Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 08.09.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми юни
през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Магърдичян
Ивайло Димитров
при секретаря Михаела
Митова, като разгледа докладваното от съдия Димитров в.гр.д. № 12532 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №182562
от 24.08.2020 г., постановено по гр.д. №55639/2018 г. по описа на СРС, 56 с-в, „К.О.“
ООД е осъдено да заплати на „З.“ ЕООД, по иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1, във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД, сумата от 202,80 лв. с ДДС, представляваща
такса за участие в конференция за ecommerce на
11.05.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда - 17.08.2018 г. до окончателното плащане, като е
отхвърлен иска за разликата над сумата от 202,80 лв. до пълния предявен от
5802,80 лв. с ДДС, представляваща дължимо възнаграждение за предоставени
консултантски услуги в периода 2017 г. - 2018 г. въз основа на неформален
договор за консултантски услуги, за което са издадени фактура №183/16.05.2018
г. и фактура №184/05.06.2018 г. Съобразно изхода на спора ответникът е осъден
да заплати на ищеца сумата от 26,46 лв., представляваща разноски по делото,
както и сумата от 16,86 лв., представляваща разноски в обезпечителното производство
(по ч. гр. д. №46888/2018 г. по описа на СРС, 153 състав), и по изп. дело №
567/2018 г. по описа на ЧСИ Г.К.. Предвид частичната неоснователност на ищцовата претенция „З.“ ЕООД е осъдено да заплати на „К.О.“
ООД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПКq сумата от 698,54 лв., представляваща разноски по делото.
Срещу решението
е подадена въззивна жалба от „З.“ ЕООД, в
частта, с която съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от ищеца
иск за разликата над сумата от 202,80 лв. до пълния претендиран размер от
5802,80 лв. с доводи за неговата неправилност поради допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според въззивника в
нарушение на процесуалния закон първоинстанционният съд не е обсъдил всички
представени по делото доказателства в тяхната съвкупност, а бил изградил
правните и фактическите си изводи само въз основа на част от тях, при това
тълкувайки ги едностранно и превратно. Счита, че от събраните по делото
множество писмени и устни доказателства, преценени в тяхната съвкупност,
навеждали на категоричния извод, че отношенията между страните не се изчерпват
с проведените срещи. От съдържанието на разменената кореспонденция и
приложените към нея документи се установявало, че ищецът е консултирал
ответника непрекъснато в рамките на процесния период и в множество насоки -
организация и управление на рекламите в сайта, подбор и анализ на рекламните
материали, и изобщо цялостно оформяне и функциониране на сайта, избор на лице,
което да инсталира Google Analytics
и консултации при инсталацията на софтуера, преглед и становище по медийни
планове. Нещо повече, с мейл от 05.04.2018 г., изпратен до първоначално
посочения от въззивника свидетел Р.С., управителят на
ответника представил И.И.като „новия член на екипа на
Контур“ и е поискал да му се предостави достъп до посочен акаунт с цел същият
да се запознае с представянето на дружеството във Фейсбук и Гугъл. Не било обсъдено
и признанието на ответника в разменената помежду им кореспонденция от
07.06.2018 г., че именно „такива са били уговорките им“, като в нито един от
разменените имейли нямало дори индиция за оспорване на фактурите - нито като
основание, нито като размер. Още повече че в основанието на извършения превод
от 1000 лева изрично било посочено, че представлява частично плащане по
издадената фактура № 183/16.05.2018 г., а не възнаграждение за проведени
консултации, както се твърдяло от ответника и приемало от съда. Предвид
частичното плащане, то и било налице приемане на фактурата, съответно на
извършената работа, за стойността на която същата е издадена. Отнасянето на
частичното плащане към конкретна фактура, според въззивника, означавало и че
същата е осчетоводена от ответника, което било още един аргумент в подкрепа на
разбирането, че същата е приета и следователно дължима.
Необоснован бил
изводът на съд, че липсват конклудентни действия за приемане на работата, тъй
като с мейла от 07.06.2018 г. ответникът изрично е потвърдил уговорките между
страните, дължимостта на сумите, а оттам и извършване на работата. Нещо повече,
в описанието на услугата в първата фактура, която ответникът е платил частично,
било упоменато, че тя е първа част от цялото плащане, което е разделено в две
фактури, поради което, плащайки по първата фактура, ответникът е приел, че
плаща частично за цялата претендирана сума и е признал и остатъка от
задължението, като с конклудентни действия е одобрил общо дължимата сума по
двете фактури. Предвид изложеното моли решението в обжалваната част да бъде
отменено, а предявеният иск уважен до пълния му размер.
Въззиваемият ответник „К.О.“
ООД оспорва въззивната жалба и счита решението за
правилно. Липсвали доказателства за верността на ищцовите твърдения, че между
страните са „установени търговски
отношения“, тъй като не било налице нито формален, нито неформален договор, по
силата на който „З.“ ЕООД да е ангажирано с предоставянето на твърдените в
исковата молба услуги, изразяващи се в консултации, свързани с оформянето и
функционирането на сайта на „К.О.“ ООД; консултации по управлението на
рекламните кампании на Дружеството - чрез платформите Adwords
и Facebook; консултации при подбора на лице, което да
инсталира софтуер за посещения и отчитане на продажби; и консултации във връзка
с медийни планове. За всички тези услуги ответникът е имал сключени писмени
договори с различно от ищеца юридическо лице, което е предоставило
договорените/възложени услуги и същите били заплатени. Сочи, че изработването
на интернет сайт за пазаруване е било възложено на „И.М.“ ООД съгласно сключен
писмен договор от 01.07.2016 г., а изработването на дизайна на интернет сайта е
било възложено на „С.М.“ ООД по договор от 24.08.2016 г., като на това
дружество е било възложено и първоначалното проучване на аудиторията ползватели
на онлайн магазини; създаването на концепция за бранда;
развИ.ето на стратегията за позициониране на бранда;
изработването на лого и избора на подходящо име на сайта. Отрича на „З.“ ЕООД
да са възлагани и консултантски дейности във връзка с управлението на
рекламните кампании на сайта на „К.о.“ ООД, като ищецът бил предоставил
консултантска услуга единствено в рамките на 2 (две) работни срещи, за които по
делото е било безспорно установено, че са заплатени. Невярно било и
твърдението, че на „З.“ ЕООД е било възложено да консултира въззиваемия „при
подбора на лице, което да инсталира софтуер за посещения и отчитане на
продажби“, тъй като в действителност управителят на ищеца И.И.единствено
е препоръчал на „К.О.“ ООД да ползва услугите на „Уеб Фокус“ ЕООД,
представлявано от Георги Г. - близък приятел на ищеца.
Въззивникът сочи,
че обстоятелството, че между страните не било постигнато съгласие за сключване
на неформален договор за услуга, представлявало изричното признание и в
становището на ищеца, депозирано пред първоинстанционния съд на л. 152 - 153.
Счита, че съдът е извършил правилна и съвкупна преценка на събраните по делото
писмени доказателства (разменената между страните електронна кореспонденция) и на
гласните доказателства - обясненията по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК;
показанията на св. Х.А.и тези на св. Б.Й.. Твърди, че възможността „З.“ ЕООД да
предостави на „К.О.“ ООД консултантска услуга е била обсъждана, но не е сключен
договор между двете дружеств. Поддържа, че на 13.02.2017 г. ищецът отправил
оферта за консултантски услуги, обективирана в електронна поща от 13.02.2017 г.
до С.Б., като на 01.05.2017 г. на ответника е предложил проект на договор за
рекламно обслужване, но нито офертата е била приета, нито договорът сключен. До
подписването на такъв не се e стигнало и след като на 17.05.2017 г. ищеца е отправил
нова оферта по имейл, като към тази дата твърди, че страните са се намирали
единствено в процес на преговори. Сочи, че според електронната кореспонденция
от 06.06.2018 г. до имейл ******.bg - С.Б., И.И.е посочил/заявил, по отношение на сумата от 1000 лв., че:
„Това ще са първите и единствени пари, които бих получил в замяна на
консултациите и отделеното от мен време и усилия досега.“. Счита, че с
постигането на така цитираната уговорка между страните С.Б. е приел, че
отношенията между тях са уредени и на 08.06.2018 г. - два дни след постигането
на съгласие между тях, е превел сумата в размер на 1000 лв. по фактура № 183 от
16.05.2018 г. По изложените съображения моли решението в обжалваната част да
бъде потвърдено.
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса,
като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е
валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
въззивната жалба за основателна, а решението в обжалваната му част за
неправилно. Съображенията за това са следните:
Според
изложените в исковата молба твърдения, ищецът е сключил с ответника неформален
договор, по силата на който „З.“ ЕООД се е задължило да предостави на „К.О.“
ООД консултации, свързани с оформяне и функциониране на сайта на ответника
/www.contour.bg/, подбор и анализ на рекламни материали; консултации по управление
на рекламата, осъществявана от ответника чрез платформите Adwords
и Facebook; консултации при избора на лице, което да
инсталира Google Analytics,
и консултации при инсталацията; и консултации във връзка с медийни планове.
Твърди се, че в изпълнение на така поетите задължения през 2017 г. и 2018 г.
ищецът е предоставил на ответника съответните услуги, за цената на които е
издал следните фактури №183/16.05.2018 г. на обща стойност 3802,80 лв. с ДДС,
представляваща сбор от сумата от 2000 лв. без ДДС, съставляваща 1/2 от цената
за предоставени консултантски услуги за интернет реклама за 2017 г., сумата от
1000 лв. без ДДС, съставляваща цена за предоставени консултантски услуги за
интернет реклама за м. 04.2018 г., и сумата от 169 лв. без ДДС, съставляваща
цена за осигурено участие в ecommerce конференция,
както и е издадена фактура №184/05.06.2018 г. на стойност 3000 лв. с ДДС,
представляваща сбор от сумата от 2000 лв. без ДДС, съставляваща 1/2 от цената
за предоставени консултантски услуги за интернет реклама за 2017 г., и сумата
от 500 лв. без ДДС, съставляваща цена за предоставени консултантски услуги за
интернет реклама за м. 05.2018 г. Ищецът сочи, че след изплащането на
08.06.2018 г. на сумата от 1000 лв. като частично плащане по фактура №
183/16.05.2018 г. и въпреки отправената до ответника нотариална покана, не е
последвало плащане от страна на ответника на остатъка от задълженията по двете
фактури, които са в общ размер на 5802,80 лв. с ДДС.
Изложените
твърдения обосновават извод, че СРС е сезиран с иск с правна квалификация чл.
266, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, а твърдените облигационни
отношения произтичат от неформален договор за консултантски услуги. Същият не е
изрично уреден от закона, но консултантът, в зависимост от спецификата на консултантския
договор, дължи на възложителя престиране на резултат
от трудова (интелектуална) дейност. В този смисъл консултантският договор представлява
вид договор за изработка, имащ за предмет престиране
на резултат и от умствен труд (така и решение №71 от 03.06.2009 г. по
т.д.№767/2008 г. на ВКС, ІІ Т.О. и решение №5 от 15.03.2010 г. по т.д№390/2009
г. на ВКС, І Т.О.).
В
доказателствена тежест на ищеца е да установи, че ответникът му е възложил
определени консултантски дейности срещу договорено възнаграждение, че ищецът ги
е изпълнил и възложителят е приел така изработеното.
Ищецът не е
твърдял, че с ответника са имали сключен писмен договор, поради което сочените
от въззиваемия изпратени до него предложения за сключване на формално
съглашение и отказът на последния, не обуславят еднозначно отсъствието на друга
облигационна връзка между страните. От приложената към исковата молба имейл кореспонденция
между страните по настоящото дело се установява, че И.И.(управител
на ищцовото дружество) е копиран и участвал в периода
м. март – м. април 2017 г. в имейл кореспонденция със С.Б. – управител на „К.О.“
ООД и трети за спора лица във връзка с разработка на фейсбук
приложение и сайта на ответното дружество. Видно от имейл, изпратен от С.Б. до И.И.на 26.04.2017 г. (л. 23 от делото на СРС) последният е получил
медия план с искане от страна на управителя на ответника за коментар. Не се
спори между страните, че осъществяваната от И.И.и С.Б.
кореспонденция по електронен път е била от името на „З.“ ЕООД и „К.О.“ ООД. Имейл контакт с искане за
уговаряне на час, както и за съдействие с трети за спора лица във връзка с
извършване на настройки на „аналитикс“ е отправено до
И.от Б.на 03.05.2017 г., като с имейл от 07.06.2017 г. ответникът отново се е
допитал до ищеца за проблеми във връзка с процеса на рекламирането. С имейл от
26.09.2017 г. ответникът е поканил ищеца на среща за консултация и проверка на фейсбук месинджъра. От приложената
имейл кореспондеция се установява, че И.и Б.са
контактували в периода м. април – м. май 2018 г. по повод представянето на
„К.О.“ ООД в двата канала на Фейсбук и Гугъл, като в
имейл от 05.04.2018 г. И.е представен пред трети за спора лица като „новия член
на екипа на Контур“. Със свое становище, депозирано в о.с.з. от 21.10.2019 г.
ищецът е представил писмени доказателства (находящи се на л. 151 – 177, СРС),
чието авторство не е оспорено от ответника – последният ги е оспорил като
ирелевантни и неотносими към спора. В тях се съдържа разпечатка на
кореспонденция във фейсбук месънджъра
между управителите на двете дружества от 16 и 20 март 2018 г. и от 11 и 12 май
2018 г. във връзка с функционирането на интернет рекламата към потенциалните
клиенти на ответника. Видно от имейл, изпратен от И.до Б.от 15.05.2017 г.
(л.163, СРС), със заглавие „Финализиране на проекта Countour – Google
Analytics & GTM“ И.е потвърдил готовност да участва в
обучителна среща, като е изразил загриженост в отчитането на продажбите през „Аналитикс“.
Съдържанието на
гореописаната кореспонденция между представляващите ищеца и ответника в един
значителен период от време м. март 2017 г. – м. май 2018 г. индицира, че е
осъществявана съвместна работа между тях по повод рекламирането на „К.О.“ ООД в
интернет и функционирането на Google Analytics. Ето защо и дадените пред СРС обяснения на
управителя на ответника, че отношенията с ищцовото дружество са се базирали на
проведени две срещи през 2018 г. не кореспондират с интензитета и
продължителността на осъществяваната между страните комуникация. Пряко
доказателство, останало необсъдено от СРС, че ищецът е осъществявал
консултантска дейност, която ответникът е приел за извършена, представлява имейл кореспонденцията от 05 до 08
юни 2018 г. (л. 39 - 42, СРС). От нея се установява, че на 05.06.2018 г. И. И.е
изпратил имейл до С. Б., в който е прикачил процесните две фактури с искане за
потвърждение за конкретни дати за плащане, като е посочил, че общото задължение
е 6802,80 лв. В отговор е получен имейл от С. Б., в който той излага оплакванията
си във връзка с настъпили финансови затруднения и липсата на средства за
реклама и зареждане на стока, като е посочено и следното: „Предполагам, че вече си платил ДДС по първата фактура и затова ще се
ангажирам до Петък да измисля 1000 лв. да ти ги преведа, а за втората на този
етап по-добре не я декларирай и не внасяй ДДС, тъй като не знам какво ще е утре
дори“. Последвал е имейл от 06.06.2018 г., изпратен от управителят на „З.“
ЕООД, със следното съдържание: „Привет С..
Съжалявам да чуя, че е така ситуацията и се надявам да се справиш с нея скоро. Преведи, както казваш, частично по фактура номер 183 в
петък. Това ще са първите и единствени пари, които бих получил в замяна на
консултациите и отделеното от мене време и усилия досега. Искам все пак да
уточним, че нашата договорка беше да се заплатят консултациите, чиято пълна
стойност приключва със сумата от фактура 184, а тя съдържа остатъка от 2000 лв.
за 2017 г. и 500 лв. за срещата през май 2018 г. Надявам се, че няма някакво
объркване от теб, че сме договорили друго и да отричаш наличието на тази
уговорка и дължимата сума по фактура 184, а искаш да влеза
в положение и да ти да отложим. Все пак тези неща сме ги писали, не са само
устни обещания. Моля поне потвърди, за да знам, че говорим с разумни доводи.“. С имейл, изпратен от И. И.на 07.06.2018 г., отново е
поискано от С. Б.да потвърди написаното в предходния имейл от 06.07.2018 г.. В
отговор управителят на „К.О.“ ООД е изпратил имейл със следното съдържание: „Здравей И., вчера цял ден се занимавах с
нови складови размествания. Разбира се, че
договорките ни бяха такива. Проблемът е, че нещата се влошиха и аз се
озовах това състояние в което съм в момента. До края на деня, както ти обещах,
ще гледам да пусна 1000 лв.“.
Настоящият
състав намира, че съдържанието на описаната по-горе кореспонденция
недвусмислено обективира признанието на управителя на „К.О.“ ООД за дължимостта на сумите по двете фактури. Извод за това е
конкретно описаната в имейла от 05.07.2018 г., изпратен от ищеца до ответника, като
дължима сума по процесните две фактури №183 и №184, за които няма спор, че са
били прикачени към електронното писмо, в общ размер на 6802,80 лв. и
настояването от страна на управителя на „З.“ ЕООД да бъде потвърдена от страна
на представляващия „К.О.“ ООД договорката за дължимостта
именно на тази обща сума. В тази връзка неоснователни са доводите на въззивника,
че с написаното в имейла си от 06.06.2018 г. „Това ще са първите и единствени пари, които бих получил в замяна на
консултациите и отделеното от мене време и усилия досега“, И. И.е предложил
финансовите претенции да се уредят единствено с плащането на сумата от 1000
лв., доколкото това изречение не следва да бъде анализирано фрагментарно, а във
връзка с последващите изречения в същия имейл, че ответникът не се отрича от
наличието на договорка за заплащането на двете процесни фактури, а само иска отсрочка.
Тълкуването в цялост на текста на този имейл води до извод, че с цитираното от
ответника изречение, ищецът е целял да даде отсрочка в плащането на
задълженията, а не е направил изявление за опрощаване, което следва да бъде
недвусмислено изразено. Ето защо и настоящият състав намира за доказано, че с имейл
кореспонденцията, водена в периода 05-07 юни 2018 г. представителят на
ответника е признал задължението по двете фактури и „З.“ ЕООД е доказало
твърденията си за сключен и изпълнен неформален консултантски договор с „К.О.“
ООД, поради което последният дължи плащане на престираното.
Извод в обратен смисъл не следва от представените към отговора на исковата
молба сключени от ответника с „И.М.“ ООД и „С.М.“ ООД договори по разработване
на програмни продукти, рекламни банери, планиране, закупуване и управление на
медиен бюджет за промотиране на активации и поддръжка
фейсбук и youtube каналите на ответника, тъй като не изключват
възможността да бъде ангажиран и ищеца с определени консултантски услуги.
Отделно от това, участие на И. И.в горепосочената имейл кореспонденция в
периода м. март – м. септември 2017 г. ответникът не обосновава с различни от
твърдените от ищеца отношения. Тази кореспонденция, макар и сама по себе си да
е само индиция, в съвкупност с вече коментираното признание, което ответникът е
направил в разменените имейли в периода 05-07 юни 2018 г. доказва
съществуващите неформални отношения по договор за консултантски услуги.
Не е спорно, че отхвърлената от СРС част от
ищцовата претенция от 5600 лв., представляваща разликата над 202,80 лв. до
5802,80 лв. с ДДС, не е платена, както и че към датата на исковата молба
ответникът е бил надлежно поканен да изпълни, поради което е изпаднал в забава.
Ето защо, освен непогасената част от главницата, въззиваемият дължи и
заплащането на законна лихва, считано от датата на депозирането на исковата
молба в съда (17.08.2018 г.) до окончателното погасяване на дълга.
Тъй като
крайните правни изводи на двете инстанции не съвпадат, първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в обжалваната част, в която е отхвърлен иска по
чл. 266, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД – за разликата над 202,80 лв. до 5802,80
лв. с ДДС и вместо това претенцията да бъде уважена за сумата от 5600 лв.
Решението на СРС подлежи на отмяна и в частта с присъдените в полза на
ответника разноски от 698,54 лв.
По отношение на
разноските:
С оглед изхода
на спора и основателността на въззивната жалба, на въззивника следва да се
присъдят претендираните и доказани по основание и размер разноски за адвокатско
възнаграждение за настоящото производство, в размер на 450 лв. и държавна такса
от 112 лв. или общо 562 лв. На ищеца следва да се присъдят към вече присъдените
с първоинстанционното решение разноски от 26,46 лв., допълнително 915,65 лв.,
както и допълнително още 545,14 лв. - сторени разноски в обезпечителното
производство.
На основание
чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №182562 от 24.08.2020 г., постановено по
гр.д. №55639/2018 г. по описа на СРС, 56 с-в, в частта, в която е
отхвърлен предявения от „З.“ ЕООД срещу „К.О.“ ООД иск с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1, във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от
202,80 лв. до пълния предявен от 5802,80 лв. с ДДС, която разлика от 5600 лв.
представлява дължимо възнаграждение за предоставени консултантски услуги в
периода 2017 г. - 2018 г. въз основа на неформален договор за консултантски
услуги, за което са издадени фактура №183/16.05.2018 г. и фактура
№184/05.06.2018 г., както и в частта с присъдените в полза на
ответника разноски от 698,54 лв., и вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „К.О.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на „З.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление:***, р-н Триадица, ж.к. „Кръстова вада“,
ул. „****, ап. 3-02, сумата от 5600 лв., представлява дължимо
възнаграждение за предоставени консултантски услуги в периода 2017 г. - 2018 г.
въз основа на неформален договор за консултантски услуги, по издадени фактура
№183/16.05.2018 г. и фактура №184/05.06.2018 г., ведно със
законната лихва от 17.08.2018 г. до окончателното погасяване на дълга.
ОСЪЖДА „К.О.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на „З.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление:***, р-н Триадица, ж.к. „Кръстова вада“,
ул. „****, ап. 3-02, на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 273 ГПК, разноски
както следва: 562 лв. – за въззивното производство;
допълнително 915,65 лв. разноски в
първоинстанционното производство; както и допълнително 545,14 лв. - сторени разноски в обезпечителното производство.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.