№ 1654
гр. В., 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., IX СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д.СЛ.
при участието на секретаря Д.Д.Г.
като разгледа докладваното от Д.СЛ. Гражданско дело № 20223100101012 по
описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявените от Й. М. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Б., област Б., ул. „****, срещу
ПРОКУРАТУРАТА на Р.Б. искове с правно основание чл. 2, ал. 1 т. 3, от
ЗОДОВ да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 90 000
(деветдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди – душевни болки и страдания, вследствие незаконно
воденото срещу същата наказателно производство, приключило с Присъда №
260006 /22.07.2021 г. по ВНОХД № 1445/2019 г. по описа на ВОС, с което е
призната за невинна и е оправдана по повдигнатите обвинения, сумата от 8
000 (осем хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените
имуществени вреди - разноски по процесуално представителство и защита по
ДП и в съдебните производства, сумата от 6850 (шест хиляди осемстотин и
петдесет) лева, представляваща обезщетение за забава върху размера на
претърпените неимуществени вреди за периода от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда 09.08.2021г. до 09.05.2022г., сумата от 608.89 лв.
(шестстотин и осем лева и 89ст.), представляваща обезщетение за забава
върху размера на претърпените имуществени вреди за периода от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда 09.08.2021г. до 09.05.2022г., ведно
1
със законната лихва от датата на подаване на иска в 09.05.2022г. до
окончателно изплащане на задължението.
Претендират се и разноските за производството.
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното
право са:
В исковата молба се твърди, че с Постановление по пр.пр. №
9699/24.07.2015 г. по описа на В.Р.П. е образувано ДП № 98/2015 г. по описа
на ГВР21527094 (ОД МВР - В.). Представител на В.Р.П. е приел, че по време
на БП № 191/2014 г. по описа на Второ РУ на МВР - В. и по време на
съдебното следствие по НОХД № 699/2014г. по описа на PC - В., Четвърти
наказателен състав, пред надлежен орган на власт, Й. М. М. съзнателно е
потвърдила неистина.
С постановление от 01.12.2016 г. ищцата е привлечена в качеството й на
обвиняема затова, че в периода 02/03.02.2014г. - 24.02.2014г., в гр, В.; при
условията на продължавано престъпление, пред надлежен орган на властта -
разследващ полицай при Второ РУ. - ОД на МВР - В. и пред съд - съдия в PC -
В., като свидетел, устно, съзнателно, потвърдила неистина.
Внесен е обвинителен акт в съда, в резултат на което било образувано
НОХД № 315/2016 г. по описа на ВРС-6 състав. На тази инстанция делото
приключило с осъдителна присъда № 18/23.01.2017 г., по НОХД № 315/2016
г. по описа на ВРС-6 състав, с която, на основание чл. 290, ал.1, вр. чл. 26, ал.
1 и чл. 54 от НК й налага наказание лишаване от свобода за срок от осем
месеца, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 НК отлага с изпитателен
срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Присъдата била
обжалвана пред ВОС, в резултат на което било образувано ВНОХД
№291/2017 г. Решаващият въззивен състав намерил, че в производството пред
ВРС са допуснати съществени процесуални нарушения, като върнал делото
същите да се отстранят. За повторното разглеждане на делото пред ВРС се
образувало НОХД № 5116/2017 г. по описа на ВРС-45 състав. С Присъда №
167/26.06.2019 г. подсъдимата М. отново е призната за виновна и й е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца, чието
изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от 3
години. Тази присъда също била обжалвана, в резултат на което било
образувано ВНОХД № 1445/2019 г. по описа на ВОС. С Присъда №
260006/22.07.2021 г. по ВНОХД № 1445/2019 г. по описа на ВОС, М. е
призната за невиновна по повдигнатите й обвинения и е оправдана. Този
2
съдебен акт влязъл в законна сила на 09.08.2021 г.
Като последици от воденото наказателно производство, се твърди, че в
продължение на седем години, ищцата е била в унизителното процесуално
качество, в резултат на което колеги, близки и познати ограничават
отношенията си с нея. Случаят е широко отразен в различни телевизионни
предавания, вкл. „Господари на ефира", публикации и хиляди коментари с
предимно негативна насоченост. Предвид тази „известност", Й. М. изпада в
практическа невъзможност да изпълнява длъжността си в Общинска полиция,
доколкото ежедневно се сблъсква с насмешливо, пренебрежително и
осъдително отношение на гражданите, които я разпознават от предаванията
на „Господари на ефира". Това я принуждава да промени мястото си на
работа в Гранична полиция при осъществяване на чекиране и проверка за
безопасност на летище В., но след като и там я разпознават, тя е назначена
като контролираща чрез автоматични дистанционни устройства
регистрирането на потенциално опасни пътници, без пряк контакт с външни
лица и при практическа изолация през цялото си работно време, което й
действа потискащо и депресиращо в продължение на години.
Самото съдържание на цитираните от нея думи на „пострадалия" Б. е
със засрамващ сексуален подтекст, което се възпроизвежда многократно чрез
повторението му в обвинителния акт на всяка инстанция, в съдебните
решения, в журналистическите публикации и в безконтролните коментари в
интернет, позовавайки се основно на обвинителния акт.
М. е обикновено момиче от малък град, където всички се познават.
Като ученичка е с отличен успех и е избрана да направи ръкописен препис на
История славянобългарска. След повдигнатите й обвинения в своя си град тя
години наред не може да се покаже навън без да се сблъска с отчуждено и
презрително отношение.
В процеса на производството, тя и най-близките й са направили
съществени разходи - възнаграждения за консултанти и за адвокатска защита.
Ответникът в отговора си в срока по чл. 131 от ГПК, сочи, че
исковете са допустими, но неоснователни и недоказани.
Счита, че e налице хипотезата на чл. 5 ал. 1 от ЗОДОВ, а именно че
увреждането е причинено поради изключителната вина на пострадалия,
доколкото ищцата е дала недостоверни показания, които се опровергават от
останалия доказателствен материал по делото срещу Б.. Считат, че не е
възможно тези лъжливи показания да са дадени неумишлено пред надлежния
3
орган на власт, поради което е налице състава на лъжесвидетелстване.
Твърди, че медийния интерес към делото не е по инициатива на
Прокуратурата. Първоначалния медиен интерес е към Б. и едва след като той
е оправдан, се пренасочва към М. и Т. поради извършеното от тях
лъжесвидетелстване. Сочат, че в една от медийните публикации се посочва,
че източникът на информация за М. е говорителят на Гранична полиция.
Считат, че отношението на колегите й към нея е напълно оправдано
предвид извършеното от нея. Подчертават, че е оставена на работа.
Считат, че „пикантните подробности“ за сексуалните намеци на Б. са
всъщност нейните показания, дадени пред съда, поради което няма как да не
са цитирани в обвинителния акт за лъжесвидетелстване. Сочат, че никъде в
обвинителният акт няма внушения за ищцата като „жена с леко поведение“,
доколкото се цитират само думи, които се твърди, че Б. е казал на М..
Компрометираното достойнство счита, че е в резултат на действията на М. по
време на процеса срещу Б..
Оспорва размерът на претенцията за вреди, като сочи, че обвинението
не е за тежко престъпление, няма взета мярка за процесуална принуда, взета е
най-леката мярка за неотклонение, няма трайни вреди за физическото и
психическото здраве на ищцата. Размерът на имуществените вреди счита, че
не е доказан по делото. Оспорват датата на влизане в сила на оправдателната
присъда.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковете, моли за уважаването
им и за присъждане на разноски.
Ответникът чрез прокурор при ВОП Златев, моли за отхвърляне на
исковете.
Въз основа на събраните доказателства преценени в тяхната
съвкупност и в съответствие с ГПК, съдът намира следното за установено
от фактическа и правна страна:
По делото се установяват от приложените към делото писмени
доказателства и приложените по настоящото дело наказателни производства,
следните факти:
С постановление за привличане на обвиняем от 04.12.2015 г. ищцата е
привлечена в качеството й на обвиняема затова, че в периода
02/03.02.2014г. - 24.02.2014г., в гр. В.; при условията на продължавано
престъпление, пред надлежен орган на властта - разследващ полицай при
4
Второ РУ. - ОД на МВР - В. и пред съд - съдия в PC - В., като свидетел,
устно, съзнателно, потвърдила неистина
след внасяне на обвинителен акт в съда, ищцата е осъдена на два пъти –
по образуваното НОХД № 315/2016 г. по описа на ВРС-6 състав й е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, чието
изтърпяване на основание чл.66 ал.1 НК е отложено с изпитателен срок
от три години и по НОХД № 5116/2017 г. по описа на ВРС-45 състав й е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца, чието
изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок
от 3 години
С Присъда № 260006/22.07.2021 г. по ВНОХД № 1445/2019 г. по описа
на ВОС, М. е призната за невиновна по повдигнатите й обвинения и е
оправдана. Този съдебен акт влязъл в законна сила на 09.08.2021 г.
Спорът по делото се свежда до наличието на неимуществени вреди у
ищеца, техния вид и размер, както и причинната връзка между тях и
неоснователното наказателно преследване.
За доказване на вида и размера на неимуществените вреди и причинно-
следствената връзка са събрани гласни доказателства чрез разпит на св.
Л.Н.Н. и св. П.СВ.П., чиито показанията съдът възприема в частта, в която
съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени
впечатления и с оглед съвкупната преценка на всички доказателства и
съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът възприе
следните правни изводи:
С разпоредбата на чл.2 от ЗОДОВ законодателят е предвидил
възможност за ангажиране отговорността на Държавата за причинени на
гражданите вреди от незаконни действия на органите на дознанието,
следствието, прокуратурата и съда.
Съгласно чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда,
при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
5
За успешното провеждане на иска, предявен на основание чл.2 ал.1 т.3
от ЗОДОВ в тежест на ищеца по делото е да установи при условията на пълно
и главно доказване, че по отношение на него е повдигнато обвинение за
извършено престъпление, наказателното производство по което е
приключило с оправдателна присъда, както и причинените му вреди от
неоснователното обвинение.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда /вкл. оправдателна/ на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, вкл. това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Поради това фактът на
оправдаването на ищеца е достатъчен, за да се приеме, че срещу него е било
проведено неоснователно наказателно преследване.
Без значение е фактът, че преди това по друго дело друг състав на съд
не е кредитирал показанията на ищцата в качеството й на свидетел.
Единственият релевантен за настоящото производство факт е, че ищцата е
оправдана по повдигнатото обвинение за лъжесвидетелстване. Именно това е
длъжен да приеме настоящият граждански съд и той не може да пререшава
един вече приключил в наказателното производство съдебен спор. Поради
това възраженията, че оправдателната присъда е грешна, или че ищецът е
извършил престъплението, по което е оправдан с влязла в сила присъда,
неоснователно се релевират от Прокуратурата.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ,
доколкото спрямо ищеца е водено неоснователно наказателно преследване,
тъй като лицето е оправдано по повдигнатото в досъдебното производство
обвинение с влязла в сила оправдателна присъда. За неоснователно
повдигнатото обвинение и за всички произтекли от него вреди, отговорност
носи прокуратурата, доколкото на същата е предоставена обвинителната
функция на държавата и именно тя е повдигнала и поддържала обвинение,
обявено накрая за неоснователно.
Въз основа на посочените безспорни факти и трайната съдебна
практика, се установява, че за периода 04.12.2015 г. до 09.08.2021 г., т.е. за
период от пет години, осем месеца и пет дена, ищецът е бил обект на
неоснователно наказателно преследване.
За да е налице отговорност на държавата е необходимо още ищецът да е
претърпял вреди, които да са в причинно-следствена връзка с неоснователно
воденото срещу него наказателно производство /с деликта/.
6
Съгласно трайната практика на ВКС, отговорността на ответника е за
реално претърпени вреди, които следва да се докажат за всяко конкретно
нарушение, а не само да се предполага настъпването им. /Решение № 117 от
12.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6004/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията
Л.Р/. Обезщетението за вреди от деликт е за увреждане на неимуществени
права, блага или правно защитими интереси. Когато се твърди причиняване
на конкретни неимуществени вреди, съдът може да уважи исковете само при
успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната
връзка. В тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо.
В този случай е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно
изживяване /Решение № 38 от 7.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2126/2017 г., IV
г. о., ГК, докладчик председателят В.Р../ Съдът е длъжен да прецени всички
доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение
и в рамките на твърдените фактически обстоятелства, като всяка от страните
носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си
последици. /Решение № 13 от 3.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1979/2021 г., IV
г. о., ГК, докладчик съдията Е.В./.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че
ищцата е претърпяла следните неимуществени вреди: в резултат на процеса
се чувствала унизена и засрамена пред близки и приятели, затворила се в себе
си и нямала социален живот, вечер не говорела, почти не се хранела и нямала
желание да се занимава с децата, притеснявала се, че ще загуби работата си,
сънувала кошмари, че срещу нея има заведени други дела.
Чувството на унижение, предизвикано от отношението на г-н Б., не
следва да бъде взето предвид, тъй като се дължи на причина, извън процеса за
лъжесвидетелстване.
Съдът намира, че от показанията на свидетелите не може да бъде
установена причинно-следствената връзка между появата на медицински
проблеми и стресът, преживян по време на процеса. Не може да бъде
установено без надлежно проведени медицински изследвания и/или
експертизи дали косопадът или проблемите с кожата и зъбите са в причинно-
следствената връзка именно със стреса, причинен точно от процеса за
лъжесвидетелстване или на друг стрес или на други фактори, извън стреса.
Твърдените вреди у родителите на ищцата не са предмет на
установяване по настоящото дело, тъй като в настоящия процес на
обезщетяване подлежат само вредите на ищцата, не и на трети за делото лица.
Родителите на ищцата от своя страна, съгласно свидетелските показания, не
7
са променили отношението си към нея, подкрепяли са я и са я поддържали,
поради което ищцата не е претърпяла вреди, изразяващи се в нарушени
отношения с близките си или ограничаване на техните отношения с нея.
От показанията на разпитаните по делото свидетели не се установява
ищцата да е посещавала родния си град или да се е сблъсквала с отчуждено и
презрително отношение към нея при посещенията си.
Не се установява промяната на работното място на Й. М. от Общинска
полиция в Гранична полиция, на първо място да е неимуществена /искът за
имуществени вреди е оттеглен/ вреда /доколкото една промяна принципно е
факт, който няма позитивно или негативно тълкувание, извън субективните
усещания на субекта, т.е. не може да се приеме за обективен положителен или
обективен отрицателен факт/, и на второ място не се установява да е в
причинно-следствена връзка със заведеното срещу нея наказателно
производство за лъжесвидетелстване. От показанията на св. Н. се установява,
че ищцата е решила сама да промени работното си място, тъй като е била
непрекъснато сочена с пръст и приказвана от колегите си. Не се установява
какво е съдържанието на разговорите между колегите й и дали те са свързани
с наказателното производство за лъжесвидетелстване или с други факти и
обстоятелства, свързани с инцидента или с предаванията и социалните мрежи.
По въпроса за придобитата от ищцата известност, съдът намира, че тя
се дължи главно на предаването „Господари на ефира“ /това е така, както по
твърдения в исковата молба, така и съгласно свидетелските показания/, а не
на действията на Прокуратурата във връзка с реализираната наказателна
отговорност за лъжесвидетелстване. Следва да се отбележи още, че интересът
на „Господари на ефира“ и реализираните от тях репортажи, датират още от
преди началото на предприетите от Прокуратурата действия по подвеждането
й под отговорност за лъжесвидетелстване, още по време на инцидента в
Морската градина във В. и по време на процеса срещу Б. /в репортажа се
сочи, че до момента на изготвянето му срещу нея и Т. НЕ СА предприети
действия от ВРП за подвеждането й под отговорност за
лъжествидетелстване/. С други думи ищцата е станала известна с действията
си преди предприемането на наказателното й преследване, поради което няма
как действията на Прокуратурата да са в причинна връзка с настъпилата
известност и произтеклите от това вреди – нарушаване на репутацията й,
коментари в социалните мрежи и пр.
Самото съдържание на цитираните от нея думи на Б. със засрамващ
сексуален подтекст, не се установява да са рефлектирали върху нея /няма
8
такива показания на свидетелите/, а отделно от това няма как тези думи на
трето за делото лице /Б./ да се вменят във вина на Прокуратурата.
Съдебният състав приема, че незаконните действия на длъжностни лица
на ответника /отговорни за повдигане и поддържане на обвинението пред
съда/ са рефлектирали по неблагоприятен начин върху личната
неимуществена сфера на ищцата, като са причинили следните вреди: в
резултат на процеса се чувствала унизена и засрамена пред близки и
приятели, затворила се в себе си и нямала социален живот, вечер не говорела,
почти не се хранела и нямала желание да се занимава с децата, притеснявала
се, че ще загуби работата си, сънувала кошмари, че срещу нея има заведени
други дела.
При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът съобрази
установените в чл.52 от ЗЗД критерии и фактическите обстоятелства по
делото, а именно: продължителността на наказателното преследване по
обвинението – близо 6 години, тежестта на обвинението и тежестта на
наказанието /по двете невлезли в сила присъди – условното й осъждане/,
липсата на предприета мярка за неотклонение, ограничаваща правата й
/наложена е мярка за неотклонение „подписка“/.
Съдът въз основа на горепосочените факти и критерии намира, че
справедливо обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди е
в размер на сумата от 8000лв.
Законната лихва върху присъденото обезщетение е дължима от датата
на непозволеното увреждане, а именно от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда, а именно 09.08.2021 г.
Поради това се дължи обезщетение за забава върху размера на
претърпените неимуществени вреди за периода от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда 09.08.2021г. до 09.05.2022г., в размер на 608.89 лв.
Дължима се явява и законната лихва върху присъдената сума, считано от
датата на завеждане на иска в съда 09.05.2022г. до окончателното изплащане
на сумата.
По иска за имуществени вреди се установява следното:
Съгласно приложеното на л. 25 от делото писмено доказателство,
ищцата е договорила заплащането на адвокатско възнаграждение в полза на
адв. И. А. в размер на сумата от 5000лв. по договор за правна защита и
съдействие от 01.08.2018г. за консултации и защита по НОХД № 5116/2017г.
на ВРС – 45 с-в, като не е посочено в договора, че сумата е заплатена /за да
9
играе договорът ролята на разписка/, нито е представено друго доказателство
за плащането на сумата.
На л.24 от НОХД № 5116/2017 на ВРС – 45 с-в, е приложен договор за
правна защита и съдействие от 15.11.2017г., съгласно който ищцата е
договорила заплащането на адвокатско възнаграждение в полза на адв. М.Й. в
размер на сумата от 400лв., за която в договора е посочено, че е заплатена,
т.е. договорът е в ролята и на разписка за плащането.
В кориците на НОХД № 315/2016 на ВРС – 6 с-в се съдържат копие и
оригинал /л.25 и 28/ на Договор за правна защита и съдействие от
25.02.2016г., съгласно който ищцата е договорила адв. И. А. да я защитава по
НОХД № 315/2016 на ВРС – 6 с-в, но не е уговорено заплащането на
адвокатско възнаграждение /няма посочена нито договорена, нито заплатена
сума/.
Въз основа на горното съдът намира, че искът за заплащане на
имуществени вреди е основателен само за сумата от 400 лева, разноски за
процесуално представителство и защита по НОХД № 5116/2017 на ВРС – 45
с-в и неоснователен за разликата до 8000лв. и за разноски за ДП и останалите
съдебни производства.
Поради това се дължи обезщетение за забава върху размера на
претърпените имуществени вреди за периода от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда 09.08.2021г. до 09.05.2022г., в размер на 30.44 лв.
Дължима се явява и законната лихва върху присъдената сума, считано от
датата на завеждане на иска в съда 09.05.2022г. до окончателното изплащане
на сумата.
По направеното искане за присъждане на разноски по делото от
процесуалния представител на ищеца, следва да бъдат присъдени такива,
съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
Съгласно списъка по чл. 80 от ГПК, ищецът претендира разноски в размер на
3200лв., като посочената сума, видно от вписването в договора за правна
защита и съдействие от 17.11.2022г., е заплатена. Съразмерно на уважената
част от исковете се дължи сумата от 274,29лв., на основание чл. 78 ал.1 от
ГПК.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
10
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на Р.Б., гр. ******, представлявана от
Главния прокурор на РБ, ДА ЗАПЛАТИ на Й. М. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Б., област Б., ул. „****, сумата от 8000 /осем хиляди/
лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди –
душевни болки и страдания, вследствие незаконно воденото срещу същата
наказателно производство, приключило с Присъда № 260006 /22.07.2021 г. по
ВНОХД № 1445/2019 г. по описа на ВОС, с което е призната за невинна и е
оправдана по повдигнатите обвинения, ведно със законната лихва от датата на
подаване на иска в съда - 09.05.2022г. до окончателно изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен
размер от 90 000 лв., на основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на Р.Б., гр. ******, представлявана от
Главния прокурор на РБ, ДА ЗАПЛАТИ на Й. М. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Б., област Б., ул. „****, сумата от 608.89 лв.
/шестстотин и осем лева и 89ст./ лева , представляваща обезщетение за
забава върху размера на претърпените неимуществени вреди от 8 000лв. за
периода от датата на влизане в сила на оправдателната присъда 09.08.2021г.
до 09.05.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен
размер от 6850лв., на основание чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на Р.Б., гр. ******, представлявана от
Главния прокурор на РБ, ДА ЗАПЛАТИ на Й. М. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Б., област Б., ул. „****, сумата от 400 (четиристотин)
лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди -
разноски за НОХД № 5116/2017 на ВРС – 45 с-в, ведно със законната лихва от
датата на подаване на иска в съда - 09.05.2022г. до окончателно изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен
размер от 8 000 лв. и за останалите разноски в досъдебна и съдебна фаза,
на основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на Р.Б., гр. ******, представлявана от
Главния прокурор на РБ, ДА ЗАПЛАТИ на Й. М. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Б., област Б., ул. „****, сумата от 30.44 лв.. /тридесет
лева и 44ст./ лева, представляваща обезщетение за забава върху размера на
претърпените имуществени вреди от 400лв. за периода от датата на влизане в
11
сила на оправдателната присъда 09.08.2021г. до 09.05.2022г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 608.89 лв. ,
на основание чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на Р.Б., гр. ******, представлявана от
Главния прокурор на РБ, ДА ЗАПЛАТИ на Й. М. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Б., област Б., ул. „****, сумата от 274.29 лв. /двеста
седемдесет и четири лева и 29 ст./, представляваща разноски по делото,
съразмерно на уважения размер на исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Варненския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
12