Р Е Ш Е Н И Е
№ 638 12.05.2022 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на осемнадесети
април две хиляди двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при
секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно
дело № 388 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния
служител /ЗДСл/.
Делото е
образувано по жалба от С.М.К. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адв. П.В. – БАК, против Заповед № ЧР - 39/24.02.2022 г. на изпълнителния директор
на Изпълнителна агенция рибарство и аквакултури /ИАРА/, с която на основание
чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ е прекратено служебното правоотношение на С.М.К., на
длъжност: Главен секретар в Изпълнителна агенция рибарство и аквакултури – гр.
Бургас, категория ръководители в администрацията, с ранг: ІII старши, считано
от 25.02.2022 г.
Иска се отмяната на заповедта незаконосъобразна, поради противоречие с
материалния закон. Претендира се присъждане на направените разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят
С.М.К. не се явява лично, а се представлява от
адвокат П.В., която поддържа депозираната жалба, съобразно изложените в нея
основания и аргументи. Поддържа искането за присъждане на разноски като
представя списък на същите.
Ответникът - Изпълнителният
директор на Изпълнителна агенция рибарство и аквакултури, се представлява от
главен юрисконсулт Петър П., който оспорва жалбата като неоснователна. Не
претендира разноски.
Съдът, като взе предвид
разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени
събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено
следното:
Със заповед № 7/29.01.2018 г. на
изпълнителния директор на ИАРА, издадена на основание чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, в
изпълнение на влязло в сила решение № 2000/24.11.2017 г. по адм. дело №
730/2017 г. на АдмС – Бургас, жалбоподателят К. бил възстановен на длъжността
„Главен секретар“, ръководно ниво 3, ранг IV старши в ИАРА /л. 17 от делото/,
считано от 01.02.2018 г.
Със Заповед № ЧР - 39/24.02.2022
г. на изпълнителния директор ИАРА /л. 26 от делото/,
издадена на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, било прекратено служебното правоотношение на С.М.К., заемащ длъжността: Главен
секретар в Изпълнителна агенция рибарство и аквакултури – гр. Бургас, категория
ръководители в администрацията, с ранг: ІII старши, считано от 25.02.2022 г.
Заповедта била връчена на К.
лично на 24.02.2022 г.
Недоволен от издадената заповед
жалбоподателят я оспорил пред Административен съд – Бургас с жалба вх. № 2233/09.03.2022
г., във връзка с която е образувано настоящото дело.
В административната преписка са
приложени заповед № РД-376/07.12.2021 г. /л. 49 - 70
от делото/ и заповед № РД-96/25.02.2022
г. /л. 27 - 48 от делото/, издадени от изпълнителния директор на ИАРА, ведно с
длъжностното разписание и поименното разписание на длъжностите на ИАРА.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните
съображения:
Съгласно чл. 168 от АПК във
връзка с чл. 142 от АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт
към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се
ограничава само с тези посочени от оспорващия и обявява нищожността на акта, дори да липсва
искане за това.
Необходимо е да са налице в
тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а
именно да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на
материалноправните разпоредби и да съответства на целта на закона.
Предмет на оспорване в настоящото
съдебно производство е Заповед № ЧР - 39/24.02.2022 г. на изпълнителния
директор на ИАРА, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя С.М.К.,
на длъжност: Главен секретар в Изпълнителна агенция рибарство и аквакултури –
гр. Бургас, категория ръководители в администрацията, с ранг: ІII старши,
считано от 25.02.2022 г.
Като мотив за издаването й е
посочено: „Съкращаване на длъжността“.
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган – изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция рибарство и аквакултури на основание чл. 106, ал. 1 от
Закона за държавния служител.
Същевременно настоящата съдебна инстанция намира,
че оспореният административен акт е издаден при допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, материалния закон и в несъответствие с целта на
закона, при наличие на отменителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.
На първо място обжалваната заповед е издадена при
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, при наличие на
отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК. В същата не са изложени в
пълен обем фактическите основания, които да обосноват издаването й. Съществена
част от формата, в която следва да бъде издаден един административен акт е
излагането на фактическите и правните основания съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Неспазването на това изискване има за последица издаването на административен
акт, постановен при съществено нарушение на закона. Изискването за обосноваване
на административния акт е една от гаранциите за законосъобразност на същия,
които законът е установил за защита на правата и законните интереси на
гражданите и организациите в административното производство. Тази гаранция се
проявява в две насоки. От една страна с излагането на мотивите за
административния акт се довеждат до знанието на страните съображенията, които
са дали основание на административния орган за издаването му, което дава
възможност да осъществят в пълен обем правото си на защита, а от друга
наличието на ясно формулирани мотиви прави възможен контрола върху
законосъобразността и правилността на акта, упражняван при оспорването му по
административен ред и пред съда. В този смисъл липсата на мотиви или излагането
им в недостатъчна степен и пълнота представлява съществено нарушение на
процесуалните правила за издаване на административния акт и е основание за
неговата отмяна съгласно чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.
В настоящия случай с оглед събраните в рамките на
проведеното административно производство доказателства, съдът намира, че
административният орган в нарушение на чл. 35 от АПК не е изяснил в пълен обем
фактите и обстоятелствата от значения на случая. Не е изпълнил задължението си
по чл. 36, ал. 1 от АПК да събере служебно всички доказателства относими към
конкретния случай, в резултат на което е нарушил основен принцип в
административното производство, залегнал в чл. 9, ал. 2 от АПК – да събере
всички необходими доказателства, независимо дали има искане на страните за
това. По конкретно административният орган не е изпълнил задължението си да
изясни релевантните към датата на издаване на оспорената заповед
административни актове, респ. актуални, действащи длъжностни разписания, въз
основа на които да се установи дали действително е било налице съкращаване на
заеманата от жалбоподателя К. длъжност - Главен секретар в Изпълнителна агенция рибарство и
аквакултури – гр. Бургас.
Административният орган се е задоволил да посочи в
мотивите за издаване на оспорената заповед единствено „Съкращаване на длъжността“,
без да обоснове това свое твърдение, респ. да обоснове този свой извод със
съответните релевантни за това факти и обстоятелства.
Като не е изпълнил това свое
задължение и не е изяснил в пълен обем релевантните за спора факти и
обстоятелства, с оглед формиране на безпротиворечив и обоснован извод,
административният орган е допуснал съществено нарушение на
административно-производствените правила, което представлява отменително
основание по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.
Съгласно константната практика на
Върховния административен съд неизлагането на конкретни мотиви е нарушение на
законовото изискване за форма на административния акт, което лишава
жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна правна защита,
препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на
съда и самостоятелно основание за
неговата отмяна.
Отделно от това настоящият
съдебен състав счита, че оспорената заповед е издадена и в противоречие с
материалните разпоредби на закона, като съображенията за това са следните:
Видно от представените по делото заповед №
РД-376/07.12.2021 г. /л. 49 - 70 от делото/ и
заповед № РД-96/25.02.2022 г. /л. 27 - 48 от делото/, издадени от
изпълнителния директор на ИАРА, ведно с длъжностното разписание и поименното
разписание на длъжностите на ИАРА, се установява, че към датата на издаване на оспорената заповед заеманата
от жалбоподателя К. длъжност Главен секретар в Изпълнителна агенция рибарство и
аквакултури – гр. Бургас, не е била съкратена и е съществувала в щатното
разписание на агенцията. Нещо повече, в хода на съдебното производство
процесуалният представител на ответника заяви, че на посочената длъжност е бил
назначен Михаил Златев, със заповед № ЧР-53/07.03.2022 г., издадена от
изпълнителния директор на ИАРА.
От гореизложеното следва, че
оспореният административен акт е издаден при особено съществени нарушения на
административно производствените правила, които от своя страна са довели до
издаване на административен акт при липса на материалноправното основание за
това, поради което същият следва да бъде отменен на това основание като
незаконосъобразен.
При този изход на делото и
съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира за основателно
искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за внесена
държавна такса и изплатено възнаграждение на адвокат, общо в размер на 810.00
лева.
Водим от горното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № ЧР - 39/24.02.2022 г. на изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция рибарство и
аквакултури /ИАРА/, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ е прекратено служебното
правоотношение на С.М.К., на длъжност: Главен секретар в Изпълнителна агенция
рибарство и аквакултури – гр. Бургас, категория ръководители в администрацията,
с ранг: ІII старши, считано от 25.02.2022 г.
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ РИБАРСТВО И АКВАКУЛТУРИ – ГР. БУРГАС
да заплати на С.М.К. ЕГН **********, с адрес: ***, направените по делото
разноски в размер на 810.00 /осемстотин и десет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: