№ 246
гр. Варна, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мая В. Нанкинска
Членове:Трайчо Г. Атанасов
Ерна Якова-Павлова
при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева
в присъствието на прокурора И. П. С.
като разгледа докладваното от Трайчо Г. Атанасов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20243100600796 по описа за 2024 година
Въззивното производство е образувано по протест на прокурор при ВРП
срещу присъда по НОХД № 4352 / 2023г. по описа на ВРС, четвърти състав,
постановена на 24.04.2024г., с което съдът е признал подсъдимия Б. З. М. за
виновен в извършване на престъпление по чл.172б, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 20,
ал.2 от НК, като му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от
четири месеца, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три
години.
С присъдата подсъдимия С. З. М. е оправдан по същото обвинение.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК, подсъдимия Б. М. е осъден да
заплати направените по делото разноски в размер на 2 124.60 лева в полза на
Държавата по сметка на ОД на МВР – Варна.
Веществените доказателства, оставени на съхранение в ГПУ – Варна –
МВР на осн. чл. 172б, ал.3 от НК, съдът е определил да бъдат отнети в полза
на Държавата и унищожени.
В протеста се излагат доводи за неправилност на присъдата, постановена
в противоречие със събраните по делото доказателства. Предлага се
постановената присъда да бъде отменена и двамата подсъдими да бъдат
1
признати за виновни, а в алтернативност да бъде увеличено наказанието на
подс. Б. М..
До даване ход на делото пред въззивната инстанция са постъпили две
допълнителни писмени изложения към протеста. Според прокурора мотивите
на присъдата са вътрешно противоречиви, като не става ясно защо подс. С. М.
е бил оправдан. Твърди се липса на анализ на доказателствата, вътрешни
противоречия между мотиви и диспозитив и се навеждат доводи за допуснато
съществено процесуално нарушение на правата на страните.
По отношение на наказанието и с оглед стойността на предмета на
престъплението, който надвишава с пъти размера на 140 минимални работни
заплати за страната, установени към датата на извършване на деянието се иска
наложеното на подс. Б. М. наказание да бъде завишено, както и да бъде
наложено кумулативното наказание глоба.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция подсъдимите Б. З. М.
и С. З. М. редовно призовани, явяват се лично и с адв. С. от ВАК, който моли
протеста да бъде оставен без уважение, а присъдата като правилна и
законосъобразна да бъде потвърдена.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна поддържа изцяло
депозирания протест. Намира за безспорно, че присъдата е постановена при
нарушение на чл. 348, ал.3, т.1 от НПК, тъй като в осъдителната й част е
посочено, че деянието на подс. Б. М. е извършено в условията на съучастие с
подс. С. М., който същевременно е оправдан. Акцентира върху наличието на
противоречие между диспозитива и мотивите на присъдата. Според прокурора
липсва анализ на показанията на свидетелите и убедителни мотиви за
отхвърлянето на обвинителната теза. Счита, че присъдата следва да бъде
отменена и делото върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд. В
условията на алтернативност се иска осъждане на подс. С. М., изменение на
присъдата, с увеличаване на наказанието на подс. Б. М. и налагане на
кумулативно наказание глоба.
С последната си дума двамата подсъдими поискаха присъдата да бъде
потвърдена.
След преценка доводите възведени с протеста и допълнителните
писмени изложения към него, становището на представителят на ВОП, както
и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл. 313 и чл.
314 от НПК, съставът на Варненският окръжен съд констатира, че са налице
2
основания за изменение на присъдата по следните съображения:
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на
съкратеното съдебно следствие и по правилата на чл. 372, ал. 4, във вр. с чл.
371, т. 1 от НПК, като подсъдимите са дали съгласие да не се провежда разпит
на някой свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата
непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и
експертни заключения от досъдебното производство.
В рамките на това специално производство РС - Варна е приобщил
свидетелските показания на Л. Ив., С. Хр., В. Др., А. Т., Д. Б., Д.Т., Н.Д., М.Л.,
Л.Б., М.Хр., както и експертните заключения на в.л. Димитър Йорданов –
изготвил съдебно – оценителната експертиза и в.л. М.А. изготвила патентно-
правната експертиза. В съдебно заседание е разпитана единствено свид. Св.
М.а, като на осн. чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК са били приобщени и
показанията й дадени в хода на досъдебното производство.
Пред първоинстанционния съд подс. Б. М. с последната си дума признал
вината си и изразил съжаление за стореното.
Въз основа на приобщените по делото доказателства се установява
следната систематизирана от ВОС фактическа обстановка:
BURBERRY LIMITED било дружество, създадено и съществуващо
съгласно законите на Обединеното кралство Великобритания и Северна
Ирландия. Във връзка със защита на правата върху индустриалната
собственост на произвежданите от дружеството стоки същото било
регистрирало марки по национален ред пред Патентното ведомство на
Република България по международен ред съгласно Мадридската спогодба и
Протокола към нея, както и по реда на Регламент /ЕС/ 2017/1001 на
Европейския парламент и на Съвета от 14.06.2017 г. относно Марката на
Европейския съюз.
По същия ред били регистрирани също и марките DSQUARED2
Trademarks Limited; KARL LAGERFELD B.V.; BALENCIAGA; PHILIPP
PLEIN; TOMMY HILFIGER LICENSING B.V.; LACOSTE; LOUIS VUITTON
MALLETIER; SUPREME; GIANNI VERSACE S.R.L.; CHRISTIAN DIOR; THE
POLO/LAUREN COMPANY L.P; MONCLER S.P.A.; STONE ISLAND; DOLCE
& GABBANA TRADEMARKS S.R.L.; CALVIN KLEIN TRADEMARK
TRUST; PALM ANGELS S.R.L.; FENDI S.R.L.; GUESS? IP HOLDER L.P.;
3
GIORGIO ARMANI S.P.A.; HUGO BOSS Trade Mark Management GmbH & Co.
KG; KENZO; AUTUMNPAPER LIMITED; ALEXANDER MCQUEEN; NIKE
INNOVATE С. V.; DAMA S.P.A.; PAUL & SHARK YACHTING; DIESEL S.P.A.;
VALENTINO S.P.A.; GIVENCHY S.A.; PRADA S.A.; MOSCHINO S.P.A.;
PUMA SE; LIUJO S.P.A.; CHANEL SARL.
Част от горепосочените чуждестранни дружества, в качеството им на
притежатели на подробно посочените в обвинителния акт регистрирани
марки, били упълномощили свои представители, които да извършват на
територията на Република България действия по защита на правата им върху
регистрираните марки, включително и представителство пред полицейските и
съдебни власти в страната.
Така дружествата DSQUARED2 Trademarks Limited, KARL
LAGERFELD B.V., BALENCIAGA, TOMMY HILFIGER LICENSING B.V.,
GIANNI VERSACE S.R.L., CHRISTIAN DIOR COUTURE, THE
POLO/LAUREN COMPANY L.P., DOLCE & GABBANA TRADEMARKS
S.R.L., HUGO BOSS Trade Mark Management GmbH & Co. KG, KENZO,
AUTUMNPAPER LIMITED, DAMA S.P.A., DIESEL S.P.A., GIVENCHY S.A.,
PRADA S.A., PUMA SE, LIU.JO S.P.A., CHANEL SARL били представлявани
от „ТУРКУ, ТАДЖЕР И ТУРКУ" ООД.
Дружествата GUCCIO GUCCI S.P.A. и MONCLER S.P.A. били
представлявани от адв. В. Др. от Адвокатска колегия - Стара Загора.
Дружеството LOUIS VUITTON MALLETIER било представлявано от
„АРСИС КОНСУЛТИНГ" ЕООД. Дружествата NIKE INNOVATE С. V.,
UNDER AMOUR INC. били представлявани от адв. Д. Б. от Софийска
адвокатска колегия.
Дружеството CALVIN KLEIN TRADEMARK TRUST било
представлявано от адв. Д.Т. от Софийска адвокатска колегия.
Дружеството GIORGIO ARMANI S.P.A било представлявано от Н.Д. от
Софийска адвокатска колегия.
Дружеството LACOSTE било представлявано от „Адвокатско дружество
Павлов и Ко".
Дружествата GUESS IP HOLDER L.P., GUESS? Inc. и BURBERRY
LIMITED били представлявани от адв. М.Хр. от Софийска адвокатска колегия.
4
През 2007г. св. Св. Фиданова М.а (тогава с фамилия Даринова) учредила
дружеството „Даринова" ЕООД с цел извършване на търговска дейност –
покупко-продажба на текстилни изделия. През 2009 г. за извършването на
посочената дейност от посоченото дружество, представлявано тогава от св.
М.а, било наето търговско помещение - магазин, находящ се на партера на
сграда с адрес: гр. Варна, ул. „******" № 10. В посочения магазин били
обособени две отделни търговски помещения, като в едното се предлагали за
продажба мъжки текстилни изделия, а в другото се предлагали за продажба
дамски текстилни изделия. В последствие в управлението на дружеството
започнал да участва и съпругът на св. Св. М.а - подс. Б. М., който бил вписан
като управител на дружеството и придобил част от дяловете от неговия
капитал през 2013г.
През 2019 г. подс. Б. М. започнал да ръководи самостоятелно дейността
на дружеството, тъй като съпругата му - св. Св. М.а, излязла в отпуск за
отглеждане на дете до 2-годишна възраст. Тогава в дейността започнал да
помага неговият брат - подс. С. З. М.. Подс. С. М. придобил и част от дяловете
от капитала на дружеството в размер на 10%, което било вписано в търговския
регистър на 21.05.2021 г. След вписването подс. Бл. М. разполагал с 44% от
дяловете на дружеството, св. Св. М.а с 46%, а подс. С. М. с 10%.
Подс. Б. М. изцяло представлявал дружеството „Даринова" ООД при
поръчването, закупуването и доставянето на стоката, която се предлагала за
продажба в горепосочените търговски помещения.
В горепосочените търговски обекти на длъжност „продавач-консултант"
работела и св. С. Хр., която била в трудови правоотношения с дружеството
„Даринова" ООД, като същата също предлагала за продажба и продавала
стоки в горепосочените търговски помещения.
На 21.07.2021 г. дружеството „Даринова" ООД представлявано от
управителя си - подс. Б. М. предлагало за продажба в горепосочените
търговски помещения различни стоки - шорти, тениски, панталони, поли,
ризи, дънкови панталони, якета, шапки, чанти - различни по вид и цвят, върху
които били поставени знаци, сходни на световноизвестните марки, като
съществувала вероятност за объркване на потребителите, която включвала
възможност за свързване на поставените върху горепосочените стоки знаци с
марките. Те били закупени от подс. Б. М. от неустановени стокови пазари,
5
намиращи се в гр. Димитровград, както и от неустановени търговци,
предлагащи за продажба посочената стока на неустановени интернет
страници.
Собствениците на търговски марки не били предоставяли под никаква
форма своето съгласие притежаваните от тях марки да бъдат използвани по
смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 2 от ЗМГО по какъвто и да е начин в търговската
дейност на дружеството „Даринова" ООД.
Стоките били изложени в търговските помещения, находящи се на
адрес: гр. Варна, ул. „******" № 10, като били поставени върху стелажи и
щендери със закачалки, където били достъпни за преглед от клиентите на
обектите. Тъй като разполагали с множество бройки - в различни размери и
цветове, част от дрехите били поставени в складовото помещение към
магазина. На някои от предлаганите за продажба стоки бил поставен
допълнителен хартиен етикет с цена на стоката и отметка, че стоката е
произведена в Турция и надпис „Даринова ООД, гр. Варна, ул. „******" №
10".
На 21.07.2021г. в магазина за дамска мода, като продавач бил подс. С.
М., а в помещението за мъжки дрехи се намирала св. С. Хр., а малко по-късно
пристигнал и подс. Б. М., когато служители на ГПУ - Варна извършили
проверки в двете обособени търговски помещения на горепосочения магазин.
Били образувани две производства с първо действие по разследването -
претърсване и изземване, извършено във всяко от търговските помещения при
условията на неотложност в присъствието съответно на подс. Б. М. и на подс.
С. М.. Впоследствие двете досъдебни производства били обединени.
В хода на разследването били разпитани в качеството на свидетели
представителите на търговските марки, регистрирани по ЗМГО. Всички те
заявили, че представляваните от тях притежатели на правата върху
регистрираните търговски марки не са давали съгласие за продажба на техните
продукти от „Даринова" ООД - гр. Варна, със съдружник и управител подс. Б.
М.. Видно от справка от Патентно ведомство на Република България е, че в
държавния регистър на марките няма вписани лицензионни договори в полза
на „Даринова" ООД - гр. Варна.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена
съдебно-маркова експертиза, заключението на която е категорично, че
6
съществува сходство между изобразените върху веществените доказателства
знаци и регистрираните в полза на горепосочените чуждестранни дружества
търговски марки, както и идентичност между самите веществени
доказателства и стоките, за които регистрираните марки са получили закрила.
Сходството между сравняваните знаци се дължи на идентични и сходни
основни и доминиращи словни и фигуративни елементи, включени в
съставите им, на сходно общо впечатление, създавано от общи похвати на
представяне на знаците. Сходството може да доведе до объркване на
потребителя, което включва възможността за свързване на изобразените върху
веществените доказателства знаци с регистрираните търговски марки.
Видно от заключението на изготвената съдебно-оценителна експертиза,
общата стойност на предлаганите за продажба стоки възлиза на 584 741, 34
лева /петстотин осемдесет и четири хиляди седемстотин четиридесет и един
лева и тридесет и четири стотинки/.
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраният в хода на досъдебното производство
доказателствен материал, приобщен по реда на чл.372, ал.,1 вр. чл.283 от
НПК.
Въз основа на събраните доказателства, извода че подс. Б. М. е
осъществил състава на престъплението от обективна и субективна страна е
напълно законосъобразен. Той се подкрепя, както от неговото самопризнание,
така и от събраните гласни и писмени доказателства, и техния анализ.
По отношение на втория подс. С. М., първоинстанционния съд е приел,
че обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин. За да
достигне до този извод, ВРС подробно е анализирал събраните по делото
гласни доказателства и е изложил убедителни аргументи защо следва да бъдат
кредитирани. В случая с най-голямо значения се явяват свидетелските
показания на С. Хр., продавач в магазина и Л. Иванов – полицейски служител.
От показанията на последния става ясно, че при извършената проверка подс.
Св. М. се представил като продавач в магазина, който се стопанисвал от
дружество „Даринова“ ООД гр. Варна, чиито собственик бил неговия брат –
подс. Б. М.. Обстоятелството, че подсъдимият С. не е осъществявал дейност
по поръчване, закупуване или снабдяване с инкриминираните вещи се
подкрепя също от свидетелските показания на С. Хр., която посочва, че подс.
7
С. също работил в магазина, но не може да посочи неговата длъжност, не знае
кой е зареждал стоката, тъй като когато отивала на работа, магазина вече бил
зареден с нова стока, но не знае от къде. Получавала заплатата си от подс. Б.
М.. В допълнителният си разпит е посочила, че С. продавал в магазина за
дамска мода.
Изложеното от тези свидетели, се допълва от обясненията на двамата
подсъдими. В разпитата си в качеството на подсъдим Б. М., дава подробно
обяснения, като твърди, че всичката стока е закупувана основно по интернет и
от Димитровград, като за доставянето на стоката и реализацията и в
търговската мрежа отговарял само той. Твърди, че съдружниците му –
неговата съпруга и брат му не са участвали в дейността, която упражнявал. Те
били регистрирани единствено за да бъдат здравно осигурени и да придобиват
трудов стаж. Това се потвърждава и от обясненията на подс. С. М., който
твърди, че е вписан заедно със свид. С. Хр. в търговския регистър заради
здравното осигуряване и трудовия стаж, както и че не се е занимава с
търговска дейност. Видно от приложената по делото извадка от Търговския
регистър, дружеството се управлява и представлява единствено от подс. Б.
М..
След като е установено по несъмнен начин, че липсва съпричастност от
страна на подс. С. М. към извършване на престъплението по което му е
възведено обвинение, както и че безспорно подс. Б. М. е осъществил състава
на инкриминираното деяние, при определяне на правната квалификация на
деянието, по отношение на признатия за виновен Бл. М.,
първоинстанционният съд е допуснал нарушение на чл. 305, ал. 4, вр. чл. 301,
ал. 1, т. 2 от НПК - неправилно приложение на материалния закон, като в
диспозитива на присъдата е посочил, че признава подс. Б. М. за виновен в
извършване на престъпление по чл. 172б, ал.2, вр. ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от
НК – тоест деянието да е извършено в съучастие. Този пропуск е констатиран
от първоинстанционния съд и намерил отражение в мотивите на присъдата, но
в същото време не е отстранен по реда на чл. 414 от НПК.
Констатираното нарушение следва да бъде отстранено от въззивният
съд, което е процесуално допустимо, тъй като не се променя
8
обстоятелствената част на обвинението, нито се прилага закон за по-тежко
наказуемо престъпление, като бъде приложен правилно закона и без да е
необходимо връщане на делото за ново разглеждане на РС – Варна.
Същевременно с това не се налага да бъде определено по-тежко по вид и
размер наказание от това, което е било наложено при първоначалното
разглеждане на делото. Правото на защита на подсъдимия Бл. М. не е
ограничено и той е имал възможност да разбере точно за осъществяването на
какво престъпление е бил обвинен и признат за виновен. Присъдата
представлява единство от диспозитив и мотиви,
а правната квалификация съдържа освен словесно и цифрово изражение на
престъпния състав. В този смисъл мотивите на присъдата възпроизвеждат
коректната правна квалификация, доколкото по делото е безспорно
установено, че единствено подс. Б. М., в качеството си на управител и
представител на дружество „Даринова“ ООД използвал в търговската си
дейност фигуративни и комбинирани марки, представляващи регистрирани
търговски марки в Патентното ведомство на Р. България, без съгласието на
притежателите на изключителните им права, като е осъществявала продажби
на дрехи на които са били поставени същите.
По отношение на останалите доводи мотивирали първостепенния съд
при определяне на наказанието на подсъдимия настоящият състав на съда не
намери основание за извършване на корекция. Предвид изхода на процеса
правилно районният съд е възложил в тежест на подсъдимия Б. М.
направените по делото разноски.
След обобщаване на резултатите от извършената, на основание чл. 314
от НПК, служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, въззивната
инстанция не констатира наличието на други основания, освен
горепосочените, налагащи изменение или отмяна на съдебния акт.
В останалата й част присъдата на РС - Варна е законосъобразна,
правилна, обоснована и справедлива, поради което следва да бъде потвърдена,
а протеста на ВРС оставен без уважение.
Мотивиран от тези съображения и на основание чл. 334, т. 3 от НПК, съдът
РЕШИ:
9
ИЗМЕНЯ присъда №101 от 24.04.2024 година по н.о.х.д. № 4352/2023 г.
на Районен съд - Варна, като приема, че подс. Б. З. М. не е извършил деяние
наказуемо по чл. 172б, ал.2, вр. ал.1 от НК в съучастие по смисъла на чл. 20,
ал.2 от НК с подс. С. З. М..
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10