Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.12.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-1 състав, в закрито заседание на дванадесети декември две
хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдията т.д. №
2516 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър /ЗТР/.
Образувано е по жалба, подадена от „В.“
ЕООД, вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК: ********,
срещу отказ № 20191014174228/11.11.2019 г. на длъжностно лице по регистрацията
при Агенция по вписванията да извърши вписване на обстоятелства, заявени със
Заявление образец Б7 на основание чл. 63, ал. 1 и 4 от Закона за мерките срещу
изпирането на пари /ЗМИП/ по партидата на дружеството.
Жалбоподателят счита, че обжалваният
отказ е незаконосъобразен, неправилен и немотивиран, поради което иска да се отмени
и да бъдат дадени указания на Агенцията по вписванията да впише заявените
обстоятелства. Поддържа, че изложените от длъжностното лице мотиви за отказа са
неясни и противоречиви.
Софийски
градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните
по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок
срещу акт, подлежащ на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТР и от
лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
В разпоредбата на чл. 21 ЗТР е
изброен изчерпателно обхватът на проверката, която длъжностното лице по
регистрацията следва да извърши, която проверка е формална и обхваща преценка
дали заявеното за вписване обстоятелство съществува, както и съответствието му
със закона, което се установява от представените със заявлението документи,
съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на
изискванията на закона /чл. 21, т. 5 ЗТР/.
В конкретния случай е подадено
заявление Б7 с искане за вписване на обстоятелства относно действителните
собственици по партидата на „В.“ ЕООД.
В обжалвания отказ длъжностното лице
приема, че в случая не е заявено вписване на действителни собственици. Ако
обстоятелства относно действителен собственик на дъщерно на публично дружество
подлежат на вписване в ТРРЮЛНЦ, то тогава действителният им собственик следва
да бъде определен съгласно § 2, ал. 5 ДР ЗМИП – да бъде посочено физическо лице/физически
лица, изпълняващи висша ръководна длъжност. Посочва, че липсва съгласие от
заявеното за вписване лице за контакт, като същевременно е вписано като
представляващ.
В чл. 59, ал. 1 ЗМИП е предвидено,
че идентифицирането на всяко физическо лице, което е действителен собственик на
клиент – юридическо лице или друго правно образувание, се извършва чрез
събиране на конкретно изброени справки и документи. Съгласно ал. 4 на чл. 59 ЗМИП, за клиентите – юридически лица, чиито акции се търгуват на регулиран
пазар, които се подчиняват на изискванията за оповестяване в съответствие с
правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти,
осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността, се
събира информация за дяловото участие, подлежаща на разкриване по реда на глава
единадесета, раздел І от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, или
аналогична информация относно дружества на регулиран пазар извън Република
България.
Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗМИП за производството,
редът и сроковете за вписването на обстоятелствата относно действителните
собственици се прилагат съответно Законът за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел и Законът за регистър БУЛСТАТ. Налице е
утвърден образец на заявление Б7 за вписване на обстоятелства относно
действителни собственици, включително и с подраздел: „Юридически лица или други
правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол“.
В чл. 63, ал. 5 ЗМИП е предвидено,
че учредените на територията на Република България юридически лица и други
правни образувания, с изключение на едноличните търговци, са длъжни да заявят
за вписване съгласно ал. 1 действителните си собственици по § 2 от допълнителните
разпоредби, ако същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици
на капитала по партидите им. Когато като съдружници или еднолични собственици
на капитала са вписани юридически лица или други правни образувания,
задължението по предходното изречение възниква: 1. ако действителните
собственици по § 2 от допълнителните разпоредби не са вписани в регистрите по
ал. 1 като съдружници и/или еднолични собственици на капитала по партидите на
участващи във веригата на собственост юридически лица или други правни
образувания, учредени на територията на Република България, или 2. ако тези
юридически лица или други правни образувания не са учредени на територията на
Република България.
Съгласно дадената легална дефиниция
в § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП „Действителен собственик“ е физическо лице или
физически лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират
юридическо лице или друго правно образувание, и/или физическо лице или
физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена
операция, сделка или дейност, и които отговарят най-малко на някое от посочени
условия. Относно корпоративните юридически лица и други прави образувания е
посочено по т. 1, че действителен собственик е лицето, което пряко или косвено
притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас в това
юридическо лице или друго правно образувание, включително посредством държане
на акции на приносител, или посредством контрол чрез други средства, с
изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран
пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с
правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти,
осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността.
В § 2, ал. 5 от ДР на ЗМИП е
предвидено, че когато, след като са изчерпани всички възможни средства и при
условие, че няма основание за съмнения, не може да се установи като
действителен собственик лице съгласно ал. 1 или когато съществуват съмнения, че
установеното лице или лица не е действителният собственик, за „действителен
собственик“ се счита физическото лице, което изпълнява длъжността на висш
ръководен служител. Задължените лица водят документация за предприетите
действия с цел установяване на действителния собственик по ал. 1.
В разглеждания случай заявителят „В.“
ЕООД е подал заявление Б7 по образец, в което е попълнил данните, съобразно
представената декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП, приложена към жалбата в
нотариално заверен вид. Представени са доказателства, че „В. АГ“, Австрия е 100
% публично дружество, чийто акции се търгуват на регулирания пазар на Виенската
фондова борса.
Видно е обаче, че „В. АГ“, Австрия е
вписано като едноличен собственик на капитала на заявителя „В.“ ЕООД.
Следователно по аргумент от чл. 63, ал. 5 ЗМИП дружеството не е длъжно да
заявява за вписване след като лицето по § 2 е вписано по партидата му като
едноличен собственик на капитала му. Целта на закона е да се обявяват данни,
които не са вписани в търговския регистър, а в конкретния случай е налице
вписване по отношение на дружеството „В.“ АГ, Австрия.
Предвид изложеното настоящият
съдебен състав счита, че отказът се явява законосъобразен и следва да бъде
потвърден.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от В.“ ЕООД, вписано в
търговския регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК: ********, срещу отказ № 20191014174228/11.11.2019
г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията да извърши
вписване на обстоятелства, заявени със Заявление образец Б7 на основание чл.
63, ал. 1 и 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/ по партидата
на дружеството.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му на жалбоподателя.
СЪДИЯ: