Решение по дело №926/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на „Милки Груп Био“ ЕАД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица],  представлявано от П. П., чрез адв. С. Ж., против Решение № 367/18.03.2024 г., постановено по АНД № 4576/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 42/2020 от 09.10.2020 г., издадено от Директора на Териториална дирекция /ТД/ „Митница“ – Варна, с предишно наименование ТД „Северна морска“, при Агенция „Митници“, с което на „Милки Груп Био“ ЕАД за нарушение на чл. 234 ал. 2 т. 1 Закона за митниците /ЗМ/, на основание чл. 234 ал. 2 т. 1, вр. ал. 1 т. 1 от ЗМ, е наложена имуществена санкция в размер на 2042.91 лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания. С решението са присъдени и разноски в размер на 80 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

В жалбата се навеждат твърдения за неправилност на обжалваното решение. Сочи се, че е налице липса на мотиви относно кредитирането на извършената от Централната митническа лаборатория експертиза, вместо тази назначена по делото, развило се пред въззивния съд. Излагат се съображения относно наличието на различни видове шортънинг, които са с различно предназначение, като определяща за откриването на шортънинга е консистенцията на мазнината. Твърди се, че в превод понятието „шортънинг“ означава скъсяване, като в научната литература видът мазнина има свойството да скъсява глутеновата молекула при допир с нея. Сочи се, че по делото не са събрани достатъчно доказателства по отношение свойството на процесната мазнината да скъсява глутеновата молекула при допир с нея. Настоява се, че не е налице проследимост на пробите – изследвани от Централната митническа лаборатория и тези, взети по Протокол за вземане на проби от внесената стока. Посочва се, че според Решение от 15.06.2023 г. по дело С-292/22 на СЕС националният съд трябва да изследва дали с използвания от Централната митническа лаборатория метод може да се достигне до резултат, съответстващ на позиция от Комбинираната номенклатура. Според касатора използваният метод от Централната митническа лаборатория не може да установи текстуриране на мазнината. Въз основа на изложеното, от съда се иска отмяна на обжалваното решение, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени НП. Претендира се присъждане на направените в производството разноски.

В съдебно заседание касаторът чрез представител по пълномощие поддържа жалбата.

Ответната страна – Директорът на ТД „Митница“ – Варна при Агенция „Митници“, чрез старши юрисконсулт М. Х. с писмен отговор оспорва касационната жалба, като неоснователна. Поддържа се, че правилно въззивният съд е потвърдил обжалваното пред него НП, тъй като съдържа всички законоустановени реквизити, регламентирани в чл. 57 от ЗАНН. Сочи се, че описанието на нарушението е в достатъчна степен ясно и конкретно, че санкционираното юридическо лице да разбере в какво е обвинено и да организира адекватно защита си. Изтъква се, че неоснователно е възражението на касатора относно непроследимостта на взетите проби, тъй като представеният с административнонаказателната преписка Протокол № 19/25.03.2020 г. е подписан от представител на „Милки Груп Био“ ЕАД без възражения и взетите проби са номерирани, а в митническата лабораторна експертиза са записани кои от взетите проби са използвани за изследване. Отправя искане за оставяне в сила на въззивното решение и претендира присъждане на разноските по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание поддържа изложеното в писмения отговор.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че доказателствата, събрани пред въззивния съд, са недостатъчни да обосноват промяната в тарифното класиране, с оглед на което вмененото за извършено нарушение е останало недоказано. Пледира отмяната на обжалваното решение, като при произнасянето на съда по същество моли за отмяна на процесното НП.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От фактическа страна районният съд приема за установено, че на 23.03.2020 г. с митническа декларация с MRN 20BG0020005027963R0 „Милки Груп Био“ ЕАД декларира за режим „допускане до свободно обращение“ пред митнически пункт /МП/ Пристанище Варна стока „палмова мазнина IFFCO HQPO 36/39-1133 колета х 20 кг нето тегло“, код по ТАРИК ********** със ставка на митото по отношение на трети страни – 9.00%, с произход [държава], вследствие на което дружеството е избегнало частично заплащане на публични държавни вземания в размер на 2042.91 лева. При тези констатации на 18.07.2020 г. от митническите органи е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ срещу „Милки Груп Био“ ЕАД, като на установеното нарушение е квалифицирано по чл. 234 ал. 1 т. 1 от ЗМ. Актът бил надлежно предявен и връчен, като е подписан без възражения. Писмени такива не постъпили и в законоустановения срок.

На 09.10.2020 г., въз основа на съставения АУАН е издадено НП, с което Директорът на ТД „Митница“ – Варна /с предишно наименование ТД „Северна морска“/, изцяло възприемайки фактите и обстоятелствата, установени от митническите органи, на основание чл. 234 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 от ЗМ, налага на дружеството имуществена санкция в размер на 100% избегнатите публични държавни вземания.

В хода на развилото се пред въззивния съд била назначена експертиза, от чието заключение става ясно, че липсват стандартизирани методики за определяне типа на мазнината. Вещото лице дава заключение, че използваните от Централната митническа лаборатория методи са невалидни. Предвид на това е достигнат извод, че декларираната стока не може да се квалифицира като допълнително модифициран „палмов шортънинг“.

За да потвърди наказателното постановление, районният съд не кредитира заключението по възложената в хода на производството пред него експертиза, а тази извършена в хода на административнонаказателното производство от Централната митническа лаборатория, като се съобразява и с мотивите, изложени в Решение от 15.06.2023 г. по дело С-292/22 на Съда на Европейския съюз.

Така постановеното решение е правилно.

В решението си от 15 юни 2023г. СЕС потвърждава досегашната си практика, че макар ОБХС и КН да нямат задължителна правна сила, те представляват важни способи за гарантиране на еднаквото прилагане на Общата митническа тарифа и в това си качество предоставят полезни насоки за нейното тълкуване /т. 38 и 39/. Относно позиции 1511 [рег. номер], в точки 40 – 42 от решението СЕС приема, че съгласно текста на позиция 1511 от КН, тя обхваща „палмово масло и неговите фракции, дори рафинирани, но не химически променени“. Според ОБХС за позиция 1511, чийто текст съвпада с този на позиция 1511 от КН, палмовото масло е предназначено за разни цели, а когато е рафинирано, се използва в хранителната промишленост, в частност като мазнина за готвене и за производството на маргарин. Позиция 1517 от КН освен „маргарин“ включва и „хранителни смеси или препарати от животински или растителни мазнини или масла или от фракции от различни мазнини или масла от настоящата глава, различни от хранителните мазнини и масла и техните фракции от № 1516“, а именно различни от „животински и растителни мазнини и масла и техните фракции, частично или напълно хидрогенирани, интерестерифицирани, преестерифицирани или елайдинирани, дори рафинирани, но необработени по друг начин“. В точка 43 от решението е уточнено, че от една страна, според ОБХС за позиция 1517, чийто текст съвпада с този на позиция 1517 от КН, тази позиция обхваща по-специално продукти, „чиито масла или мазнини могат да бъдат предварително хидрогенирани, могат да са емулгирани, разбити или предварително обработени чрез текстуриране или по друг начин“. Понятието „текстуриране“ е дефинирано в посочената обяснителна бележка към ХС като „видоизменение на текстурата или на кристалната структура“. В същата бележка се уточнява, че тази позиция включва и препаратите, получени от една-единствена мазнина или от едно масло, дори хидрогенирани, които са били обработени чрез някой от неизчерпателно изброените в тази обяснителна бележка способи, сред които фигурира текстурирането. В обяснителната бележка сред „основните продукти“, класирани в тази позиция 1517, са посочени изрично продуктите, наречени „shortenings“, които съгласно същата бележка са „получени от масла или мазнини чрез текстуриране“. Уточнява се, че се изключват „несмесените мазнини и масла, които са били само рафинирани, без по-нататъшна обработка, които остават класирани в съответните си позиции, дори ако са приготвени за продажба на дребно“.

Съдът на Европейския съюз, в мотивите на решението си, приема, че основната характеристика на стоките, които могат да попаднат в позиция 1517, са тези, които представляват „смеси“ - продукти, получени от смеси на мазнини и/или масла, или пък „препарати“, получени от една-единствена мазнина или от едно масло, претърпели обработка чрез способите, които са примерно изброени в съответните ОБХС, като нито в КН, нито в обяснителните бележки към КН или към ХС има индикации, че за да попада в позиция 1517, сместа или препаратът трябва да е претърпял/а обработка, която води до химическа промяна на продуктите, от които е съставен/а. От друга страна, позиция 1511 обхваща както суровото палмово масло и неговите фракции, така и рафинираното палмово масло и неговите фракции, които са рафинирани, но не химически променени. Следователно към тази позиция не спадат палмовите масла, претърпели обработка, различна от рафинирането. В това отношение е ирелевантен въпросът дали съответните продукти са били химически променени в резултат от тази обработка./т. 44, 45 и 46 от решението/. Обоснован е извод, че за да се изключи класирането на разглежданите продукти в позиция 1511, е достатъчно да се определи дали те са претърпели някаква обработка, различна от рафинирането, като например текстуриране, което съгласно съответната ОБХС се състои във видоизменение на текстурата или на кристалната структура на продукта./т. 46 и 47 от решението/. Прието е и че продукт с обективни характеристики и свойства като тези на разглеждания продукт може да спада към позиция 1517, освен ако не се установи друго при проверките, които запитващата юрисдикция следва да извърши по отношение на физическите характеристики на този продукт, в светлината по-специално на твърденията на страните в главното производство по този въпрос. По-конкретно, за да определи дали посоченият продукт спада към позиция 1511, или към позиция 1517, тази юрисдикция ще трябва да установи въз основа на данните, с които разполага, и на резултатите от извършените от митническите органи изследвания дали този продукт е претърпял обработка, различна от рафинирането.

По отношение на тарифното класиране на процесната стока, СЕС постановя, че Комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент /ЕИО/ № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа в редакциите му съгласно Регламент за изпълнение /ЕС/ 2018/1602 на Комисията от 11 октомври 2018 г. и Регламент за изпълнение /ЕС/ 2019/1776 на Комисията от 9 октомври 2019 г., следва да се тълкува в смисъл, че хранителен препарат от палмово масло, който не спада към позиция 1516 от тази номенклатура и е претърпял обработка, различна от рафинирането, спада към позиция 1517, като в това отношение е ирелевантен въпросът дали препаратът е бил химически променен в резултат от тази обработка. Относно приложените от митническите органи методи и процедури за изследване, СЕС приема, че дори когато обяснителните бележки към КН изрично предвиждат даден метод, той не трябва да се счита за единствения приложим метод за целите на изследването на съществените характеристики на съответните продукти, като консистенцията им. Следователно, ако считат, че предвиденият в обяснителните бележки към КН метод не води до резултат, който съответства на КН, митническите органи на държавата-членка или икономическият субект могат да упражнят правото си да сезират компетентния орган. В такъв случай запитващата юрисдикция е тази, която следва да реши кой е най-подходящият метод за определяне на съществените за класирането на съответните продукти техни характеристики. На още по-голямо основание следва да се приеме, че когато приложимата правна уредба не предвижда никакъв метод, митническите органи са свободни да прилагат избрания от тях метод, при условие че той може да доведе до съответстващи на КН резултати, което националният съд ще следва да провери в случай на оспорване.

Предвид дадено в Решението на СЕС по дело С-292/22 тълкуване релевантните към спора въпроси са дали стоката е претърпяла допълнителна обработка, различна от рафинирането - в който случай, съгласно т. 48 от решението по дело С-292/22, стоката следва да се класира в позиция по КН 1517 и дали приложените от митническите органи процедури и методи за изследване, са подходящи да доведат до съответстващи на Комбинираната номенклатура резултати, т.е. дали чрез тях могат да се установят обективните характеристики на стоката за целите на нейното правилно тарифно класиране. В настоящия случай, районният съд правилно преценява, че чрез използваните от Централната митническа лаборатория процедура РАП_66 и метод Сс16-60 на АОСS се установява, че е извършена промяна в текстурата на внасяната стока, тъй като същата не се възстановява в първоначалната си форма. Тоест продуктът е претърпял обработка за модификация на кристалната структура или т. нар. текстуриране, което налага изводът, че стоката представлява палмов шортънинг. Правилно районният съд обосновава извод относно процедурата и методът на изследване, използвани от Централната митническа лаборатория, които по категоричен начин доказват, че продуктът е получен чрез допълнителна преработка – текстуриране. В тази връзка съдът изцяло споделя изложените в обжалваното решение мотиви, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря, а на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК директно препраща към тях.

Не може да бъде споделено въведеното от касатора възражение относно невъзможнастта използваните от Централната митническа лаборатория проби да бъдат проследени. Видно от съдържанието на Протокол рег. № 19/25.03.2020 г. взетата проба от внасяната стока е разпределена в 4 бр. найлонови торби, от които 2 бр. за митническата лаборатория; 1 бр. за „Милки Груп Био“ ЕАД и 1 бр. като контролна за съхранение в ТД „Северна морска“ /предишно наименование/, като взетите проби са с №№№№ 0039890;0039829; 0039883; 0039810 /л. 13 от адм. преписка/. От заглавната страница на извършената от Централната митническата лаборатория експертиза се установява, че за извършеното изследване са използвани две проби с № 0039883 и 0039890, както и са посочени придружителните пробите документи, сред които е и Протокол № 19/25.03.2020 година. Поради което съдът намира, че се налага извод за проследимост на взетите от процесната стока проби за изследване.

В разглеждания случай, по категоричен начин се установи, че митническите органи правилно са класирали внасяната в позиция 1517 от КН, с което е доказано и извършеното от страна на „Милки Груп Био“ ЕАД нарушение, представляващо митническа измама по смисъла на чл. 234 ал. 1 т. 1 от ЗМ. Като е обосновал извод в тази насока, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, поради което същото следва да се остави в сила.

При този изход на спора, на основание чл. 63д ал. 4 от ЗАНН, своевременно предявената претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна. В тежест на касатора следва да бъде възложена сума в размер на 80.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

 

Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2 предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 367 от 18.03.2024 г., постановено по АНД № 4576/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.

 

ОСЪЖДА „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД, ЕИК ******, [населено място], [улица], представлявано от П. Д. П. да заплати на Агенция „Митници“ разноски за производството в размер на 80 /осемдесет/ лева.

 

Решението е окончателно.