Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 261466 30.11.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на трети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 267 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация по чл. 367 от ТЗ, вр. чл. 79 от ЗЗД и по чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът „Томекс- Спед” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пазарджик, ул. „И.вско шосе“ № 7, представлявано от **** Т. М. М. , чрез пълномощник адв. И.П., е предявил против „Хюманита” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Цар Калоян” № 8, ет. 4, представлявана от Р.К.-Х.В.З., искове за осъждането му да заплати следните суми: сумата в общ размер на 24 995, 51 лева с ДДС- цена за извършване на транспортни услуги по договор за превоз на товари от 05.06.2017 г., по издадени CMR и фактури; сумата в общ размер на 4 224, 59 лева с ДДС- цена за отдаване на ремаркета под наем; сумата в размер на общо 3 755, 20 лева с ДДС- допълнително възнаграждение по чл. 4 ал. 4 от договора; сумата в общ размер от 3 989, 89 лева с ДДС- неплатена цена по чл. 4 ал. 3 от договора и сумата в размер на общо 944, 09 лева с ДДС- претърпени вреди по чл. 9 от договора, или общо сумата от 37 909, 28 лева с ДДС, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от датата на подаване на исковата молба- 13.05.2019 г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за превоз на товари от 05.06.2017 г., по силата на който ответникът като товародател и получател на товара възложил на ищеца да извърши автомобилен превоз на товар по маршрут с отправна точка Г., Р., до местоназначение- с. К., с транспорт на ищеца, срещу уговорено възнаграждение. Ответникът следвало да натоварва и разтоварва в Г., респективно в с. К., в съответните безденгубни срокове по чл. 7 от договора. Заявките били извършвани писмено и по телефон, като съвместната работа продължила и след изтичане на договора- 05.06.2018 г., до м. март 2019 г. За периода м. октомври 2018 г.- м. март 2019 г. ответникът приел следните извършени от ищеца услуги, които останали неплатени: 1. транспорт с автомобил ******и ремарке ******по маршрут Г., Р.- натоварване на 25.10.2018 г., до Б., с. К.- получен товар на 30.10.2018 г., за което била съставена международна товарителница CMR № ***и издадена фактура № 24354/ 29.10.2018 г. на обща стойност 6 222, 19 лева, включваща транспортна услуга- 2 200 евро, наем за м. октомври 2018 г.- 400 евро (две ремаркета по 200 евро) и неустойка за един ден закъснение при разтоварването в размер на 100 лева; 2. транспорт с автомобил ******и ремарке *****по маршрут Г., Р.- натоварване на 04.12.2018 г., до Б., с. К.- получен товар на 17.12.2018 г., за което била съставена международна товарителница CMR № *****и издадена фактура № 24868/ 17.12.2018 г. на обща стойност 7 040, 99 лева, включваща транспортна услуга- 2 200 евро, наем за м. ноември 2018 г.- 400 евро (две ремаркета по 200 евро) и неустойка по чл. 4.4. от договора за предоставени две ремаркета и възложени по- малко от три курса в размер на общо 400 евро; 3. транспорт с автомобил *****и ремарке ***** по маршрут Г., Р.- натоварване на 23.01.2019 г., до Б., с. К.- получен товар на 30.01.2019 г., за което била съставена международна товарителница CMR № *****и издадена фактура № 25176/ 30.01.2019 г. на обща стойност 9 387, 98 лева, включваща транспортна услуга- 2 100 евро, наем за м. януари 2019 г.- 400 евро (две ремаркета по 200 евро); неустойка по чл. 4.4. от договора за предоставени две ремаркета и възложени по- малко от три курса или за три броя неосъществени курса в размер на общо 600 евро; неустойка за три дни закъснение при разтоварването в размер на 100 евро; 4. транспорт с автомобил ******и ремарке *****по маршрут Г., Р.- натоварване на 07.02.2019 г., до Б., с. К.- получен товар на 12.02.2019 г., за което била съставена международна товарителница CMR № ***** и издадена фактура № 25311/ 12.02.2019 г. на обща стойност 7 982, 44 лева, включваща транспортна услуга- 2 100 евро, наем за м. февруари 2019 г.- 400 евро (две ремаркета по 200 евро); неустойка за един ден закъснение при разтоварването в размер на 100 лева; 850 евро за транспорт на празен влекач за прибиране на ремарке поради намаляване обема на работа на ответника; 5. транспорт с автомобил ******и ремарке ******по маршрут Г., Р.- натоварване на 18.03.2019 г., до Б., с. К.- получен товар на 22.03.2019 г., за което била съставена международна товарителница CMR № *****и издадена фактура № 25755/ 25.03.2019 г. на обща стойност 7 393, 03 лева, включваща транспортна услуга- 2 100 евро, наем за м. март 2019 г.- 200 евро; 850 евро за транспорт на празен влекач за прибиране на ремарке поради преустановяване на работата на ответника. След приключване на всеки превоз се представяли всички документи- CMR товарителници и фактури, като последните били надлежно осчетоводени, включително и от ответника, което потвърждавало извършената от ищеца работа. С допълнителна молба се уточняват претенциите за неустойка за възложените по- малко от три курса (неосъществените курсове). С последваща молба се намалява размерът на иска за транспортната услуга по първата фактура. С нова уточняваща молба се посочват всички претенции в лева, като се уточнява, че в договора за превоз имало техническа грешка в чл. 4, който трябвало да има отделна ал. 4, вместо две алинеи 3, а по отношение на неустойката по чл. 9 от договора се посочва, че същата представлявала обезщетение за вреди от неизпълнение на задълженията на ответника. Моли за осъждане на ответника да му заплати сумата от общо 37 909, 28 лева с ДДС, включваща неплатена цена за извършени транспортни услуги, отдаване на ремаркета под наем и неустойки. Претендира и разноските по делото. В съдебно заседание страната чрез пълномощника си поддържа иска, като се уточнява, че неустойката представлявала допълнително договорно възнаграждение. Представя се и писмена защита.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
исковете по основание и размер. Признава се, че между страните бил сключен процесният договор за превоз. По отношение на исковете се
посочва, че имало несъответствие, неточност и неясност по размерите, доколкото
едно от тях били записани в лева, други- в евро, а някои суми- с ДДС. Относно
иска с размер от 24 995, 51 лева за транспортни услуги, се твърди, че
документацията в товарителниците не била коректно оформена, а фактурите били
неподписани от ответника. За иска за наемната цена на ремаркетата с размер от
4 224, 59 лева, се посочва, че наем бил дължим само, ако ремаркетата се
ползвали като склад за товара, а подобни документи за депониране липсвали, като
не била издадена и отделна фактура за всяко наемане. По иска за неустойка по
чл. 4 ал. 4 от договора в размер на 3 755, 20 лева, се посочва, че в
договора нямало ал. 4 на цитирания текст, а отделно от това- не се доказвали
предпоставките за присъждане на обезщетение от претърпяна загуба и пропусната
полза. Нямало данни за възлагане на по- малко курсове, санкцията била
предвидена еднократно и начислените неправилно с ДДС суми за тази неустойка не
съответствали на основанията за плащане по договора. Досежно
искът за неустойка по чл. 4 ал. 3 от договора с цена от 3 989, 89 лева, се
посочва, че липсвали доказателства за първоначална доставка и паркиране на
ремарке, а и не била договаряна сума за прибиране на ремарке. Освен това в
товарителниците и фактурите нямало съответствие в описанието на основанието за
начисляването на сумите. Последният иск за договорна неустойка по чл. 9 с цена
944, 09 лева бил неоснователен, защото по договора не се предвиждала такава
неустойка за безденгубни срокове, а и нямало
доказателства за виновно неизпълнение (закъснение при разтоварване) на
ответника, за да се претендира такава. С нова допълнителна молба посочва, че в
тежест на ищеца било да докаже размера на исковите си претенции. Посочва, че по
отношение на неустойката по чл. 4 от договора можело да става въпрос и за
правилото „не два пъти за едно и също нещо“. Твърди, че неустойката по смисъла
на чл. 92 от ЗЗД и вредите по чл. 45 от ЗЗД били различни правни институти и
между тях нямало знак за равенство. Моли за отхвърляне на исковете, също
претендира разноски. В с.з. страната чрез пълномощника си поддържа отговора.
Също представя писмена защита.
След преценка на събраните по
делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява
следното:
С договор за превоз на товари от
05.06.2017 г. страните са се договорили по възлагане (заявка) на ответника
ищецът да извършва автомобилни превози на товари, срещу съответно възнаграждение.
Същото е фиксирано на 2 200 евро без ДДС на курс, платимо в срок от 7 дни
от издаване на документите за товара- международна товарителница CMR и фактура, по банков път. Допълнително
в договора са предвидени като дължими суми: при първоначална доставка и
паркиране на ремарке- еднократно навло от 850 евро
без ДДС, месечен наем за ползване на ремаркето (отделно от цената на превоза)
от 200 евро без ДДС, както и допълнително възнаграждение от 200 евро без ДДС за
възложени по- малко от три курса в рамките на два месеца.
Като писмени доказателства са
приети описаните в исковата молба международни товарителници и издадените по
всяка от тях фактури, както следва: CMR
№ ***и съответстващата й фактура № 24354/ 29.10.2018 г.; CMR № *****и фактура № 24868/ 17.12.2018 г.; CMR № *****и фактура № 25176/ 30.01.2019 г.; CMR № ***** и фактура № 25311/ 12.02.2019 г.; CMR № *****и фактура № 25755/ 25.03.2019 г.
Представена е и оборотна справка
по стойности за вземания от клиент, според която за периода 01.01.2019 г.- 09.05.2019 г. ответникът дължи на ищеца сумата
от общо 38 026, 63 лева по процесните пет броя
фактури.
Прието
е и заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице след
проверка на съответната документация е установило, че процесните
пет фактури са осчетоводени при страните, като общата им стойност възлизала на
сумата от 38 026, 63 лева, от която била погасена чрез плащане частично
сумата от общо 12 000 лева и имало остатък за плащане- 26 026, 63
лева. В устния си доклад вещото лице посочва, че при плащане на фактурите
нямало записано конкретно основание за плащане на съответната сума, а били
записани само като суми и дати.
Прието
е и заключение на съдебно- автотехническа експертиза,
по която вещото лице е установило след справка, че размерът на обезщетението
при неспазени срокове на натоварване и разтоварване („денгуби“) в практиката
бил между 75 евро и 150 евро на ден, в зависимост от уговореното или средно
около 125 евро на ден, но само при подобна уговорка между страните.
Събрани са и гласни
доказателства, чрез разпит на един свидетел, ангажиран от ищеца (протокол от
с.з. от 23.09.2020 г.). Св. Г. Н.М.- служител при ищеца на длъжност „****“,
посочва, че по поръчка на ответника карал дрехи втора употреба от гр. Р., Г.,
до базата им в село К.. Спедиторите им се обаждали, че имало готово натоварено
ремарке в чужбина и те трябвало да го транспортират до склада на дружеството в
Б.. Камионът обаче първо се карал до базата на ищеца в село И. и когато им се
обаждали от ответника, че имат място в склада, пътували до село К., за да
разтоварват. Имало случаи, при които чакали да ги натоварят в Г., защото
ответникът не бил платил за стоката на немците, както и обратният случай-
изчакване в Б. за разтоварване, докато освободят място в склада. За тези забави
началниците му били казали, че се дължали неустойки. За два месеца се правели
по три курса, четирима шофьори били. Към Г. отивало празно ремарке- оборотно на
ищеца, което стояло там и се връщало натоварено със стока за Б. по поръчка на
ответника.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Няма спор между страните, че те са сключили договор за превоз на товари, като транспортът е извършван от ищеца с негови автомобили по заявки на ответника по маршрут гр. Р.- Г. до с. К.. Предмет на делото са пет такива извършени курса, за всеки от които е съставена международна товарителница CMR, по която е издадена и фактура, с посочване на дължимите суми и основанието за плащане. Безспорно е и обстоятелството, че след образуване на делото на три пъти ответникът е заплащал в полза на ищеца различни суми в общ размер на 12 000 лева, с които е погасил частично задължението си. Спорните по делото въпроси са свързани с това какво точно е дължимо по всяка една от фактурите и в какъв размер, като в тази връзка следва да се обсъдят събраните в производството доказателства, на база на които да се изградят и изводите на съда, като така се направи преценка за евентуалната основателност на исковете.
Договорът за превоз е възмезден договор, т.е. на превозвача се дължи възнаграждение за извършената услуга. В договора между страните в чл. 17 е определена фиксирана цена за всеки превоз от 2 200 евро без ДДС. Доколкото по делото са представени пет броя международни товарителници CMR със съответните реквизити, въз основа на които са издадени в последствие и фактури, приети от ответника чрез осчетоводяването му, а и са събрани гласни доказателства за това, че превози на товари по съответния маршрут са били извършвани, съдът намира, че първият иск, свързан със заплащане на договореното възнаграждение на превозвача, е доказан по основание и размер. Макар и в случая да не е приложена към всеки от превозите заявка със съответната конкретика, както е посочено в приложението към договора, това не означава, че липсва изпълнение, защото факта на самия извършен превоз се установява от горепосочените доказателства (ЧМР- та, фактури, свидетел). Не се установява обаче, а това е в тежест на ответника да го докаже, че при транспорта е имало отклонение от възложените заявки, че е имало възражения или забележки относно извършения превоз на товарите и т.н., поради което следва да се приеме, че ищецът е изпълнил точно задълженията си, за което му се дължи съответното възнаграждение. След извършените уточнения на това перо на претенцията, искът за цената на транспортните услуги се явява доказан за следните суми: по фактура № 24354/ 29.10.2018 г. и CMR № ****/ 25.10.1028 г.- за сумата от 5 046, 04 лева (формирана, както следва- претендираната сума от 2 150 евро и 20 % ДДС); по фактура № 24868/ 17.12.2018 г. и CMR № ****/ 04.12.2018 г.- за сумата от 5 163, 39 лева (2 200 евро и 20 % ДДС); по фактура № 25176/ 30.01.2019 г. и CMR № ****/ 23.01.2019 г.- за сумата от 4 928, 69 лева (2 100 евро и 20 % ДДС); по фактура № 25311/ 12.02.2019 г. и CMR № *****/ 07.02.2019 г.- също за сумата от 4 928, 69 лева (2 100 евро и 20 % ДДС); по фактура № 25755/ 25.03.2019 г. и CMR № ****/ 18.03.2019 г.- отново за сумата от 4 928, 69 лева (2 100 евро и 20 % ДДС).
Втората претенция касае наем на ремаркета, която е извън цената на транспорта, като нейното основание е в чл. 3 ал. 3, изречения първо и второ по договора (или по- точно липсващата ал. 4, както се уточни в хода на делото). Предвидено е заплащане на сумата по 200 евро без ДДС- месечен наем за ползване на ремарке, за което да се издава отделна фактура. Без значение в случая е обстоятелството, че отделни фактури за такъв наем не са издавани, а стойността на дължимите по това перо суми са били включени във фактурите за всеки превоз. Не фактурата представлява основанието за плащане, а такова е съответната клауза в договора, като начинът на остойностяване- с отделна фактура или в една обща, не следва да се отразява върху дължимостта на сумата. Това обаче, което е релевантно в случая, за да се приемат за доказани твърденията на ищеца, е свързано с представяне на доказателства (каквито извън CMR- та и фактурите няма) относно броя на ползваните ремаркета като склад за товара. Тук липсата на писмена заявка за всяка конкретна доставка, каквато е предвидена да се изготвя като приложение към договора или пък наличието на друг писмен документ, надлежно удостоверяващ колко точно ремаркета са били използвани за депо (като склад) на стоката, означава, че ищецът не доказва твърденията си, а това обстоятелство е в негова тежест. От приетите доказателства по делото не може да се установи този факт, като самото вписване във фактурата не го удостоверява, защото това е едностранно съставен счетоводен документ. Дори и същият да е отразен в счетоводството на ответника, това не означава автоматично съгласие със съдържанието на фактурата, защото от поведението на страната в производството и направените оспорвания се установява точно обратното- несъгласие с тази част от претенцията. Липсата на надлежни писмени доказателства, които да установяват броя на ремаркетата при всеки един от петте транспортни курса, съдът намира, че може частично да бъде заместена, като се приеме в случая, че е имало поне едно ремарке, което да е служило като склад за стоката. Това е така, защото няма спор, че транспорт на стоки е извършен и тези стоки са били поставени в автомобила за превоз, който е бил минимум с едно ремарке, нужно за извършване на превоза, в което е депониран товарът. От разпитания свидетел се установява, че оборотно ремарке на ищеца е стояло в Г., закарано празно и връщано натоварено със стока за Б.. Свидетелят говори за ремарке в единствено число, а и житейската логика изисква да се приеме, че стоката, която е превозена, е била складирана и след като транспортните средства са на ищеца, а за превоза се използват ремаркета, следва, че именно в тях се е намирал товарът, за който се претендира наем. Предвид горното, съдът намира, че в случая по всяка една от фактурите, поради липса на конкретни писмени доказателства, следва да се дължи наем само за едно ремарке. Така претендираните суми по иска, касаещи наема за ползването на ремарке, са, както следва: по фактура № 24354/ 29.10.2018 г.- наем за м. октомври 2018 г. за едно ремарке- 469, 40 лева с ДДС (200 евро + 20 % ДДС); по фактура № 24868/ 17.12.2018 г.- наем за м. ноември 2018 г. за едно ремарке- 469, 40 лева с ДДС (200 евро + 20 % ДДС); по фактура № 25176/ 30.01.2019 г.- наем за м. януари 2019 г. за едно ремарке- 469, 40 лева с ДДС (200 евро + 20 % ДДС); по фактура № 25311/ 12.02.2019 г.- наем за м. февруари 2019 г. за едно ремарке- 469, 40 лева с ДДС (200 евро + 20 % ДДС); по фактура № 25755/ 25.03.2019 г.- наем за м. март 2019 г. за едно ремарке- 469, 40 лева с ДДС (200 евро + 20 % ДДС).
Третият иск е свързан с претенция за плащане на допълнително възнаграждение за възложени по- малко от три курса в рамките на два пълни календарни месеца, като основанието тук е в чл. 3 ал. 3, изречение трето по договора (или ал. 4 според уточнението). По начина, по който е изписан текстът на договора, следва, че определеното допълнително възнаграждение от 200 евро без ДДС не се изчислява за брой ремаркета или на брой курсове, а е дължимо еднократно, като вид санкция за ответника за това, че той не е възложил договорения брой курсове за съответен период. Казано с други думи, сумата се дължи, ако за период от два месеца не са поръчани поне три курса или за всеки двумесечен период, в който няма три възложени курса, се начислява тази санкция. От ЧМР- та е видно, че извършените пет курса са били изпълнени съответно през месеците октомври и декември 2018 г., както и през месеците януари, февруари и март 2019 г. Оттук следва, че дължимата сума за конкретните пет курса принципно трябва да е три пъти по 200 евро без ДДС, защото в месеците октомври и ноември 2018 г. вместо три курса е извършен един, за месеците декември 2018 г. и януари 2019 г. вместо три курса са извършени два, като същото е и за месеците февруари и март 2019 г.- вместо три курса, има осъществени само два. Ищецът обаче търси тази претенция само по две фактури- фактура № 24868/ 17.12.2018 г.- сумата от 938, 80 лева (400 евро за две ремаркета за м. октомври 2018 г. + 20 % ДДС) и фактура № 25176/ 30.01.2019 г.- сумите на два пъти от по 1 173, 50 лева (по 600 евро за две ремаркета за м. ноември и декември 2018 г. + 20 % ДДС). Както вече по- горе се посочи, неправилно е било извършено начислението на това допълнително възнаграждение на база брой неосъществени курсове за периода, защото не по този начин клаузата е записана в договора. Прякото прилагане на текста изисква да се приеме, че санкцията зависи единствено от спазване на условието да има поне три курса за период от два месеца. Доколкото искът се претендира само по втората и третата фактури, а не и по останалите, то той следва да се уважи единствено за сумите от по 200 евро без ДДС по всяка от тези две фактури, или за сумата от 469, 40 лева с ДДС по фактура № 24868/ 17.12.2018 г. и за сумата от 469, 40 лева с ДДС по фактура № 25176/ 30.01.2019 г.
Четвъртата претенция е за заплащане на транспорт на празни влекачи и прибиране на ремаркета, съответно на дати- 07.02.2019 г. и 18.03.2019 г., като се търсят сумите на два пъти от по 1 994, 95 лева с ДДС (850 евро без ДДС), по всяка от последните две фактури с № 25311/ 12.02.2019 г. и № 25755/ 25.03.2019 г. Посочената сума от 850 евро без ДДС е записана единствено в чл. 4 ал. 3 от договора като дължимо еднократно навло от товародателя на превозвача при първоначална доставка и паркиране на ремарке. Такава такса принципно следва да е дължима, но в конкретния случай ищецът не доказва, че търсената от него сума е с това основание на договора. От една страна, няма никакви доказателства за това кога (като конкретна дата или период) и къде (като местоположение) е било доставено конкретно ремарке, а няма и индивидуализация на това транспортно средство, за да се приеме, че за него се дължи навло. На следващо място, в цитираните две фактури сумите от по 850 евро са описани като дължими за „отиване на влекач“, а същевременно сумата се търси по искова молба за прибиране на празно ремарке. При тези данни по делото, от изложеното следва, че не се доказва основание за заплащане на въпросното навло по договора, а пък в случай, че се касае за различна претенция, свързана с прибиране на останали автомобили, тя не се доказва по никакъв начин, било по основание, било по размер, поради което този иск следва изцяло да се отхвърли.
Последната пета претенция, след уточнението, че не касае неустойка по договора, а допълнително уговорено заплащане на суми, обичайни при загубени срокове по време на натоварване и разтоварване, е начислена от ищеца за закъснения при натоварване и разтоварване по фактури, както следва: фактура № 24354/ 29.10.2018 г.- 120 лева с ДДС за един ден закъснение за разтоварване на товара в Б. на 30.10.2018 г.; фактура № 25176/ 30.01.2019 г.- 704, 09 лева с ДДС за три дни закъснение при натоварване на ремаркето в Г. на 04.12.2018 г.; фактура № 25311/ 12.02.2019 г.- 120 лева с ДДС за един ден закъснение за разтоварване на товара в Б. на 12.02.2019 г. Тук няма спор, че подобна клауза за заплащане в договора липсва, като процесуалният представител на ищеца в с.з. изрично посочва, че страните имали устна уговорка за т.н. „денгуби“ от 100 евро на ден в Г. и 100 лева в Б.. Подобна уговорка обаче не се доказа да съществува, още с отговора тя е оспорена, а от разпитания шофьор не се установява несъмнено, че такава е имало, още по- малко пък какъв е нейният размер. Приетата САТЕ в тази връзка определя средни размери на подобни възнаграждения, но изрично вещото лице посочва, че е взел данни от конкретни договори, т.е. касае се за вписани уговорки. Няма пречка такава клауза да е и устно договорена, но тя следва да се докаже, каквото по делото не се осъществи. Действително свидетелят посочва, че имало случаи на забава при товарене на стоката в Г. или разтоварването й в склада на ответника в село К., но нито се посочват конкретни дати, дни, период на закъснение, за кой точно превоз, нито пък това се установява от съставените ЧМР- та. Тук отново липсата на заявки за всеки превоз или на друга документация, в която да са описани дати на натоварване и разтоварване, както и на заявки за това, за да се прецени има ли забава и колко точно е тя, е от значение за доказване на този иск, защото иначе същият се явява недоказан и като такъв следва да се отхвърли изцяло.
Според заключението на вещото лице по ССчЕ по надлежно заведените процесни фактури в счетоводствата и на двете страни, ответникът е извършил три плащания, съответно на дати 15.05.2019 г.- 4 000 лева, на 21.06.2019 г.- 3 000 лева и на 30.12.2019 г.- 5 000 лева, или общо 12 000 лева. Същата сума се признава от ищеца като платена от възложителя на товара и с нея частично е погасен общият дълг на едното дружество към другото- от общо 38 026, 63 лева вече са дължими 26 026, 63 лева. Няма спор, че плащането е настъпило след подаване на исковата молба, постъпила в съда на 13.05.2019 г., като при направените банкови преводи не е посочено основание за погасяване на даденото плащане по конкретна фактура. Подобни данни не са установени и от вещото лице при извършената документална проверка в счетоводствата на страните. При това положение, след като длъжникът не е посочил какво точно погасява с дадено плащане, следва да се приеме тезата на ищеца, която е и законова постановка- че задълженията се погасяват по реда на възникването им, т.е. от най- старите за напред. Така, предвид обстоятелството, че процесните пет фактури са издадени последователно, съответно през месец ноември и м. декември 2018 г., м. януари, м. февруари и м. март 2019 г., най- ранно възникналото задължение се явява това по фактура № 24354/ 29.10.2018 г. По същата, както по- горе се посочи, съдът намира, че е дължимо възнаграждението за транспортната услуга в размер на 5 046, 04 лева с ДДС и частично- за наема на ремаркето, до размера от 469, 40 лева с ДДС. Тези две суми следва да се считат за изцяло погасени с плащането на ответника, като в тази връзка за тях искът следва да отхвърли, защото ищецът вече е удовлетворен с изпълнението, без да се налага повторното му присъждане с решението. В останалата си част задълженията по тази първа фактура следва да се отхвърлят като недоказани- за разликата до 782, 33 лева- наем на второ ремарке за м. октомври 2018 г. и за сумата от 120 лева- закъснение при разтоварване.
По аналогичен начин следва да се процедира и досежно останалите фактури. По втората фактура № 24868/ 17.12.2018 г. също е дължимо възнаграждението за транспортната услуга в размер на 5 163, 39 лева с ДДС, частично- това за наема на ремаркето, до размера от 469, 40 лева с ДДС, а също и частично допълнителното възнаграждение за по- малкият брой курсове- за сумата от 469, 40 лева с ДДС. Тези три суми следва да се считат за изцяло погасени с плащането на ответника, като за тях искът се отхвърля поради плащане. В останалата си част задълженията по тази втора фактура се отхвърлят като недоказани- за разликата до 782, 33 лева- наем на второ ремарке за м. ноември 2018 г. и за разликата до 938, 80 лева- допълнително възнаграждение за по- малко от три курса за два месеца.
С оглед горното от платената сума от общо 12 000 лева остават само 382, 37 лева (5 046, 04 + 469, 40 + 5 163, 39 + 469, 40 + 469, 40 = 11 617, 63), които следва да се приспаднат от третата фактура- с № 25176/ 30.01.2019 г. По нея също е дължимо възнаграждението за транспортната услуга в размер на 4 928, 69 лева с ДДС, частично- това за наема на ремаркето, до размера от 469, 40 лева с ДДС и частично допълнителното възнаграждение за по- малкият брой курсове- за сумата от 469, 40 лева с ДДС. Доколкото обаче задълженията тук са повече от остатъка от платеното в хода на делото, платената от ответника сума, която следва да се разпредели съразмерно, погасява само част от цената на транспорта и за разликата от 4 546, 32 лева (4 928, 69 - 382, 37), както и за останалите две посочени по- горе суми ответникът следва да се осъди да ги заплати с решението, след като не ги е погасил доброволно, а те са доказано дължими. В останалата си част задълженията по тази трета фактура се отхвърлят като недоказани- за разликата до 782, 33 лева- наем на второ ремарке за м. януари 2019 г., за разликата до 1 173, 50 лева- допълнително възнаграждение за по- малко от три курса за м. ноември 2018 г., изцяло за сумата от 1 173, 50 лева- допълнително възнаграждение за по- малко от три курса за м. декември 2018 г., както и изцяло за сумата от 704, 09 лева- обезщетение за закъснение при натоварване и разтоварване.
По четвъртата фактура № 25311/ 12.02.2019 г. изцяло е дължимо възнаграждението за транспортната услуга в размер на 4 928, 69 лева с ДДС, за която сума ответникът следва да се осъди с решението. В останалата си част, задълженията по фактурата са недоказани и следва да се отхвърлят: за сумата от 1 994, 95 лева с ДДС- за транспорт и връщане на празен влекач, за сумата от 782, 33 лева- наем на две ремаркета за м. февруари 2019 г. и за сумата от 120 лева- закъснение при разтоварване.
По аналогичен начин стоят нещата и за петата фактура № 25755/ 25.03.2019 г. И тук изцяло са дължими възнаграждението за транспортната услуга в размер на 4 928, 69 лева с ДДС и за сумата от 469, 40 лева- наем на едно ремарке за м. март 2019 г., за които суми ответникът следва да се осъди с решението. В останалата си част, задълженията по фактурата са изцяло недоказани и трябва да се отхвърлят за претендираната сума от 1 994, 95 лева с ДДС- за транспорт и връщане на празен влекач и прибиране на последно ремарке.
Предвид изхода на спора-
частичното уважаване на претенциите, на всяка от страните се дължат разноски по
съразмерност, с оглед уважената и съответно- отхвърлена част от исковете, на
основание чл. 78 ал. 1 и 3 от ГПК.
По отношение на разноските по
делото, на първо място следва да се отбележи, че за исковете, които се
отхвърлят поради извършеното плащане в хода на делото, на ищеца се дължат
направените разноски, защото с поведението си ответникът е станал причина за завеждане
на делото и макар да е платил, той не е признал тези искове с отговора. Поради
това той не може да се ползва от привилегията на нормата на чл. 78 ал. 2 от ГПК, като се освободи от разноски, защото не е налице нито едно от основанията,
визирани там.
Разноски иначе се претендират и
от двете страни, но само ищецът е представил списък по чл. 80 от ГПК и за него
са налице доказателства за заплатени разходи по делото, както следва: държавна
такса от 1 521, 06 лева, депозити за две вещи лица в общ размер на 400
лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1 670 лева. Ответникът
действително претендира само адвокатски хонорар на пълномощника си, но по
делото липсва договор за правна защита, като е представено единствено
пълномощно на процесуалния представител. При това положение, без данни за
платено възнаграждение и размер на същото, разноски не следва да се присъждат,
независимо, че страната има право на това по съразмерност, защото законодателят
изисква да се възстановяват според изхода от делото само действително направени
разходи от страната, а не предполагаеми такива. Затова по съразмерност разноски
се дължат само на ищеца, които възлизат на сумата от 2 758, 72 лева,
платима от ответника.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ като погасени чрез
плащане, извършено в хода на делото, предявените от „Томекс-
Спед” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град Пазарджик, ул. „Ивайловско шосе“ № 7, представлявано от **** Т. М. М.,
против „Хюманита” АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град Пловдив, бул. „Марица” № 154, бл. А, ет. 10, представлявано от Р.К.-Х.В.З.
и И. В.Г., искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми,
произтичащи от сключен между тях договор за превоз на товари от 05.06.2017 г.:
сумата от 5 046, 04 лева с ДДС- цена за извършена транспортна услуга по CMR № ***и фактура № 24354/ 29.10.2018 г.; сумата от 5 163,
39 лева с ДДС- цена за извършена транспортна услуга по CMR № *****и фактура № 24868/ 17.12.2018 г.; сумата от 382, 37
лева с ДДС- част от цената за извършена транспортна услуга по CMR № *****и фактура № 25176/ 30.01.2019 г., ведно със законната лихва върху
всяка от сумите, считано от датата на подаване на исковата молба- 13.05.2019 г.
до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Хюманита” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Марица” № 154, бл. А, ет. 10, представлявано от Р.К.-Х.В.З. и И. В.Г., да заплати на „Томекс- Спед” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пазарджик, ул. „И.вско шосе“ № 7, представлявано от **** Т. М. М., следните суми, произтичащи от сключен между тях договор за превоз на товари от 05.06.2017 г.: сумата от 4 546, 32 (четири хиляди петстотин четиридесет и шест лева и тридесет и две стотинки) лева с ДДС- остатъчна цена за извършена транспортна услуга по CMR № *****и фактура № 25176/ 30.01.2019 г.; сумата от 4 928, 69 (четири хиляди деветстотин двадесет и осем лева и шестдесет и девет стотинки) лева с ДДС- цена за извършена транспортна услуга по CMR № ***** и фактура № 25311/ 12.02.2019 г.; сумата от 4 928, 69 (четири хиляди деветстотин двадесет и осем лева и шестдесет и девет стотинки) лева с ДДС- цена за извършена транспортна услуга по CMR № *****и фактура № 25755/ 25.03.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от датата на подаване на исковата молба- 13.05.2019 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ като погасени чрез плащане, извършено в хода на делото, предявените от „Томекс- Спед” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пазарджик, ул. „Ивайловско шосе“ № 7, представлявано от **** Т. М. М., против „Хюманита” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Марица” № 154, бл. А, ет. 10, представлявано от Р.К.-Х.В.З. и И. В.Г., искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми, произтичащи от сключен между тях договор за превоз на товари от 05.06.2017 г.: сумата от 469, 40 лева с ДДС по фактура № 24354/ 29.10.2018 г.- наем за м. октомври 2018 г. за едно ремарке; сумата от 469, 40 лева с ДДС по фактура № 24868/ 17.12.2018 г.- наем за м. ноември 2018 г. за едно ремарке, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от датата на подаване на исковата молба- 13.05.2019 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Хюманита” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Марица” № 154, бл. А, ет. 10, представлявано от Р.К.-Х.В.З. и И. В.Г., да заплати на „Томекс- Спед” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пазарджик, ул. „Ивайловско шосе“ № 7, представлявано от **** Т. М. М. , следните суми, произтичащи от сключен между тях договор за превоз на товари от 05.06.2017 г.: сумата от 469, 40 (четиристотин шестдесет и девет лева и четиридесет стотинки) лева с ДДС- наем за м. януари 2019 г. за едно ремарке по фактура № 25176/ 30.01.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба- 13.05.2019 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска за разликата над уважения до пълния предявен размер от 782, 33 лева; сумата от 469, 40 (четиристотин шестдесет и девет лева и четиридесет стотинки) лева с ДДС- наем за м. февруари 2019 г. за едно ремарке по фактура № 25311/ 12.02.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба- 13.05.2019 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска за разликата над уважения до пълния предявен размер от 782, 33 лева и ОСЪЖДА за сумата от 469, 40 (четиристотин шестдесет и девет лева и четиридесет стотинки) лева с ДДС- наем за м. март 2019 г. за едно ремарке по фактура № 25755/ 25.03.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба- 13.05.2019 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани, предявените от „Томекс- Спед” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пазарджик, ул. „Ивайловско шосе“ № 7, представлявано от **** Т. М. М., против „Хюманита” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Марица” № 154, бл. А, ет. 10, представлявано от Р.К.-Х.В.З. и И. В.Г., искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми, произтичащи от сключен между тях договор за превоз на товари от 05.06.2017 г.: сумата от 312, 93 лева с ДДС по фактура № 24354/ 29.10.2018 г.- наем за м. октомври 2018 г. за едно ремарке; сумата от 312, 93 лева с ДДС по фактура № 24868/ 17.12.2018 г.- наем за м. ноември 2018 г. за едно ремарке, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от датата на подаване на исковата молба- 13.05.2019 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Хюманита” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Марица” № 154, бл. А, ет. 10, представлявано от Р.К.-Х.В.З. и И. В.Г., да заплати на „Томекс- Спед” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пазарджик, ул. „Ивайловско шосе“ № 7, представлявано от **** Т. М. М., следните суми, произтичащи от сключен между тях договор за превоз на товари от 05.06.2017 г.: сумата от 469, 40 (четиристотин шестдесет и девет лева и четиридесет стотинки) лева с ДДС- допълнително договорно възнаграждение за възложени за м. октомври 2018 г. по- малко от три курса по фактура № 24868/ 17.12.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба- 13.05.2019 г. до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска за разликата над уважения до пълния предявен размер от 938, 80 лева и ОСЪЖДА за сумата от 469, 40 (четиристотин шестдесет и девет лева и четиридесет стотинки) лева с ДДС- допълнително договорно възнаграждение за възложени за м. ноември 2018 г. по- малко от три курса по фактура № 25176/ 30.01.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба- 13.05.2019 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска за разликата над уважения до пълния предявен размер от 1 173, 50 лева и ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска за сумата от 1 173, 50 лева- допълнително договорно възнаграждение за възложени за м. декември 2018 г. по- малко от три курса по същата фактура, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба- 13.05.2019 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани, предявените от „Томекс- Спед” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пазарджик, ул. „Ивайловско шосе“ № 7, представлявано от **** Т. М. М., против „Хюманита” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Марица” № 154, бл. А, ет. 10, представлявано от Р.К.-Х.В.З. и И. В.Г., искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми, произтичащи от сключен между тях договор за превоз на товари от 05.06.2017 г.: сумата от 1 994, 95 лева с ДДС- за транспорт на един влекач- празен от Б. до Г. за прибиране на едно ремарке на 07.02.2019 г.; сумата от 1 994, 95 лева с ДДС- за транспорт на един влекач- празен от Б. до Г. за прибиране на последното ремарке на 18.03.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от датата на подаване на исковата молба- 13.05.2019 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани, предявените от „Томекс- Спед” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пазарджик, ул. „Ивайловско шосе“ № 7, представлявано от **** Т. М. М., против „Хюманита” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Марица” № 154, бл. А, ет. 10, представлявано от Р.К.-Х.В.З. и И. В.Г., искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми, произтичащи от сключен между тях договор за превоз на товари от 05.06.2017 г.: сумата от 120 лева с ДДС по фактура № 24354/ 29.10.2018 г.- обезщетение за един ден закъснение при разтоварване на товара в Б. на 30.10.2018 г.; сумата от 704, 09 лева с ДДС- обезщетение за три дни закъснение при натоварване по фактура № 25176/ 30.01.2019 г. за транспортно средство автомобил ******и ремарке *****поискано и подадено за натоварване в Г. на 30.11.2018 г., а натоварено на 04.12.2018 г. по CMR № ****; сумата от 120 лева с ДДС по фактура № 25311/ 12.02.2019 г.- обезщетение за един ден закъснение при разтоварване на товара в Б. на 12.02.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от датата на подаване на исковата молба- 13.05.2019 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Хюманита” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Марица” № 154, бл. А, ет. 10, представлявано от Р.К.-Х.В.З. и И. В.Г., да заплати на „Томекс- Спед” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пазарджик, ул. „Ивайловско шосе“ № 7, представлявано от **** Т. М. М., разноските по делото в размер на 2 758, 72 (две хиляди седемстотин петдесет и осем лева и седемдесет и две стотинки) лева, изчислени по съразмерност.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ
:/п/
Вярно с
оригинала.
АД