Определение по дело №639/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното :

Въззивното производство пред Окръжен съд –Б. е по реда на Глава 22 НПК във връзка с чл.306,ал.3,предл.2 във връзка с ал.1,т.4 НПК и е образувано по повод жалба на А. И. Ч. , от Г., в качеството му на защитник на Б. С. К.,от Г. -подсъдим в първоинстанционното производство срещу ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2823/01.10.2012г по НОХД № 289/2011г по описа на Районен съд -С. .

С атакуваното определение, постановено в открито съдебно заседание, първоинстанционния съд се е произнесъл по реда на чл.306,ал.1,т.4 НПК и е отказал да върне на подсъдимия по делото различни стоки (подробно описани в определението ),които са били иззети и приобщени като веществено доказателство в хода на досъдебното производство .Вместо това съдът е постановил тези предмети да бъдат предоставени на "правоимащия" -Патентно ведомство на Р България. По същество съдът е приел, че макар да не са налице основания процесните вещи да бъдат отнети в полза на държавата и да би следвало да се върнат на собственика им, то ,с оглед образуваното административно производство в Патентното ведомство ,вещите следва да бъдат предоставени на последното.

В жалбата се сочи, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Изтъква се ,че неаргументирано е виждането на първата инстанция, че Патентното ведомство е някакъв вид "правоимащо лице" ,тъй като няма законова норма ,на която да почива този извод и че всъщност единствения правоимащ е подсъдимия по делото. Твърди се също така, че е налице очевидно бездействие от страна на Патентното ведомство на Р България. Изложени са подробни съображения че в случая не са налице предпоставки за отнемане на вещите в полза на държавата, нито за предаването им на Патентното ведомство.Поради това се иска атакуваното определение да бъде отменено и вместо това да бъде постановено ново, с което вещите да бъдат върнати на собственика им -подсъдимия по делото.

След като прецени събраните доказателства и изложеното в мотивите на първоинстанционното определение и в жалбата, въззивния съд приема следното :

Жалбата е подадена от надлежно лице и до компетентния съд.Следва да се приеме, че жалбата е подадена и в срок -макар да е подадена извън срока по чл.342 НПК, то тя е подадена в срока, указан от съда в самото определение. Ето защо следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок, а поради това е и допустима.

Разгледана по същество ,жалбата е основателна.

От данните по делото се установява следното :

Досъдебното производство (ДП 465/2010 по описа на РУП -С. ) е било образувано по реда на чл.212,ал.2 НПК срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.172б,ал.1 НК-за това, че на 27.05.2010г в търговски обект -магазин за дрехи ,собственост на "Бока -73 Б. К. " без съгласието на притежателя на изключителното право върху търговските марки (подробно описани) е използвал в търговската си дейност, като е предлагал за продажба стоки -дрехи ,носещи съответните марки. С протокол от 27.05.2010г (л.4 от том първи на ДП) лицето Б. К. е предало доброволно на дознател при РУП -С. различни стоки (дрехи) носещи различни търговски марки, подробно описани в протокола . На 11.07.2010г е проведен подробен оглед на тези веществени доказателства ,при който същите са подробно описани по вид, брой и марки (л.16-22 от том първи ) . Установено е , че лицето Б. К. е надлежно регистриран търговец и упражнява търговска дейност под фирма "Б." (л.156 от том първи). С постановление на разследващ полицай от 05.04.2011г (л.106 от том втори на ДП) лицето Б. К. е привлечен като обвиняем и му е предявено обвинение за престъпление по чл.172б,ал.1,предл.1 НК .

Впоследствие въз основа на посоченото ДП е бил изготвен обвинителен акт от РП -С. и лицето Б. К. е предаден на съд именно за престъпление по чл.172б,ал.1,предл.1 НК, за това, че на 27.05.2010г в Г., като собственик на "Б. К." в търговски обект, находящ се на У."Македония " № 51,без съгласието на притежателите на изключителното право на търговски марки (подробно описани) в нарушение на чл.13,ал.1,т.1 и т.2 ЗМГО е използвал в търговската си дейност стоки (общо 762бр от различни марки и в различно количество) ,които поради идентичността или сходството им с регистрираните марки съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва и възможност за свързване на посочените стоки с регистрираните марки. По този обвинителен акт е било образувано настоящото НОХД 289/2011г по описа на Районен съд -С.. същото е приключило с присъда № 1416/06.06.2011г, с която подсъдимия К. е бил изцяло оправдан. Тази присъда е била протестирана от Р. П. -С., но с Решение № 304/04.11.2011г по ВНОХД № 330/2011г е била потвърдена от ОС -Б. и е влязла в сила на същата дата .

В присъдата си първоинстанционния съд не се е произнесъл по въпроса за съдбата на веществените доказателства ,поради което на 11.06.2012г защитникът на подсъдимия е предявил молба за произнасяне по реда на чл.306,ал.1,т.4 НПК, като е поискал дрехите, приобщени като веществени доказателства по делото да бъдат върнати на подсъдимия. Именно по тази молба е постановено атакуваното понастоящем определение на първоинстанционния съд, с което е отказано връщането на стоките, а същите са предадени на Патентно ведомство на Р България .

При описаното развитие на наказателното производство очевидно е ,че атакуваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. Необходимо е да се посочи и че същото е вътрешно противоречиво. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че не са налице основания за отнемане на процесните вещи в полза на държавата по реда на чл.172б,ал.3 НК, тъй като по този ред се отнемат вещи, предмет на престъплението, а поради наличие на влязла в сила оправдателна присъда такова престъпление няма. По-нататък правилно първоинстанционния съд е приел, че не са налице основания за отнемане на вещите в полза на държавата и по реда на чл.53,ал.1,б. "Б" НК, тъй като отново се касае за отнемане на вещи, предмет на престъпление , а в случая такова няма . В тази насока мотивите на първоинстанционния съд следва да бъдат допълнени и с това,че в случая не са налице основания за отнемане на вещите и по реда на чл.53,ал.1,б."А" НК тъй като и тази разпоредба има предвид вещи, които принадлежат на виновния и са били предназначени или послужили за извършване на престъпление, а в случая такова няма. Не са налице основания вещите да бъдат отнети и по реда на чл.53,ал.2 НК - от една страна ,както бе посочено, в случая няма престъпление, а от друга страна притежаването на посочените вещи не е забранено (дори същите да наподобяват регистрирана търговска марка ,това не означава, че не могат да бъдат употребявани в ежедневието). В този смисъл (макар и изложението да не е пълно) -правилен е извода на първоинстанционния съд ,че не са налице нито едно от основанията по чл.53 НК посочените вещи да бъдат отнети в полза на държавата.

Въпреки тези си изводи, които са правилни и в съответствие със закона, в крайна сметка първоинстанционния съд е отказал връщането на вещите на техния собственик ,като се е позовал на разпоредбата на чл.111 НПК и е приел, че вещите са предмет на административно нарушение,а компетентен да се произнесе по същото е Патентното ведомство. Дори и тук първоинстанционния съд е изложил противоречиви мотиви - от една страна е приел, че трябва да предаде вещите на Патентното ведомство , което да се произнесе по въпроса за административно нарушение, а от друга страна е изложил убедителни и законосъобразни съображения, че такова производство не може да приключи успешно, след като за същото деяние подсъдимия вече е оправдан по повдигнатото му обвинение !!!

Позоваването от страна на първоинстанционния съд на разпоредбата на чл.111 НПК е неуместно и неправилно . Посочената разпоредба третира въпроса с евентуално предсрочно връщане на веществените доказателства още в хода на досъдебното производство . Същата не може да намери приложение в хода на съдебната фаза от процеса , а още по-малко -когато е налице влязла в сила присъда, с която подсъдимия е оправдан изцяло и когато са изтекли и всички процесуални срокове за възобновяване на наказателното производство. Единственият път за отнемане в полза на държавата на вещи, след приключване на наказателното производство е по реда на чл.53 НК или по реда на чл.112 НПК. Както бе посочено по-горе в случая не са налице основания за отнемане на вещите по реда на чл.53 НК. Следва да се посочи ,че не са налице основания и за отнемането им по реда на чл.112 НПК - не се касае за МПС (за евентуално приложение на чл.112,ал.3 НПК); не се касае за вещи, чието притежаване е забранено (за евентуално приложение на чл.112,ал.2 НПК, съображения защо притежаването на процесните вещи не е забранено бяха посочени по-горе); няма основания и за приложението на чл.112,ал.1 НПК, тъй като собствеността на вещите е безспорно установена -те са на подсъдимия ,в качеството му на . По същите причини процесните вещи не могат да бъдат и задържани по реда на чл.113 НПК - в случая няма спор относно правото на собственост. (Тук следва да се отбележи ,че притежателите на съответните марки, чиито права се твърди ,че са били нарушени, дори не са предявили и иск по реда на чл.76 и сл.ЗМГО и не са поискали изземване и унищожаване на стоките).

От изложеното до тук е видно, че няма законова опция процесните вещи да бъдат отнети в полза на държавата.

Очевидно съзирайки това, първоинстанционният съд изведнъж е придал качество на "правоимащ" на Патентното ведомство на Р България, позовавайки се на обстоятелството, че в същото ведомство била образувана административно-наказателна преписка. Този извод на първата инстанция не намира законова основа и не може да бъде споделен. Вярно е ,че патентното ведомство има правото да съставя актове за нарушения по чл.81 ЗМГО, а Председателя на същото има право да издава наказателни постановления ,включително и да отнема в полза на държавата стоки, предмет на нарушението . Това обаче не превръща Патентното ведомство в "правоимащо лице" в конкретният казус и не е основание ,стоките, които са били приобщени като веществени доказателства по делото да се предоставят на Патентното ведомство. В тази насока е достатъчно да се отбележи и съзряното от първостепенния съд - че след като К. е бил оправдан за деянието по повдигнатото обвинение, то не може да се приеме, че ще бъде налице административно нарушение.Наред с това следва да се отбележи и че са изтекли всички срокове по чл.34 ЗАНН за реализиране на административно наказателна отговорност. В случая дори следва да се посочи и че самото Патентно ведомство е предприело действия по извършване на проверка ,ЕДВА след като на три пъти настоятелно е било подканено от съда и едва след като е образувало преписка съда е приключил настоящото производство. Същевременно липсва искане от страна на Патентното ведомство тези стоки да им бъдат предадени или върху тях да бъдат наложени някакви обезпечителни мерки. Поради това постановеното от първата инстанция предаване на процесните вещи на Патентното ведомство е лишено както от законово основание, така и от правна логика.

Ето защо атакуваното определение следва да бъде отменено и вместо това да бъде въпроса следва да бъде решен по същество, като се постанови връщането на процесните вещи на техния собственик .

Предвид изложеното и на основание чл.345,ал.2 НПК във връзка с чл.306,ал.1,т.4 НПК и чл. 32,ал.1,т.2 НПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2823/01.10.2012г постановено по НОХД № 289/2011г по описа на Районен съд -С. и вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ДА СЕ ВЪРНАТ на " ББ. К.", представляван от Б. С. К., ЕГН *, иззетите като веществени доказателства по делото (в хода на ДП № 465/2010г по описа на РУП на МВР -С.) вещи, както следва :

1. 34 броя панталони - всеки с текстилен знак на колана, представляващ надпис AJ ARMANI JEANS;

2. 73 броя блузи - всеки с текстилен знак на яката , представляващ надпис AJ ARMANI JEANS;

3. 45 броя панталони - всеки с текстилен знак на колана , представляващ надпис AJ ARMANI JEANS, а отзад със знак EМPORIO- ARMANI(между двете части със стилизирано изображение на орел);

4. 35 броя панталони - всеки с текстилен знак на колана EМPORIO - ARMANI(между двете части със стилизирано изображение на орел), а на задния джоб има знак, представляващ стилизирано изображение на орел;

5. 6 броя колани - на токата на всеки има знак, представляващ стилизирано изображение на орел;

6. 47 броя колани - всеки със знак EМPORIO - ARMANI(между двете части със стилизирано изображение на орел);

7. 8броя ризи, блузи - всеки на яката със знак EМPORIO- ARMANI(между двете части със стилизирано изображение на орел);

8. 20 броя слипове - всеки на ластика има знак „EМPORIO- ARMANI”(между двете части със стилизирано изображение на орел);

9. 1брой панталони - с текстилен знак на колана D & G;

10. 30 броя панталони - всеки с текстилен етикет на колана, представляващ надпис, DOLCE & GABВANA и знак D & G;

11. 48 броя колани - всеки с надпис DOLCE & GABВANA и знак D & G;

12. 26 броя панталони - всеки с текстилен етикет на колана има знак D & G и надпис, DOLCE & GABВANA, отзад има надпис, DOLCE & GABВANA и знак D & G;

13. 64 броя ризи - на всяка яка има текстилен етикет DOLCE & GABВANA, а върху всяка риза има знак D & G и надпис DOLCE & GABВANA

14. 30 броя панталони - всеки с текстилен етикет на колана има знак D & G и надпис, DOLCE & GABВANA;

15. 16. бр. слипове - всеки на ластика има знак D & G и надпис, DOLCE & GABВANA;

16. 45 броя панталони - всеки с текстилен етикет на колана има знак BOSS HUGO BOSS, словесен в два реда;

17. 19 броя блузи - на яката на всяка има текстилен етикет със знак BOSS HUGO BOSS, словесен в два реда;

18. 14 броя колани - на токата на всеки има знак BOSS HUGO BOSS, словесен в два реда;

19. 29 броя панталони - на текстилен кожен етикет на колана има надпис TOMMY HILFIGER, а на джоба има образен елемент, представляващ две черни успоредни ленти, между които са разположени бял и червен правоъгълник;

20. 2 броя якета - на текстилен етикет от вътрешната страна има надпис TOMMY HILFIGER и образен елемент, представляващ две черни успоредни ленти, между които са разположени бял и червен правоъгълник;

21. 1 брой риза - на яката има надпис TOMMY HILFIGER и образен елемент, представляващ две черни успоредни ленти, между които са разположени бял и червен правоъгълник;

22. 28 броя ризи - на текстилен етикет, зашит от вътрешната страна към яката, има надпис POLO BY RALPH LAUREN, а на предницата е избродиран знак, представляващ стилизирано изображение на ездач със стик за игра на поло;

23. 15 броя блузи - на текстилен етикет, зашит от вътрешната страна към яката, има надпис POLO, а на предницата е избродиран знак, представляващ стилизирано изображение на ездач със стик за игра на поло;

24. 35 броя панталони - на панталоните има надпис DIESEL и два знака D със специфично изписване;

25. 15 броя колани- на всеки има надпис DIESEL и два знака D със специфично изписване;

26. 4 броя якета- на текстилен етикет на яката има надпис GERRUTI 1881;

27. 23 броя ризи- на текстилен етикет на яката има надпис GERRUTI 1881;

28. 14 броя блузи- на текстилен етикет на яката има надпис TOM TAILOR;

29. 17 броя колани с надпис Kаlvin Klein;

30. 1брой колан с надпис PRADA;

31. 2 броя колани – с гравиран върху катарамата на коланите надпис LEVIS, а под него числото 501;

32. 4 броя ризи - всички със знак, представляващ двойка играчи на поло и словесен елемент LA MARTINA;

33. 1 брой риза - със знак (надпис на латиница) VAN SANTEN;

34. 10 броя ризи - съдържат знак (надпис на латиница) Abercrombie & Fitch.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.