Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.07.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Г въззивен състав в публично съдебно заседание на тринадесети
април през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ДИМИТРИНКА
КОСТАДИНОВА МЛАДЕНОВА
ри участието на секретаря Антоанета Петрова като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело №13325
по описа за 2020година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение №172278 от 10.08.2020г., постановено
по гр. д. №53699/2019г. по описа на СРС, 165-ти състав е признато за установено
по
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С." ЕАД искове с правна
квалификация чл. 79, ал 1 предл първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на В.И.Е.
ЕГН ********** , е адрес: ***, че В.И.Е. дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК********, сумата 25,20
лева - цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за
топлоснабден имот с адрес София, ж.к. Връбница - 1. Бл.533, вх А, ап.25 за
периода месец януари 2016 г. - месец април 2018 г„ ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 15.02.2019год. - вземания по заповед за изпълнение,
издадена по частно гражданско дело № 9330/2019 г. по описа на Софийския районен
съд, 165-ти състав. С
решението са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД установителни
искове за сумите от 4 814, 32лева за
доставена за периода месец май 2015г. - месец април 2018г. до топлоснабден имот
с адрес София, ж.к. „Връбница“ 1, бл. 533, вх. А, ап.25 топлинна енергия, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение - 15.02.2019, до окончателното плащане; 591,69лева-лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за
периода 14.09.2016 г. до 05.02.2019 г., както и за
сумата от 6, 66 лева, представляваща горницата над уважения размер от 25,20
лева до пълния предявен размер от 31,86 лева - цена за услугата „дялово
разпределение на топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за периода
месец януари 2016 г. - месец април 2018 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 15.02.2019г.
и 5,56лева - законна лихва за забава за плащане на последната описана сума за
периода 01.03.2016г. до 05.02.2019г. - вземания по заповед за изпълнение,
издадена по частно гражданско дело № 9330/2019 г. по описа на Софийския районен
съд, 165ти състав. Осъдена е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В.И.Е. да
плати на „Т.С.“ ЕАД,-сумата от 2,87 лева - разноски в
исковото и в заповедното производство. Осъдена е „Т.С.“
ЕАД да плати на В.И.Е. сумата
от 597,24 лева - разноски по делото.
Срещу решението в отхвърлителните части е
постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, в която излага, че решението
е неправилно и се иска неговата отмяна, и вместо него да се постанови друго, с
което исковете да бъдат уважени до пълния претендиран размер на претенциите в
обжалваните части. Смята, че неправилно първоинстанционният съд е
приел, че ответницата не дължи процесните суми и е неправилен изводът, че от представените
доказателства не може да се изведе заключението, че в процесния имот е
доставяна топлоенергия, след като са приети и СТЕ и ССЕ, изготвени от експерти,
притежаващи специални познания и след като им са предоставени документи.
Изтъква, че ищецът не следва да носи последствията от процесуалното поведение
на третото лице помагач. Претендира за присъждане на разноски по делото. В
съдебно заседание пред въззивния съд не се явява представител на въззивника и с
допълнителна молба до съда поддържа въззивната жалба.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаде отговор на въззивна жалба от ответницата
В.И.Е., която прави искане да се остави без уважение жалбата и се претендират
разноски по делото. Излага доводи, че ако се приеме, че жалбата е основателна
то следва да се има в предвид и възражението за погасени по давност вземания за
главница за периода от м.05.2015год. до м.12.2015год., както и че ответницата
не е изпаднала в забава след като няма доказателства за публикуване на
фактурите на интернет страницата на продавача.
Третото лице помагач “Т.С.“ ЕООД не е взело
становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на
въззивното производство и при така очертания от жалбите предмет, приема
следното:
„Т.С.” ЕАД е
депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК с вх. № 3012156/15.02.2019г. срещу В.И.Е. за
заплащане на посочените суми и по което е образувано гр.д. №9330/2019г. по
описа на СРС, 165-ти състав. Посочено е, че претендираното вземане е за
стойността на доставена топлинна енергия за периода от месец 05.2015год. до месец 04.2018г. в размер на 4814,32лв.-главница, сумата от 31,86лв. –за
дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ЖК********, с аб. №295058 и 591,69лв.-мораторна лихва за забава за
периода от 14.09.2016год. до 05.02.2019год. и 5,56лв.-лихва
върху сумата за дялово разпределение за същия период, както и законната лихва
върху главницата от 15.02.2019год.-датата на подаване на заявлението до
окончателното и изплащане. След като срещу издадената заповед за изпълнение на
парично задължение в законоустановения срок са постъпили възражения от длъжника
и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, „Т.С.”ЕАД е предявила положителен
установителен иск спрямо нея за установяване на вземането по издадената заповед
за изпълнение и е образувано гр.д. №53699/2019г. СРС, 165-ти състав.
В срока за отговор на исковата молба, такъв е постъпил от ответницата, чрез нейния
пълномощник по делото адв. К. и в който оспора исковете. Заявява, че преди
2008год. са демонтирани радиаторите в жилището и прави възражение за погасяване
по давност на част от претендираната сума за главница и за лихва.
С обжалваното
решение първоинстанционният съд е уважил предявените искове частично и е приел
за установено, че ответницата се явява потребител на ТЕ, дължи сума за дялово
разпределение в размер на 25,20лв., но не се установява доставяната реално ТЕ
до имота след като вещото лице е работило по документи за неосигурен достъп до
имота при отчитането на уредите от третото лице помагач, но самите документи не
са приложени в предоставения за това срок, не са приети и в тази връзка не е
кредитирано заключението на СТЕ, поради което исковете са отхвърлени.
Софийският
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са процесуално
допустима. Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящия състав на въззивния съд намира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което същия дължи
произнасяне на съществото на правния спор, но само в рамките на заявените с въззивните жалби
доводи, съобразно нормата на чл.269, изр.2 ГПК. Въззивната жалба е частично
основателна по следните съображения:
Предявени са
за разглеждане обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК и с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
За да се уважи предявения главен иск, че ответницата дължи процесните
суми, търсени от ищеца като стойност на доставена топлинна енергия, ищецът
следва да установи, че ответницата е потребител на топлинна енергия за
процесния имот, че в сградата, където е имотът на ответницата, за които се
твърди, че е собственик на същия и с
адрес в гр. София, ЖК********, с аб.
№295058, има монтиран топломер в АС, преминал метрологична проверка, че
дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е
извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на
индивидуалните разпределители от ФДР и
изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на
доставената топлинна енергия.
По делото за процесния имот е приложен
нот. акт №15/05.03.2008год., том І, рег.№193, дело №14/2008год., с който на
основание чл.587, ал.1 ГПК е призната ответницата В.И.Е. за собственик на
апартамент №25, с адрес в гр.София ЖК ********
Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ потребител на
енергия за битови нужди е физическо лице- собственик или титулярът на вещно право на ползване, който ползва топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление за домакинството си. В
смисъла на горното легално определение, ответницата, като собственик на имота,
има качеството на потребител на топлинна енергия, поради което е материалноправно легитимирана да отговарят по
предявените искове.
По делото в първоинстанционното производство е приета СТЕ, изготвена от вещо лице специалист
по топлотехника от която се установява, а и не се спори по делото, че сградата, в която
е процесното жилище, собственост на ответницата е била топлоснабдена, ТЕ е отчитана с топломер, който е преминал
метрологична проверка и съответства на одобрения тип, при електронно отчитане
на данните ежемесечно, като не са констатирани несъответствия в отчетите и
показанията в абонатната станция, независимо, че не са представени оригинали на
отчетите, като също така се установява, че са приспаднати технологичните
разходи в АС, извършвани са годишни отчети на уредите в отделните обекти и
количеството ТЕ за разпределение, като са
изготвяни и изравнителни сметки. За процесното жилище е посочено, че няма
отоплителни тела и не е начислявана ТЕ за отопление за имот, както и в общите
части и са начислявани разходи за ТЕ за
сградната инсталация на база отопляем обем и ТЕ за подгряване на вода за
БГВ на база начислед разход за брой ползватели. Вещото лице е посочило в
съдебно заседание, че за процесния имот са начислявани суми при неосигурен
достъп за отчет и е начислявана ТЕ за БГВ на база за трима ползватели. Посочено е, че за
процесния период и от 05.2015год. до 04.2016год. сумата за ТЕ за сградна
инсталация е от 78,09лв., сумата за БГВ е от 1131,24лв., за периода
м.05.2016год. до 04.2017год. е от 116,76лв. за сградна инсталация и от
902,20лв. за БГВ и за периода 05.2017год. до 30.04.2018год. е от 340лв. за
сградна инсталация и 1792,56лв. за БГВ. Посочени са и изравнителните сметки като за първия период
е посочена сума от 117,04лв. за доплащане, а през следващите съответно
719,59лв.-за доплащане и 45,59лв.-за доплащане, като е посочено обща дължима
сума от 4814,32лв. след изравняването. Независимо,
че в случая не са приети като доказателства по делото протоколите за неосигурен
достъп до отчет в процесното жилище за отоплителните периоди след като по
делото няма спор, че сградата е топлофицирана през същия период, доставяна е ТЕ
в нея, включително и за сградна инсталация, независимо, че също така няма
отоплителни тела в жилището, но е ползвана топла вода, което изрично е заявено
и не се оспорва от представителя на ответницата по делото и в тази връзка е представен главен отчет за следващ отоплителен период с
отчет на два водомера за топла вода, намира, че дължима се явява сумата за ТЕ, отдадена от сградната инсталация за
процесния период, както и сума за ТЕ за БГВ за един потребител и което
съответства на отчета на водомерите за топла вода за следващия отоплителен
период, който е представен от ответницата. За да възприеме този извод съдът съобрази, че
ответницата остава потребител дори и да прекрати топлоподаването към
индивидуалните отоплителни тела в жилището си, тъй като в тази хипотеза и
съгласно изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 ЗЕ остава потребител на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. В случая количеството на
доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено от общия топломер,
който според заключението на приетата СТЕ отговаря на метрологичните
изисквания. Съобразно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на отчетената от общия
топломер топлинната енергия между отделните етажни собственици е извършено по системата
на дяловото разпределение по начина, регламентиран в действащата през периода
нормативна уредба. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението
на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл. 139-чл. 148) и
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, като топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Ответницата дължи и
сума за ТЕ за БГВ, като се има в предвид, че не се оспорва
ползването от двама потребители, които живеят в жилището и което съвпада с данните от представения отчет
за потребление за БГВ за следващ
отоплителен период, но не на база
на три лица, още повече, че не се оспорва, че е ползвана
топла вода за процесния период от двама
потребители и което представлява съизмеримо съответно като разход за топла вода за 1/3 от посочената в СТЕ сума за БГВ.
След като
искът е частично основателен следва да бъде разгледано направеното възражение
от ответницата за погасяване по давност на вземанията. В тази връзка следва да се има в предвид, че
съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давностния срок започва да тече от момента, в който
вземането е станало изискуемо. В случая
съдържанието на договора за покупко-продажба на топлинна енергия за процесния
първи период от м.05.2015год. е уредено в представените публично известни Общи
условия за продажба, одобрени с Решение ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР и в сила от
12.03.2014год., съгласно чл.31, ал.1 от същите клиентите заплащат топлинната
енергия по един от следните начини: т.1 - на десет равни месечни вноски; т.2 -
на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата и една
изравнителна вноска и т.3 - по реална месечна консумация, като в случаите
когато клиентите в сграда етажна собственост, присъединени към една абонатна
станция или нейно самостоятелно отклонение, заплащат топлинната енергия по реда
на ал.1, т.2, месечната консумация се определя от търговеца въз основа на
съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния
отчетен период. Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от Общите условия от 2014год.
месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз
основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в
СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на фактурите по ал.1 / т.е. за месечната
дължима сума/ и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Когато при издаване на общата
фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по
фактурата, и ако клиентът няма просрочени задължения към продавача, заплатената
в повече сума се приспада от дължимите суми за следващ период, или по желание
на клиента, се възстановява от продавача. Когато при издаване на общата фактура
се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата и
клиентът има просрочени задължения към продавача, със сумата в повече може да
се извърши прихващане с изискуемо и ликвидно вземане на продавача. Съгласно
чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т.е. прогнозните суми по ежемесечните
фактури в 30 – дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на продавача, а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т.е. общата фактура за реално
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок
дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача
или след покана. При тази уредба на отношенията и с оглед момента на настъпване
на изискуемостта на месечните дължими суми за топлинна енергия с оглед на
чл.114, ал.2 ЗЗД давността започва да
тече от датата на която вземането е възникнало и за всяко месечно вземане
започва да тече с изтичане на месеца, за което е начислено- от първо число на
следващия месец, поради което вземанията за цена на топлинна енергия за периода
01.05.2015год. и до м.01.2016год.вкл. се явяват погасени по давност. Счетоводните
операции на ищеца като фактуриране, издаване на кредитни известия и
префактуриране в общи фактури нямат отношение към момента на възникване на
вземането. Както е възприето с ТР №3/2011год. на ОСГТК на ВКС, вземанията за
цена на доставена ТЕ имат периодичен характер и се погасяват с изтичане на
тригодишен давностен срок, съгласно
чл.111, б.в от ЗЗД. С оглед на което съобразно данните от СТЕ основателна се явява претенцията за цена на ТЕ
за периода м.02.2016год. до м.04.2018год. и която включва ТЕ за сградна
инсталация за периода 02.2016год. до
04.2016год. от 26,94лв. както и 88,58лв. за БГВ/1/3 част от сумата за БГВ за
същия период, която е посочена в СТЕ/ или общо за този период от 115,52лв.,
както и за периода от м.05.2016год. до 04.2017год. от 116,76лв. за сградна
инсталация и 300,77лв. за БГВ/ 1/3 от посочената обща сума от 902,30лв./ или
общо 417,53лв., като към този период следва да бъде отнесена и сума след
изравняване и за доплащане от 719,59лв.
или общо за този период от
1 137,12лв., както и за периода от 05.2017год. до 04.2018год.
сумата от 145,23лв.-за сградна инсталация и 597,52лв. за БГВ/1/3 от общата сума
от 1792,56лв./, както и сумата от 45,59лв.-сума за доплащане след изравняването
за процесния период и общо за 788,34лв. или дължимата сума за целия период от
м.02.2016год. до 04.2018год. е от
2040,98лв. и предявеният иск е основателен и доказан до този размер,
като в останалата част до пълния претендиран размер по исковата молба от 4814,32лв. претенцията е неоснователна и
следва да се отхвърли.
Неоснователна
се явява претенцията за мораторна лихва
върху главницата за незаплатена ТЕ за периода 02.2016год. до 04.2016год. при
действието на ОУ от 2014год. и след като съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия,
както по прогнозните суми по ежемесечните фактури, така и сумата по общата
фактура за реално потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача и за публикуването на
които няма доказателства по делото, включително и за твърдения протокол на
нотариус, какъвто не е приложен по делото.
По отношение на претенциите за лихва за
забава върху главницата за ТЕ основателна е и непогасена по давност върху главницата от
1137,12лв.-дължима за периода 05.2016-04.2017год. и за периода след излизане на фактурата за
същия период от 31.07.2017год. и считано от 15.09.2017год. до 05.02.2019год. ,
както и върху главницата от 788,34лв. за периода от 15.09.2018год. до 05.02.2019год. при действието на ОУ от
2016год., в сила от 11.08.2016год. и
след като с оглед на чл. 33, ал. 1 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. не е
необходима изрична покана и ответникът е изпаднал в забава за плащането на
сумите след изтичане на срока от 45 дни. Съгласно чл. 33, ал. 4 от същите
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 (т. е. за тези по общата фактура от 31.07.2017
г.), но не и върху прогнозно начислените суми, ако същите не са платени.
Доколкото ответникът не доказа плащане на претендираните суми, въззивният съд
счита исковата претенция за лихва за забава за периода върху главницата за ТЕ от 1137,12лв. от 15.09.2017 г. до 05.02.2019г.
за сумата в размер на 160,77лева за основателна, изчислена от съда по реда на
чл. 162 от ГПК с помощта на интернет калкулатор, както и върху главницата от
788,34лв. за периода от 15.09.2018год. до 05.02.2019год. и от 31,53лв. В
останалата част претенцията за лихва за забава е неоснователна.
Изцяло неоснователна се явява въззивната
жалба на ищеца срещу решението в
отхвърлителните части по отношение на исковете срещу ответницата за услугата дялово разпределение до пълния
претендиран размер по исковата молба, както и за лихва за забава
върху главницата за услугата дялово
разпределение след като няма покана за плащането и и в тази, част
първоинстанциинното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
Поради
изложените съображения и поради частичното несъвпадане на крайните правни
изводи на двете съдебни инстанции, решението на първоинстанционният съд, следва да бъде
отменено в отхвърлителната част за сумата от 2040,98лв.- цена на
доставена ТЕ за периода м.02.2016год. до 30.04.2018год., както и за сумата
от 160,77лв.-лихва за забава върху
главницата за цена на ТЕ от 1137,12лв. за периода 05.2016год.-04.2017год.,
считано от 15.09.2017год. до 05.02.2019год. и за сумата от 31,53лв. лихва за
забава върху главницата за цена на ТЕ от 788,34лв. за периода 05.2017год.-04.2018год.,
считано от 15.09.2018год. до 05.02.2019год., ведно със законната лихва върху
главницата от 15.02.2019год. до окончателното й заплащане и вместо това
постановено друго, с което се уважат претенциите за посочените суми, а в
останалата обжалвана отхвърлителна част решението като правилно следва да се потвърди.
При
този изход на делото се дължат разноски на въззиваемата страна ищец с оглед на
уважената част от исковете спрямо ответницата
и в размер на 256,31лв.-разноски за исковото и заповедното производство
в СРС и от които 2,87лв. са присъдени с първоинстанционното решение или дължими
се явяват разноски за сумата от 253,44лв., както и 44,66лв.-за въззивното
производство при направени разноски само за държавна такса по въззивната жалба
от 108,36лв. с оглед уважената част. С оглед на отхвърлената част от исковете се дължат
разноски на ответницата и за първоинстанционното производство за сумата от
351,06лв., като следва да се отмени в тази част решението за разноските за
сумата над 351,06лв. до уважения размер в решението на първоинстанционния съд
от 597,24лв. В полза на ответницата следва да се присъди сумата от 352,69лв.-разноски
за въззивна инстанция с оглед на отхвърлената част, предмет на въззивното
производство.
Воден от гореизложеното, Софийският градски
съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №172278 от 10.08.2020г. на СРС, 165-ти
състав, поправено с решение №20240496/30.10.2020год., постановени по гр.д.№53699/2019г. по описа на
СРС, в частта, в която са отхвърлени предявените искове от „Т.С.“ ЕАД срещу В.И.Е.,
за признаване за установено, че дължи сумата от 2 040,98лева,
представляваща цената на доставена топлинна енергия по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за периода м.02.2016 г.
до 30.04.2018г. за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „********аб.
№295058, ведно със законната лихва от 15.02.2019
г. (датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение)
до окончателното плащане, както и за сумата от 160,77лв.-лихва за забава върху
главницата за цена на ТЕ от 1137,12лв. за периода 05.2016год.-04.2017год.,
считано от 15.09.2017год. до 05.02.2019год. и за сумата от 31,53лв. лихва за
забава върху главницата за цена на ТЕ от 788,34лв. за периода
05.2017год.-04.2018год., считано от 15.09.2018год. до 05.02.2019год., както и за
разноски за сумата над 351,06лв., които е осъдена „Т.С.“ ЕАД да заплати на В.И.Е. и вместо това постановява:
ПРИЗНАВА за установено, че В.И.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК:********, със
седалище и адрес на управление:*** Б сумата
от 2 040,98лева, представляваща цената на доставена топлинна енергия по договор
за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за периода от м.02.2016 г. до 30.04.2018г. за недвижим
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „гр. София, ж.к. „********аб. №295058, ведно
със законната лихва върху главницата от 15.02.2019 г. до окончателното плащане,
както и сумата от 160,77лв. лихва за
забава върху главницата за цена на ТЕ от 1137,12лв. за периода
05.2016год.-04.2017год., считано от 15.09.2017год. до 05.02.2019год. и сумата от 31,53лв. лихва за забава върху
главницата за цена на ТЕ от 788,34лв. за периода 05.2017год.-04.2018год.,
считано от 15.09.2018год. до 05.02.2019год.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана отхвърлителна част и съответните
разноски по делото.
Решението,
в частта в която е уважен искът за цена
на услугата дялово разпределение не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА В.И.Е., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ЕАД сумата от 253,44лв.-разноски за заповедното
и първоинстанционното производството, както и сумата от 44,66лв.- за въззивното
производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“
ЕАД, ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:*** Б да заплати на В.И.Е.,
ЕГН ********** сумата от 352,69лв.-разноски за въззивна инстанция.
Решението
е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД, като трето лице-помагач на страната
на ищеца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.