилото се разбрала от
дъщеря си.
В първоинстанционното производство е разпитана и свидетелката Г. Д.
М. – очевидец на случилото се, която живее на семейни начала с отвеника Е.
П.. В показанията си тази свидетелка посочва, че на 19-и юли, около 20:00
часа с посочения ответник излизали от къщата си, когато били помолени от
Й. П. да погледнат дали изхвърлените угарките от цигари все още са в двора.
Според свидетелката след като Е. П. казал на баща си, че угарките все още са
там, молителката започнала да крещи, като казала „че ще има още“ и „ще се
хвърлят още много“. Свидетелката посочва, че молителката е тръгнала да
хваща Й. П. за дрехите и заплашвала да изгони цялото семейство на
ответниците. Е. П. е застанал между двамата, за да предотврати разрастване
на конфликта. В този момент молителката е започнала да обижда и него
наричайки го „луд“, „откачен“ и „епилептик“, но посегателство срещу нея от
страна на ответниците не е имало. Свидетелката посочва още, че не е видяла
бабата на молителката да присъства на инцидента.
3
Разпитаният И. Й. П. – син на Й. П. и брат на Е. П., свидетелства за
подобна фактическа обстановка, въпреки че не е бил очевидец на ситуацията.
Първоинстанционният съд е изслушал и обясненията на молителката, в
които същата посочва, че привечер към 18:00 часа, Й. П. е започнал да
отправя забележки по повод изхвърлените угарки. В този момент Е. П. е
излизал с приятелката си, но се върнал и започнал да я обижда, след което
хванал главата й под мишницата. Молителката успяла да се освободи, но
обеците й паднали.
След самостоятелна проверка на доказателствата настоящият състав
намира за установено, че между страните в производството е налице
имуществен спор, датиращ от няколко години, по повод поставена врата в
съсобствения за страните имот. Това обстоятелство се извежда както от
представените и приети писмени доказателства(постановления за отказ да се
образува наказателно производство и съдебни решения по вещни искове),
така и от събраните гласни доказателства, като всички изслушани в
първоинстанционното производство лица, свидетелстват за наличието на
подобен спор. Подобно обстоятелство е вън от предмета на настоящото
производство, но е индиция за влошените междуличностни отношения между
молителката и ответниците.
Показанията на всички свидетели са еднопосочни досежно
обстоятелството, че привечер на 19.07.2023 г. между С. Ф. от една страна и
Й. П. и Е. П. от друга страна е възникнал словесен конфликт по повод
изхвърлени угарки от цигари в общото за страните дворно място. По делото
обаче липсват доказателства, успешно обосноваващи извод за реализиран
спрямо молителката акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН,
извършен от ответниците. В тази връзка следва да се отбележи, че
свидетелските показания, касаещи факта извършен ли е акт на домашно
насилие или не, са коренно противоречиви, в зависимост от това, коя страна
е поискала разпита на конкретния свидетел.
От показанията на С. А. И. (баба на молителката), както и от
обясненията на самата молителка се установява, че с действията си Й. П. е
поставил началото на разразилия се конфликт, отправяйки към молителката
забележки на висок тон по повод изхвърлените угарки, но не се потвърждава
твърдяното в молбата и декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН именно той да е
изрекъл обидни думи или заплахи. Обясненията на молителката са в
противоречие и с описаните от самата нея (в молбата и декларацията)
конкретни действия извършени от Е. П., за които твърди, че представляват
акт на домашно насилие.
От тези доказателства не се установява, че спрямо молителката е
упражнено физическо и/или психическо насилие от страна на ответниците, а
напротив – това обстоятелство се опровергава.
Показанията на В. П. И. и на И. Й. П. представляват преразказ на
възприетото от участващите в конфликта страни. Съдът не кредитира
показанията на свидетелката Илиева, в частта относно извършения акт на
домашно насилие, тъй като не кореспондират с останалите доказателства по
4
делото.
Действително по делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН, която би била достатъчно доказателство единствено когато по делото
няма други събрани доказателства, какъвто случай настоящият не е.
Молителката е следвало да проведе пълно и главно доказване на твърдения
акт на домашно насилие, което не е сторено.
Предвид това и с оглед на всички събрани доказателства може да се
направи категоричен извод, че ответниците не са извършили действия на
насилие спрямо молителката.
Ето защо, въззивният съд намира, че правилно първоинстанционният
съд е преценил, че в случая не са налице условията по чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН и
е отказал да издаде заповед за защита и да наложи такива мерки за защита по
отношение на Й. И. П. и Е. Й. П..
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да се
потвърди.
По разноските пред СОС
В настоящото производство ответникът Й. И. П. е представляван от адв.
А., за което е представен Договор за правна защита и съдействие. Видно от
договора ответникът е заплатил в брой адвокатски хонорар в размер на 400,00
лева. Предвид неоснователността на въззивната жалба по отношение на този
ответник, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на същия се дължат доказано
извършените разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение.
При този изход на делото жалбоподателката следва да бъде осъдена на
основание чл. 17, ал. 2 от ЗЗДН да заплати в полза на бюджета на СОС
държавна такса за производството пред окръжния съд в размер на 25,00 лева.
Така мотивиран Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 177/03.11.2023 г. постановено по
гр. д. № 607/2023 г., по описа на РС – Сливница.
ОСЪЖДА С. Е. Ф., ЕГН ********** да заплати на Й. И. П., ЕГН
********** сумата от 400,00 лева, представляващи направените разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С. Е. Ф., ЕГН ********** да заплати по сметка на Софийския
окръжен съд държавна такса от 25 лв., дължима за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6