Разпореждане по дело №119/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 304/14.12.2012г., постановено по гр.д. № 2686/2012г., Кърджалийският районен съд осъдил "П. П.-К." Е., ЕИК *********, Г. да заплати на А. О. А. от с.Ш. П., О. сумата в размер на 2 505.27 лв., ведно със законната лихва от 27.09.2012г. – датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, от която неизплатени нетни трудови възнаграждения, както следва: за м.март 2011г. - 370.42 лв., за м.април 2012г. - 370.42 лв., за м.май 2011г. - 372.76 лв., за м.юни 2011г. - 272.66 лв., за м. юли 2011г.-373лв., за м. август 2011 г. - 373 лв. и за м.септември 2011 г. - 373.01 лв.; сумата от 333 лв., представляваща обезщетение за забавено изплащане на нетните трудови възнаграждения за месеци от март 2011г. до септември 2011г. в размер на законната лихва, за периода от 1-во число на месеца, следващ този за който е дължимо трудовото възнаграждение, до 26.09.2012г. включ.; и сумата от 450 лв., представляваща разноски по делото, като е отхвърлил исковете за разликата над уважените им размери до пълните им предявени такива съответно от 2 800 лв. по иска по чл.128 т.2, вр. 124 от КТ и 353.47 лв. по иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД. С решението съдът осъдил "П. п.-К." Е., ЕИК *********, Г. да заплати по сметка на РС-К. сумата 200.21 лв., прÕдставляваща разноски по делото, от която 150.21 лв. за държавни такси по делото и 50 лв. за възнаграждение на вещо лице.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от „П. п. – К.” Е., гр. К., с която решението се обжалва в частта му, с която дружеството жалбодател е осъдено да заплати на ищеца А. О. А. от село Ш. П., община К. сумата в размер на 2 505,27 лева, за разликата от 2005,37 лева до посочения размер от 2505,27 лева, като неправилно. Моли въззивния съд да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск в тази му част. Твърди се в жалбата, че от приложените към отговора на исковата молба заверени копия на разходен касов ордер от 06.06.2011 година и удостоверение с изх.№93/06.11.2012 година ставало ясно, че ищецът получил от „П. п.-К." Е. суми като авансови плащания на полагащото му се трудово възнаграждение, за периода месец март-септември 2012 година, както следва: 1.3а месец май 2011 година-на 20.05.2011 година сумата в размер на 100 лева; 2.3а месец юни 2011 година-на 06.06.2011 година сумата в размер на 100 лева; 3.3а месец юни 2011 година-на 15.06.2011 година сумата в размер на 100 лева; 4.3а месец юни 2011 година-на 27.06.2011 година сумата в размер на 100 лева; 5.3а месец юли 2011 година-на 08.07.2011 година сумата в размер на 100 лева; 6.3а месец август 2011 година-на 05.08.2011 година сумата в размер на 100 лева. От така представените писмени доказателства се установявала следната фактическа обстановка: 1.Ищецът за месец март 2011 година не бил получил дължимото му се трудово възнаграждение в размер на 370,42 лева; за месец април 2011 година- 370,42 лева; за месец май 2011 година – от 272,76 лева за този месец; за месец юни 2011 година - 72,76 лева; за месец юли 2011 година - 273 лева за този месец; за месец август 2011 година - 273 лева и за месец септември 2011 година - 373,01 лева. От изложеното по-горе следвало, че общо дължимата сума, която „П. п.-К." Е. следвало да заплати на ищеца като трудово възнаграждение за периода от месеците март - септември 2011 година възлизала в общ размер на сумата от 2005,37 лева. При това фактическо положение се променял и размера на мораторната лихва, претендирана от ищеца. В съдебно заседание жалбодателят поддържа жалбата чрез представител по пълномощие. Претендира присъждането на разноски.

Ответникът по въззивната жалба не е представил отговор на същата. В съдебно заседание чрез представител по пълномощие оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на направените във въззивното производство разноски по представен списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна:

Предявени за разглеждане от първоинстанционния съд са съединени искове за заплащане на трудово възнаграждение и обезщетение за забавено изпълнение, с правно основание чл. 128, т.2, във вр. с чл. 124 КТ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Не се спори по делото, че ищецът е работил в ответното дружество до 03.10.2011г., когато трудовият му договор бил прекратен; че за периода м. март - м. септември 2011г. не е получавал трудово възнаграждение, и че същото се дължи от дружеството-работодател. Последното не оспорва иска до размера на сумата 2 005.37 лв., представляваща сбора от дължимите месечни нетни трудови възнаграждения за исковия период. Спорът по делото е дали за м. май, юли и м. август 2011г. работникът е получил авансово сумата от по 100 лв. за посочените месеци, а за м. юни 2011г. – сумата от 300 лв., на три пъти по 100 лв., или общо сумата в размер на 600 лв. В подкрепа на становището си, че тези суми били платени авансово, ответникът представил РКО, изд. на 06.06.2011г. за сумата от 100 лв., както и удостоверение изх. № 93/06.1.2012г., в което дружеството удостоверило под формата на писмен документ описаните по-горе свои твърдения.

Съдебно-счетоводната експертиза, приета от първоинстанционния съд и неоспорена от страните, по отношение на спорния въпрос сочи, че във ведомостите за заплати на ответното дружество няма положен подпис срещу получил сумата; както и в дружеството няма осчетоводен разход на парични средства за изплатени трудови възнаграждения за процесните месеци по представени пет броя списъци с дати 20.05.2011г, 14.06.2011г, 28.06.2011г, 08.07.2011г. и 05.08.2011г., в които била записана сума срещу името на ищеца и ßил положен подпис. Вещото лице сочи още, че за изплатените възнаграждения по трудов договор работодателят е задължен всеки месец да подава в НАП декларация обр.6, в която декларира месеца, за който се извършва плащането, датата на авансово изплатените суми, като в П. 8 „Вид плащане” следва да се посочи код 1 „Изплатен аванс за месеца”. По представените 5 броя списъци и бр. РКО нямало подадена декларация обр.6 с код 1 за изплатен аванс, или с код 3 за изплатено месечно възнаграждение.

При така установените факти по делото, предявеният иск за заплащане на трудови възнаграждения и обезщетение за забавено изпълнение е основателен и доказан до уважения от първоинстанционния съд размер. Ответното дружество не е доказало надлежно поддържания както пред първоинстанционния съд, така и във въззивната жалба довод, че работникът е получавал авансово суми, които следвало да бъдат приспаднати от полагащото му се неизплатено месечно възнаграждение за исковия период. Сумата от 100 лв., за който по делото е представен разходен касов ордер от 06.06.2011г. за аванс работна заплата, е приспадната от първоинстанционния съд от дължимото за месец юни 2011г. трудово възнаграждение, но несъмнено този касов ордер не може и не установява авансово плащане и за останалите месеци /май, юни, юли и август 2011г./ и суми така, както се твърди от ответника. Ето защо извод, че този документ представлява доказателство за авансово плащане и през останалите месеци на исковия период не може да бъде направен. Доказателство за тези обстоятелства не представлява и удостоверение изх. № 93/06.11.2012г., тъй като същото е издадено от самия ответник, отразява изгодни за последния факти, които пък от своя страна представляват и предмета на доказване в провелото се исково производство. Изплащането на трудови възнаграждения става с издаването на съответните регламентирани счетоводни документи и съответното им счетоводно записване, наличието на каквото вещото лице не е установило в счетоводството на ответника, ерго – не е доказано плащането на авансови суми. Впрочем въззивната инстанция изцяло възприема мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

С оглед изложеното дотук въззивната жалба е неоснователна. Първоинстанционното решение като правилно следва да се потвърди.

При този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на ответника по въззивната жалба направените във въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. по представения договор за правна защита и съдействие.

Воден от изложеното, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 304/14.12.2012г., постановено по гр.д. № 2686/2012г. по описа на Районен съд- Кърджали.

ОСЪЖДА "П. П.-К." Е., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление Г., ул.П. м. N * да заплати на А. О. А. с ЕГН *, с.Ш. П., О., ул. Й. Ч. N *, с адрес за призоваване гр. К., бул. Б., бл. А., ап.* направените във въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.