№ 696
гр. Бургас , 13.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20212100500710 по описа за 2021 година
Производството е по чл.274, ал.1 вр.чл.248 от ГПК.
Образувано е по повод депозирана частна жалба, вх.
№262512/24.03.2021г., подадена от П. Т. Г. ЕГН ********** от гр. Н., ул.
„Х.К.“ №**, ет.*, чрез адвокат С. Каров, против Определение № 260237 от
25.02.2021г. по гр.д. №1057/2020г. на Районен съд – Несебър, с което съдът е
отхвърлил искането, обективирано в молба с вх.№260741 от 25.01.2021г. по
описа на НРС за изменение на решението на НРС в частта за разноските.
В подадената частна жалба въззиваемата Г. моли съда да отмени
обжалваното определение в частта му, относно искането за изменение на
съдебното решение досежно присъдените в полза на въззивника 110 лева
разноски, както и относно намаляването на дължимото и признато с мотивите
на съдебния акт адвокатско възнаграждение в пълен обем от 133,33 лв. Излага
съображения.
В предвидения срок е постъпил отговор на частната жалба от „Сейф -
Турс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, кв. Сарафово, ул. „Комсомолска“ № 42 и съдебен адрес: гр. Бургас,
ул. „Васил Априлов“ № 18, ет.3, офис 6, с който се навеждат доводи за
неоснователност на частната жалба, поради което счита обжалваното
определение за правилно и законосъобразно. Моли съда за потвърждаване на
1
обжалваното определение.
Бургаският окръжен съд, за да се по произнесе жалбата, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия срок,
против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.
Според чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото пред
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
Съгласно чл. 78, ал.4 ГПК, ответникът има право на разноски при
прекратяване на делото. Подлежат на присъждане всички разноски на
ответника, направени по повод водене на делото, за чието установяване той е
представил надлежни доказателства.
Отговорността за разноските по делото е гражданско облигационно
правоотношение, което произтича и е уредено с нарочни правила от ГПК. По
отговорността за разноски, съдът се произнася при постановяване на
решението, като процесуалния закон вменява задължение да се посочи
единствено в тежест на кого и в какъв размер се възлагат разноските- чл. 236
ал.1 т.6 от ГПК, т.е. произнасянето в диспозитива е дължимо единствено в
случаите на уважаване на направено искане за разноски. При неоснователност
на искането за разноски, съдът излага съображения единствено в мотивите на
съдебния акт.
Разпоредбата на чл. 248, ал.1 от ГПК разграничава две хипотези,
свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е
определена отговорността за разноски, установени като изключение от
правилото на чл.246 от ГПК.
Първата хипотеза на чл. 248, ал.1 ГПК обхваща случаите, при които
съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за
разноски. В този случай, допълването на съдебния акт е процесуален способ
за отстраняване непълноти при формиране волята на съда.
Не такъв е настоящият случай- съдът е формирал воля относно
2
искането за разноски и изрично я е отразил в акта си.
Втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК обхваща случаите, в които
страната настоява при налично произнасяне на съда относно дължимите
разноски, то да бъде приведено в съответствие с нейното твърдение за
осъществяването им. В този случай, искането не е за допълнително
произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото.
По реда на изменението, съдът може да промени и първоначалния
резултат на своето произнасяне, като присъди разноски, въпреки
първоначалния си отказ да стори това( определение № 234/14.09.2016 г. по ч.
гр. д. № 2904/2016 г. на ВКС, I г. о.).
В конкретния случай, по въпроса за отговорността за разноските,
съдът е изложил съображения в мотивите на решението. Предвид изхода на
спора, в полза на всяка от страните са определени разноски. Ответната страна
е осъдена да заплати разноски за производството по делото, с оглед
разпоредбата на чл.78,ал.4 от ГПК.
Основният въпрос по делото е дали при пълно уважаване на
намалената по реда на чл. 214 ГПК искова претенция се дължи пълния размер
на направените от ищеца разноски или само част съобразно уважения размер
от първоначално предявения иск. Изменението на иска чрез намаляване
размера на вземането по съществото си е съчетано с десезиране на съда за
разликата до първоначално предявения размер, за която на основание чл. 78,
ал. 4 ГПК ответникът има право на съответните разноски.
В проведено открито съдебно заседание на 05.01.2021г., е направен
отказ от иска за разликата от сумата от 1320 лева до първоначално
предявения размер от 1980 лева, поради възстановени внесените 660 лева
чрез ,,Грабо БГ“.
С оглед направения отказ от иска, производството по делото е
прекратено на основание чл.233 от ГПК, в частта на предявения иск за сумата
над 1320 лева до сумата от 1980 лева.
От изложеното се налага извод, че при пълното уважаване на
намаления по реда на чл. 214 ГПК иск на ищеца, следва да се присъдят
3
разноски съобразно уважената част от първоначално предявения размер на
иска, като в този случай право на разноски има и ответника съобразно
отхвърлената част от първоначално предявения размер.
Когато основанието за прекратяване е по причина, извън поведението
на ответника /оттегляне и отказ от иск, връщане на искова молба, връщане на
жалба/, то искането за присъждане на разноски може да бъде направено от
ответника с допълнителна молба след постановяване на определението за
прекратяване, която съдът разглежда по реда на чл. 248 ГПК за изменение на
решението /в случая на определението/ в частта за разноските.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че определението, с което е
оставена без уважение молбата за изменение на решението в частта за
разноските, се явява правилно и като такава следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл.248 от ГПК,
Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №260237 от 25.02.2021г.
постановено по гр.д.№1057/2020 по описа на Районен съд- Несебър.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4