Р Е Ш Е
Н И Е
№ 120
гр. Разград, 08.10.2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена
Мутафова, като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 216 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
186, ал. 4 ЗДДС във вр. с чл. 145 и сл. АПК.
Постъпила е жалба от „Сузи 79“ ЕООД
- гр. Разград против Заповед за налагане на принудителна административна мярка
№ 309-ФК/21.08.2019 г., издадена от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ –
Варна, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена
принудителна административна мярка запечатване на търговски обект - хранителен
магазин, находящ се в гр. Разград, ул. „Дончо Сумпаров“ № 51, стопанисван от
жалбоподателя, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл.
186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. В жалбата се излагат съображения, че
констатираното нарушение е извършено от племенник на управителя на дружеството,
а самата тя спешно е трябвало да напусне обекта, че се грижи за пет деца и
родителите й са в тежко здравословно състояние. Иска се заповедта да бъде
отменена и търговският обект да не бъде затварян.
Ответникът по жалбата я счита за
неоснователна и моли за отхвърлянето й с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Разградският административен съд,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приложения по делото
Протокол за извършена проверка № 0386111 от 18.08.2019 г., на същата дата в 13,40
ч. инспектори по приходите в НАП извършили проверка на търговски обект – хранителен
магазин, находящ се в гр. Разград, ул. „Дончо Сумпаров“ № 51, стопанисван от
жалбоподателя. При извършени две последователни контролни покупки на 1 бр. минерална
вода на стойност 0,60 лв. и 1 бр. безалкохолна напитка „Фанта“ на стойност 2
лв., за всяка от тях не бил издаден касов бон. В обекта е било налично фискално
устройство модел „DATECS“ с рег. № ******** на ФУ в
НАП. Съгласно дневния отчет за деня няма реализиран оборот. Фактическата
наличност на паричните средства е била 282,67 лв. Протоколът е бил подписан от управителя
на дружеството - жалбоподател без възражения.
С оспорената Заповед за налагане
на ПАМ № 309-ФК от 21.08.2019 г. на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС
е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговския обект и
забрана за достъп до него за срок от 14 дни поради неиздаване на фискална
касова бележка за двете контролни покупки от наличното и работещо в обекта
фискално устройство с изградена дистанционна връзка с НАП – нарушение по чл.
25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. във вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС.
В жалбата се твърди, че причината
за нарушението се дължи на отсъствието от магазина на С.
С. А. –
едноличен собственик на капитала и управител на дружеството – жалбоподател, и
единствен работещ в обекта, чийто съпруг същия ден катастрофирал и тя била при
него в болницата в гр. Разград. В подкрепа на това твърдение е представена
епикриза от Отделението по ортопедия и травматология от МБАЛ „Св. Иван Рилски“
– Разград АД, от която се установява, че О. А.
е бил приет на лечение на 18.08.2019 г.
Въз основа на изложеното от
фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира
следното:
Жалбата е допустима. Подадена е
от лице, което има правен интерес, в законоустановения срок и срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
В изпълнение на задълженията по
чл. 168 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл. 146 АПК.
Заповедта е издадена от
компетентен орган. Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС принудителната административна
мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от
оправомощено от него длъжностно лице. С приложената по делото Заповед №
ЗДУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. Изпълнителният директор на НАП е определил
началниците на отдели „Оперативни дейности“ в териториалните дирекции на НАП
към ГД „Фискател контрол“ при ЦУ на НАП да издават заповеди за прилагане на ПАМ
запечатване на обект по чл. 186 ЗДДС. Разглежданият административен акт е
издаден от началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна, оправомощен по
силата на горната заповед на изпълнителния директор на НАП.
Оспореният административен акт е
в установената форма и съдържа реквизитите, изискуеми по чл. 59, ал. 2 АПК,
включително фактически и правни съображения за издаването му.
При издаване на заповедта не са
били нарушени административнопроизводствените правила.
Административният орган е
приложил правилно материалния закон. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“а“ ЗДДС принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба.
В чл. 118, ал. 1 ЗДДС е
установено задължение всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да
регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ
Редът и начинът за издаване на
фискални касови бележки е уреден в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на
финансите. По силата на чл. 3, ал. 1 от тази наредба всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД.
Неизпълнението на задължението за
отчитане на продажбите на стоки в търговските обекти е основание за прилагане
на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“а“ ЗДДС, като административният орган
действа в условията на обвързана компетентност.
Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при
прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или
обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях
складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се
прилага за обекта или обектите, където са установени нарушенията, включително
когато към момента на запечатване обектът или обектите се стопанисват от трето
лице, ако това трето лице знае, че обектът ще бъде запечатан.
Заповедта за налагане на ПАМ е
издадена въз основа на Протокол за извършена проверка № 0386111 от 18.08.2019
г., с който е установено нарушението.
Протоколът отговаря на изискванията по чл. 50, ал. 2 и ал. 3 ДОПК, а съгласно
чл. 50, ал. 1 ДОПК протокол, съставен по установения ред и форма от орган по
приходите при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от
и пред него действия и изявления, и установените факти и обстоятелства.
Протоколът за извършената проверка е подписан без възражения и неговата
материална доказателствена сила не е опровергана. Безспорно е и е доказано по
делото, че за извършени две покупки не са били издадени фискални касови бележки
от работещото в обекта фискално устройство, при което не е изпълнено
задължението за регистриране и отчитане на продажбите. Поради това правилно и в
съответствие с разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“а“ ЗДДС
административният орган е наложил ПАМ запечатване на обекта и е забранил
достъпа до него.
Посочените от жалбоподателя
обстоятелства във връзка с отсъствието на управителя от магазина и тежкото
материално положение на семейството не са основания за отмяна на заповедта за
прилагане на ПАМ. Те имат значение при преценката на степента и характера на
административното нарушение, съответно при индивидуализацията на
административното наказание за това нарушение, но настоящото производство не е
административнонаказателно. Принудителните административни мерки се прилагат
без оглед на вината и на смекчаващите отговорността обстоятелства.
Оспореният административен акт
изпълнява целите по чл. 22 ЗАНН и по
конкретно – предотвратяване на
административни нарушения, засягащи интересите на държавния бюджет от
неправилното отчитане на продажбите, и вредните последици от тях. Продължителността
на мярката е съответна на установеното нарушение и на принципа за съразмерност
по чл. 6 АПК. Срок от 14 дни при максимален от 30 дни не ограничава правата на
търговеца в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на преследваната
от закона цел.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 144 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК в тежест на жалбоподателя
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, тъй като ответникът се
представлява от юрисконсулт. Съгласно чл. 78, ал. 8, пр. 2 ГПК във вр. с чл.
37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ то е от 100
до 200 лв. Делото не представлява фактическа или правна сложност, поради което
следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100
лв.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Сузи-79“ ЕООД - гр. Разград против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 309-ФК от 21.08.2019 г.,
издадена от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Варна, ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Сузи-79“ ЕООД - гр. Разград да заплати на Национална
агенция за приходите за разноски по делото сумата 100 лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/