№ 19477
гр. .., 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20231110119777 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по предявен от А. К. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. .., ул. „Г..“
№.., ет.1 срещу „С В” ЕАД, ЕИК .. за установяване със сила на пресъдено нещо, че ищецът
не дължи на ответника сумата 359,39 лева, претендирана от ответника като стойност на
доставена вода за периода 09.06.2015 г. – 11.10.2016 г., кл. № .., тъй като между страните не
е възникнало облигационно правоотношение, евентуално вземането е погасено поради
изтичане на 3-годишен давностен срок и сумата 146,62 лева- лихва за периода 09.06.2015 г. –
11.10.2016 г.
В исковата молба се твърди, че ответникът е открил партида на името на ищеца без правно
основание, като в тази връзка сочи, че не е налице облигационна връзка между страните.
Сочи, че сумите не се дължат поради непредоставена и неотговаряща на стандартите услуга,
както и че същата не е потребена в процесния имот. Оспорва се и начинът на отчитане на
сумите. Сочи се, че ищецът няма качеството потребител. Счита, че претенцията на ответното
дружество е погасена по давност, излага подробни съображения в тази насока.
В срока по чл.131 ГПК от ответника е депозиран отговор на исковата молба, в който заявява,
че признава основателността на исковете, поради погасяването на задълженията по давност,
като се иска на основание чл. 78. ал. 2 ГПК, разноските по делото да бъдат възложени върху
ищеца.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намира следното:
По предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да докаже
1
при условията на пълно и главно доказване предпоставките на отричаното от ищеца
вземане, т. е. фактите, от които произтича, а в случая това са обстоятелствата свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на вода и
водоснабдителни и канализационни услуги, обема на доставените на ищеца услуги през
процесния период, както и че стойността им възлиза именно на спорната сума. Ищецът
следва да докаже правния си интерес от предявяване на иска и възраженията си срещу
вземането, в това число за изтекла давност.
С оглед първото поддържано с исковата молба основание за недължимост на вземането на
ответника – поради липса на облигационна връзка между страните, основният спорен въпрос
по делото, обуславящ основателността на исковата претенция, е концентриран върху това
дали в рамките на исковия период между ищеца и ответното дружество е съществувало
договорно правоотношение с предмет продажба на В и К услуги за процесния имот.
Законът изрично урежда кои лица са потребители на В и К услуги. Според § 1, ал. 1, т. 2, б.
"а" от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн. ДВ. бр.
18/25.02.2005 г.), потребители на водоснабдителните и канализационните (В и К) услуги по
чл. 1, ал. 1 от закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Аналогична е разпоредбата и на
чл. 3, ал. 1 Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
В конкретния случай обаче ответникът, който носи доказателствената тежест, обаче не е
ангажирал доказателства за това ищецът да е бил потребител на В и К услуги за имота в
рамките на отчетния период, за който е начислена дължимата сума за доставена вода. По
делото не е представен документ, обективиращ титул за собственост на М Т, за да се приеме,
че същата е собственик на имота и следващото от него качество потребител на В и К услуга
е в правната сфера на ищеца. Поради това, в приложение на последиците от разпределение
тежестта на доказване между страните, следва да се приеме, че не се установява
правнорелевантното качество на ищеца като потребител на В и К услуги, обуславящо
възникването и съществуването на облигационна връзка между нея и ответника по договор
за продажба на вода.
При извода, че не се доказва в рамките на исковия период да е съществувало спорното
правоотношение между страните по договор за продажба на В и К услуги, не може да бъде
ангажирана отговорността на ищеца за неизпълнени задължения по същото. Следователно
начислените от ответника суми по партидата на имота за този период не са дължими от
ищеца поради липса на обвързващ страните договор, съставляващ източник на вземанията за
тези суми.
С оглед изложеното безпредметно остава обсъждането на соченото от ищеца евентуално
основание за недължимост на процесното вземане поради изтекла погасителна давност.
По горните съображения предявения отрицателен установителен иск се явява основателен и
като такъв следва да бъде уважен.
2
По разноските: При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените от нея разноски по делото в размер на 100 лева -
заплатена държавна такса и 3,10 лева - такса за банков превод или общо 103,10 лева.
На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. в полза на адв. В. Ф. С., предоставил на ищеца
безплатно процесуално представителство, видно от отбелязването в този смисъл в
представения договор за правна помощ и съдействие, следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение в минималния размер от 400 лв., определен по правилата на чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен
ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който
следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от
цената на всички искове – в този смисъл е Определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч.
т. д. № 2982/2019 г., II т. о., ТК. В конкретния случай сборът от цената на всички искове е в
размер под 1000 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 ГПК, че А. К. С., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. .., ул. „Г..“ №.., ет.1 не дължи на „С В” ЕАД, ЕИК .., със седалище и
адрес на управление: гр. .., бул.“..“ №.., ет.2 и 3, Б Ц И сумата в размер на 359,39 лева,
претендирана от ответника като стойност на доставена вода за периода 09.06.2015 г. –
11.10.2016 г., кл. № .. и сумата 146,62 лева- лихва за периода 09.06.2015 г. – 11.10.2016 г.
ОСЪЖДА „С В” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. .., бул.“..“ №.., ет.2 и
3, Б Ц И да заплати на А. К. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. .., ул. „Г..“ №.., ет.1,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 103,10 лв., представляваща разноски по
делото.
ОСЪЖДА „С В" АД, ЕИК .., с адрес: ж.к.".." 4, ул. Б П ".." № 1, сграда 2А, ДА ЗАПЛАТИ
на адвокат В. Ф. С., ЕГН **********, адрес на дейността: гр. .., ул. „Г..“ №.., ет.1, офис
партер, сумата от 400 лева - възнаграждение за оказана безплатна помощ на ищеца, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3