РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 849/30.3.2023г.
гр. Пловдив, 30 март 2023 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІ състав, в закрито заседание на тридесети март през 2023 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА
като разгледа докладваното
от Председателя адм.дело № 796 по описа за 2023 г., взе предвид следното:
Производство по чл.166, ал.4 от АПК във
вр. с чл.405 от КТ.
Образувано е по жалба, подадена от „Триера“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.“Б. м.“ №2, представлявано от управителя Ч. П., чрез адв.П., против предписания, обективирани
в протокол за извършена проверка изх.№ ПР 2305659/06.03.2023 г. на ДИТ –
Пловдив, издаден от инж. И. Б. – гл.инспектор в ДИТ – Пловдив.
В жалбата е инкорпорирано особено за
спиране на предварителното изпълнение на наложените предписания.
Искането е неоснователно по следните съображения:
Съгласно
нормата на чл. 405 от КТ, принудителните административни мерки по ал. 1 на чл. 404 от КТ могат да се оспорят по реда на АПК като обжалването
не спира изпълнението.
В чл. 166, ал. 4 от АПК е предвидена възможност съдът да спре предварителното
изпълнение на административен акт, допуснато по силата на закон, когато не е
установена изрична забрана за съдебен контрол и при наличие на предпоставките,
установени в ал. 2, а именно, ако предварителното изпълнение на акта би могло
да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда и въз основа на
нови обстоятелства.
Доказването
на възможността предварителното изпълнение на административния акт да породи
значителни и/или трудно поправими вреди, съответно – тяхното индивидуализиране,
е в тежест на оспорващия.
В случая
жалбоподателят не сочи и не ангажира доказателства, че предварителното
изпълнение на предписанията, дадени на основание чл. 404, ал. 1 от КТ, ще му причинят значителни и/или трудно поправими
вреди, нито че след постановяване на административния акт са настъпили такива
нови обстоятелства, които да мотивират спирането на изпълнението на ПАМ. Дори
не се сочат конкретни вреди, които евентуално биха настъпили. В жалбата се
прави единствено искане за спиране на предварителното изпълнение на дадените
предписания без да се конкретизира и обосновава това искане.
Допуснатото
в хипотезата на чл. 405, изр. 2 от КТ предварително изпълнение е обусловено от
законовата презумпция за подлежащ на приоритетна защита значим обществен
интерес за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото
законодателство, в конкретиката на казуса за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. За да бъде преодоляна
тази законово регламентирана защита, оспорващият трябва да докаже, че предварителното
изпълнение би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда – чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 от АПК.
Допуснатото
предварително изпълнение, съдържа в себе си преценката на законодателя за
наличие на особено важен държавен и обществен интерес, който следва да бъде
гарантиран, в случая осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд.
Колизията между този защитен интерес и
частния интерес следва да бъде разрешена с оглед значимостта на последния. За
да спре предварителното изпълнение, съдът следва да установи, че е налице
основание за спиране със същата степен на значимост на заложения от закона
обществен интерес – т. е. допуснатото предварително изпълнение да застрашава
със същата или в по-висока степен правните интереси на засегнатото лице.
В случая
жалбоподателят не е ангажирал доказателства, от които да се направи обоснован
извод, че предварителното изпълнение на оспорения акт ще му причини значителни
или труднопоправими вреди, какъв приблизително е
техният размер, както и доказателства за това, че причинените от
предварителното изпълнение на акта вреди застрашават интересите му в по-висока
степен от заложения в закона обществен интерес.
По
изложените съображения настоящият състав приема, че искането за спиране на
предварителното изпълнение на предписания, обективирани
в протокол за извършена проверка изх.№ ПР 2305659/06.03.2023 г. на ДИТ –
Пловдив, издаден от инж. И. Б. – гл.инспектор в ДИТ – Пловдив, е
неоснователно.
Ето защо и на основание чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК във вр. с чл.405 от КТ,
Съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ искане на „Триера“ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Бяло море“ №2,
представлявано от управителя Ч. П., за спиране на предварителното изпълнение
на предписания, обективирани
в протокол за извършена проверка изх.№ ПР 2305659/06.03.2023 г. на ДИТ –
Пловдив, издаден от инж. И.Б. – гл.инспектор в ДИТ – Пловдив.
Определението подлежи на обжалване
с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България
в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Преписи от определението
да се изпратят
на страните.
Председател: