№ 151
гр. гр.Н., 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20222150101316 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
От ищеца „В.к.” ЕАД срещу С. В. Б. и И. П. К. са предявени искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
присъждане на сумата от 117,14 лв. (по 58,57 лв. за всеки съобразно квотата му в съсобствеността)
– главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, както и на сумата
от 26,29 лв. (по 13,14 лв. за всеки) – лихва върху главницата за периода 20.01.2020г. – 15.11.2022г.
Главницата се претендира за потребени ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода през
отчетен период 18.04.2019г. – 12.11.2021г., до имот, находящ се в гр. Н., к.к. „С.б.-з.“, комплекс „К.
*“, вх. *, ет. *, ап. **, с идентификатор ****, аб. № 742503. Изложено е, че ищецът и ответниците
са страни по валидно възникнало облигационно отношение, по силата на което за цитирания
отчетен период неплатените задължения, съгласно действащите цени, одобрени от КЕВР, възлизат
на 117,14 лв., като за тази сума от ищеца са издадени фактура № ********** от 20.12.2019г. на
стойност 62,88 лв., фактура № ********** от 25.11.2020г. на стойност от 34,93 лв. и фактура №
********** от 25.11.2021г. на стойност от 19,33 лв. Наведено е, че дължимата по фактурите сума
не е заплатена в предвидените срокове. С тези доводи до съда е отправено искане да уважи
претенциите. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от особения представител на ответника е депозиран отговор на
исковата молба, с който се оспорват предявените искове. Обръща се внимание, че не става ясно
дали ищецът надлежно е уведомил ответниците за задълженията. Акцентира се върху нарушения
на чл. 23, ал. 1, т. 3 и чл. 33 от Общите условия. Развиват се доводи в тази насока. Задълженията
по фактурата от 20.12.2019г. се оспорват като погасени по давност. От съда се иска да отхвърли
претенциите.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следнoто от фактическа и правна страна:
1
По предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна,
основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за
процесния период до процесния адрес, на който се намира собствен на ответниците имот (при
посочените в исковата молба квоти), е извършено водоподаване във фактурираните количества.
Ищецът следва да докаже изискуемостта и размера на претенцията си. При установяване на
горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот (на л. 65 – л. 67 от делото) се
установява, че ответниците С. В. Б. и И. П. К., придобили на 22.04.2014г., при равни дялове (т.е. по
½ идеална част за всеки), собствеността върху имот, находящ се в гр. Н., к.к. „С.б.-з.“, комплекс
„К. *“, вх. *, ет. *, ап. **, с идентификатор ****.
От заявление за откриване на партида от 14.03.2017г. (на л. 68 от делото), подадено от К., се
установява, че за посочения имот била открита партида с абонатен номер 742503 към „В.к.” ЕАД.
Този факт се потвърждава и от фактура № ********** от 20.12.2019г., фактура № ********** от
25.11.2020г. и фактура № ********** от 25.11.2021г. (на л. 19 – л. 21 от делото). От справка
извлечение от електронния карнет за посочения аб. номер (на л. 7 от делото) е видно, че на
монтирания в имота водомер (1718/612) са правени отчитания за периодите 18.04.2019г. –
29.11.2019г. (21 куб. м.), 30.11.2019г. – 12.11.2020г. (2 куб. м. и 9.35 куб. м. от разпределение),
13.11.2020г. – 12.03.2021г. (без потреление) и 13.03.2021г. – 12.11.2021г. (7 куб. м.). От справки (на
л. 8 – л. 9 от делото) се установява, че отчитания били правени и за централните водомери в
сградата – 1718/601 и 1718/602 (на 12.11.2020г.), като били начислявани съответните количества
потребена вода. От фактурите се установява, че посочените количества били остойностени, като по
фактура № ********** от 20.12.2019г. били начислени 62,88 лв. (за 21 куб. м.), по фактура №
********** от 25.11.2020г. били начислени 34,93 лв. (за 2 куб. м. и общо 9,35 куб. м. от
разпределение, разделени съответно за всяка от годините, обхванати от отчета), а по фактура №
********** от 25.11.2021г. – 19,33 лв. (за 7 кб. М.).
Видно от Решение № Ц-20 от 28.12.2018г. на КЕВР цената за услугата доставяне вода на
потребителите към 2019г. била без ДДС: 1,399 лева на куб. м., за отвеждане на отпадъчните води –
0,477 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,619 лв. на куб. м. От Решение Ц-37 от 23.12.2019г. се
установява, че тези цени за 2020г. били, както следва: за доставяне - 1,415 лева на куб. м., за
отвеждане на отпадъчните води – 0,503 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,652 лв. на куб. м. В
Решение № Ц-46 от 30.12.2020г. цените били определени, както следва: за доставяне - 1,248 лева
на куб. м., за отвеждане на отпадъчните води – 0,467 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,586 лв. на
куб. м. Видно от фактурите различните цени през различните периоди (2019г., 2020г. и 2021г.) са
съобразени, като във фактурата, обхващаща 2019г. и 2020г., потребеното количество вода е
разбито по периоди и са начислени суми съобразно действащите за съответние период цени.
Налага се извод, че до имот, находящ се в гр. Н., к.к. „С.б.-з.“, комплекс „К. *“, вх. *, ет. *,
ап. **, с идентификатор ****, аб. № 742503, за процесния период (18.04.2019г. – 12.11.2021г.), е
доставено фактурираното количество вода. По делото не се спори, че между страните е действал
договор за доставка на вода, по силата на който за ответника е открита партида с посочения
клиентски номер. Т. е. съдът намира за доказано по делото, че между страните е възникнала
облигационна връзка, по силата на която ответникът е бил потребител на вода. Съдържанието на
фактурите не е оспорено по делото, поради което съдът приема за доказано, че ответникът е бил
2
потребител за доставената до цитирания адрес вода. Наред с това не се спори действието на
общите условия, поради което същите са обвързали (по силата на облигационна връзка) ищеца и
ответниците.
В случая действително отчитането на процесните водомери е станало на 29.11.2019г. (при
предходно такова на 18.04.2019г.), на 12.11.2020г., на 12.03.2021г. и на 12.11.2021г. Както се
установява в чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия, при обекти, имащи сезонен характер е
допустимо отчитане на водомерите два пъти годишно. Процесните суми са фактурирани по
отчитания, които в голямата си част са извършени при спазване на чл. 23, ал. 1, т. 3 от ОУ.
Отклонение се наблюдава при отчитането, обхващащо периода 30.11.2019г. - 12.11.2020г. и
отчитането за периода 13.03.2021г. – 12.11.2021г. Следва да се обърне внимание обаче, че
разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от Общите условия дава възможност за отчитане и в рамките на по-
дълги периоди – от една година (в случай на липса на достъп до процесните обекти). С оглед
обстоятелството, че се касае за обект, който се ползва от чужди граждани (а и предвид действалото
през 2020г. на територията на Република България извънредно положение), то е напълно логично
отчитането да се извърши за част от периодите и при условията на чл. 24, ал. 4 от Общите условия.
Не може да се приеме и тезата за недоказаност на сезонния характер на сградата, тъй като видно от
нотариалния акт, а и от заявлението за откриване на партида, вписването за обекта е, че се намира
в „комплекс“ Каскадас. При положение, че е закупен и от ответници-чужденци, то са налице
достатъчно индиции за сезонния характер на този комплекс. Впрочем дори и да се приеме, че няма
доказателства за „сезонен“ характер на комплекса - подобно отчитане е изцяло в интерес на
потребителите, тъй като след като отчетникът е „видял“ показанията на водомера, на практика са
отчетени действително потребните количества вода. В противен случай и по арг. от чл. 24, ал. 4 от
ОУ би следвало да се начислят прогнози количества по реда на чл. 49 от Общите условия, които не
биха съответствали на реалното потребление. Налага се извод, че процесното отчитане, макар и
при известни отклонения от чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия (за част от периодите), е
извършено в рамките на сроковете по чл. 24, ал. 4 от ОУ и са избегнати по-неблагоприятни
последици за ответниците (отчитане по чл. 49 от ОУ), като е отчетено действително потребеното
количество вода. Следователно сочените от особения представител на ответниците отклонения от
правилата в общите условия по никакъв начин не са довели до нарушаване правата на ответниците
и не разколебават изводите за реално потребено от тях количество вода, съобразно
представителните по делото справки.
Непосредствено след извършване на отчетите са издадени и съответните фактури – на
20.12.2019г, 25.11.2020г. и 25.11.2021г. (в рамките на до един месец от отчета), като по арг. от чл.
33, ал. 2 от Общите условия сумите по фактура № ********** от 20.12.2019г. са станали
изискуеми на 20.01.2020г. По арг. от чл. 84, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността е
започнала да тече именно от този момент и към датата на изпращане на исковата молба –
14.11.2022г. (арг. от чл. 62, ал. 2 от ГПК), не е била изтекла. В случая без значение е
обстоятелството, че са фактурирани количества потребена вода за стари периоди (вкл. и преди
14.11.2019г.), тъй като разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД е категорична и предвижда начало на
течение на давностния срок – от момента на изискуемостта на вземането. С оглед специфичните
правила в Общите условия няма как да е изискуемо вземане за количество потребена вода, което
още не е отчетено. Наред с това в случая правата на ответниците са защитени, тъй като са отчетени
реално потребени от тях количества вода, а не прогнози такива по чл. 49 от Общите условия.
Очевидно за процесния апартамент е въведено т. нар. електронно отчитане, при което подпис от
3
съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане е допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, според който текст отчетените
данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия
водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в
случаите на отчитане по електронен път. Отразеното в справката и фактурите следва да се
кредитира от съда. Както се установява отчитането е осъществено от служител на „ВИК” ЕАД,
който лично е видял водомера. Поради тази причина количествата фактурирана вода са реално
потребени.
Не се установяват и нарушения, свързани с уведомяване на ответниците, тъй като
изискуемостта е настъпила по смисъла на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД – на определена дата, поради което
уведомяването не е било част от фактическия състав на възникване на вземането.
Няма основания да се приеме, че е налице нередовност в отчитането от централните
водомери, като липсва забрана в дадена сграда да се монтират 2 централни водомера, а начинът на
отчитане е нормативно предвиден в чл. 39, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г., поради което не се
установяват сочените от особения представител на ответниците неясноти.
Ето защо се събраха достатъчно доказателства в насока, че количествата вода са потребени
от ответниците. Отчитането е извършено лично от инспектор (който е отразил в карнета, че
водомерът е видян), поради което очевидно е бил наличен достъп до водомера.
Налага се извод, че при правилно начислено като потребено количество вода на
ответниците са определени и съответните дължими суми за отчетните периоди, като размерът на
задълженията възлиза общо на 117,14 лв. (този размер съответства на приетите цени от водния
регулатор). С оглед изложеното може да се направи извод, че искът за сумата от по 58,57 лв.
(дължими от всеки ответник съобразно квотата му в съсобствеността) се явява основателен и
следва да бъде уважен изцяло.
По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответниците в
забава за посочения период – 20.01.2020г. – 15.11.2022г. С оглед изводите на съда във връзка с
иска за главница, то наличието на главен дълг е доказано по делото. Наред с това издадените
фактури са с краен срок за плащане до 19.01.2020г., 25.12.2020г. и 26.12.2021г., поради което
ответниците действително са изпаднали в забава още към 20.01.2020г. За посочения в исковата
молба период размерът на дължимата лихва е 26,29 лв. (по 13,14 лв. за всеки от ответниците),
поради което и този иск следва бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на делото и направеното искане на ищеца следва да му се присъдят
разноски – сумата от 100 лв. – платена държавна такса и сумата от 400 лв. – платено
възнаграждение за особен представител на ответниците. Наред с това, съдът намира, че при
определяне на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде съобразена нормата на чл. 78, ал.
8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
4
предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското
възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по
настоящото производство и като се вземе предвид ниският размер на претендираната сума, съдът
достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на
заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лв.
Т.е. общият размер на осъществените от ищеца разноски в исковото производство е 600 лв.
Съобразно квотите в съсобствеността всеки от ответниците следва да заплати по 300 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. В. Б., роден на **********г., гражданин на Р.Ф., с постоянен адрес в гр.Н.,
к.к.С.б. к-с К. *, вх. *, ет. *, ап. **, БУЛСТАТ: *********, да заплати на „В.к.” ЕАД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление гр. Б., кв. „П.”, ул. „Г.В.В.” № *, сграда „М.п.к.”, ет. *, на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 58,57 лв., съотвестваща на коватата му в
съсобствеността – 1/2 от цялата дължима сума - 117,14 лв., представляваща незаплатена стойност
по издадени фактура № ********** от 20.12.2019г., фактура № ********** от 25.11.2020г. и
фактура № ********** от 25.11.2021г., за доставена, отведена и пречистена вода до имот, находящ
се в гр. Н., к.к. „С.б.-з.“, комплекс „К. *“, вх. *, ет. *, ап. **, с идентификатор ****, аб. № 742503, с
отчетен период 18.04.2019г. – 12.11.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба – 16.11.2022г. до окончателното изплащане на вземането,
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 13,14 лв. – лихва върху главницата съотвестващата на
квотата му в съсобствеността – 1/2 от цялата дължима лихва от 26,29 лв. за периода 20.01.2020г. –
15.11.2022г., а на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 300 лв., съответстваща на квотата му в
съсобствеността – 1/2 от цялата дължима сума от 600 лв., представляваща разноски в настоящото
производство, от които 100 лева държавна такса, 400 лв. – внесен депозит за особен представител
на ответника и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА И. П. К., родена на **********г., гражданка на Р.Ф., с постоянен адрес в гр.Н.,
к.к.С.б. к-с К. *, вх. *, ет. *, ап. **, БУЛСТАТ: ****, да заплати на „В.к.” ЕАД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. Б., кв. „П.”, ул. „Г.В.В.” № *, сграда „М.п.к.”, ет. *, на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 58,57 лв., съотвестваща на коватата й в
съсобствеността – 1/2 от цялата дължима сума - 117,14 лв., представляваща незаплатена стойност
по издадени фактура № ********** от 20.12.2019г., фактура № ********** от 25.11.2020г. и
фактура № ********** от 25.11.2021г., за доставена, отведена и пречистена вода до имот, находящ
се в гр. Н., к.к. „С.б.-з.“, комплекс „К. *“, вх. *, ет. *, ап. **, с идентификатор ****, аб. № 742503, с
отчетен период 18.04.2019г. – 12.11.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба – 16.11.2022г. до окончателното изплащане на вземането,
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 13,14 лв. – лихва върху главницата съотвестващата на
квотата й в съсобствеността – 1/2 от цялата дължима лихва от 26,29 лв. за периода 20.01.2020г. –
15.11.2022г., а на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 300 лв., съответстваща на квотата й в
съсобствеността – 1/2 от цялата дължима сума от 600 лв., представляваща разноски в настоящото
производство, от които 100 лева държавна такса, 400 лв. – внесен депозит за особен представител
5
на ответника и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
БАНКОВА СМЕТКА, по която може да бъде внесена присъдената сума:
ЦКБ – клона Б., IBAN: **** **** **** 1006 *****, BIC: ********
Решението може да бъде обжалвано пред Б.ки окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
6