Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 338
гр. Горна Оряховица, 21.07.2010 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Горнооряховският районен съд, девети състав, в публично заседание на двадесет и първи юни две хиляди и десета година, в състав:
Председател: ХРИСТО ПОПОВ
при секретаря И.П. и прокурора…, като разгледа
докладваното от съдията НАХД № 353/2010 г. по описа на ГОРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалба с правно основание чл.59 и следващите
от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 33/10 от 05.01.2010г. на
Началника на РУ на МВР гр. Г.Оряховица към ОД на МВР гр. В.Търново, на Д.Г.Г.,
с ЕГН: ********** ***, са наложени административни наказания, както следва: - на основание
чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП - Глоба в размер на 30 лв., за нарушение на чл.6, т.1
предл. 4 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП - Глоба в размер
на 150 лв. и четири месеца лишаване от право да управлява МПС, за
нарушение на чл. 103 предл. 1 от ЗДвП.
Ответникът по жалбата – РУ „Полиция”
гр. Г.Оряховица, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище
по жалбата.
Заинтересованата страна – РП гр.
Г.Оряховица, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
В хода на съдебните прения адвокат И. помоли съда да
отмени издаденото срещу неговата
подзащитна НП като незаконосъобразно. От приложените по делото писмени
доказателства и от разпита на свидетелите безспорно се е установило, че при
съставяне на АУАН и НП са допуснати особено съществени нарушения на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН. От писмените доказателства се установява, че АУАН е съставен на
22.08.2009 г., така, както е записано в самия акт и както е потвърдил в своите
показания актосъставителя. От неговите показания е станало ясно, че при
съставяне на акта той не е вписал името на нарушителя, каквото е задължението
му по чл.42 от ЗАНН, а е оставил празно място и името на нарушителя е вписано
от трето неизвестно лице. От приложеното друго писмено доказателство по реда на
чл.188 от ЗДвП, именно декларация от Г. Генов се установява, че същият, като
собственик на автомобила е посочил друго лице, което според него е управлявало
МПС. Тази декларация обаче е подадена от Г. Генов на 22.12.2009 г., т.е. четири
месеца след съставяне на АУАН. АУАН, въз основа на който е издадено НП, е
съставен на 22.08.2009 г., а самото НП е издадено на 05.01.2010 г. Адвокат И.
счита, че посочените нарушения са абсолютно съществени и са довели до порок на
издаденото НП, който не може да бъде отстранен. На тези основания НП следва да
бъде отменено като незаконосъобразно.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
От показанията на свидетеля Г.С.И.
се установи, че от 2003г. той е служител
на РУ „Полиция” гр. Горна Оряховица. Работи като младши авто-контрольор. На 22.08.2009г. с колегата си К.А. са били на
работа на ГП І-4, на км 134+300м. Следели са за неправилно
изпреварване. Около 15,20ч. видели, че лек автомобил „Фиат” е извършил неправилно
изпреварване. Св. И. е подал на шофьора на л.а. сигнал за спиране. Според
свидетеля, водачът на л.а. е възприел подадения му сигнал, но не е спрял
управлявания от него л.а. „Фиат”, а продължил движението си по пътя - посока
гр. Велико Търново. Веднага са докладвали на дежурния (при РУ „П” гр. Г.Оряховица) за инцидента.
Извършена е била справка, след което е бил съставен задочен акт, който е бил изпратен
за връчване.
На свидетеля И. бе предявен АУАН бл. № 428884,
съставен на 22.08.2009г. от него против Д.Г. и връчен й на 22.12.2009г. След
като го разгледа свидетелят заяви, че той е съставил акта на 22.08.2009 г. Същият
е връчен ( на жалбоподателката Г.) от друго лице, на друга дата. Г.И. заяви, че
поддържа написаното в акта. Убеден е, че водачът на автомобила ги е възприел.
Видял е водача. Той е пресякъл платното, бил е на средата на пътя, на осовата
линия. По тази причина няма как да не го е видял шофьора управлявал лекият
автомобил. Свидетелят уточни, че е запомнил номера на л.а. „Фиат”, тъй като е бил
идентичен с този на служебен автомобил. Съставил е докладна записка. За
инцидента са докладвали на дежурния. И. заяви, че инцидентът е станал в светлата
част на деня. Той е възприел водача. Според
свидетеля л.а. „Фиат” е бил управляван от мъж. Направена е била
справка за собственост на автомобила. Съставен
е бил и акта, който според свидетеля е бил „задочен” – т.е. акта е съставен без
да бъдат попълнени имената на нарушителя.
Свидетелят К.А. заяви, че „няма спомен за конкретния
случай”.
Към материалите на делото е приложена декларация от Г.
П. Генов с ЕГН: **********,***. Същата е от дата 22.12.2009г. В нея Генов по
реда на чл. 188 от ЗДвП е декларирал, че МПС с рег. № ВТ 93 00 АС, негова
собственост на 22.08.2009г. е бил управляван от Д.Г.Г. с ЕГН: **********.
С АУАН бл. № 428884, съставен на 22.08.2009г. от Г.С.И.
в присъствието на св. К.А., са констатирани извършени нарушения на правилата за
движение по пътищата визирани в чл.6, т.1 предл. 4 от ЗДвП и в
чл. 103 предл. 1 от ЗДвП.
Актосъставителят обаче не е
уточнил кой е извършил тези нарушения. На 22.12.2009г. АУАН бл. № 428884 е
предявен на Д.Г.Г.. Предявен й е от неустановено лице, след изготвяне на
декларацията за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл. 188
от ЗДвП – изготвена от Г. П. Генов с ЕГН: **********, собственик на МПС с рег.
№ ВТ 93 00 АС. След като се е запознала
със съдържанието на акта Д.Г. е подписала акта на същата дата. Вписала е в
него, че има възражения, без да уточни какви са те.
На 05.01.2010г. Началника на РУ на МВР гр. Г.Оряховица
е издал НП № 33. Същото е издадено
против Д. Г. Г., живуща ***, притежаваща свидетелство №
*********, категории – В. Наказателното постановление е издадено срещу Г., затова, че на 22.08.20009г. около 15, 20ч. на
път І клас № 4, км. 136+300м, като водач на
МПС - лек с
рег. №
ВТ 9300 АС /на пътя гр.София –
гр.Варна/ в посока гр.В.Търново, управлява л.а. „ФИАТ
КРОМА” с рег. № ВТ 93 00 АС собственост на Г. Петков Генов с ЕГН **********
***, като извършва маневра изпреварване
на движещ се пред него в същата посока автомобил при наличие на надлъжна пътна
маркировка М-1, като я застъпва и пресича. При подаден ясен сигнал със стоп
палка за спиране от контролен орган, водачът не спира в най-дясната част на
платното, а продължава по ГП І-4 в посока гр. В. Търново. С горните си деяния Г.:
1) Не съобразява поведението си с пътната маркировка –
изискване към участниците в движението, което указано в чл. 6, т.1 предл. 4 от ЗДвП.
2) Не спира плавно в най-дясната част на платното за
движение при подаден сигнал за
спиране от контролен орган – изискване визирано към
водачите на ППС, визирано в чл. 103 предл. 1 от ЗДвП.
За така извършените две адм. нарушения на правилата за
движение по пътищата на Г. са наложени:
1. На основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП – адм.
наказание „глоба” в размер на 30,00 (тридесет) лева.
2. На основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП – адм.
наказания „глоба” в размер на 150,00 (сто и петдесет) лева и 4
(четири) месеца лишаване от право да управлява МПС.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателката
на 11.03.2010г., като на 17.03.2010г. Д.Г. депозира жалба срещу НП чрез
административнонаказващия орган до ГОРС.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Д.Г. е останала недоволна от издаденото срещу нея НП №
33/2010г. По тази причина е депозирала в ГОРС жалба. От същата се вижда, че на
11.03.2010г. й е било връчено НП № 33/2010г. на Началник РУ на МВР гр.
Г.Оряховица. Г. е заявила в жалбата си, че не е извършила нарушения на чл. 6,
т. 1 предл. 4 и по чл. 103 предл. 1 от ЗДвП.
Твърди, че при изготвянето на АУАН и НП са допуснати особено съществени
нарушения по чл. 42, т. 3, 4 и 5, както и по чл. 57, ал. 1, т. 4, 5 и 6 от ЗАНН. Моли съда да отмени изцяло обжалваното НП – като незаконосъобразно.
В хода на делото жалбоподателката се представлява от
нейния защитник – адвокат И.И. от ВТАК, който изрично заяви, че поддържа
жалбата на Д.Г..
Горната фактическа обстановка съдът установи от
показанията на разпитаните свидетели и приетите писмени доказателства.
Жалбата против НП в частта, с която на основание
чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП на Д.Г. е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 30,00 (тридесет) лева, за това, че е нарушила изискването към
участниците в движението указано в чл. 6, т.1 предл. 4 от ЗДвП е процесуално
недопустима. Съгласно чл.189, ал.5 от ЗДвП не подлежат на обжалване
наказателните постановления, с които е наложена „Глоба” в размер до 50 лева
включително. Предвид изложеното, жалбата в тази част следва да бъде оставена
без разглеждане като процесуално недопустима.
Жалбата против НП в останалата му част, в която на
основание чл.175, ал.1, т. 4 от ЗДвП са наложени административни наказания –
глоба в размер на 150,00 (сто и петдесет) лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 4 (четири) месеца, за това, че Г. е нарушила изискване към
водачите на ППС визирано в чл. 103 предл. 1 от ЗДвП е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
От събраните в хода на делото доказателства се
установи, че с АУАН бл. № 428884, съставен на 22.08.2009г. от Г.С.И. в
присъствието на св. К.А., са констатирани извършени нарушения на правилата за
движение по пътищата визирани в чл.6, т.1 предл. 4 от ЗДвП и в
чл. 103 предл. 1 от ЗДвП. Нарушенията са извършени на 22.08.2009г., в 15,20ч.
на Гл. път І – 4, км. 136 +300м от
лице, управлявало л.а. „Фиат Крома” с рег. № ВТ 93 00 АС. Установено е, че това
МПС е
собственост на Г. Петков Генов с ЕГН ********** ***. При съставяне на
акта, Г.И. не е отразил в него
собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния
му адрес и местоработата, единен граждански номер.
На 22.12.2009г. в декларацията си Г. П. Генов с ЕГН: **********,***
- е декларирал, че МПС с рег. № ВТ 93 00
АС, негова собственост, на 22.08.2009г. е било управлявано от Д.Г.Г. с ЕГН: **********.
На 22.12.2009г. неустановено лице е вписало във вече
съставения на 22.08.2009г. от Г.С.И. - АУАН бл. № 428884, че Д. Г. Г.
е управлявала л.а. „Фиат Крома” с рег. № ВТ 93 00 АС. Това лице освен, че не е
написало в акта своите имена и длъжност, не се е и подписало в него.
На 22.12.2009г. АУАН бл. № 428884 е предявен на Д.Г.Г.
След като се е запознала със
съдържанието на акта Д.Г. е подписала акта на същата дата. Вписала е в него, че
има възражения, без да уточни какви са те.
На 05.01.2010г. Началника на РУ на МВР гр. Г.Оряховица
е издал НП № 33. Същото е издадено
против Д. Г. Г.. НП е обжалвано от Г. в предвидения в
закона срок пред съда.
От гореизложеното е видно, че административнонаказателното
производство е започнало със съставянето
на АУАН бланков № 428884.
Същият е съставен в нарушение на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН въвежда по един императивен за актосъставителя начин изискването
за съставяне на акта в присъствие на
нарушителя. При условията на
ал. 40, ал. 2 от ЗАНН акта може да се състави в негово
отсъствие, когато нарушителят е известен,
но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта. Само
когато нарушителят не може да се намери или пък след покана не се яви, тази разпоредба допуска акта за административно нарушение
да бъде съставен и в негово отсъствие. Нарушител е лицето, на което се вменява
виновно извършване на административно нарушение.
Съставяне на акта в отсъствие на нарушителя, без да са налице условията на чл.
40, ал. 2 от ЗАНН за това, е съществено
нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, чл. 42, т.
8 от ЗАНН и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН.
Нарушението на тези правила е съществено, тъй като води до ограничаване на правото на защита на жалбоподателкта да се запознае с неговото съдържание, да изложи (ако има) своите обяснения или възражения по
акта още при образуване на
административнонаказателното производство. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН гарантира правото на защита
на нарушителя, защото същият следва непосредствено да възприема действията на
актосъставителя и свидетелите и посочените в акта обстоятелства. В случая
жалбоподателката е била лишена да осъществи своето право на защита визирано в
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, а именно да направи, ако желае възражение при съставяне на 22.08.2009г.
на АУАН бл. № 428884. От нормите на
закона се вижда, че това право на защита се губи от нарушителя /нарушителката/ след съставяне на акта, в
нашия случай - след 22.08.2009г. След като
административно-наказващият орган не е изпълнил стриктно тези изисквания, то се
е стигнало до ограничаване правото на защита на административно-наказаното
лице.
На следващо място следва да се отбележи, че
съставеният от компетентното лице акт, трябва задължително да съдържа
предвидените в чл.42 от ЗАНН атрибути. Те са общо десет на брой, предвидени са
кумулативно и в своята съвкупност представляват един законосъобразно оформен акт
за нарушение. Липсата на някой от тях води до нередовност на акта изразяваща се
в незаконосъобразност. Част от тези атрибути предвиждат в акта да се посочи
самоличността на нарушителя. В настоящия случай, от показанията на свидетелят Г.С.И.,
се установява, че е изготвил акта без да посочи собственото, бащиното и
фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес и местоработата и ЕГН.
Впоследствие на 22.12.2009г. те са нанесени (без данни за местоработата на Г.),
но не от актосъставителя – свидетелят И., а от друго лице, на което в акта не
са посочени име и фамилия, а също и длъжност, липсва и негов подпис. По
тези причини настоящата съдебна инстанция не може да се установи
компетентността му.
Следователно
при съставянето на АУАН е допуснато и нарушение на нормата на чл.42, т.6 от ЗАНН. Въпреки, че впоследствие имената на нарушителката са добавени, АУАН не
отговаря на изискванията на Закона, тъй като съдът не може да приеме поради
липса на доказателства, че това допълнение е извършено от компетентно да
съставя АУАН лице. На практика неизвестно лице е обвинило жалбоподателката Д.Г.Г.
в извършване на административното нарушение подробно описано в АУАН бл. №
428884 от актосъставителя Г.С.И.. Затова
разпоредбите на чл.42, т.1 и т.2 от ЗАНН изискват в акта да се отразят
собствено, бащино и фамилно име на съставителя и длъжността му, както и датата
на съставянето му, а както стана ясно лицето посочено в настоящия акт и
компетентен да го състави, не е сторил това. Актосъставителят И. не е посочил в
акта си кой е извършителя на сочените административни нарушения. От друга
страна разпоредба на чл.42, т.1 от ЗАНН е нарушена, тъй като не са
посочени собственото, бащиното и
фамилното име на лицето, което е посочило жалбоподателката Д.Г., като
нарушител. Така изготвен АУАН е в нарушение на разпоредбата на чл. 43, ал.1 от ЗАНН, според която актът се подписва от съставителя, а в случая липсва подпис
на лицето обвинило жалбоподателката Д.Г.Г..
Действията на
административнонаказващия орган по налагане на наказанието са законосъобразни,
когато процесуалните действия предхождащи наказанието са извършени от
компетентно за това лице, а в случая част от тях са извършени не от такова
лице. Описаните нарушения при провеждане на действията предхождащи наказанието,
са пренесени в наказателното постановление, тъй като в него съгласно
изискването на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН,
административнонаказващия орган е посочил, че нарушителката е Д.Г.Г., тъй като
е приел, че компетентно длъжностно лице – актосъставителя Г.С.И. е съставил
АУАН именно срещу Г., което от събраните в хода на делото доказателства е
видно, че не е така. Нарушена е и разпоредбата и на чл.57, ал.1, т.1 от ЗАНН,
съгласно, която наказателното
постановление трябва да съдържа собственото, бащиното и фамилното име и
длъжността на лицето, което го е издало, а в случая относно лицето посочило
жалбоподателката Г., като нарушител, те не са отразени.
Посочените дефекти и
несъобразяването на НП с изискванията на закона го правят незаконосъобразно
издадено. По тази причина същото следва да се отмени като незаконособразно.
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата срещу Наказателно
постановление №33/10 от 05.01.2010г. на Началника на РУ на МВР гр. Горна
Оряховица в частта, с която на Д.Г.Г.,
с ЕГН: **********,***, на основание чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 30,00 (тридесет) лева, за нарушение
на чл. 6, т. 1 предл. 4 от ЗДвП, като ПРОЦЕСУАЛНО
НЕДОПУСТИМА.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №33/10 от 05.01.2010г. на
Началника на РУ на МВР гр. Горна Оряховица
в частта, с която на Д.Г.Г., с ЕГН: **********,***, на основание чл.175,
ал.1, т. 4 от ЗДвП са наложени административните наказания - ГЛОБА в размер на
150,00 (сто и петдесет) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от четири
месеца за това, че виновно е нарушил чл.103 предл. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр.Велико Търново в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………………