Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 22.07.2020
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на четиринадесети юли през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ : Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с.Димитринка Костадинова при секретаря Н.Светославова,
като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 16587 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 26.07.2019 г. по гр.д. № 42016/18 г.,
СРС, ГО, 154 с-в е отхвърлил предявения от Р.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: ***
против „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** иск с правно с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата от 10 510 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска
до окончателното плащане, представляваща дължима за периода от 11.11.2014 г. -31.07.2015 г. неустойка
съгласно чл.30, ал.1 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД. Отхвърлил е предявения от Р.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: ***
против „Ч.Р.Б.” АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** иск с правно с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата от 10510 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното плащане, представляваща дължима за периода от 11.11.2014 г. -31.07.2015 г. неустойка съгласно чл.44, ал.1 от Общите условия на договорите за
използване на електроразпределителни мрежи на „Ч.Р.Б.“АД. Осъдил е Р.Т.Т.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати
на „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, сумата от
300 лв., представляваща сторените по делото разноски. Осъдил е Р.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Ч.Р.Б.” АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, сумата от 300 лв., представляваща
сторените по делото разноски.
Решението
е обжалвано с въззивна
жалба от ищеца Р.Т.Т., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат Д.Б.-Г. от САК, със съдебен
адрес:*** с мотиви, изложени в нея.
Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е
приложил института на давността. Счита, че възстановяването на електрическата
енергия е осъществено през м.07.2015 г., а не както неправилно съдът е приел на
25.02.2015 г., поради което и предявеният иск не е погасен по давност. Твърди
се, че е налице съдебно производство по гр.д. № 61372/2014 г. на СРС, 40 състав,
съответно преобразувано като гр.д. № 3794/2016 г. на СГС, І –во ГО, 14 състав, в което е било прието за безспорно, че
възстановяването на електрическото захранване на обекта е извършено през
м.07.2015 г. Първоинстанционният съд необсновано не е допуснал изслушването на повторно
заключение или разширено такова от три вещи лица по отношение на спорния факт,
а именно моментът на възстановяване на електрическата енергия на обекта, като
по делото не са представени констативни протоколи за това. Прави доказателствени искания в шест точки. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени процесното и да бъде уважен изцяло предявения
иск. Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемото дружество „Ч.Е.Б.”АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център, представлявано заедно от двама
члена на УС, чрез пълномощника по делото юрисконсулт В.И.оспорва
въззивната жалба. Моли на основание чл.266, ал.2, т.2
от ГПК въззивната инстанция да приеме като писмено
доказателство приложената справка за издадени фактури, доказваща липсата на
потребление през големи периоди след възстановянане
на доставката, което според въззиваемото дружество
представлява индиректна индиция за основателност на
възраженията му за липса на вреди, евентуално за прекомерност на общо претендираната по двете дела неустойка. Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
Въззиваемото дружество „Ч.Р.Б.” АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес
Център, чрез пълномощника по делото юрисконсулт Н.С.оспорва въззивната
жалба. Твърди се,че нито в ОУ, нито съгласно действащото законодателство има
норма, която да задължава ответника да съставя протоколи при възстановяване на
захранването на даден потребител, поради което и такива не са съставени по
делото, а констативни протоколи се съставят при предвидени в закона случаи. Моли
да бъдат оставени без уважение направените доказателствени
искания. Счита, че въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна,
поради следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата от 10510 лв. за периода от 11.11.2014 г. до 31.07.2015 г. от Р.Т.Т.
срещу „Ч.Е.Б.” АД / предпочитан ответник/ и „Ч.Р.Б.” АД/евентуален
ответник/
Ищецът твърди, че е потребител
на електрическа енергия за имот в село Падала, община Рила, като притежавал
клиентски № 300142349672 при „Ч.Е.Б.“ АД, съответно аб.
№ **********. Електрическата енергия, постъпваща в обекта, се измервала с
електромер (СТИ), пломбиран с пломба № 932006/0003733. Сочи, че за периода от
20.08.2011 г. до 26.09.2011 г. получил фактура от „Ч.Е.Б.“ АД на стойност
434,56 лв. за ползвана в имота електрическа енергия, която не заплатил, а оспорил с твърдения за грешно отчитане, тъй като
през посочения период никой не пребивавал в имота. На 08.03.2012 г. снабдяването с електроенергия в процесния
имот било преустановено, като междувременно била извършена метрологична
проверка на електромера. Същата установила, че СТИ не отговаря на
метрологичните изисквания, съответно не представлява годно СТИ на ползваната
електроенергия. Независимо от това, електрозахранването в имота останало преустановено до м.07.2015 г.
Твърди, че в следствие от описаното неправомерно поведение на ответника „Ч.Е.Б.“
АД, в качеството му на доставчик на електрическа енергия, претърпял вреди през
периода 11.11.2014 г. - 30.07.2015 г., които
изчислява на 10 510 лв. и претендира под формата на неустойка, уговорена между него и предпочитания ответник „Ч.Е.Б.“ АД. В условията на евентуалност сочи, че отговорност в същия размер и период за
претърпените от него вреди, следва да понесе разпределителното предприятие „Ч.Р.Б.“
АД, тъй като следвало да бъдат предприети действия и от негова страна по
коригиране на оспорената фактура и възстановяване на захранването в имота.
Счита, че неустойката е дължима към момента на захранване на обекта с
електрическа енергия през м.07.2015 г. на основание чл. 30 от ОУ на „Ч.Е.Б.“
АД, евентуално на основание чл. 44, ал. 1 от общите условия на „Ч.Р.Б.“ АД.
В срока по чл.131 от ГПК предпочитаното ответно дружество „Ч.Е.Б.”АД е
оспорило предявения иск. Направилно е възражение за изтекла
тригодишна давност давност предвид характера на
предявеното вземане като периодично такова. Твърди, че доставката на услугата е
възстановена в имота на ищеца в началото на 2015 г..
В срока по чл.131 от ГПК евентуалния ответник „Ч.Р.Б.” АД също е оспорило възизвната жалба.
Според уредените в чл.269 ГПК правомощия
на въззивния съд, той се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен само от посоченото
в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и процесуално
допустимо. Въззивният съд намира, че
фактическата обстановка по делото е изяснена
от СРС и препраща към мотивите на
първоинстанционния съд в тази част, като
по този начин
прави мотивите на решението свои
мотиви, без да е нужно да
ги преповтаря - съгласно процесуалната възможност изрично установена в разпоредбата на чл.272 ГПК и чл.279 ГПК.
Настоящата инстанция също приема, че ищецът като потребител и "Ч.Е.Б.“ АД като
доставчик на ел. енергия, са били
обвързани от облигационни правоотношения по повод договор
за продажба на ел. енергия,
при Общи условия.
По силата на това правоотношение ответникът е дължал
доставка на електроенергия на потребителя, чрез пренос по съответните
електроразпределителни мрежи,
а от своя страна потребителят дължи заплащане на ползваната
от него енергия
за определен срок, в сроковете посочени в Общите условия на договора за продажба на
ел. енергия.
Съгласно чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение
за вредите от неизпълнението, без да е нужно
те да се
доказват. Фактическият състав, който следва
да се осъществи,
за да възникне
основание за заплащане на неустойка
за неизпълнение на задълженията по договор е: наличие
на валидно договорно задължение, неизпълнение на задължението, уговорена неустойка. Не са
налице пречки да се уговаря
неустойка за неизпълнение на отделни, установени в договора задължения, в израз на установената
в чл.9 ЗЗД договорна свобода на страните. За да бъде основателна претенцията за заплащане на
неустойка, кредиторът следва да докаже само фактът на неизпълнението. Не е
длъжен да доказва, че е претърпял вреди, нито техния размер, като такава се
дължи и без да са настъпили вреди.
В конкретния случай по делото в доказателствена
тежест на ищеца е да установи,
че е бил изправна страна по договора с търговеца на електрическа енергия, респективно дали
е легитимиран да претендира неустойка поради прекъсване на електроснабдяването
в процесния недвижим имот, основателна ли е
претенцията му.
Настоящата инстанция намира, че предявеният от Р.Т.Т.,
ЕГН ********** срещу „Ч.Е.Б.” АД,
ЕИК ******* иск с правно с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата от 10 510
лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане,
представляваща дължима за периода от 11.11.2014 г. -31.07.2015 г. неустойка съгласно
чл.30, ал.1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия
на „Ч.Е.Б.“ АД, се явява неоснователен, доколкото търсената от ищеца неустойка не се основава
на фактически обстоятелства, относими към отговорността на ответното дружество
в качеството му на продавач на
ел. енергия на ищеца в качеството
му на потребител.
Отговорността на продавача за неустойка,
поради неизпълнение, би могла да
бъде ангажирана само при преустановяване
на доставянето на ел. енергия
поради виновно неизпълнение, но не при преустановяване
на доставката на ел. енергия
поради твърдяно виновно поведение на потребителя. В този смисъл са разпоредбите на чл. 30, ал. 1 от ОУ и разпоредбите на ЗЕ. Предвид фактическия състав на
неустойката, елекрозахранването е прекъснато на
уговореното в ОУ основание. В конкретния случай се касае за незаплатена от
потребителя, отчетена електрическа енергия към момента на преустановяване на
захранването, както и неизпълнение от потребителя на негово задлжение,
произтичащо от чл.42 от ОУ и чл.123 ЗЕ. Това е посочено в решение № 2160 от
10.09.2019 г. по в.гр.д. № 6573/2017 г., с което САС е отменил
съдебно решение № 768 от 02.02.2017 г., постановено
по гр.д. № 3794/2016 г. по описа на СГС, І-во ГО, 14-и състав, в частта, с която предявения от Р. Т. Т. иск с правно осн. 92, ал. 1 от ЗЗД във вр.
с чл. 40, ал. 1 от ОУ на Договор
за използване на електро-разпределителните мрежи за сумата
от 38 670 лв., съставляваща неустойка за периода
от 08.03.2012 г. до 10.11.2014 г. е уважен
за сумата от 3 590 лв. и вместо това е отхвърлил предявения от Р. Т. Т. ЕГН.. със съдебен адрес:***, адв. Д. Б. срещу [фирма] ЕИК], със седалище и адрес на управление ***] иск с правно осн. 92, ал. 1 от ЗЗД във вр.
с чл. 40, ал. 1 от ОУ на Договор
за използване на електро-разпределителните мрежи за сумата
от 3590 лв. претендирана като неустойка за периода
08.03.2012 г. до 10.11.2014 г. (датата на завеждане на
исковата молба), като неоснователен и недоказан. Осъдил е Р. Т. Т. с ЕГН със съдебен адрес:***, адв. Д. Б. да заплати на
[фирма] ЕИК, със седалище и адрес на управление ***] сумата от 71, 80 лв. на осн.
чл.78, ал.3 ГПК, във вр.
с чл.81 и чл.273 от ГПК, разноски
по делото за настоящата инстанция
и сумата от 150 лв. юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Потвърдил е съдебно решение № 768 от 02.02.2017 г., постановено
по гр.д. № 3794/2016 г. по описа на СГС, І-во ГО, 14-и състав в в останалата
му обжалвана част. Това решение е недопуснато до касационно обжалване с
определение № 422 от 15.05.2020 г. по гр.д. № 4705 на ВКС, ГК, трето гражданско
отделение. Сочените съдебни актове касаят същите страни, на същото основание,
но за предходен период, а именно 08.03.2012 г. до 10.11.2014 г. и имат СПН по
отношение на настоящето производство.
В същите тези съдебни
актове е прието, че и евентуалният иск срещу „Ч.Р. Б. “ АД по чл.92, ал.1 ЗЗД, вр. чл.44, ал.1 от ОУ на договорите за използване на елекроразпределителните мрежи на „Ч.Р.Б. “ АД също се явява
неоснователен и недоказан като такъв следва да бъде отхвърлен.
СГС намира, че за периода от 08.03.2012 г. до м.07.2015 г. електрозахранването на имота
на ищеца е било преустановено от ответника „Ч.Р.Б. “ АД по
искане на продавача „ Ч.Е.Б.“ АД.
Що се отнася до датата, на която е било извършено възстановяване елекрозахранването на обекта, която в случая е спорна, СГС
намира, че предвид приетото за безспорно по реда на чл.146 от ГПК в съдебно
заседание на 26.11.2015 г. по гр.д. № 3794/2016 г. на СРС, І ГО, 14 състав, че
възстановяване елекрозахранването на обекта е било
извършено през м.07.2015 г. Това обаче няма значие за
настоящия спор.
От данните по делото е
видно, че електрозахранването е било прекъснато
поради неизправно поведение на ищеца
Р.Т. в качеството му на
потребител. Същият към датата 08.03.2012
г., на която е било прекъснато ел.захранването, е имал дължими, но незаплатени
сучи по издадени
фактури за ползвана ел. енергия.
Този факт настоящата съдебна инстанция приема за доказан, предвид
заключението на ССЕ и представените писмени доказателства. Видно е, че към датата
08.03.2012г. ищецът Р.Т. не е бил заплатил сумите по фактура
№ **********/08.10.2011 г. и по фактура № **********/30.12.2011 г. Вещото лице е посочило, че фактура
№ **********/08.10.2011 г. не е била заплатена и към датата на изготвяне на
заключението-30.04.2019 г., а последващо издадената
фактура № **********/30.12.2011 г. за консумирана ел. енергия за
периода 22.11.2011 г. до 21.12.2011 г. на стойност 7,24 лв. е била заплатена на
15.09.2015 г. Действително, сумата
по първата фактура е била спорна между ищеца
и първия ответник, но ищецът не
е поискал спиране или разсрочване на изпълнението на задължението си по тези
фактури, за което да е уведомил
втория ответник. Доказателства в тази насока няма представени.
Както бе посочено по-горе, съгласно разпоредбата на
чл.92, ал.1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те
да се доказват.
Неустойката по своя правен характер
представлява акцесорно договорно съглашение между страните по едно главно
облигационно отношение и има две функции:
обезпечителна и обезщетителна.
Предвид същността на неустойката като договорно съглашение е задължително тя винаги да
е предварително уговорена между страните по облигационното отношение, като винаги трябва да
е достатъчно конкретизирана-
чрез посочване на размера й (като
абсолютно число за календарен период,
като процент от точно определена
сума, обикновено от главницата и пр.) и начина на
изплащане.
Фактическият състав на
задължението за неустойка включва кумулативното наличие на три елемента:
1) облигационно правоотношение,
от което произтича едно валидно възникнало главно задължение; 2) неизпълнение на главното задължение, за което длъжникът
отговаря; 3) уговорена между страните неустойка, дължима за неизпълнението на главното задължение.
Настоящата инстанция приема, че по предявения
евентуален иск не е доказано изпълнението
на посочения по-горе фактически
състав. Съществува валидно облигационно отношение между страните по делото,
породено от договор за доставка
на ел. енергия,
но не съществува
неизпълнение на задължението на „Ч.Р.Б.“ АД, уредено от ОУ на договора, тъй като електрозахранването е прекъснато на уговорено в ОУ основание и не е налице вина
на елекроразпределителното предприятие по смисъла на
чл.44, ал.1 от ОУ.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивникът следва да заплати на въззиваемите
дружества/предпочитан и евентуален ответник/ за настоящата инстанция по 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение за всяко от тях.
С определение от 14.11.2019 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, по гр.д.
№ 42016/2018 г., СРС, ГО, 154 съставн е изменил
решение от 26.07.2019 г., постановено по гр.д. № 42016/2018 г. по описа на СРС,
154 състав в частта за разноките, като е осъдил Р.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Ч.Е.Б.”АД,
ЕИК******, със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк
Бизнес Център сумата от 500 лв., представляваща сторените от предпочитания по
делото ответник разноски. Няма данни това определение да е било обжалвано.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 26.07.2019 г. по гр.д.
№ 42016/18 г. на СРС, ГО, 154 с-в, ведно с определение
от 14.11.2019 г., постановено по реда на чл.248 ГПК.
ОСЪЖДА Р.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощика по делото адвокат Д.Б.-Г. от САК, със съдебен
адрес:*** да заплати на „Ч.Е.Б.”АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център, представлявано заедно от двама
члена на УС, чрез пълномощника по делото юрисконсулт В.И.юрисконсултско възнаграждение
за настоящата инстанция в размер на 100 лв.
ОСЪЖДА Р.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощика по делото адвокат Д.Б.-Г. от САК, със съдебен
адрес:*** да заплати на „Ч.Р.Б.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център, чрез пълномощника по делото
юрисконсулт Н.С.юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването преписа на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.