№ 598
гр. Русе, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Явор Д. Влахов
при участието на секретаря Албена Асп. Соколова
като разгледа докладваното от Явор Д. Влахов Административно
наказателно дело № 20214520201537 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от ИЛ. ИЛ. М., от гр.Русе до Русенския Районен съд
против Наказателно постановление № 21-1085-000172/10.02.2021г. на
Началника на Сектор ПП при ОД на МВР-Русе, с което за нарушение на чл.6,
т.1 от ЗДвП и на осн. чл.179, ал.1, т.5, пр.1 от ЗДвП на М. било наложено
наказание “Глоба” в размер на 150.00лв.
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление,
като необосновано и незаконосъобразно.
За административнонаказващия орган, редовно призовани, не се явява
упълномощен или законен представител.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Депозира писмено становище, в което моли наказателното постановление да
бъде отменено, като излага съображение за допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила.
1
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
На 08.01.2021 г., около 17.28 ч., полицейски автомобил на Сектор ПП-
Русе, в който пътували Т.К. и Д.В. – младши автоконтрольори в сектора, се
движел в лявата лента на платното на ул. “Борисова“ в гр. Русе, за движение в
посока Централна ЖП гара. При приближаване към кръстовището с
ул.“Рила“, водачът на автомобила – Т.К. намалил скоростта на движение и
спрял като първи автомобил на стоп линията, тъй като видял, че светлинната
сигнализация на светофарната уредба превключва от зелен на жълт сигнал, а
след това и на червен. В този момент полицейските служители видели, че от
съседната на тях, дясна лента за движение в същата посока, преминава и
навлиза в кръстовището лек автомобил „Хюндай И10“ с рег. № СВ 8067 КА.
Полицейските служители последвали автомобила с включена светлинна и
звукова сигнализация и го спрели непосредствено след кръстовището. В хода
на извършената полицейска проверка се установило, че водач на л.а. „Хюндай
И10“ с рег. № СВ 8067 КА е жалб. И.М..
Въз основа на установеното, Т.К. преценил, че М. е извършил
нарушение по чл.6, т.1, вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, тъй като навлязъл в
кръстовището на неразрешаващ червен сигнал на светофара, с което създал
непосредствена опасност за движението и предпоставки за възникване на
ПТП, за което му съставил АУАН.
В хода на административното производство, с оглед постъпило
възражение от жалб. М. по акта, била извършена допълнителна проверка, при
която били изискани и приобщени на магнитен носител /СD/ 6бр. видеозаписи
от камери за видеонаблюдение на Община Русе от зоната на процесното
кръстовище.
Въз основа на акта за установяване на административното нарушение и
данните от проверката, било издадено обжалваното наказателно
постановление, с което АНО приел същата фактическа обстановка, преценил
че с нарушението е създадена непосредствена опасност за движението, поради
което, на основание чл.179, ал.1, т.5, пр.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя
наказание “Глоба” в размер на 150.00 лв.
В хода на съдебното следствие била назначена техническа експертиза на
представените 6бр. видеозаписи, от заключението на която става ясно, че при
2
приближаване към процесното кръстовище, полицейският автомобил
намалява скоростта си, тъй като светлинният сигнал на светофара от зелен
превключва на жълт, като по същото време, непосредствено зад него се
движи л.а.„Хюндай И10“ с рег.№ СВ 8067 КА. В момента, в който
полицейският автомобил, с минимална скорост, приближава „стоп-линията“,
л.а.„Хюндай И10“ се насочва вдясно, пресича единична непрекъсната линия и
се престроява в дясната пътна лента, увеличавайки скоростта си. В момента, в
който л.а.„Хюндай И10“ пресича „стоп-линията“ светлинният сигнал на
светофара е жълт, а полицейският автомобил е в покой, а когато л.а.„Хюндай
И10“ преминава върху пешеходната пътека, непосредствено след „стоп-
линията“, светофара превключва на червен сигнал. При същият сигнал
процесният лек автомобил навлиза и преминава през кръстовището. По
същото време, за пешеходците пресичащи ул.“Борисова“, свети зелен сигнал
на пешеходния светофар.
Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в
хода на настоящото производство доказателства.
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от
легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съдът констатира, че при съставянето на акта и издаване на
наказателното постановление, не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на НП само на
това основание. В акта, а в последствие и в наказателното постановление,
нарушението било описано пълно и ясно, като били посочени всички
елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните
относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност
на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е
ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да
организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка сторил в
развилото се съдебно производство.
От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за
Съда начин, че жалб. И.М. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП, за което била ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Цитираната правна норма
3
въвежда задължение за участниците в движението да съобразяват своето
поведение със светлинните сигнали.
Установява се по делото, че процесното кръстовище на улиците
"Борисова" и "Рила" е регулирано с трисекционна светофарна уредба.
Установи се също и това, че към инкриминираната датата и час тази уредба е
работела. Няма спор и относно това, че жалбоподателят М. е управлявал
л.а.“Хюндай И10“ с рег.№ СВ 8067 КА, като движейки се по ул. "Борисова" в
посока Централна Автогара-Русе е преминал през въпросното кръстовище. По
същото време, в съседната пътна лента и на същото кръстовище, престоявал
полицейски автомобил на Сектор „Пътна полиция“-Русе. От отразените в
акта констатации става ясно, че според актосъставителя Т.К., водачът М. е
навлязъл и преминал през кръстовището на червен сигнал на светофара.
В същото време, от заключението на назначената по делото техническа
експертиза се установява, че в действителност в момента, в който л.а.
„Хюндай И10“ пресича „стоп-линията“ светлинният сигнал на светофара е
жълт, а когато л.а.„Хюндай И10“ преминава върху пешеходната пътека,
непосредствено след „стоп-линията“, светофара превключва на червен
сигнал. При същият сигнал процесният лек автомобил навлиза и преминава
през кръстовището.
При това положение Съдът намира, че е безспорно установено, че
жалбоподателят И.М. е навлязъл и преминал кръстовището, с управляваният
от него автомобил, на забраняващ това сигнал на светофара. Съобразно
разпоредбата на чл.31, ал.7, т.4, изр.1 от ППЗДвП жълтата светлина на
светофара означава "Внимание, спри!". Тоест водачите на МПС са длъжни да
спрат и да изчакат зелен светилен сигнал позволяващ навлизане и
преминаване на кръстовището. Действително, изр.2 от цитираната разпоредба
указва, че водачите, които в момента на подаването на този сигнал, след като
им е било разрешено преминаването, са толкова близо до светофара, че не
могат да спрат, без да създадат опасност за движението, не са длъжни да
спрат. В настоящият случая обаче, по мнение на Съда, тази хипотеза, по
отношение на жалб.М. не е налице. Както се установява от заключението на
техническата експертиза, когато полицейският автомобил намалява скоростта
си, тъй като светлинният сигнал на светофара от зелен е превключил на жълт,
в същата лента, непосредствено зад него се движил процесният лек
4
автомобил. В момента, в който полицейският автомобил, с минимална
скорост, приближава „стоп-линията“, автомобилът управляван от жалб. М. се
насочва вдясно, пресича единична непрекъсната линия и се престроява в
дясната пътна лента, увеличавайки скоростта си. Очевидно е в тази ситуация,
че за жалбоподателя е била налице безопасна възможност да намали
едновременно с движещият се пред него полицейски автомобил и да спре, за
да изчака включването на разрешаващ навлизането в кръстовището зелен
сигнал на светофара. Вместо това, М. целенасочено, при вече включен жълт
сигнал на светофара, при това с увеличаване на скоростта, се приближил и
навлязъл в кръстовището.
С оглед на всичко изложено до тук, Съдът намира, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна стана състава на административното
нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП. Безспорно се установиха всички елементи на
административното нарушение. Преминаването на забранен светлинен сигнал
на светофара, при нормално работеща светофарна уредба, представлява
нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, който вменява задължение на участниците в
движението, какъвто е водачът на МПС, да съобразяват своето поведение със
светлинните сигнали.
Установи се от доказателствата по делото, че с деянието си жалб. М. е
създал и непосредствена опасност за движението, доколкото от заключението
на техническата експертиза става ясно, че докато преминавал през
кръстовището, пред процесният автомобил внезапно излизат пешеходци,
пресичащи на зелен сигнал на светофара, като единият от пешеходците се
отказал, а другият пресякъл, принуждавайки жалбоподателя да спре
непосредствено пред него. Безспорно, по този начин били създадени
предпоставки за възникване на пътнотранспортно произшествие.
Действително, актосъставителя и АНО приели, че нарушението е
осъществено от жалб. М., чрез навлизане в кръстовището при червен сигнал
на светофара Това, както бе посочено и по-горе, не било така, доколкото се
установи, че в момента, в който л.а.„Хюндай И10“ пресича „стоп-линията“
светлинният сигнал на светофара е жълт. Всъщност предвид установеното по
делото разположение на превозните средства върху платното за движение, се
налага извод и че обективно, от мястото, на което са се намирали
полицейските служители, те не са имали пряка видимост и не са могли да
5
наблюдават директно автомобила на жалбоподателя, в момента, в който той
преминава през „стоп-линията“. Същите са имали видимост към зоната на
кръстовището и когато са възприели автомобила на жалб. М., светлинният
сигнал на светофара вече е бил червен.
В крайна сметка обаче, по мнение на Съда, това не оказва съществено
влияние върху административнонаказателното обвинение, тъй като и в
текстовото описание и в цифровата му квалификация, административните
органи приели, че деянието се изразява в несъобразяване със светлинните
сигнали на светофарна уредба, работеща в нормален режим. Т.е. посочването
в административното обвинение на конкретен, неразрешаващ преминаването
светлинен сигнал не съставлява съществен елемент от обективната страна на
състава на нарушението, което се осъществява с несъобразяване изобщо със
светлинните сигнали на светофарна уредба, обстоятелство, което бе
безспорно установено в настоящото производство.
Още повече, че съобразно принципа заложен в нормата на чл.304 от
НПК, съдът признава подсъдимия/нарушителя за невинен, ако неговото
деяние изобщо не съставлява престъпление/нарушение, но не и когато е
необходима само промяна в правната му квалификация или във фактическите
обстоятелства на обвинението.
При тези факти става ясно, че И.М. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП, съобразно
който, участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение
със светлинните сигнали.
За това нарушение, след като преценил, че с него е създадена
непосредствена опасност за движението, АНО правилно приложил
относимата санкционна норма на чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП и определил
размера на предвиденото наказание в неговия абсолютен размер.
С оглед изложеното дотук, като правилно и законосъобразно,
обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
Поради това и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1085-
6
000172/10.02.2021 г. на Началника на Сектор ПП при ОД на МВР-Русе, с
което за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и на осн. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП на
ИЛ. ИЛ. М., от гр. Русе, ЕГН-********** било наложено наказание “Глоба” в
размер на 150.00 лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7