РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

      

РЕШЕНИЕ

 

№ 600

гр. Пловдив,  08.04.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, II отделение, XIIІ състав, в открито заседание на първи април две хиляди и двадесет и втората година в състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ

          при секретаря Събина Стойкова, като разгледа докладваното от Председателя административно дело № 727 по описа за 2022 год. и взе предвид следното :

Производството по делото е образувано по жалба на З.С.Г. с ЕГН **********,***, настоящ адрес:***, против Заповед №ЗД/Д-РВ-045/04.03.2022г. на Директора на ДСП Пловдив, с която се прекратява настаняването на детето Л.З.Г. в професионалното приемно семейство на г-жа С.Р.и се настанява спешно в център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания /ЦНСТ/ „Детска къща" гр. Пловдив.

Недоволен от така издаденото решение, жалбоподателката обосновава твърдения за неговата незаконосъобразност, поради което настоява за отмяната му. Според нея от документите по делото и от свидетелските показания не се установи да е налице нито една хипотеза, посочена в чл. 25, ал. 1 от ЗЗДет за настаняване на детето извън неговото семейство.

Според ответната страна жалбата е неоснователна.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните за това съображения:

Процесната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му, съгласно чл. 27, ал. 1 ЗЗДет. Издадена е в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания, които осъществяват фактическия състав на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ППЗЗДет. При издаването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са основание за отмяна. Съдът намира, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалния закон.

 

В хода на административното производство е било установено следното:

Жалбоподателката е майка на Л.З.Г.. Детето не е припознато от биологичния си баща и не го познава. От раждането майката сама се е грижила за отглеждането на сина си. Непосредствено след раждането на детето жалбоподателката е настанена в ЗМБ гр. Пловдив, където е ползвала услуги. След престоя им в ЗМБ майката и детето са били настанени в Център за временно настаняване гр. Пловдив, ул. "Мортагон" № 4, където пребивавали две години. След това жалбоподателката и синът й са живели на квартира. Тъй като майката не е разполагала с достатъчно средства тя е подала заявление за ползване на социални услуги в ЗМБ гр. Пловдив и от 17.01.2022 г. те са били настанени в ЗМБ. През месец февруари 2022 г. са подавани множество сигнали от детската градина, която посещава Л., че майката не го води навреме и закъснява с вземането на детето от детското заведение. Установено било, че  жалбоподателката е изпаднала в нервен срив, тя е била консултирана в ЦПЗ гр. Пловдив, като са й били изписани лекарства. Тя е обяснила, че губи ориентация за време и по тази причина закъснява за детската градина. Освен това е заявила, че когато не се чувства добре тя поверява грижите за детето си на нейна приятелка. В Общностен център гр. Пловдив жалбоподателката е споделила, че се чувства изморена и отпаднала, като детето я дразни, защото непрекъснато търси нейното внимание. След време майката е отказала да приема предписаните й лекарствата. Установено било, че жалбоподателката няма близки и роднини, които да желаят да полагат грижи за Л..

Със заповед на ДСП гр. Пловдив № ЗД/Д-РВ-042/01.03.2022 г. детето е било настанено в приемното семейство на С.Р.. Непосредствено след настаняването на детето приемния родител е подал заявление, че не желае детето Л. Г. да бъде настанено в семейството й.  Тъй като е налице невъзможност детето да бъде настанено в друго приемно семейство административният орган е приел, че то следва да бъде настанено в ЦНСТ "Детска къща" гр. Пловдив.

Предвид горното е била издадена обжалваната в настоящето производство Заповед №ЗД/Д-РВ-045/04.03.2022г. на Директора на ДСП Пловдив, с която се прекратява настаняването на детето Л.З.Г. в професионалното приемно семейство на г-жа С.Р.и се настанява спешно в център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания /ЦНСТ/ „Детска къща" гр. Пловдив.

В съдебно производство бе разпитан свидетелят  И.Е.Г.който заяви, че между майката и детето има много голяма емоционална привързаност. Майката се грижи за детето, като то винаги е било чисто, спретнато и  нахранено. Свидетелят се среща със жалбоподателката 3-4 пъти седмично. Според него З. е изпадала в лека депресия, в частност в паник атаки, но по време на депресията детето е било чисто, спретнато и нахранено. Тя е водила редовно детето на лекар, като след това му е купувала лекарства. Свидетелят потвърди, че  на З. са й изписвали лекарства във връзка с депресията, но от тях тя не се е чувствала добре и е имала проблеми с кръвното.

Според свидетеля З. има положително развитие, особено откакто е сменила ЗМБ с наблюдавано жилище в ж.к.Тракия. Той е посещавал това жилище, като обстановката е много добра, всичко е направено, обзаведено с мебели.  З. е посещавала психолог за да се консултира и да пита как да се справи с проблемите с детето. Свидетелят заяви, че в момента той няма доходи, като си търся работа, както и, че търси работа на З.. Според него има положителна промяна и в детето и причината за това е той. Още първата седмица детето е започнало да му вика тати. Свидетелят заяви, че иска да приема детето, като тримата бъдат заедно на семейни начала. Майката се старае да го възпитава, има правила. Според свидетеля детето е нощувало на друго място без майката и са го взимали други хода от детска градина, но това се е случило еднократно.

По наведените доводи от страна на жалбоподателката и предвид събраните о делото доказателства съдът намира за установено следното:

Жалбоподателката твърди, че разполага с трудови доходи и осигурено жилище, които и дават възможност да осигури материално детето си.

В подкрепа на твърденията си към жалбата са приложени Допълнително споразумение № 4/28.02.2022г. към трудов договор № 122/12.04.2021г. и Договор за предоставяне на социална услуга от 04.03.2022г.

Видно от Допълнително споразумение № 4/28.02.2022г. към трудов договор № 122/12.04.2021г. е че работната заплата на жалбоподателката е в размер на 325лв., който доход според съда е крайно недостатъчен за задоволяване на материалните й потребности.

Жалбоподателката декларира, че ще полага всички необходими грижи за отглеждането и възпитанието на детето.

На л. 76 от делото е приложено писмо от Директор КСУДС- Пловдив с което се уведомява Директора на ДСП Пловдив, че на 24.02.2022 год. З.Г. за пореден път прави нарушение на Правилника за вътрешния ред в ЗМБ, като се прибира да нощува в Звеното в 21,00 ч. без детето си. Още при влизането си в сградата тя е  заявила, че не желае да бъде притеснявана и се е заключила в стаята си. Дежурен социален работник преповтаря подписаните от г-жа Г. «Правила за живот в Звено «Майка и бебе», в които недвусмислено е записано, че «потребителка на социални услуги в ЗМБ не може да пребивава/нощува в сградата без детето си». Жалбоподателката  е отказала да отвори заключената врата и да сподели къде се намира в момента детето. Около 22.00 ч. тя е заявила, че детето е при нейна приятелка, която ще го доведе в по-късен етап.

 Дежурният СР е информирал ръководител ЗМБ, след което е бил проведен разговор с VI РУП, чиито служители са реагирали незабавно, като  пред тях жалбоподателката е заявила че детето е с нейна приятелка и в момента пътуват към Звено „Майка и бебе“ от Пампорово, като детето е било доведено  в ЗМБ след 22,30 ч.

 

На л. 99 от делото е приложено писмо изх. № 83/11.02.2022г. с което Директор на ДГ „Щастливо детство“ сигнализира Директора на ДСП Пловдив за това, че майката води детето си в градината около обяд, а го взема след установеното работно време около 19ч.30м. През последната седмица детето е било водено от Г. К.. След проведен разговор с г-жа К. се е установило, че жалбоподателката е оставила за отглеждане детето си на нея от две седмици. От получените докладни и проведените разговори с възпитателките се е установило, че майката не желае да се грижи за детето си и е споделила, че иска то да изчезне, не можела да го понася и да го гледа.

В заключителен доклад за предоставяне на услуги в КСУДС Пловдив/л.32-34/ е отразено следното:

В следствие на приемането на медикаменти жалбоподателката е заявила, че се чувства още по-зле от лекарствата и е преустановила приема им. В резултат на това поведението й е станало сериозно рисково за детето и за нея самата - силно неглижиране на детето нервни изблици и крясъци по него, неспазване на часове за водене и прибиране от детска градина, преотстъпване грижите за дететор на приятелка. По общо мнение психическото й състояние ограничава още ресурса й за справяне с родителските й задължения.

В процеса на работа се е установило, че в резултат на недобра грижа и нисък родителски капацитет, Л. има поведенчески проблеми, дефицит на вниманието, говорът е недобре развит за възрастта. Нарушени са границите на поведение и спазването на правила.

В писмените бележки пълномощникът на жалбоподателката е посочил, че според становището на психолога Д.Д.детето се развива положително, майката търси съдействие на психолога, за да повишава родителския си капацитет и при нея също има положително развитие в тази посока.

На л.44-45 от делото е приложено Становище  от Д. Д., психолог в услугата „Семейно консултиране и подкрепа“ към Общностен център за деца и семейства – Пловдив. В него е отразено, че в резултат на извършената до момента работа при майката се наблюдава промяна в добра посока, но процесът на работа с майката е труден и бавен.

От правна страна съдът намира за установено следното:

Съгласно чл. 25, ал.1, т.3 от Закона за закрила на детето /ЗЗД/ може да бъде настанено извън семейството дете чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат.

Видно от събраните по делото доказателства, че жалбоподателката трайно не полага достатъчно грижи за детето си.  Действително и в становището на психолога и от показанията на свидетеля е видно, че  налице напредък, но трябва много време за да се нормализират отношенията между майката и детето.   

Тя е предоставяла нееднократно родителските грижи за детето си на трети лица, системно не е водила детето в детската градина, съответно не го е вземала в часовия график определен от детското заведение.

Както се посочи по-горе жалбоподателката многократно е нарушавала правилата за живот в Звено „Майка и бебе“ а аналогични са правилата относно наблюдаваното жилище, като системното им неспазване е основание за  прекратяване договора за предоставяне на социална услуга.  

Предвид горното съдът намира, че жалбоподателката не е в състояние адекватно да се грижи за непълнолетното дете, което създава риск за психическото и социалното му развитие.

Тъй като настоящото бързо производство е бързо, съдът счита, че предпоставките за настаняване извън семейството към датата на издаване на заповедта са били налице, поради наличието на безспорни доказателства за необходимостта от предприемане на тази крайна мярка.

Мотивиран от изложеното, Пловдивският административен  съд

 

 

Р Е Ш И :

 

         ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на З.С.Г. с ЕГН **********,***, настоящ адрес:***, против Заповед №ЗД/Д-РВ-045/04.03.2022г. на Директора на ДСП Пловдив, с която се прекратява настаняването на детето Л.З.Г. в професионалното приемно семейство на г-жа С.Р.и се настанява спешно в център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания /ЦНСТ/ „Детска къща" гр. Пловдив.

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14 - дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.

  

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: