№ 150
гр. гр. Добрич , 26.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и шести май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Десислава Б. Николова
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно частно гражданско
дело № 20213200500289 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на чл.274 ал.1 т.2 от ГПК,във връзка с
чл.248 ал.3 от ГПК въз основа на подадената от И. К. П.,ЕГН **********, от гр.Р. и В. Е.
Ч.,ЕГН ********** ,от гр.Р. жалба рег.№ 265243/30.03.2021 год. срещу определение №
260542/02.03.2021 год. по гр.д.№4229/2019 год. на Районен съд Добрич,с което е
отхвърлената подадената от тях молба рег.№262359/08.02.2021 год. за изменение на
определение № 260249/26.01.2021 год. по гр.д.№4229/2019 год. на Районен съд Добрич в
частта за разноските,с искане да бъде присъдена на всеки един от тях сумата от 600 лв.
,заплатена за възнаграждение на адвокат за процесуално представителство.С доводи за
незаконосъобразност на обжалваното определение се настоява за отмяната
му.Произнасянето по въпроса за разноските от първоинстанционния съд не било съответно
на основанието за прекратяване на производството по делото и предвижданията на
процесуалния закон,че във всички случаи на преустановяване на процесуалните действия по
причина на ищците-нередовно заявяване на претенцията им или нейното оттегляне,право на
разноски имат ответниците.
При данни,че постановеното неизгодно за жалбоподателите определение им е било връчено
на дата 15.03.2021 год., жалба рег.№ 265243/30.03.2021 год.,изпратена по пощата на дата
29.03.2021 год. е подадена в указания срок и е процесуално допустима.
Жалбата е неоснователна въз основа на фактически констатации и правни изводи както
следва:
Гр.д.№ 4229/2019 год. е образувано въз основа на искова молба рег.№ 23734/20.11.2019 год.
1
Предявените от Н. Д. П.,ЕГН **********,от с.Т.,общ.К.,Д. Н. Д., ЕГН **********,от гр.Д. и
Й. Н. Д.,ЕГН **********,от гр.К. срещу И. К. П.,ЕГН **********, от гр.Р. и В. Е. Ч.,ЕГН
********** ,от гр.Р. искове са за установяване по реда на чл. чл.537 ал.2,във връзка с
чл.124 ал.1 от ГПК липсата /несъществуването/ между тях на правоотношение по сключен
на дата 17.07.2017 год. договор за наем на поземлен имот :нива с площ от 7 905 дка и
идентификатор 57858.8.57 в землището на с.П.К., общ. К.,както и за постановяване
заличаване на извършеното вписване от Службата по вписванията-Добрич на договора с
вх.рег.№ 6773/18.07.2017 год.,акт № 35 т.III от 12.03.2018 год.Предмет на договора е
земеделски имот ,притежаван от ищците по силата на договор за доброволна делба от
20.03.1998 год. и наследствено правоприемство. Договорът е със страни И. К. П./ наемодател
/и В. Е. Ч. /наемодател/ и е сключен за три години.
В хода на производството и на дата 27.07.2020 год. И. К. П. и В. Е. Ч. са сключили анекс
към наемния договор за прекратяване неговото действие,вписан в Службата по вписванията
–Добрич с вх.рег.№ 5276/30.07.2020 год.,акт № 2 т. IХ от 30.07.2020 год.
С определение № 260249/26.01.2021 год. по гр.д.№4229/2019 год. на Районен съд Добрич е
било прекратено производството по гр.д.№ 4229/2019 год. и при съобразяване подадените от
ищците молби от дати 10.08.2020 год. и 13.10.2020 год.,че интересът им от водене на делото
е отпаднал ,поради което оттеглят подадените искове.
Съгласно чл. 88 ЗКИР всяко вписване в имотния регистър може да бъде оспорено по реда на
чл. 537 ал. 2 и 3 ГПК. Иска по чл. 537, ал. 2 от ГПК, към който препраща разпоредбата на чл.
88 от ЗКИР има за предмет самите засегнати права на ищеца.Предмет на иска по чл. 90 от
ЗКИР е установяване на пороци във вписването /фактите сочещи на недопустимост или
недействителност на вписването, както и несъществуване на вписването/,т.е. дали са
спазени правилата за вписване, предвидени в Правилника за вписванията и ЗКИР, действали
към момента на извършването му.
Целта на уредените в тези разпоредби искове е съдебното решение по тях да легитимира
ищеца като заинтересовано лице по смисъла на чл. 90, ал. 2 от ЗКИР, което да може да иска
заличаването на вписването, като самото заличаване ще се извърши по реда на чл. 90 ал. 3 и
чл. 91 от ЗКИР. Само след успешно проведен иск по чл. 537, ал. 2 ГПК, респективно чл. 90
ЗКИР лице, което не е страна в охранителното производство по вписването, може да иска
заличаването му,респективно заличаването предполага уважаване на предявен иск по чл.
537, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 88 и чл. 90 от ЗКИР. При всички случаи обаче компетентен да
постанови заличаване на вписвания в имотния регистър, респективно на вписванията
извършени по реда на Правилника за вписванията, предвид изричната разпоредба на чл. 90,
ал. 2 и ал. 3 от ЗКИР е съдията по вписванията, който се произнася по искане на
заинтересувано лице.
Ответникът има право на разноски по делото независимо от изхода на спора, доколкото не е
2
станал причина за завеждането му (чл. 78, ал. 2 от ГПК). Той има право на разноски и при
отхвърляне на иска изцяло или частично (чл. 78, ал. 3 ГПК) и при прекратяване на делото
(чл. 78, ал. 4 от ГПК). Във всеки случай обаче при решаване на въпроса за разпределяне на
отговорността за разноските, съдът съобразява причината за отхвърляне на иска или за
прекратяване на производството по него и доколко то се дължи на новонастъпили факти,
както и дали ответникът с поведението си е дал повод за завеждането му. В тези случаи,
съдът следва да изследва дали с поведението си, ответникът е станал причина за
предявяването на иска и по аналогия с разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, да направи извода
за основателността на претенцията на ответника за присъждане на разноски, при
прекратяването на иска поради оттегляне от същия от страна на ищеца. Противното
разбиране би довело до неоснователно обогатяване от страна на ответника по делото, станал
причина за предявяване на иска.В този смисъл е тълкуването, дадено от ВКС в
задължителната за съдилищата практика, обективирано в множество съдебни
актове:определение № 388 / 11.07.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 831/2017 г., II т. о.,
ТК;определение № 843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о.,
определение № 300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение
№ 626/20.08.2012 г. по ч. гр. д. № 275/2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 277 от
14.05.2014 г. по ч. гр. д. № 2432/2014 г. на ВКС, ГК, I г. о. и други/.
В процесния случай ,извънпроцесуалното поведение на ответниците,сключили и вписали
наемен договор с предмет земеделска земя,обект на притежание на ищците е повод за
заявяване на настоящата претенция,доколкото ищците ,които не са страна в охранителното
производство по вписването, могат да искат заличаването му,респективно заличаването
предполага уважаване на претенцията по гр.д.№4229/2019 год. на ДРС. Необходимостта от
съдебна намеса е отпаднала в хода на производството и поради предприети от ответниците
действия по прекратяване на договора и заличаване на неговото вписване.
Горното води до извод,че ответниците са дали повод за завеждане на делото,отпаднал в
хода на висящия процес,поради което след оттегляне на претенцията веднага след това
,разноски по делото не им се следват.
Този извод обжалваното определение съдържа,поради което и следва да бъде потвърдено.
По тия съображения,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 260542/02.03.2021 год. по гр.д.№4229/2019 год. на
Районен съд Добрич.
Определението е окончателно.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4