РЕШЕНИЕ
№ 4634
гр. София, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:В. АНГ. Г.
като разгледа докладваното от В. АНГ. Г. Административно наказателно дело
№ 20221110207334 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл.от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Г. Д. М. срещу наказателно постановление
/НП/ № СОА21- РД11-1449/04.06.2021г., издадено от К. Д. К., заместник-кмет
на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност”, с което
е наложено административно наказание ,,глоба" в размер на 50.00
/петдесет/лв. за нарушение на чл. 98, ал.1 т. 6 ЗДвП, на основание чл.183, ал.
4, т. 8 ЗДвП
Постъпила е жалба от санкционираното лице, в която се посочва, че
издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно,
постановено в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон.
Моли то да бъде отменено. Претендира се адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят Г. Д. М. се
явява и поддържа жалбата, както и искането за присъждане на разноски, като
моли за отмяна на НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, представлява се
от процесуален представител. Жалбата се оспорва и се иска от съда да
потвърди НП като правилно и законосъобразно. Претендира се заплащане на
1
юрисконсултско възнаграждение.
Софийският районен съд, след като разгледа жалбата, изложените в нея
доводи, направените възражения на страните и като се запозна с материалите
по делото, достигна до следните изводи
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 22.04.2021 г. В 10:45ч. в гр. София като водач на собствения си
автомобил марка ,,Ф. П." с рег. № ******, жалбоподателят паркирал
неправилно в зона на кръстовището, образувано от ул.,,С.М.” и ул.,,Р. и.”, с
което пречил на другите участници в движението. Посоченият факт бил
констатиран от свидетеля С. В. М. на длъжност ,,инспектор” при ,,Център за
градска мобилност” /ЦГМ/ гр. София.
Във връзка с горното е съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ №000277 от 22.04.2021г. по
констативен протокол на инспектора от ЦГМ, гр. София, от страна на
свидетеля С. В. М., с който срещу жалбоподателя Г. Д. М. било повдигнато
административно-наказателно обвинение за това, че на 22.04.2021 г. в 10:45ч.
в гр. София като водач на собствения си автомобил марка ,,Ф. П." с рег. №
****** паркира неправилно в зона на кръстовището, образувано от ул. ,,С.
М.” и ул.,,Р. и.”, с което пречи на другите участници в движението,
квалифицирано като нарушение на чл. 98, ал.1, т. 6 от ЗДвП.
Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и предявен за
запознаване на жалбоподателя , който вписал възражения за това, че не той е
бил водачът на МПС-то, както и че същото не е пречило на останалите
участници в движението
На база на така съставения АУАН било издадено процесното
наказателно постановление № СОА21- РД11-1449 от 04.06.2022 година от К.
Д. К., заместник кмет на Столична община, направление ,,Транспорт и
градска мобилност, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание ,,глоба" в размер на 50.00 /петдесет/ лв. за нарушение на чл. 98,
ал.1 т. 6 ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т. 8 ЗДвП.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка се установява посредством показанията
на свидетеля С. В. М., дадени в хода на съдебното следствие, приобщените по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателство- констативен протокол, АУАН
№000277 от 22.04.2021 година, заповед № РД-09-69/01.06.2021г. и заповед №
СОА21-РД95-62/11.03.2021г., ,,Инструкция за работа на лицата на длъжност
“инспектор контрол паркиране”, както и от останалите материали по делото.
2
Разпитан в съдебно заседание, свидетелят С. В. М. потвърждава, че той
е съставил АУАН №000277 от 22.04.2021г. и поддържа констатациите по
него. Подкрепя твърдението си с факта, че почеркът е негов, както и
подписът. Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на
свидетеля С. В. М., тъй като същите са съответни на приобщените по делото
писмени доказателства и по несъмнен начин установяват фактите, включени в
предмета на доказване по делото. В хода на извършеното процесуално
действие свидетелят потвърждава участието си в съставянето и изготвянето
на процесния акп за установяване на административно нарушение, както и
отразеното в него. Показанията на свидетеля съдът намира за логични и
достоверни, доколкото същите кореспондират с писмените доказателства по
делото, като в съществена степен допринасят за изграждане на фактическата
обстановка, така както е възприета от съда. Съдът дава вяра в цялост на
приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са логични,
последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по
отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за
дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в
хода на административно-наказателното производство и съдебното следствие.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните
изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Жалбата е депозирана от правоимащо лице в законоустановения срок
срещу подлежащ на оспорване административен акт. По същество, същата е
неоснователна.
В хода на административно-наказателното производство на
жалбоподателя е било повдигнато обвинение за осъществено от негова страна
административно нарушение по чл.98,ал.1, т.6 ЗДвП, свързано с неправилно
паркиране в района на кръстовище. На основание чл.167, ал.2, т.1 от Закона за
движение по пътищата, службите за контрол, които следят за спазването на
правилата за паркиране от водачите на пътни превозни средства, се определят
от кметовете на общините. Актосъставителят С. В. М.а е ,,инспектор, контрол
паркиране”, код по НКПД 3343 3005, видно от копие от трудов договор №РД-
12-1П-03 от 10.01.2020г. Представената от директор на дирекция ,,Паркиране
и мобилност” заповед № СОА21-РД95-62/11.03.2021г., заедно със списък на
служителите, които са запознати със заповедта срещу подпис, налага извода,
че относно служителя С. В. М., към момента на съставянето АУАН №000277
на дата 22.04.2021г., е налице изрична заповед и валидно упълномощаване от
страна на кмета на общината, коeто обективира законова компетентност за
съставяне на АУАН. Съдът приема, че задълженията на актосъставителя са
достатъчно ясни и непротиворечиви съобразно длъжностната му
характеристика.
Съгласно посоченото от наказващия орган, жалбоподателят е нарушил
3
забраната на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП, свързана с правилата за престой и
паркиране в района на кръстовище. Следва да се има предвид,
че посочената разпоредба съдържа няколко отделни забрани, които могат да
се приложат само в условията на алтернативност. С оглед наказателно
постановление № СОА21- РД11-1449/04.06.2021г., съдът следва да отбележи,
че същото е съставено на основание АУАН №000277 от 22.04.2021г.
Необходимо е да се посочи, че при описанието на обстоятелствата по
извършване на нарушението, както актосъставителят, така и наказващият
орган са допуснали смесване на две различни хипотези, залегнали в
разпоредбата на чл.98, ал. 1 ЗДвП, а именно: тази по т. 1, пр.2 и тази по т. 6
на посочената разпоредба, доколкото е посочено, както че МПС е спряно на
кръстовище, така и че същото пречи на останалите участници в движението,
което са две самостоятелни административни нарушения, санкции за които са
предвидени, съответно, в чл. 183, ал.2, т. 1 ЗДвП и в чл.183, ал. 4, т. 8 ЗДвП.
Това е така, защото нормата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП касае хипотези, в
които няма изрична забрана за паркиране на съответното място, но въвежда
допълнителен критерий за оценка: "където превозното средство създава
опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в
движението пътен знак или сигнал". Т.е.законодателят е преценил, че в
останалите хипотези на чл. 98, ал. 1 от ЗДвП, паркирането на превозното
средство винаги би създавало опасност и затруднение на движението, като
изчерпателно са посочени местата с изрична забрана. Посочването на
обстоятелството от страна на актосъставителя и на наказващият орган по
настоящия спор, че с неправилното паркиране в зона на кръстовище
жалбоподателят „пречи на другите участници в движението“ /цитат/, макар и
ненужно, не опорочава до степен на незаконосъобразност наказателното
постановление, тъй като основният признак за състава, с оглед мястото на
извършване на деянието е ясно и точно определен - в зоната на кръстовище.
Следва да се посочи, че споменатото не представлява съществено
процесуално нарушение, тъй като от съдържанието както на АУАН, така и от
самото НП става ясно, за какво нарушение е наказан жалбоподателят /за това,
че е паркирал в кръстовище/. Без значение за съставомерността на
нарушението е обстоятелството, дали е било затруднено преминаването на
останалите участници в движението. Макар и да е възникнало, като резултат
от неправомерното поведение на жалбоподателя, това обстоятелство не е
съставомерен елемент, нито факт, относим към съставомерните елементи на
нарушението. На следващо място, както в АУАН, така и в НП са посочени
дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено. Нарушението е описано в достатъчна степен от фактическа
страна, поради което нарушителят е разбрал в какво точно нарушение му е
вменено. В НП са посочени и данни позволяващи индивидуализацията на
нарушителя в достатъчна степен - посочени са три имена, ЕГН, адрес, както и
процесния лек автомобил, които данни безспорно позволяват да се
индивидуализира жалбоподателя. С посоченото деяние водачът виновно е
нарушил разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП, като по този начин виновно
е осъществил административнонаказателния състав по чл. 183, ал. 4, т. 8
4
ЗДвП, според който се наказва с глоба 50 лв. водач, който неправилно
престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен
превоз на пътници или кръстовище. От жалбоподателя са наведени
единствено формални възражения, вследствие на което презумптивната
доказателствена сила на АУАН, регламентирана в нормата на чл. 189, ал. 2
ЗДвП, не само, че не се разколебава, но дори се потвърждава от
доказателствата по делото, поради което съдът възприема именно изложената
в АУАН и НП фактическа обстановка. В направено писмено възражение,
вписано в АУАН №000277 от 22.04.2021г., жалбоподателят твърди, че не е
шофирал той автомобила. Съдът следва да посочи, че разпоредбата на чл.
188, ал. 1 от ЗДвП установява оборимата презумпция, че автомобилът се
управлява от неговия собственик, като тежестта за оборването й носи
собственикът на МПС. / В този смисъл Решение № 3908 от 18.03.2019 г. на
ВАС по адм. д. № 356/2018 г./. Ето защо, по съществото си тази разпоредба на
въвежда отделен състав на нарушение, а само правилото за установяването на
авторството и непосочването, като привръзка към състава на нарушението не
представлява порок наквалификацията. Освен това естеството на
нарушението - неправилно паркиране на МПС - предполага в повечето
хипотези отсъствие на водача на автомобила от мястото на събитието. Налице
е състав на административно нарушение, извършено от жалбоподателя. От
субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл - с оглед на
правоспособността и квалификацията си на водач на МПС деецът е съзнавал
забраната на чл. 98, ал. 1 т. 6 от ЗДвП за престой и паркиране в зоната на
кръстовище /и на по-малко от 5 метра от него/. Предвид възражението на
жалбоподателя, че не е спрял в кръстовището, Законът за движение по
пътищата дава дефиниция на "кръстовище" и това е "място, където два или
повече пътя се пресичат, разделят или се събират на едно ниво". Съгласно
ППЗДвП, пътят обхваща платното за движени, банкетите, тротоарите,
разделителните ивици и т.н. С това свое действие жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл. 98, ал. 1 т. 6 от ЗДвП. Нарушението е правилно
установено по единствения възможен начин - лично от актосъставителя - и е
правилно квалифицирано от наказващия орган. Приложена е точната
санкционна разпоредба. Наказанието, което е наложено, е правилно
определено предвид санкцията на разпоредбата на чл. 183, ал. 4 от ЗДвП,
която е фиксирана от законодател в абсолютен размер я и не следва да се
обсъжда справедливостта му.
Съдът не споделя и възраженията за маловажност на случая. Касае се до
формално нарушение, свързано с регулиране на отношения с висока степен на
обществена значимост, при които всяко е неизпълнение на повелителна
норма на закона е деяние с висока степен на обществена опасност.
Приложими са правила уреждащи движението по пътищата, които имат
пряко отношение към живота и здравето на хората и следва да се съблюдават
5
строго от участниците в него.
Съдът не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени процесуални
нарушения на материалния и процесуалния закон, които да опорочават
атакуваното наказателно постановление и да налагат неговата отмяна.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде
оставена без уважение.
С оглед изхода на делото, претенцията на жалбоподателя за заплащане
на направени разноски следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а тази
на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение – уважена като основателна.
Производството се е развило в едно съдебно заседание, при липса на
фактическа и правна сложност, затова следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв.
Поради горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № СОА21- РД11-
1449/04.06.2022г., издадено от К. Д. К., заместник-кмет на Столична община,
направление ,,Транспорт и градска мобилност, с което е наложено
административно наказание ,,глоба" в размер на 50.00 /петдесет/лв. на Г. Д.
М. за нарушение на чл. 98, ал.1 т. 6 ЗДвП, на основание чл.183, ал. 4, т. 8
ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателя Г. Д. М. да заплати на Столична община
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 /сто/ лева.
Решението може да се обжалва пред Софийски административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6