М О Т И В И
по н.а.х.д. №341/2020 г. по описа на ВрРС, НО, 1–ви
нак. с-в
Производството
е по реда на чл.375–379 НПК, вр. чл.78а НК.
Образувано
е въз основа на постановление на ВрРП, с което се прави предложение за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание на обвиняемата И.И.И. за извършено престъпление по чл.195, ал.4, вр.
ал.1, т.6, вр. чл.194, ал.3 НК, а именно за това, че на 04.10.2019 г., в гр. Враца,
като длъжностно лице ***********, след като се възползвала от служебното си
положение, отнела чужди движими вещи – портмоне на стойност 9.00 лв. и сумата
от 1500 лв., или вещи на обща стойност 1509.00 лв. от владението и без
съгласието на *********** от гр. Враца, с намерение противозаконно да ги
присвои, като случаят е маловажен.
В
съдебно заседание представител на Врачанска районна прокуратура не се явява.
Защитникът
на обвиняемата И. - адв. М. С. - ВрАК, изтъква наличните по делото смекчаващи
отговорността обстоятелства и прави искане за определянето на минимално
наказание.
Обвиняемата
И. се придържа към тезата на защитника си и в последната си дума моли за
минимално наказание.
Като
взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съобразно вътрешното си убеждение, съдът намира за установено
следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Обвиняемата
И.И.И. е родена на *** ***, ап.4, българин, български гражданин, с висше
образование, омъжена, работи в „**************, неосъждана, ЕГН:**********.
На 04.10.2019 г. обвиняемата И. се намирала
на работното си място в „*******“ в гр. Враца, където по силата на трудов
договор с „*********** г. работела като *********. Съгласно длъжностната й
характеристика, тя следвало да обслужва клиентите на каса в търговския обект,
като основно трябвало да маркира стоките и да борави с паричните средства,
плащани за тях, да отчита наличните парични средства и други платежни
инструменти в края на работната смяна и да ги подготвя за инкасо.
Около 18-18.30 часа на същата дата, в същия
магазин пазарувал св*********** от гр. Берковица, който отнесъл покупките си до
касата на обвиняемата, заплатил й, но при напускането на района забравил на
монетника на касата портмонето си, съдържащо лични документи и сумата от 1500
лв. И. забелязала това и още преди да обслужи следващия клиент, вместо да
сигнализира собственика или охраната и да върне портмонето, тя го прибрала у
себе си, а след края на работния ден похарчила част от парите в него.
След преглед на видеозаписи от камери в
магазина се установило, че обвиняемата е прибрала портфейла на св. ********. На
следващия ден - 05.10.2019 г. тя доброволно предала на полицейски служител
портмонето с документите, както и сумата от 200 лв., а на 15.10.2019 г. върнала
още 700 лв.
В рамките на разследването И. възстановила на
пострадалия и останалите 609 лв., с което напълно възстановила щетите.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства, а именно: показанията на св. ******** и обясненията на обвиняемата,
от трудов договор №******** г. и длъжностна характеристика, от протоколи за
доброволно предаване от 05.10.2019 г., 08.10.2019 г., 15.10.2019 г. и 10.12.2019
г., от заключенията на видеотехническа и съдебно-оценителна експертиза, от справка
съдимост, характеристични данни и другите приложени по делото писмени
доказателства.
Съдът
намира, че от приложените по делото трудов договор №1150/02.10.2019 г. и
длъжностна характеристика по категоричен начин се установява, че на обвиняемата
И. е било възложено да изпълнява срещу заплата
работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество в юридическо лице,
като е работела на длъжност касиер-продавач. От събраните по делото гласни доказателства
- показанията на ********* и обясненията на самата И., както и от заключението
на видеотехническата експертиза се установява, че на инкриминираната дата И. се намирала на работното си място в „**********“ в гр.
Враца и около 18-18.30 часа прибрала у себе си забравеното от св. ***********
портмоне, съдържащо лични документи и сумата от 1500 лв. Съдът
кредитира показанията на свидетелите, като намира същите за логични,
кореспондиращи си и незаинтересовани.
Съдът
кредитира и заключението на съдебно-оценителната експертиза, от което се
установява, че стойността на отнетите вещи е в размер на 1509 лв., от които
1500 лв. в банкноти по 100 лв. и 9 лв. мъжко портмоне без инициали, при МРЗ към
04.10.2019 г. от 560 лв.
Съдът
кредитира и необсъдените по-горе, но приобщени по делото доказателства, като
приема същите за кореспондиращи си с възприетата в обвинението теза. Доколкото,
обаче, в хода на производството не е налице оспорване на възприетата в
обвинението фактология, а и доказателствената маса е еднозначна по отношение на
релевантните за доказване факти, съдът намира по-прецизното обсъждане на
доказателствата за ненужно.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При
така установената от доказателствения материал по делото фактическа обстановка
съдът прие, че с деянието си обвиняемата И. е осъществила състава на
престъплението по чл.195, ал.4, вр. ал.1, т.6, вр. чл.194, ал.3 НК както от обективна, така и от субективна страна.
От обективна страна, от доказателствата се
установява, че на 04.10.2019 г., в гр. Враца, като ***********, след като се
възползвала от служебното си положение, И. отнела чужди движими вещи – портмоне
на стойност 9.00 лв. и сумата от 1500 лв., или вещи на обща стойност 1509.00
лв. от владението и без съгласието на ********** от гр. Враца, с намерение
противозаконно да ги присвои. Случаят от своя страна се явява маловажен, тъй
като от данните за личността на
извършителя и чистото съдебното минало, от това, че е налице възстановяване на
отнетото имущество, както и като се отчете механизъм на деянието, разкриващ
внезапно проявен умисъл, извършеното се явява с по-ниска степен на обществена
опасност от обикновените случаи на престъпленията по чл.195, ал.1, т.6 НК. При
това от обективна страна е извършено престъпление по чл.195, ал.4, вр. ал.1, т.6,
вр. чл.194, ал.3 НК.
От субективна страна обвиняемата е извършила
престъплението при форма на вина пряк умисъл. Същата съзнавала, че отнема чужди
движими вещи и с това нарушава обществените отношения, регулиращи правото за
собственост /обществената опасност на деянието/. Предвиждала е и общественоопасните
последици на деянието и е искала тяхното настъпване, което е безспорно изводимо
от поведението й както по време на деянието, така и непосредствено след това.
Предвид горното,
съдът призна обвиняемата И. за виновна в извършването на престъпление по чл.195, ал.4, вр. ал.1, т.6, вр. чл.194, ал.3 НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
Съдът намира, че
са налице предпоставките за освобождаване на обвиняемата от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл.78а НК: за извършеното
от обвиняемата престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три
години, обвиняемата не е осъждана за престъпление от общ характер и не е освобождавана
от наказателна отговорност по реда на глава ХХVІІІ от част V на НК, от деянието
няма настъпили съставомерни имуществени вреди.
При определяне размера на глобата,
първоинстанционният съд отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство
направеното от обвиняемата самопризнание, добрите й характеристични данни,
обстоятелството, че е съдействала на разследващите, доброто й процесуално
поведение. При това съдът прие, че размерът на глобата следва да се определи
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и счете, че справедливо
и способстващо за постигането на целите на кумулативно предвидените в закона
генерална и лична превенция е определянето на глоба в минимално предвидения от
законодателя размер, а именно в размер на 1000,00 лв.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С
оглед изхода на делото, на основание чл.189, ал.3 НПК съдът осъди обвиняемата И.
да заплати по сметка на ОДМВР Враца сумата от 304,80 лв., представляваща
направени в хода на досъдебното производство разноски, както и по сметка на РС
Враца сумата от 5 лв. за издаването на изпълнителен лист.
По
изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: