№ 434
гр. Русе, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Галина Магардичиян
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20224500500602 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
В. С. В. е обжалвала Решение № 431/08.04.2022г. на Русенския
районен съд, постановено по гр.д. № 2164/2021 г., с което са уважени
предявените против нея искове с правно основание чл. 108 и 109 от ЗС и чл.
124, ал. 1 от ГПК. Твърди, че изводите на първоинстанционния съд за
основателност на предявения иск са необосновани и не са съобразени със
събраните по делото доказателства. Моли съда да постанови решение, с което
да отмени решението на първоинстанционния съд като неправилно и
незаконосъобразно. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата И. С. В. изразява становище, че въззивната
жалба е неоснователна, а решението правилно и законосъобразно. Моли
жалбата да бъде оставена без уважение, а решението на първоинстанционния
съд да бъде потвърдено.
В. С. В. е подалa и частна жалба против Определение №
2196/09.06.2022 г., постановено по същото дело, с което е уваженo искането
1
на насрещната страна за изменение на решението в частта му за разноските. В
жалбата са изложени съображения за неправилност на обжалваното
определение и се иска неговата отмяна.
В указания от съда срок е постъпил отговор на частната жалба от И.
В., с който се изразява становище за неоснователност на същата.
Окръжният съд, след като прецени оплакванията по въззивната
жалба и провери събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна по спора и е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
искова молба на И. С. В., с която са предявени обективно съединени искове с
правно основание чл. 108 и 109 от ЗС и чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде признато
за установено по отношение на В. С. В., че ищецът е собственик на 3/4
идеални части от поземлен имот с идентификатор 63427.2.4184, с адрес: гр. Р,
ул. "К." № *, площ от 526 кв. м.; трайно предназначение на територията -
урбанизирана; начин на застрояване - ниско; номер по предходен план 4184,
кв. 313; съседи: 63427.2.4179, 63427.2.4178, 63427.2.4176, 63427.2.4187,
63427.2.1597, 63427.2.4183, 63427.2.4182, 63427.2.5408 и 63427.2.4181, както
и че е собственик на сграда с идентификатор 63427.2.4184.2 - полусъборена
към настоящия момент и негодна за обитаване, с адрес: гр. Р, ул. "К." № *,
разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.2.4184, застроена площ
10.00 кв.м.; брой етажи: 1; предназначение: складова база, склад, както и да
бъде осъдена ответницата да предаде на ищеца владението на 3/4 идеални
части от оградената с ниска ограда част от поземления имот с вход от "К",
като предаде ключа за вратата на поземления имот откъм същата улица, да
събори съществуващата ниска дървена ограда и възстанови
безпрепятственото ползване на целия поземлен имот.
Ищецът твърди, че ответницата оспорва правата му върху дворното
място с идентификатор 63427.2.4184 и шопрона с идентификатор
63427.2.4184.2 и не го допуска да ползва съсобственото им дворно място пред
съсобствената им сграда с идентификатор 63427.2.4184.1, в т. ч. и входа
откъм улица "К", въпреки че не е налице разпределение на правото на
ползване от една страна и от друга - оградената част надхвърля значително
2
правата на ответницата в съсобствения поземлен имот.
Според ищеца ответницата е придобила само 1/4 ид.ч. от поземлен
имот е идентификатор 63427.2.4184, вместо вписаните в нотариалния й акт
1/2 ид.ч. – толкова, колкото са притежавали нейните праводатели, а
шопронът, който съгласно КККР на гр. Русе представлява сграда с
идентификатор 63427.2.4184.2, е продаден от първоначалния собственик
И.А.И. на А.Е.К. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
177, том III, дело № 1393/19.06.1964г. на нотариус Ц.М. при Русенския
народен съд. С нотариален акт за дарение № 19, том V, дело №
1725/26.07.1967 г. на същия нотариус А.К. дарява на дъщеря си Д.А.Д.
закупения имот, а впоследствие ищецът придобива целия шопрон от
наследниците на Д.Д..
От представените писмени доказателства се установява, че въз
основа нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 145, том
11, дело № 2214/17 г., вх. рег. № 4982/27.04.2017 г. на СВ – Русе, ищецът е
придобил собствеността върху сграда с идентификатор 63427.2.4184.3, с
адрес гр. Р, ул. "К." № *, застроена площ 32, 00 кв., брой етажи: 1;
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, заедно с припадащите се
125/508 ид. ч. от дворно място с идентификатор 63427.2.4184 с площ 526 кв.м.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 77, том 12, дело
№ 2351/17 г., вх. рег. № 5238/03.05.2017 г. на СВ – Русе, ищецът е купил
сграда с идентификатор 63427.2.4184.4, на същия адрес, застроена площ 84,00
кв. м; брой етажи: 1; предназначение: друг вид сграда за обитаване, заедно с
припадащите се 125/508 ид. ч. от дворно място с идентификатор 63427.2.4184
с площ 526 кв. м. С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 163, том
13, дело № 2646/17 г., вх. рег. № 5963/17.05.2017г. на СВ – Русе, коригиран с
нотариален акт за поправка на нотариален акт за дарение № 89, том 41, вх.
рег. № 16624/14.12.2018 г. на СВ – Русе, ищецът е придобил собствеността
върху 1/10 ид.ч от следния недвижим имот: 1/2 ид. ч. от сграда с
идентификатор 63427.2.4184.1 със застроена площ 98 кв. м., брой етажи: 1, с
предназначение: друг вид сграда за обитаване, заедно с изцяло припадащите
се 127/508 ид. ч. от дворното място с идентификатор 63427.2.4184 с площ 526
кв. м., който имот по титул за собственост е описан като дворно място от 127
кв.м., изразени в ид.ч. от цялото 508.60 кв.м., заедно с 1/2 ид. ч. от паянтова
жилищна сграда, състояща се цялата от три стаи, кухня, антре и маза, както и
3
половината от дворищния клозет и целия шопрон, които сгради съставляват
сграда с идентификатор 63427.2.4184.2 със застроена площ застроена площ
10,00 кв. м., брой етажи: 1; предназначение: складова база, склад. С
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 171, том 13, дело
№ 2655/17 г., вх. рег. № 5964/17.05.2017 г. на СВ – Русе, коригиран с
нотариален акт за поправка на нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 91, том 41, дело № 8493/18 г., вх. рег. № 16625 от
14.12.2018 г. на СВ – Русе, ищецът е закупил останалите 9/10 ид.ч. от следния
недвижим имот: 1/2 ид.ч. от сграда с идентификатор 63427.2.4184.1 със
застроена площ 98 кв. м., брой етажи: 1, с предназначение: друг вид сграда за
обитаване, заедно с изцяло припадащите се 127/508 ид.ч. от дворното място с
идентификатор 63427.2.4184 с площ 526 кв. м., който имот по титул за
собственост е описан като дворно място от 127 кв.м., изразени в ид.ч. от
цялото 508.60 кв.м., заедно с 1/2 ид.ч. от паянтова жилищна сграда, състояща
се цялата от три стаи, кухня, антре и маза, както и половината от дворищния
клозет и целия шопрон, които сгради съставляват сграда с идентификатор
63427.2.4184.2 със застроена площ застроена площ 10,00 кв. м, брой етажи: 1;
предназначение: складова база, склад.
Ответницата, от своя страна, с нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 47, том XXXII, дело № 7323/03г., вх.рег. №
12479/04.11.2003 г. на СВ – Русе е закупила от Ц.М. и М.М. 1/2 ид.ч. от
дворно място, цялото с площ от 526,00 кв. м., находящо се в гр. Русе,
представляващо имот № 4184, кв. 313 по кадастралния план на гр. Русе, а по
нотариален акт - с площ от 254.30 кв. м., представляващо имот ІV- 8, кв. 318
по стария план на града, заедно с 1/2 ид.ч. от построената в него паянтова
жилищна сграда, състояща се от три стаи, кухня, антре, маза, клозет и целия
шапрон. Продавачите Ц.М. и М.М. са придобили гореописаните имоти с
нотариален акт за замяна на недвижим имот № 155, том V, дело № 2571 от
21.09.1965 г., с който са получили по замяна от И.А.И. 1/2 ид.ч. от дворно
място от 254.30 кв. м., съставляващо имот IV- 8, кв. 318 по плана на гр. Русе.
В констативно-съобразителната част на приетата в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, вещото
лице посочва, че В. В. е придобила от праводателите си, частта която са
закупили през 1965 г., представляваща „1/2 ид.ч. от дворното място от 254,30
4
кв.м.“ и ½ ид.ч. от жилищна сграда с идентификатор 63427.2.4184.1.
Експертът не установява налични данни праводателите на жалбоподателката
да са придобили други сгради или земя в поземлен имот 63427.2.4184 след
сделката от 1965 г. По отношение на шапрона в експертизата е посочено, че
той е описан в три нотариални акта по един и същи начин, като с първия
нотариален акт от 1964 г. е прехвърлен целият шапрон, следователно през
1965 г. шапронът не би следвало да е предмет на замяната, тъй като целият е
бил предмет на продажбата от 1964 г. Съгласно заключението на
експертизата, правата на страните в дворното място, което по действащата
КККР на гр. Русе е с площ 526 кв.м., са както следва: за И. С. В. – 394.5/526
ид.ч. (3/4 ид.ч. от дворното място), за В. С. В. – 131.50/526 ид.ч. (1/4 ид.ч. от
дворното място). В дворното място са разположени четири сгради: сграда с
идентификатор 63427.2.4184.1 със застроена площ 98 кв.м., в която са
обособени два самостоятелни обекта: 63427.2.4184.1.1 – собственост на В. С.
В. и 63427.2.4184.1.2 – собственост на И. С. В.; сграда с идентификатор
63427.2.4184. 4, със застроена площ 84 кв.м. - собственост на И. С. В.; сграда с
идентификатор 63427.2.4184.2, със застроена площ 10 кв.м. - собственост на
И. С. В.; сграда с идентификатор 63427.2.4184. 3, със застроена площ 32 кв.м.
- собственост на И. С. В.. Към заключението е приложена скица в М 1:250,
върху която е нанесена съществуващата ограда от телена мрежа на колове,
определена от точки 2, 3, 4 и 5. На скицата са отразени със стрелки и
входовете към дворното място, както следва: между точка 1 и 2 - входа към
сгради с идентификатори 63427.2.4184.3 и 63427.2.4184.4; точки 6 и 7
определят входа към сгради с идентификатори 63427.2.4184.1 и
63427.2.4184.2; между точки 2 и 6 в момента е наличен вход, на който е
поставен знак с надпис "Паркирането забранено - излаз на автомобил". На
скицата е нанесена и ниска ограда с височина около 60 см, заключена между
точки 8-9 и 10-11. В съдебното заседание пред първата инстанция от
08.03.2022 г., вещото лице Г.Ф. допълва, че между точки 2 и 6 всъщност има
стара дървена ограда с поставен надпис "Паркирането забранено - излаз на
автомобил", но липсва врата. По време на огледа не е успяла да влезе през
вход 7-6, а е влязла между 1 и 2, след което през място с липсваща част на
оградата се влиза в другата част.
Разпитаната като свидетел Д.Р.Д., твърди, че имотът на В. В. има
един вход откъм улица "К.", представляващ метална порта. До нея има двойна
5
дървена порта, през която не може да се влезе отвън, тъй като резето е
отвътре и по принцип не се отваря, защото може да се разпадне. Д. заявява,
че входа 6 и 7 е винаги заключен. Ответницата е сменила бравата, понеже не
искала да минават външни хора. Самата свидетелка минавала през входа 1 и
2, който е винаги отворен. Пояснява, че е поискала от В. В. да даде ключ на
хората, които живеят там, но последната била категорично против и отказвала
с довода, че в нейния имот никой няма право да влиза, затова се наложило да
прекъснат мрежата и да сложат няколко плочки. Дори ищецът нямал ключ и
за да влезе в собствения си имот, трябвало да минава през мрежата.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
намира, че решението е правилно. Искът по чл. 108 от ЗС се предявява от
невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. От писмените
доказателства по делото и от приетата експертиза по безспорен и категоричен
начин е установено, че ищецът е собственик на процесните недвижими имоти
- 3/4 идеални части от поземлен имот с идентификатор 63427.2.4184, с адрес:
гр. Р, ул. "К." № *, площ от 526 кв. м. и сграда с идентификатор
63427.2.4184.2 - полусъборена към настоящия момент и негодна за обитаване,
на същия адрес, застроена площ 10.00 кв.м. Ето защо, правилно районният
съд е преценил, че предявеният ревандикационен иск е основателен, тъй като
от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че
ответницата упражнява фактическа власт върху тях, изграждайки ограда и
препятствайки достъпа на ищеца. Във връзка с изложеното, неоснователни се
явяват възраженията на жалбоподателката, че притежава повече от ¼ от
поземлен имот с идентификатор 63427.2.4184, както и целия шапрон. От
нотариален акт за замяна на недвижим имот № 155, том V, дело № 2571 от
21.09.1965 г. е видно, че нейните праводатели Ц.М. и М.М. са притежавали
1/2 ид.ч. от дворно място от 254.30 кв. м., т.е. 127,15 кв.м., което
приблизително се равнява на ¼ от цялото дворно място с обща площ 526 кв.
м. По отношение на шапрона от писмените доказателства и приетата
експертиза се установи, че още с нотариален акт от 1964 г., същият е
продаден от първоначалния собственик И.А.И. и е нямало как праводателите
на жалбоподателката да го придобият през 1965 г., тъй като той е бил предмет
на продажбата от 1964 г. Неоснователни и недоказани са твърденията на В.
В., че не е ограничавала ползването на имота от страна на ищеца. От
показанията на свидетелката Д. Д. и от приетата експертиза се установи, че
6
жалбоподателката е сменила бравата на входа 6 и 7, който е винаги заключен
и е отказала да даде ключ с мотива, че в нейния имот никой няма право да
минава.
Изводът на първоинстанционния съд за основателност предявеният
иск с правно основание чл. 109 от ЗС, В. В. да бъде осъдена да събори
изградената в имота ниска дървена ограда в общия двор, с която пречи на
ищеца да ползва съсобственото дворно място пред съсобствената сграда с
идентификатор 63427.2.4184.1, в това число и вратата откъм "К", също е
правилен. По делото са събрани достатъчно доказателства, от съвкупната
преценка на които безспорно се установява, че изградената в имота ниска
ограда нарушава правото на собственост на ищеца, като създава пречки това
право да бъде упражнявано в пълен обем.
По изложените съображения решението на първоинстанционния съд,
с което предявените искове са уважени, е правилно и следва да бъде
потвърдено.
По отношение на частната жалба против определението на съда, с
което е уважено искането на И. С. В. за изменение на решението в частта за
разноските, настоящата инстанция намира същата за неоснователна, поради
следните съображения:
Неоснователни са доводите в частната жалбата за недължимост на
присъдените разноски, тъй като същите не са предмет на настоящото съдебно
производство, поради факта че решението по гр. д. № 8601/2018 г. по описа на
РРС е отменено с решение на ВКС. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение №
6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, разноските,
направени от молителя в производство по отмяна на влязло в сила съдебно
решение, когато молбата е уважена, се присъждат с решението по съществото
на спора, като при новото разглеждане на делото се прилагат правилата на
общия исков процес. Разноските са били поискани своевременно с исковата
молба, както и в съдебно заседание от процесуалния представител на ищеца и
правилно районният съд е изчислил, че към присъдените с решението по гр.д.
№ 2164/2021 г. разноски в размер на 900.00 лв., съобразно представения
списък на разноските по чл. 80 от ГПК (на л. 99), следва да се прибавят и
тези, в размер на 3565.12 лева или общо сумата от 4465.12 лв.
Относно възражението за прекомерност на това възнаграждение,
7
правилно районният съд е посочил, че това възражение е направено едва с
депозирания отговор на молбата по чл. 248 ГПК и се явява преклудирано, тъй
като ответната страна е следвало да го направи до приключване на съдебното
заседание пред районния съд.
Неоснователно се явява и възражението за липса на доказателства по
делото за заплащане на адвокатски хонорар и непредставянето на списък с
разноските от страна на ищеца. Съгласно т. 1 от ТР 6/06.11.13 г. на ОСГТК на
ВКС, разноски могат да бъдат присъдени само когато е доказано
извършването им. В договора за правна помощ следва да бъде указан вида на
плащане. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да
бъде отразен в договора за правна помощ. В този случай той има характер на
разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и
заплатила адвокатското възнаграждение. В случаите, при които е договорено
заплащане по банков път, то следва да бъде документално установено със
съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. В настоящия
случай на л. 92 от гр. д. № 8601/2018 г. по описа на РРС е приложен списък на
разноските по чл. 80 от ГПК в общ размер 3565.12 лв., в т.ч. държавна такса –
186.34 лв. + 61.40 лв., адвокатски хонорар – 2400 лв., депозит за вещо лице –
302.68 лв., държавна такса за вписване – 14.70 лв. и разноски за особен
представител – 600 лв. На л. 54 от същото дело е приложен договор за правна
защита и съдействие № 0166249/03.12.2018 г., от който е видно, че сумата за
адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лв. е изплатена изцяло в брой.
Въз основа на изложеното частната жалба се явява неоснователна,
поради което същата следва да се остави без уважение, а обжалваното
определение потвърдено.
С оглед изхода на спора, жалбоподателката дължи на ответника по
жалбите разноските по делото – 3000 лв. адвокатско възнаграждение за
представителство пред въззивната инстанция, съгласно представен списък по
чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие № 019086/31.10.2022г.
Мотивиран така и на основание чл. 271, ал. 1, пр. 1 от Г
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 431 от 08.04.2022 г. на Русенския
8
районен съд, постановено по гр.д. № 2164/2021 г. на Русенския районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2196/09.06.2022 г. на Русенския
районен съд, постановено по гр.д. № 2164/2021 г. на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА В. С. В., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Р. ул.
"П.Д.П." №*, вх.*, ет.* да заплати на И. С. В., ЕГН ********** от гр. Р, ул."Р.
д." №***, ет. * сумата от 3000 лева разноски по делото за въззивната
инстанция.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9