О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № .......

                                 15.06.2021 г., гр. София

                                                

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в закрито съдебно заседание в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

                                    ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

                                    Мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА

 

като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева ч.гр.дело № 5454 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 вр. чл. 577 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Б.Г.К.-Д., ЕГН **********, срещу определение от 17.12.2019 г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд по молба вх. № 86225/17.12.2019 г., подадена от нотариус Р.Т., с което е отказано вписване на изменение на брачен договор - акт № 151, том І, рег. № 9367, дело № 133 от 2019 г. на нотариус Р.Т., рег. № 348 на НК, с нотариална заверка на подписите рег. № 9365/17.12.2019 г. и нотариална заверка на съдържанието рег. № 9366/17.12.2019 г. на същия нотариус. Жалбоподателката поддържа, че съдията по вписванията неправилно приел съпружеската имуществена общност да е била вече прекратена на основание чл. 27, ал. 3 СК с брачния договор – акт № 79, том І, рег. № 5142, дело № 69 от 2016 г., с оглед на което имуществените отношения между съпрузите вече не могат да се уреждат с брачен договор, а чрез нотариален акт, каквато е предписаната в закона форма за прехвърляне на идеални части между съсобственици. Според жалбоподателката в хипотезата, в която по време на брака съпрузите избират режим на разделност, както и в хипотезата на сключен брачен договор по време на брака, имуществените последици от избрания от съпрузите режим се прилагали само за в бъдеще, аргумент за което била и разпоредбата на чл. 41, ал. 2 СК. В случая с брачния договор от 2016 г. съпрузите уредили имуществените си отношения само за част от недвижимите имоти, придобити от тях по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност, а с изменението на брачния договор уреждали и имуществените си отношения относно недвижими имоти, също придобити в режим на съпружеска имуществена общност, които не били предмет на брачния договор. За тези имоти по реда на чл. 41 СК съпрузите можели да уредят отношенията си чрез изменение на брачния договор. Поради това моли съда да отмени атакуваното определение и вместо това съдът да постанови да бъде извършено исканото вписване.

Частната жалба е подадена от лице с правен интерес да обжалва отказа – заинтересовано лице по смисъла на чл. 32а, ал. 4 от Правилника за вписванията. Няма данни отказът да е връчен на това лице по реда на същата разпоредба преди подаване на жалбата, поради което съдът приема, че частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, настоящият състав намира жалбата за основателна.

С молба вх. № 86225/17.12.2019 г. нотариус Р.Т., рег. № 348 на НК, поискала вписване на брачен договор за изменение на брачен договор - акт № 151, том І, рег. № 9367, дело № 133 от 2019 г., относно прехвърлените с него недвижими имоти – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.306.178.1.45 и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.306.178.1.44 по ККР на гр. София. Към заявлението са приложени изменението на брачния договор, схеми на имотите, удостоверения за данъчна оценка, декларации по чл. 264, ал. 1 и ал. 2 ДОПК и вносна бележка за внесена държавна такса за вписването.

За да постанови обжалвания отказ съдията по вписванията приел, че съпружеската имуществена общност между лицата е прекратена по силата на сключения брачен договор на 02.12.2016 г. и съгласно чл. 27, ал. 3 СК при разпоредително действие с имущество, придобито до датата на сключване на брачния договор, то следвало да се извърши с нотариален акт – чл. 18 ЗЗД, а не по реда на сключване на изменение на брачен договор с форма на акт, посочен в чл. 41 СК. Представеното изменение на брачен договор не попадало в обхвата на имуществените правоотношения, които могат да се регламентират с брачен договор съгласно чл. 38, ал. 1 – 2 СК. Имуществените права, които можело да се регламентират, били само предбрачно имущество и придобито през време на брака в съпружеска имуществена общност, която не е прекратена по силата на сключен брачен договор, като разпоредбата била императивна – чл. 27 СК. Видно от описанието на правата било, че имотите са придобити чрез покупко-продажба – акт № 138, том Х от 2005 г. на нотариус С.Т.. Налице било неспазване на предвидената от закона форма за валидност на прехвърлителния акт, за което съдията по вписванията следи служебно. По тези мотиви отказал исканото вписване.

Настоящият въззивен състав намира отказа за незаконосъобразен.

Вписванията, отбелязванията и тяхното заличаване в случаите, предвидени в закон, се извършват в едностранно охранително производство, което е вид нотариално производство, съгласно чл. 569, т. 5  ГПК. Като охранително производство, за него важат правилата, уредени в глава 49 „Общи правила“ от част VІ на ГПК. Чл. 530 ГПК разпорежда, че предвидените в този и в други закони охранителни производства се уреждат от правилата на глава 49 ГПК, доколкото не са установени особени правила. Според чл. 533 ГПК, съдът е длъжен служебно да провери дали са налице условията за издаване на искания акт, като може по своя инициатива да събира доказателства и да взема предвид факти, непосочени от молителя.

Вписването има за цел да се даде гласност на актовете, подлежащи на вписване. Съгласно чл. 39, ал. 3, изр. 1 СК, брачният договор, с който се прехвърля право на собственост или се учредява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот, има прехвърлително действие и се вписва в имотния регистър в деня на нотариалното удостоверяване, когато е сключен по време на брака. Съгласно чл. 41, ал. 1 СК, изменението на брачния договор се извършва във формата за неговото сключване, като в случаите, когато с изменението се прехвърля право на собственост или се учредява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот, то също подлежи на вписване в имотния регистър.

 Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 6 на Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК на ВКС, проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон.

В случая, видно от представения за вписване брачен договор за изменение на брачен договор - акт № 151, том І, рег. № 9367, дело № 133 от 2019 г. на нотариус Р.Т., рег. № 348 на НК, в него страните са надлежно индивидуализирани; прехвърля се право на собственост върху надлежно описани по ККР на гр. София два имота, които са придобити от съпрузите в режим на съпружеска имуществена общност през 2005 г. - по време на брака им (сключен през 1994 г.) и преди сключване на брачния договор от 2016 г., като нотариусът е извършил проверка при която е установил, че имуществените отношения във връзка с тези имоти не са уредени с брачния договор от 2016 г. Изменението на брачния договор е сключено в писмена форма с нотариална заверка на подписите и на съдържанието.

Неправилно съдията по вписванията е приел, че със сключването на брачния договор през 2016 г. съпружеската имуществена общност е била прекратена относно всички имоти, придобити от съпрузите по време на брака им и до сключване на брачния договор.

Съгласно чл. 40, ал. 1 СК, брачният договор произвежда действие от деня на сключването му или от друга дата, определена в договора. Няма пречка съпрузите да придадат обратно действие на договора, като в това отношение са ограничени в две насоки – уговореното обратно действие не може да предхожда сключването на брака, както и не може да се засяга права, придобити от трети лица преди сключването му (чл. 40, ал. 2 СК). Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 4 СК, за неуредените с брачния договор имуществени отношения се прилага законовият режим на общност.

В случая проверката дали с брачния договор от 2016 г. са били уредени или не имуществените отношения между съпрузите във връзка с двата имота – предмет на изменението на брачния договор, е възложена от закона на нотариуса, която проверка не подлежи на преценка в охранителното производство по вписване нито от съдията по вписванията, нито от съда в рамките на настоящото производство.

При извършената по реда на чл. 533 ГПК служебна проверка съдът намира, че представеният за вписване акт – изменение на брачен договор, подлежи на вписване, сключен е в изискваната от чл. 39, ал. 1 вр. чл. 41, ал. 1 СК форма за действителност, има предвиденото в Правилника за вписванията съдържание, а молбата за вписване отговаря на всички формални изисквания. По изложените съображения атакуваното определение следва да бъде отменено, а преписката – върната на съдията по вписванията за извършване на исканото вписване.

Така мотивиран, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение рег. № 1686 от 17.12.2019 г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което е отказано вписване на изменение на брачен договор - акт № 151, том І, рег. № 9367, дело № 133 от 2019 г. на нотариус Р.Т., рег. № 348 на НК, по молба вх. № 86225/17.12.2019 г., подадена от нотариус Р.Т., рег. № 348 на НК, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ВПИШЕ на основание чл. 39, ал. 3 СК изменение на брачен договор - акт № 151, том І, рег. № 9367, дело № 133 от 2019 г. на нотариус Р.Т., рег. № 348 на НК.

ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията при СРС за извършване на исканото вписване по молба вх. № 86225/17.12.2019 г., подадена от нотариус Р.Т., рег. № 348 на НК.

 Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                             

 

 

 

 

                                                                                     2.