РЕШЕНИЕ
гр.София, 28.03.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV-В състав в закритото заседание на двадесет и осми март през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Зл.Чолева
мл.с. А.Георгиев
като разгледа докладваното от
съдията ч.гр.д.№ 10 725 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.435 – чл.438 от ГПК.
Същото е образувано по жалба с
вх.№ 1052/14.03.2018 г. на Д.Б.Г.,*** – действащо чрез пълномощника му-майка В.К.,
срещу дейст-вията на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ М.П.с рег.№ 851 на КЧСИ по
изп.дело № 20188510400465 по определяне на таксите, разноските и
юрисконсултското възнаграж-дение, посочени в поканата за доброволно изпълнение
с изх.№ 33512/08.05.2018 г.
В жалбата се излагат доводи, че възнаграждението
за юрисконсулт на взискателя, разноските на същия и таксите на ЧСИ са
прекомерни и липсват представени доказателства за извършването им. Моли
въззивния съд да отмени изцяло атакуваното постановление на ЧСИ М.П.с рег.№ 851
на КЧСИ по изп.дело № 20188510400465 относно разнос-ките. Претендира
присъждането на разноски по делото.
Ответникът по жалбата – „А.за С.на вземанията” АД, гр.София не е
депозирал писмено възражение в определения от закона срок по чл.436, ал.3 ГПК.
В писмените мотиви, депозирани от
ЧСИ с рег.№ 851 – ЧСИ М.П.по реда на чл.436, ал.3 ГПК е отразено, че
постановлението за разноските е законосъобразно, обосно-вано и правилно, както
и че същото се подкрепя от доказателствените средства по делото и нормативната
база. Поддържа се и че поради допусната техническа грешка дължимите от длъжника
такси по т.9 от ТТРЗЧСИ са редуцирани за един наложен запор, за което е изгот-вено
и съобщение с изх.№ 48280/17.07.2018 г.
Данни, че последното е връчено на
длъжника и че касае таксите по т.9 от ТТРЗЧСИ по делото не са налице.
Съдът, като прецени доводите на
жалбоподателя, доказателствата по делото и изиск-ванията на закона, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена от
легитимирано лице в срока по чл.436, ал.1 ГПК, срещу подле-жащ на съдебен
контрол по чл.435, ал.2 ГПК акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е
частично основателна.
Съгласно общите правила на Глава
Осма от ГПК всеки взискател в изпълнителното дело имат право на възстановяване
на заплатените такси и разноски по производството и на възнаграждение за един
адвокат, респ. юрисконсулт, ако е имал такъв, във връзка със също-то.
При наличните данни по
разглежданото дело решаващият състав на СГС намира, че таксите за образуване на
изпълнителното производство в размер на 24,00 лв. с ДДС – т.1 от ТТРЗЧСИ; за
извършване на справка за длъжника и неговото имущество в размер на 6,00 лева с
ДДС – т.3 от ТТРЗЧСИ и за изготвяне и връчване на 1 бр. покана за доброволно
изпъл-нение на длъжника в размер на 24,00 лева с ДДС – т.5 ТТРЗЧСИ, са
начислени правилно от ЧСИ съгласно изискванията на цитирания подзаконов
нормативен акт /ТТРЗЧСИ/ и ЗДДС, поради което жалбата на Д.Б.Г. в тази й част
се явява неоснова-телна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Неправилно обаче е определена
таксата по т.9 от ТТРЗЧСИ за налагане на запор без извършване на опис,
включително върху дял от търговско дружество по чл.517, ал.1 ГПК. Начислена е
такса за 3 броя запори на обща стойност от 54,00 лева с ДДС, а от книжата по
изпълнителното производство се установява, че е наложен само един върху вземане
на длъж-ника в „Б.П.Б.” АД със запорно съобщение от 23.02.2018 г., с оглед на
което дължимата се такса на разглежданото основание е в размер на 18,00 лева с
ДДС.
Данни и доказателства какви други
такси по ТТРЗЧСИ е определил съдебният из-пълнител до посочения от него общ
размер от 253,06 лева, не се съдържат, както в поканата за доброволно
изпълнение от 05.08.2018 г., така и в изготвената сметка от 23.02.2018 г., предвид което не може да се обоснове извод за
наличието на основание за начисляването на такива и техния размер.
Неправилно са определени и разноските
по изпълнението за юрисконсултско възнаг-раждение в размер на 150,00 лева.
Съгласно общата разпоредба на чл.78, ал.8 ГПК в полза на юридическите лица се
присъждат и възнаграждение, определено от съда, в случая ЧСИ, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния такъв
за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ
/ЗПрП/. Съгласно чл.27 от приетата Наредба за заплащане на правната помощ по
чл.37 ЗПрП за представителство в изпълнителното производство възнаграждението е
от 50,00 лева до 100,00 лева. С оглед конкретните обстоятелства по
изпълнителното дело, а именно: че извър-шените действия по него от процесуалния
представител-юрисконсулт на взискателя се из-черпват само с подаването на
молбата за образуване на последното, като такива по водене на делото и
извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане не са
осъщест-вявани /налице е възлагане по реда на чл.18 ЗЧСИ/, и че по отношение на
същото не е налице фактическа и правна сложност, възнаграждението по чл.78,
ал.8 ГПК на „А.за съби-ране на вземания” ЕАД следва да бъде определено в размер
на 50,00 лева, върху която сума не се дължи ДДС.
В
мотивите по чл.436, ал.3 ГПК съдебният изпълнител е посочил, че в начислените
разноски на взискателя от 155,00 лева, освен юрисконсултско възнаграждение от
150,00 лева, е включена и сумата 5,00 лева за сторени онлайн справки – БНБ,
НОИ, ИКАР и т.н. Доказа-телства, че такива справки са били осъществени и
заплатени от взискателя по делото липсват.
Неоснователни са релевираните в
жалбата доводи за недължимост на таксите поради липсата на платежни документи
за престирането на същите от страна на взискател. Към моти-вите на ЧСИ е
приложено извлечение от сметката за такси и разноски на ЧСИ във връзка с
престирането на дължимите се от взискателя такси, но дори и да не беше налице
авансово внасяне на дължима такса по изпълнението, съгласно задължителните
разяснения по т.11 от ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, ЧСИ събира тази такса от длъжника съгласно чл.79, ал.2 ГПК,
когато той отговаря за нея.
Поради липсата на доказателства за
дължимост на установено в нормативната база, регламентираща разглежданата материя
основание, от страна на жалбоподателя на част от таксите по процесното
изпълнение по посочените по-горе пунктове, съотв.: изцяло и над действителните
стойности на същите, действията на съдебния изпълнител в тези части трябва да
бъдат отменени, като незаконосъобразни. В останалата част жалбата следва да
бъде оставена без уважение, като неосновател-на.
Съобразно приетия изход на спора
на основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
направените разноски за заплатената държавна такса по произ-водството в размер
на 10,52 лева – съобразно уважената част на жалбата.
Водим от горното и на основание чл.437, ал.3 ГПК, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ действията на М.П.с рег.№ 851 на КЧСИ по изп.дело № 20188510400465 по постановлението
за разноски, инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение с изх.№
33512/08.05.2018 г., с които са определени в тежест на длъжника Д.Б.Г.,*** разноски
по изпълнението за разликата над сумата 50,00 лева до пълната начислена
стойност от 155,00 лева, както и такси по изпълнението за разликата над сумата 72,00
лева с ДДС /по т.1, т.3, т.5 и 1 бр. по т.9 от ТТРЗЧСИ/ до начис-ления размер
от 253,06 лева с ДДС, като незаконосъобразни.
ОСЪЖДА „А.за С.на вземания” ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул.”********, офис-сграда „********да ЗАПЛАТИ на Д.Б.Г., ЕГН ********** и
адрес: ***, сумата 10,52 лева /десет
лева и петдесет и две стотинки/ – разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на
Д.Б.Г. в остана-лата й част, като неоснователна.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.