Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 03.06.2021
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на първи юни през две хиляди и двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
Ивайло Д.
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 3166 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 15.11.2020
г. по гр.д. № 37876/18 г., СРС, ІI ГО, 58
с-в е осъдил „Е.к.г.“ ООД, ЕИК ********да заплати на „И.“ ЕООД, ЕИК ********, на основание чл. 288 ТЗ вр.
чл. 266 ЗЗД сумата 5 000
лева (частична
претенция от претенция в пълен размер 8 844.06 лв.) като неизплатена част от
възнаграждение за извършени от „И.“ ЕООД по възлагане от „Е.к.г.“ ООД строително-монтажни
дейности по изграждане на Базова
станция на „Мобилтел“ ЕАД VAR0507_Genua_Nova, ведно със законната лихва, считано от 08.06.2018 г. до окончателното изплащане,
както и сумата 2300
лв.- съдебни
разноски. Отхвърлил е, като неоснователно, заявеното от „Е.к.г.“ ООД прн
условията на евентуалност възражение за прихващане относно сумата 2 183,24 лева
с ДДС, претендирана като платена от „Е.к.г.“ ООД на „И.“ ЕООД без основание-за
неизвършени или неизвършени в претендирания обем строително-монтажни дейности
по позиции 4; 18; 24 и 25 дейности по т.н. първоначално възлагане (основни
СМР).
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответника „Е.к.г.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителите В.Б.и Г.Г., чрез пълномощника по делото адвокат М.Д.
от ВрАК, със съдебен адрес:*** за сумата в размер от 2 368,20 лв. с ДДС, представлвяща извършени доълнителни
СМР/условно наречени/, описани в разменения между страните проект на Акт образец 19 и включващи: монтаж на метална конструкция на претендирана стойност 807,50 лв. без ДДС;
демонтаж на метална конструкция на претендирана стойност 297,50 лв. без ДДС;
монтаж на фундаменти на претендирана стойност 440,00 лв. без ДДС; демонтаж на
фундаменти на претендирана стойност 176,00 лв. без ДДС и за транспорт на
автокран за сьчленяване на претендирана стойност 190,00 лв. без ДДС.
Същият признава, че претендираните от
ищеца „И.“ ЕООД допълнителни СМР са
дейности, реално извършени от него, но поведението на ищеца е неправомено,
изразяващо се в започване на работата преди
откриването на „строителна площадка“ по смисъла на глава девета от ЗУТ. „И.“
ЕООД недобросъвестно е започнало работа преди изпълнение на изискването за
подписване на протокол за откриването на строителната площадка в нарушение на
разпоредбата на чл. 157, ал. 2 от ЗУТ, се е наложило да бъдат извършени ДСМР,
изразяващи се в транспорт на автокран за сьчленяване и демонтаж на вече
монтирани фундаменти и метална конструкция и съответно последващ нов монтаж. В
резултат на неправомерното си поведение ищцовото дружество претендира заплащане
на вече включени в общото възложение работи, както и такива, наложили се с цел
отстраняване на допуснатите от дружеството пропуски на стойност 2 368,20 лв. с ДДС. Ответникът твърди, че не признава тези суми поради
факта, че извършването на описаните дейности от страна на „И.“ ЕООД, се е
наложило единствено и само поради собственото му неправомерно поведение и
несъобразяване с изискванията на ЗУТ, а именно започването на строителството,
преди подписването на протокол за откриването на строителната площадка в
нарушение на разпоредбата на чл. 157, ал. 2 от ЗУТ, поради което и уважаването
на въпросната част от иска и възлагане на същите в тежест на „Ентьрпрайз
Комюникейигьнс Груп“ ООД, от първоинстанционния съд счита, че се явява
неправилно. Сочи, че Протоколите 2 и 2а за откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия и ниво на строежа са от 12.05.2017 г., вкл. заповедната книга
е заверена на тази дата, а видно от представената от самото ищцово дружество
кореспонденция, още към 30.03.2017 г. СМР са извършвани на обекта (вкл. без
химическа тоалетна, пожарогасител и т.н. съгласно Плана за безопасност и
здраве, във връзка с което и от община Барна отказват подписването на
Протоколите 2 и 2а). „И.“ ЕООД не е положило дължимата от него грижа на добър търговец съгласно чл.302 ТЗ
и е започнало СМР в изпълнение на възлагането, като е било длъжно да знае, че
са незаконосъобразни, поради което следва да понесе финансовата тежест за
дейностите, които се е наложило да извърши повторно
поради собствените му незаконосъобразни действия. В тази връзка счита за
неправлно заключението на съда за липсата на доказателства за повторно
извършване на СМР, като такива се съдържат в приетото по делото експертно
заключение. Счита за неправилни и мотивите на СРС, че на заплащане подлежат
реално извършени СМР, поради това, че страните не са уговорили изрично на
заплащане да подлежат единствено извършените в съотвествие със строителните книжа
СМР.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което
да отмени процесното в частта, в която е уважен искът за сумата в размер на 2 368,20 лв. с ДДС, представляваща
общият размер на претедирани от „И.“ ЕООД суми за монтаж на
метална конструкция на претендирана стойност 807,50 лв. без ДДС; демонтаж на
метална конструкция на претендирана стойност 297,50 лв. без ДДС; монтаж на
фундаменти на претендирана стойност 440,00 лв. без ДДС; демонтаж на фундаменти
на претендирана стойност 176,00 лв. без ДДС и за транспорт на автокран за
сьчленяване на претендирана стойност 190,00 лв. без ДДС, както и решението да
бъде отменено в частта на присъдените разноски, като такива бъдат присъдени съобразно уважената част от иска, а
на ответника съобразно отхвърлената част от иска. Претендира разноски за
настоящата инстанция, включително адвокатско вънаграждение.
Въззиваемото
дружество „И.“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя М.Й.Й., чрез
пълномощника адвокат С.П. от САК, със съдебен адрес: ***, офис 3 оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Претендира разноски за настоящето
производство.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Предявен е осъдителен частичен иск с правно основание чл.288 ТЗ във вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД
от „И.“ ЕООД срещу „Е.к.г.“ ООД за заплащане на сумата от 5 000 лв./ частична от пълната претенция от 8 844,06 лв./
като възнаграждение за извършени от ищеца по възлагане от ответника строително-
монтажни дейности по изграждане на обект-Базова
станция на „Мобилтел“ ЕАД VAR0507_Genua_Nova.
Ищецът „И.“ ЕООД твърди, че ответникът му е заплатил сума в размер на
25 727,14 лв. с ДДС, с която според ищеца, се погасява задължението на
отвеника за заплащане на основните СМР-тези, които са първоначално договорени - по
оферта на ищеца и за които е подписано Възлагателно писмо. Ищецът твърди, че незаплатената
част представлява строително-монтажни дейности, които са били допълнително възложени (договорени между страните по електронната поща-чрез
разменена кореспонденция), като това са дейностите, описани в Акт образец 19
(приложение № 3 към Исковата молба), който документ е бил връчен на ответника с
нотариална покана. Ищецът твърди, че документът на този Акт образец 19 ответникът
не е подписал, но ответникът от своя
страна е предал обекта на „Мобилтел“ ЕАД, като станцията е пусната в
експлоатация.
Ответникът „Е.к.г.“ ООД в срока по чл.131 ГПК е
депозирал писмен отговор, в който е оспорил иска. Признава, че е заплатил на ищеца сума в
размер на 25 727,14 лева с ДДС. Оспорва,
че това плащане касае основните, първоначално договорени СМР, като сочи, че плащането
в размер на 25 727,14 лева включва както част от основните, така и допълнително
възложените строително-монтажни дейности. Твърди, че част от първоначално
договорените /основни СМР/ не са извършени.
По делото ебило прието за а съвместно разглеждане възражение на ответника за
прихващане за сумата 2 183,24 лева
с ДДС, която сума ответникът твърди, че е платил без основание за неизвършени
или неизвършени в претендирания обем СМР-по позиции 4, 18, 24 дейности по т.н.
първоначално възлагани/основни СМР/.
От правна страна:
По своета правна същност процесният договор представлява търговска сделка,
от характера на относителните /субективните/ търговски договори, тъй като двете
страни по тях са търговци, поради което по силата на императивната разпоредба,
уредена в чл. 288 ТЗ, за процесното правоотношение следва да се прилагат
правните норми за търговските сделки. Нормата на чл.258 ЗЗД сочи, че с
договора за изработка изпълнителят се задължава на свой
риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната-да
заплати възнаграждение, а съгласно чл.266, ал.1, поръчващият трябва да заплати
възнаграждението за приетата работа. Ако възнаграждението е уговорено по
единични цени, размерът му се установява при приемането на работата. Този
договор е неформален,
консенсуален, двустранен и възмезден договор. Облигационното договорно задължение на възложителя е да приеме изработената работа и
да заплати уговореното възнаграждение -арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1 ЗЗД, а
на изпълнителя
да изпълни точно в качествено, количествено и
темпорално отношение описаните в договора дейности и да предаде изработеното на
възложителя. Законът задължава поръчващия да приеме изработеното- чл. 264, ал.1 ЗЗД.
В конкретния казус, по
делото няма склюлен писмен договор, но е приложено т.н. възлагателно писмо № 6/14.02.2017 г., от което се установява, че
ответникът „Е.к.г.“ ООД /възложител/ писмено е възложил на ищеца „И.“ ЕООД/
изпълнител/ изграждането на базова станция VAR0507_Genua_Nova, която да бъде собственост на краен клиент „Нокиа сълюшънс
енд нетуъркс“ ЕООД на стойност 21 439,28 лв.
От представената по делото Заповедна книга се
установява, че главен възложител на обекта е „Мобилтел“ ЕАД, като дружеството
има споразумение за услуга за изграждане на обекта с „Нокиа сълюшънс енд
нетуъркс ЕООД, т.е. преди „Мобилтел“ ЕАД първи възложител е дружестовото „Нокиа
сълюшънс енд нетуъркс ЕООД.
По делото е безспорно, че възлагателното писмо на
ответника е изготвено в отговор на оферта на ищеца, който съдържа основните
СМР, както и че в хода на строителството се е наложили да бъдат извършвани
допълнителни СМР, които са били допълнително възлагани и съответно - приети за
извършване, като са били допълнително договорени между страните чрез разменена
кореспонденция по електронната поща.
Настоящата инстанция също приема, че не е необходимо възложената работа
да бъде конкретизирана чрез посочване на отделните строително-монтажни работи
(СМР), които са необходими. Спецификата
на договора за изработка е, че се дължи конкретен резултат, в разглеждания
случай, изграждане на процесната станция, която е била изградена и по това не
се спори.
Страните спорят кои строително-монтажните работи са
извършени, в какъв обем и съответно, стойност.
По делото е била
приета СТЕ, от която се установява, че по същината си обектът „мобилна станция" представлява основа от три
железобетонни елемента, обримчени със стоманени профили. Върху профилите има
сдвоени железобетонни греди, също обрамчени със стоманени профили. Върху
основите е сложена носещата стоманена конструкция във вид на скара, стоманена
площадка, стълби и парапети. Върху основата е монатирана стоманена мачта,
съставена от 5 броя колони, всяка с дължина 6 метра, които са захванати една за
друга и те допълнително са осигурени с монтирани тристранно обтегачи. Според
вещото лице, част от допълнително възложените строително- монтажни работи/СМР/ са
скрити, поради което при извършване на външен оглед не е възможно да бъдат
измерени. Това е причината, поради която вещото лице не е могло да извърши
проверка за всички елементи, отделно от посоченото в документите - дали са
реално вложени и в какво количество за направата на обекта. Вещото лице сочи,
че реално извършените на обекта СМР възлизат на 26 592,68 лв., но тази сума следва да се намали с позициите от
таблиците в заключението за монтаж и демонтаж (на стойност 1 973.50 лв.), тъй като макар и реално извършени, същите не
подлежат на заплащане поради вина на ищеца, като извършени неправомерно от
ищеца преди датата на
Протокола за откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строеж-12.05.2017г.
След това намаляване (26 592.68 - 1 973.50 лв.) се получава сумата 24 619.18
лв. без ДДС или 29
543.02 лв. с ДДС, а след намаляване и с извънсъдебно платената сума в размер на
25 727.14 лв., остава неизплатен
остьтък в размер на 3
815.88 лв.
Въпросът дали следва да
се приспадне от сумата 26 592,68 лв., представляваща реално извършените на обекта СМР сумата от 1 973.50 лв., която
сума са за дейности, релно извършени, но според вещото лице неподлежащи на
плащане, тъй като са извършени от ищеца неправомерно, преди датата на
Протокола за откриване на строителна
площадка и определяне на строителна линия и ниво на строеж-12.05.2017г. е правен и на него следва да отговори съдът.
Следва да бъде отбелязано обстоятелството, че това е основният мотив на
ответника във въззивната му жалба.
В конкретния казус, няма твърдение, а и не се
установява между страните да е имало уговорка, според която на заплащане да
подлежат само СМР-та извършени в съответствие със строителните книжа. Другият довод на ответника е, че тези СМР били извършени повторно, но по делото няма
доказателства за такова повторно извършване на посочените СМР. За повторно
извършване на СМР-та, въззивникът/ответник се позовава на приетата по делото
СТЕ, но според вещото лице, сочените от него СМР на сума от 1 973,50 лв., не
следва да се заплащат, защото са извършени преди датата на Протокола за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия и ниво на строеж-12.05.2017г., а не защото са
били извършени повторно. Настоящата
инстанция стига до същия извод, че на заплащане подлежат всички СМР, за които
се установява възлагане, реално извършване от изпълнителя и приемане на
възложеното. В конкретния казус, реално извършените от ищеца СМР според
заключението на СТЕ са на стойност 26 592,68 лв.
Относно възлагането на извършените СМР и възражението
на ответника, че няма доказателства за възлагане конкретно на неправомерно извършените от ищеца СМР преди датата
на Протокола за откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия и ниво, настоящата инстанция също намира това възражение за
неоснователно. В депозираното по делото Възлагателното писмо е посочено, че се възлага изграждането на базова
станция при единични цени, посочени в Приложение № 1, от което следва, че
страните са се съгласили, че работата, която следва да бъде изпълнена и ще
подлежи на приемане, съответно заплащане, е изграждането на обекта като цяло, а не всяка отделна работа, необходима за
изграждането на обекта. От това може да се направи допълнителен извод, че няма
извършени от ищеца СМР, които да подлежат на приспадане от сумата 26 592.68 лв.
без ДДС.
Относно въпроса за приемане на СМР-тата
от ответника. Ответникът твърди, че обектът е бил приет от главния възложител,
но не е приет от самия ответник. От данните по делото е видно, че първи главен
възложител на обекта е дружеството „Нокиа сълюшънс енд нетуъркс“ ЕООД. Предмет
на възлагане е изграждането на обекта като цяло. Ответникът не е изпълнил
задължението по чл. 190 ГПК да представи по делото документите, които
удостоверяват предаване на обекта VAR0507_Genua_Nova на „Нокиа сълюшънс
енд нетуъркс“ ЕООД и съобразно предупреждението, съдът на основание чл. 161 ГПК
законосъобразно е приел, че всички дейности по изграждане на станцията, за
които ищецът претендира плащане, са приети от ответника с конклудентни действия.
За пълнота на изложението следва да
бъде отбелязано обстоятелството, че жалбоподателят не е пресметнал правилно
оспорваните от него суми, а именно сбора от суми за монтаж на метална
конструкция на претендирана стойност 807,50 лв. без ДДС; демонтаж на метална
конструкция на претендирана стойност 297,50 лв. без ДДС; монтаж на фундаменти
на претендирана стойност 440,00 лв. без ДДС; демонтаж на фундаменти на
претендирана стойност 176,00 лв. без ДДС и за транспорт на автокран за
сьчленяване на претендирана стойност 190,00 лв. без ДДС възлиза на 1911 лв., а
с ДДС е 2 293,20 лв., а не сочената сума от 2 368,20 лв.
На основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в
обжалваната част.
В необжалваната, същото
е влязло в сила.
С оглед изхода на делото и предявената
претенция, въззивникът следва да заплати на въззиваемото дружество направените
по делото разноски във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 15.11.2020 г. по гр.д. № 37876/18 г. на СРС, ІI ГО, 58 с-в в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Е.к.г.“ ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, преддставлявано от управителите В.Б.и Г.Г.,
чрез пълномощника по делото адвокат М.Д. от ВрАК, със съдебен адрес:*** да заплати на „И.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя М.Й.Й.,
чрез пълномощника адвокат С.П. от САК, със съдебен адрес: ***, офис 3 направените
по делото разноски за настоящата инстанция във вид на адвокатско възнаграждение
в размер на 450 лв.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.