Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
… септември 2017 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на двадесет и трети май две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ
: ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Кирилка Илиева, след като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№3542
по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба ищецът „Д.С.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, твърди, че на 27.11.2013г. е сключил с
ответника „И.- П. И Д.“ ООД договор за П..По силата на постигнатото съгласие
ищецът е възложил, а ответникът е приел да изпълни срещу възнаграждение,
архитектурни проекти във връзка с П. на
„Проект за инвестиционна инициатива за жилищна сграда с ателиета, гаражи и
подземен паркинг“ за УПИ
V-229,
кв.6, район „Изгрев“ в гр.София.Дължимата от ответника престация е очертана в
чл.1 от договора и включва посочените в него дейности, а сроковете за
изпълнението им са фиксирани в чл.5 от договора.С разпоредбата на чл.6 от
договора страните са се съгласили, че общият срок за изпълнение на възложената
работа от изброените в чл.1, не може да бъде по- дълъг от 6 месеца от датата на
авансовото плащане на възнаграждението, посочено в разпоредбата на чл.12.1 от
договора.Твърди, че като страна по сделката е изпълнил точно своите задължения,
но ответникът е в пълно неизпълнение на възложената работа по чл.1, конкретно
на описаните в т.2 до т.5, включително дейности.Твърди, че с Анекс№1 от
18.03.2014г. към договора и приемо-предавателен протокол от 11.03.2014година,
страните са констатирали изпълнение на задълженията на ответника по т.1-
предаване на издаденото разрешение за допускане изработване на ПУП-ПЗ, но след
това изпълнителят преустановил работата си по договора и е изпаднал в забава по
отношение на задълженията си за : изготвяне на ПУП за изменение на действащия
план за застрояване на калкан на УПИ
V-229 и за УПИ IV 298, кв.6, местност
„Изток- изток“, район „Изгрев“ по плана на София – чл.1.3 от договора; за
изготвяне на инвестиционен проект в идейна фаза, съгласно чл.142, ал.1 ЗУТ за
„Жилищна сграда с ателиета, гаражи и
подземен паркинг“, подробно описани в чл.1.4 от договора; за изготвяне
на техническа фаза в хода на строителството, съгласно чл.142, ал.2 ЗУТ – по
чл.1.5 от договора.
Ищецът твърди,
че по отношение на първото от посочените по- горе задължения, на 06.11.2014г.
ответникът, в качеството си на изпълнител, е получил от Столична община-
направление „Архитектура и градоустройство “ писмо за сведение и изпълнение на
решения на ОЕСУТ по т.21 от протокол №ЕС-Г-82/04.11.2014г., в което подробно са
описани нередовностите по административната преписка №ГР-70-00-438/2013г.,
образувана по заявление на ищеца за одобряване на проект за ИПР и ИПЗ.Касае се
до необходимост от доказване на спазване на специални нормативни изисквания,
евентуално – корекция на етажността на сградите, устройствените параметри и
др., които касаят изцяло некачественото изпълнение на проектите от
изпълнителя.Въпреки многократните покани, отправяни от ищеца до ответника,
последният е отказал да отстрани нередовностите в проекта докато не подпишат
анекс към договора, с крайно неизгодни за възложителя условия, в който изрично
да го освободи от отговорност за забавеното изпълнение, което, по смисъла на
чл.28 от договора, е основание за прекратяване на същия.
Ищецът твърди, че ответникът е в забава на
изпълнението, тъй като на 28.11.2013г. е заплатил възнаграждение в размер на
25 727,77лв, на основание чл.12.2 от договора, а на12.03.2014г. е заплатил
възнаграждение в размер на 34 303,69лв, на основание чл.12.2 от договора,
а ответникът е в забава от 8 месеца, считано от договорения краен срок-
06.07.2014г. и на 05.03.2015година е изпратил нотариална покана за доброволно
изпълнение, с която е дал на изпълнителя срок от пет работни дни да престира,
като изпълни указанията на компетентния орган – Столична община, направление
„Архитектура и градоустройство“.Вместа да изпълни, изпълнителят е отговорил на
възложителя, че няма основание да му възстановява получената от него сума от
61 133,46лв.
Ищецът твърди, че договорът е развален на основание
чл.28 от договора, считано от 16.03.2015година.Твърди, че е имал право да
преустанови договорната връзка и това е така, тъй като чл.5 от договора, който
е обвързвал страните сочи, че съответната част от проекта следва да бъде
изготвена след одобряване на предходната такава от компетентния орган.В
конкретния случай липсва одобрение на предложените проекти за ИПР и ИПЗ и
поради това няма как следващите ги фази от проекта да бъдат изготвени от
проектанта, следователно – да бъдат приети от възложителя по
договора.Изготвеният от ответника проект за ИПР и ИПЗ не е одобрен от компетентния орган, каквото
одобрение не е налице, поради неспазване на законовите изисквания, цитирани в
т.21 от протокол № ЕС-Г-82/04.11.2014г.Констатираните несъответствия в проекта,
представляват съществени недостатъци на същия, които следва да бъдат отстранени
и изпълнение, съобразно указанията на ОЕСУТ, което ответникът е отказал да
извърши.В тази връзка сочи конкретни проявления на неспазване на законови
изисквания, констатирани недостатъци, във връзка с които са дадени указания от
компетентния орган, касателно етажност на сградите, касателно придписания на
дирекция „Зелени системи“, касателно устройствени параметри и такива, свързани
с уличната регулация.
Ищецът твърди, че освен забавата в изпълнението на
възложената работа по изработка на проекта- т.3 от договора, потестативното му
право да преустанови договорната връзка
е възникнало и поради наличие на
забава касателно: изготвяне на инвестиционен проект в идейна фаза, съгласно
чл.1421 ал.1 ЗУТ, подробно описани в чл.1.4от договор; за изготвяне на
техническа фаза в хода на строителството, съгласно чл.142, ал.2 ЗУТ.
Ищецът твърди, че независимо от факта, че одобряването
от ОЕСУТ на изработените от ответника проекти е в рамките на неговите
правомощия, следва изрично да бъде посочено, че ако на компетентния орган бъде
представен проект, отговарящ на изискванията, той, действащ в рамките на
обвързана компетентност, е длъжен да издаде исканото одобрение и разрешение за
строеж.Сочи като единствена причина за неиздаване на необходимото разрешение е
виновното поведение на ответника, което освен гореизложеното, е и неизпълнение
на указанията на ОЕСУТ, а това, последното, е причина за забавата в изпълнение
на посочените задължения.Ищецът твърди, че предложението на ответника в писмо
от 06.02.2015г. и в отговора на нотариалната покана да продължи да работи по
административната преписка за изпълнение на дадените указания, представлява
извънсъдебно признание за неговото неизпълнение.
Ищецът моли съда, след като се убеди в
основателността на изложеното, да постанови решение, с което осъди ответника да
му заплати съдебно заявената сума от 60 031,46лв, платено от възложителя на изпълнителя
възнаграждение за извършена работа по договор за П. от 27.11.2013година и
сумата от 1 300лв, представляваща вземане за разноски, заплатени от
възложителя на изпълнителя за заплащане на такси за съгласуване на ПУП и виза
за П., ведно с лихвата от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.Претендира разноските по делото.
В срока за отговор ответникът не признава исковете
да се основателни, тъй като ответникът, в качество на изпълнител е изпълнил в
цялост възложената му работа.
Оспорва, че компетентният орган ОЕСУТ, с протокол
– т.21 – от 04.11.2014г. е описал нередовности по административна преписка
№ЕС-Г-82/04.11.2014г., като твърди, че с този документ са дадени служебни
предписания, свързани с допълнителни изисквания на административния
орган.Твърди, че е налице приемане на проекта и предписания след корекции по
служебните предложения, същият да бъде приет от главния архитект, който да
издаде заповед за одобряването му.Твърди, че посочените от админстративния
орган корекции са свързани с административни процедури и са отговор на
постъпили възражения на граждани по обявения ПУП за изменение на застрояването
от заинтересовани страни по чл.131, ал.2,т.4 ЗУТ.Те не са резултат от
неспазване на поставено задание за изготвяне на процесните инвестиционни
проекти.Поставяне на конкретни допълнителни изисквания от адвиминстративния
орган, които не са могли да бъдат предположени при сключване на договора, не
могат да бъдат вменявани във вина на изпълнителя.Твърди, че с протокол
№ЕС-Г-10/11.02.2014година – т.8 – е прието решение за приемане на мотивирано
предложение за ИПЗ за свързано застрояване в процесните УПИ и е предложено
издаване на заповед за разрешаване на устройствената процедура за ИПЗР.
Ответникът твърди, че дружеството е извършило
работата по т.1.2 от договора, представляваща геодезическо заснемане на терена
и растителността, която работа е приета от ищеца с приемо-предавателен протокол
от 04.02.2014г.
Ответникът твърди, че е извършил работата и по
т.1.3 от договора и е налице двустранно подписано протокол за съгласуване от
11.03.2014година за изготвения ПУП ИПЗ за УПИ, приложен от ищеца към исковата
молба.
Ответникът твърди , че е налице изпълнение и по
т.1.4. и т.1.5 от договора- приемане на тази работа с двустранно подписани
протоколи от 07.04.2014г., респ. От 16.05.2014година.
Твърди, че одобряването на изработения от него
технически проект е пряко свързано с наличие на комплексен доклад за оценка на
съответствието на инвестиционния проект, като този доклад следва да бъде
представен от възложителя, което не е сторено.
Сключеният анекс№1 о 18.03.2014година установява,
че ищецът е приел, че ответникът е изпълнил задължението си по договора за П.,
като му е предал издаденото разрешение за допускане изработването на ПУП-ПЗ за
процесния период и издадената виза за П..
Ответникът твърди, че извършената от него работа
по П. изцяло съответства на поставената задание, което се явява неразделна част
от договора.
Поради наличие на точно изпълнение оспорва
възможността ищецът да е развалил надлежно договора, а това възпрепятства
възможността същият да дири обратно платеното възнаграждение по него и води до
извод за неоснователността на предявените искове.
Твърди, че одобряването на техническия проект и
издаването на разрешение за строеж не е част от предмета на договора, а е
свързано като време с падежа на окончателното плащане на възнаграждението по
чл.12.4 от договора. И двете процедури- одобряване на техническия проект и
издаването на разрешение за строеж – са свързани с действия от страна на ищеца-
възложител, а не на изпълнителя по договора.
Твърди, че за да бъдат извършени корекции, констатирани
от административния орган, е необходимо да бъде предоставено нотариално
заверено пълномощно, което ищецът не е предоставил на ответника, а
предоставеното от него е със срок до 31.07.2014година.
Моли съда да отхвърли исковете.Претендира
разноските по делото.
В срока за допълнителна искова молба ищецът
оспорва да е неизправна страна по договора, както и верността на твърденията на
ответника.
В допълнителния отговор ответникът поддържа
заявената теза.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
Това, по което не спорят страните е фактът, че на 27.11.2013година
са сключили договор за П., по силата на който ищецът, като възложител, а
ответникът като изпълнител, са се съгласили ответникът да изработи възложената
му от ищеца работа, , представляваща „проект за инвестиционна инициатива за
жилищни сгради с ателиета, гаражи и подземен паркинг за УПИ 5-299, кв.6, район
„Изгрев“, Столична община“, изразяваща се в изработване на посочените в
.11-т.15 проектни работи, в посочената последователност.Съгласили са се, че
договорът е с неделимо изпълнение, с разпоредбата на т.3 от негоСъгласили са
се, че за извършената работа възложителят ще заплати на изпълнителя
възнаграждение, чийто размер е конкретизиран в Приложение №1 към договора и
негова неразделна част.Уговорили са начин на плащане – авансово от 30% - при
подписване на договора; 40% от стойността – в 3-дневен срок от издаване на
разрешение за допускане изработването на ПУП-ПЗ; 15% - в срок от 3 дни след
приемане от възложителя с подписване на приемо-предавателен протокол за готовия
технически проект във всички части, съгласно т.1.5, в 3 комплекта папки и
окончателно плащане в размер на 15% в срок от 3 дни, считано от датата на
одобряване на техническия проект и издаване на разрешение за строеж.
Страните са се съгласили, че изпълнителят следва
да престира в сроковете, посочени в чл.5 от договора, в посочената
последователност чл.6 от договора.Уговорили са и глобален срок за извършване на
описаните работи от 1.1. до т.15, който да не е по- дълъг от 6 месеца от датата
на авансово плащане по т.12.1.
С разпоредбата на чл.7 от договора са се
съгласили, че в случай на промяна в нормативната уредба относно обема,
сроковете и всякакви промени във връзка с административни изисквания на
нормативно ниво от компетентните държавни и общински органи, касаещи П.то,
промени на административно-кадрова основа в одобряващите общински органи,
изискващи допълнително време за процедиране на договорените в т.1 работи,
сроковете за изпълнение на отделните етапи автоматично се удължават с времето,
необходимо за удовлетворяване на съответните изисквания.
С разпоредбата на чл.8 страните са уговорили и
други случаи на удължаване времето на изпълнение по договора, които са от
обективен характер, но наличието на някое от тях са свързали с необходимост от
подписване на допълнително споразумение.
С разпоредбите на глава пета от договора са
детайлизирали своите права и задължения.
С разпоредбите на чл.26 и следващите са уговорили
последиците от неточното изпълнение, като с разпоредбата на чл.28 са посочили,
че неизпълнението на работата от страна на изпълнителя, посочена в т.1.1. до
т.1.5., включително, в срок от 7 месеца, считано от датата на авансовото
плащане, представлява неизпълнение на договора.На пълно неизпълнение са
приравнили и липсата на одобрение на техническия проект по т.1.5 в срок от 7
месеца от авансовото плащане, като са предвидили, че в тези случаи изпълнителят
следва да върне на възложителя всички преведени суми по договора в 3-дневен
срок, а от своя страна възложителят е поел задължение да върне на изпълнителя
проектите с приемо-предавателен протокол и да декларира, че няма да се ползва
от правата по тях като произведение по смисъла на този договор.
Страните са се съгласили, че прекратяването на договора
може да бъде извършено по взаимно съгласие, при констатирана невъзможност за
изпълнение, поради обективна невъзможност; с едностранно предизвестие от
изправната страна – дава се срок за изпълнение, който да е подходящ, с
предупреждение, че при неизпълнение и изтичане на срока, договорът ще се счита
развален.
Страните са се съгласили, че при прекратяване на
договора от страна на възложителя при завършване на уговорената с т.1.1; 1.2 и
1.3 работа, включително и в случаите, в които поради неплащане от негова страна
на дължимите такси, се стигне до невъзможност за изпълнителя да изпълни своите
задължения/ без значение на кой от етапите/ възложителят е длъжен да плати
възнаграждението по т.10 съгласно приложение№1, дължимо за точното и пълно
изпълнение на договора, освен ако изпълнението е станало невъзможно, поради
форсмажорни обстоятелства по ЗЗД и ТЗ, за които изпълнителят носи отговорност.
По делото са представени приложения №№1 и 2, както
е анекс№1 към договор, от 18.03.2014г., с който страните установяват, че
изпълнителят в изпълнение на задължението си по договора е предал на
възложителя издаденото разрешение за допускане изработването на ПУП-ПЗ, че
възложителят е приел извършената работа без забележки, като за това са
подписани протоколи за съгласуване на тези документи.Страните са приели, че
възложителят следва да заплати уговореното с чл.12.2 от договора възнаграждение
в размер на 40% от цената на договора, след подписване на приемо-предавателен
протокол, което да се стори в срок от 20.03.2014г.
Във връзка с издадена заповед
№РД-09-50-142/04.03.2014г. на главния архитект на Столична община, страните са
се съгласили изпълнителят да извърши следната допълнителна работа: изменение на
плана за регулация на УПИ IX
„за движение и транспорт“, кв.6, м.“Изток- изток“, гр.София, съгласно т.1 и т.2
от цитираната заповед; обвръзка с действащата улична регулация за доказване на
транспортен достъп за УПИ IV-298 и V-299, съгласно т.2.2 от
горепосочената заповед.
Страните са се договорили за допълнително възнаграждение
за тази работа в размер на 6 000лв без ДДС, 3-дневен срок за плащането му
от възложителя на изпълнителя, считано от датата на издаване на заповед за
одобряване на ПУП за изменение на план за регулация и застрояване на УПИ IV-298,
УПИ V-299
и УПИ IX-
„за движение и транспорт“ и влизане в сила на ПУП – ПЗ за УПИ IV-298,
УПИ V-299.Съгласили
са се срокът на договора за бъде удължен с 8 дни-времето на забава в дължимото
плащане по т.12.2.
Заедно с горното са се съгласили, поради това, че
изпълнителят е постигнал в изготвения технически проект по-голяма от
договорената квадратура, който факт е приет от възложителя, да получи доплащане
на уговорената възнаграждение със сумата от 4 065 евро без ДДС, което да
се плати заедно с окончателното възнаграждение.
По делото са представени и приети като
доказателства заверени копия от приемо-предавателни протоколи от 27.11.2013г. и
от 11.03.2014г. , удостоверяващи
предаване на документи от изпълнителя на възложителя и от възложителя на
изпълнителя.От тези документи се установява, че ответникът, в качество на
изпълнител е предал на ищеца, в качество на възложител, част от уговорения
трудов резултат, касаещ видовете проекти
работи, така, както са посочени в чл.1 от обвързващия ги договор и в тези
документи е обективирано изразеното от възложителя одобрение на извършената
работа.
По делото е представен протокол, съдържащ Решение
на ОЕСУТ, №Ес-Г-82 от 04.11.2014г.Документът, чиято истинност не е оспорена в
хода на производството, касае изменения на действащия ПУП за кв.6, местност
„Изток- изток“.В него са обективирани възражения на неучастващи по делото лица,
свързани с нарушаване на изисквания на закона, свързани с липса на основание за
изменение на плана или липса на съответствие на това изменение със закона.Документът
съдържа извършени служебни предложения, свързани с изменението на ПУП, които са
в четири посоки: 1/касаещи разстоянията между сградите на основното застрояване се определят съгласно
схематичните положения в приложение
№ 2 по чл.81 на Наредба№7 за ПНУОВТУЗ и при
необходимост да се извърши корекция на височина и етажност на сградите в УПИ
5-299 и 4-299; 2/. да се докаже спазване на предписания на Дирекция „Зелени
системи“ на СО по отношение на застрояването на тези УПИ; 3/.да се запазят
устройствените параметри по т.2 от Приложение към чл.3, ал.2 от ЗУЗСО, касаещо
интензивността на застрояването и 4/. Да се коригира изменението на УПИ 9- за
движение и транспорт, като отпадне създаване на улична
регулация.Административният орган е приел изготвения от ответника проект и е
направил бележка, че след извършване на корекции по служебните предложения,
предлага на Главния архитект на СО да издаде заповед за одобряването му.
В тази връзка и с оглед на твърдението, че
ответникът е изпълнил поставената му задача в съответствие със заданието на
ищеца, съдът е допуснал изслушване на СТЕ.
Първоначалната, единична СТЕ, изготвена от вещото
лице Д.М., дава заключение, че изработеното от ответника е в съответствие с поставеното
му задание от ищеца, като вещото лице е направило извод, че изработеният от
ответника идеен архитектурен проект напълно съответства на одобреното от ОЕСУТ
при СО мотивирано предложение за изменение на ПУП – ИЗП за УПИ 4-298, УПИ
5-299, в кв. 6, местността „Изток- изток“, като с него са спазени отразените в
мотивираното предложение технически характеристики на новопредвидената сграда.
Поради извършено оспорване на правилността на
изводите на вещото лице от страна на ищеца, по делото е допусната и изслушана
тройна СТЕ, която въз основа на направените от нея констатиции, достига до
извод, че изготвеният от ответника проект за ИПР и ИПЗ на посочените УПИ – 4 и
5 не отговаря на изискванията на разпоредбите за устройствените параметри по
ОУП на СО за устройствена закона „Жк“, касателно плътност на застрояване и
кинт, като тези, които сочи проекта, надвишават допустимите от закона
граници.Отчитат, че таказаложените параметри не отговарят на изискванията на
чл.13, ал.2 ЗУТ, която допуска подобни отклонения, при предвидените н закона
хипотези, които в настоящия случай не са налице, още повече, че липсва
разрешение на ОЕСУТ за прилагането им.По отношение на спазването на
разпоредбите за отстояния между сградите при комплексно застрояване, вещите
лица са достигнали до извод, че не са спазени изискванията за отстояние между
предвижданата в УПИ 4-298 застройка и съществуващата североизточно от нея
сграда /недоказано отстояние/, а заложеното в проекта отстояние между
предвижданата сграда в УПИ 5-299 и разположената северозападно от нея съществуваща
сграда от 8,88м, вместо от 16 м или 12м, не съответства на изискванията за
отстоянията между сградите, регламентирани с нормата на чл.22, ал.6, чл.33 ЗУТ
и Наредба №7 за ПНУОВТУЗ.
Тройната СТЕ не се е занимавала с въпроса дали
последващата, извършена от ответника работа е годна и отговаря на изискванията
на закона, тъй като при липса на законосъобразен проект за ИПР и ИПЗ, е приела,
че това е безпредметно, защото изготвеният проект за изменение на ПУП не е
съобразен с посочените по- горе законови разпоредби.Вещите лица са приели
изначално, че изготвените от ответника проекти, следващи този за изменение на
ПУП са негодни за изпълнение.
По делото са представени писма, изходящи от
страните по договора, касателно неговото изпълнение.От разменената
кореспонденция се установява, че ищецът и ответникът, след решението на
административния орган и дадените от него предписания, свързани със корекции на
изготвения от изпълнителя проект, са водили преговори, касателно изпълнение на
тези предписания и промяна в условията на договора, по които въпроси съгласие
между страните не е постигнато.
Не се спори по делото, че на 05.03.2015г., чрез
нотариус М.К., рег.№200 на НК, ищецът е отправил до ответника нотариална
покана, получена от изпълнителя на 09.03.2015година.Нотариалната покана съдържа
изявление на възложителя, че изпълнителят не е престирал точно резултата от
възложеното му работа – конкретно дейностите по т.2 до т.5 от т.1 от договора.Твърди,
че ответникът е в забава по отношение на изпълнение на възложената работа, съобразно
сроковете по чл.5 от договора и забавата му касае изпълнение на дейностите по
т.1.3 до т.1.5 от договора.Поради наличие на забава, надвишаваща срока, посочен
в разпоредбата на т.28 от договора, прави изявление, че посочената хипотеза се
е сбъднала, налице е забава, която е основание за прекратяване на договора.Дава
срок за доброволно изпълнение на задълженията, като в срок от 5 работни дни от
получаването, дава възможност на своя съдоговорител да представи документи, изменени
проекти, обосновка и всякакви други документи и информация, които са изискани
от ОЕСУТ, съобразно протокол от 04.11.2014г.Сочи, че при липса на доброволно
изпълнение в дадения срок, ще счита договорът за развален, като кани ответника
в 3-дневен срок, считано от изтичане на петте работни дни да възстанови
полученото възнаграждение по договора+разноските.
Ответникът, с нотариална покана от 16.03.2015г.,
получена от ищеца на непосочена в документа дата, но представена като доказателство по делото, оспорва
твърдението за забава, като твърди, че забавата е резултат от обективни
причини, оспорва и твърдението, че е налице липса на точно изпълнение,
позовавайки се на анекс №1 към договора, обективиращ приемане от страна на
ищеца на извършената от ответника работа.Твърди, че дадените от
административния орган предписания предполагат предмет на договора, различен от
уговорения от страните.Изпълненото от ответника отговоря напълно на възложеното
задание, а предписанията на ОЕСУТ са свързани с административни процедури,
които налагат извършване на работа и дейности, стоящи извън
споразумението.Освен това твърди, че за извършване на тези дейности следва да
разполага с нотариално заверено пълномощно, каквото ищецът не е дал на
ответника, а даденото е с изтекъл срок.Твърди, че даденият срок за изпълнение е
нереалистичен, с оглед правните и фактически действия, които следва да бъдат
извършени.Ето защо счита, че възложителят няма право да развали договора.
От представеното по делото- лист 99 и 100-
нотариално заверено пълномощно от ищеца на ответника, съгласно т.15,б.“в“ от
обвързващия страните договор, се установява, че пълномощното за изменение на
ПУП и П., е ограничено със срок до 31.07.2014г. и по делото няма твърдение,
респективно доказателства, че ищецът, е предоставил представителна власт на
ответника за период следващ, посочения в пълномощното, включително и след
отправяне на изявлението за разваляне на договора, с което му дава допълнителен
срок за изпълнение.
По делото няма спор, че ищецът е заплатил на
ответника съдебно претендираната сума, в каквато насока е и заключението на
вещото лице П. Д., прието като годно доказателствено средство.
При така установената фактическа обстановка съдът
достига до следните изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1,
предл.3 ЗЗД.
Заявената
от ищеца теза е, че ответникът му дължи възстановяване на сумите, които
претендира да е заплатил на последния, поради това, че са дадени на отпаднало
основание, тъй като договорът за изработка е преустановил действието, поради
развалянето му от страна на възложителя.
Правото да се развали двустранен договор
е самостоятелно правно средство, което се дава на титуляра на едно право,
породено от двустранен договор, чието насрещно задължение не се изпълнява. За
да претендира връщане на даденото при отпадане на основанието по чл. 55, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД - разваляне на договора поради неизпълнение, на основание чл. 87 ЗЗД,
ищецът следва да установи надлежно упражнено право на разваляне. Правото да се
развали двустранен договор кореспондира с липсата на интерес у страните или у
една от тях облигационната връзка да продължи да съществува. Предвид основния
принцип, че договорите се сключват, за да се изпълняват, в чл. 87 ЗЗД законодателят
е предвидил възможност за кредитора да развали договора в случай, че длъжникът
не го изпълни поради причина, за която отговаря. За да възникне преобразуващото право да се развали едно
двустранен договор, е необходимо наличието на
следните предпоставки: 1/ между страните да е сключен договор, който да не е прекратен на друго основание; 2/ да има неизпълнение на
задължение на насрещната страна по договора - пълно неизпълнение, забавено,
лошо, несъответно на уговореното или частично неизпълнение; 3/ неизпълнената
част от договора да е значителна; 4/ неизпълнението да е виновно, т. е. да се
дължи на причина, за която длъжникът отговаря; 5/ кредиторът трябва да бъде
изправен.
В настоящия случай ответникът е въвел
следните възражения: че претенцията е неоснователна, като се е позовал на това,
че ищецът е приел неговата престация, а също и поради това, че извършване на
корекции, съобразно предписанията на административния орган, касателно проекта
за изменение на ПУП, не представляват част от предмета на договора, едновременно
с това, за извършването на тези корекции е било необходимо ищецът да съдейства,
чрез изпълнение на задължението да упълномощи ответника с нотариално заверено
пълномощно, което страната не е сторила.Поради това, твърди ответникът, за
ищеца не е възникнало право да развали договора.
Настоящият състав на съда намира, че
претенцията е неоснователна.
Тезата
на ищеца е, че е налице хипотеза по т.28 от договора – наличие на забава в
изпълнението, която страните са приели, че ако липсва изпълнение на договора за
период надвишаващ 7 месеца, е основание за разваляне на договора, основание за развалянето му е и
неодобрение на техническия проект по т.1.5, в срок от 7 месеца от датата на
авансовото плащане.
По възражението за приемане на извършената
работа.
Приемането на извършената работа, страните са уговорили да се обективира
с приемо-предавателни протоколи, каквито са представени по делото. Разпоредбата
на чл. 264, ал. 1 ЗЗД урежда задължението на поръчващия да приеме извършената
съгласно договора работа. Приемането на работата обхваща фактически и правни
действия – реално предаване от изпълнителя и получаване от поръчващия на готовия
резултат и одобрение на изработеното, изявление, че изработеното съответства на
поръчаното. Именно поради приемане на извършеното от ответника, ищецът, в качество на възложител, е извършил
плащане на изпълнителя за престирания от него трудов резултат, по който факт
страните не спорят. С приемане на изпълнението от
възложителя и заплащане на уговореното възнаграждение договорът е преустановил
своето действие.Кредиторът не може да развали
договора, ако е приел изпълнението и по този начин го е одобрил - арг. чл. 264, ал.
3 ЗЗД. Страните са уговорили изработката на един
продукт – проект за инвестиционна инициатива, конкретизиран по дейности, посочени в т.1.1 до т.1.5 от
договора.С обективираното в тази разпоредба съгласие са приели, че предметът на
изработка е един, но същият представлява съвкупност от отделни дейности, притежаващи
обективна обособимост, с оглед на която са определили и отделни срокове за
изпълнението им.
По виждане на състава дължимият от
ответника резултат е един и това ясно личи от формулировките в договора, с
оглед и на съгласието за неделимост на престацията на изпълнителя, която страните са уговорили. Представените по
делото доказателства удостоверяват одобрението отстрана на възложителя на
резултата, който изпълнителят му е престирал.Въпросът е дали това одобрение е
достатъчно, за да се приеме, че е налице изпълнение, довело до погасяване на
облигационната връзка и поради това до невъзможност същата да преустанови
действието си на основание чл.87 ЗЗД.
При тълкуването на договора, чрез
съпоставяне на неговите отделни клаузи – т.1, съотнесена към т.3.1, т.5 и т.28, намиращи се в логическа
свързаност, води до извод, че страните освен изработване на възложената
дейност, предаването и приемане/ одобрението/ на резултата от възложителя, са
се съгласили сроковете, в които изпълнителят е приел да изпълни възложената му
работа, да са свързани с две предпоставки- плащане от възложителя и действия,
извършвани от компетентните административни органи- т.5.2, т.5.4,т.5.5.Посочените
действия, които съответните компетентни органи следва да извършат, за да
започне да тече срокът за изпълнение на дейностите по т.5.4 и т.5.5 от договора
са- дата на допускане на промяната в ПУП и издаване на виза за проектирани със
заповед на Главния архитект и съгласуване на идейния проект с компетентните
органи, ведно с подписване на посочените по- горе протоколи.Въпросът е дали
тези действия по допускане на промяната в ПУП, издаването на виза за П. и съгласуване
на идейния проект, представляват условие за приемане на работата, както и дали те
са част от задълженията на изпълнителя.
По виждане на състава това не е така.Обективиранато
съгласие в т.5 от договора не урежда предпоставките със съществуване на които
страните са се съгласили, че е налице
приемане.Приемане/ одобрение на работата е налице и то е обективирано в
представените по делото протоколи и документи от диспозитивен характер /
последващия договора анекс/.Действията на административните органи не са
условие, със съществуване на които страните са приели, че възложителят ще
одобри извършената работа.Напротив, изискванията, свързани с действията на
административните органи, касаят сроковете от които започват да текат, тези, в
които изпълнителят се е задължил да извърши възложената му работа.Ето защо,
настоящият състав приема, че поради приемането на работата – обективирано в
представените приемо- предавателни протоколи съставът на договора е осъществен,
поради което и облагационната връзка е погасена, а това лишава ищецът от възможността
да развали договора.
Но дори и да се приеме, че
договорът не е погасен поради изпълнение, то за ищеца отново не е възникнало
преобразуващото право да развали договора и това е така, защото не се установят
всички предпоставки за възникване на това потестативно право.
Ищецът, чиято е доказателствената
тежест, не установява виновност на неизпълнението, дори и да се приеме, за
безспорна забавата на ответника.Съобразно уговореното крайният срок за
изпълнение на договора е 28.06.2014година.Залегналите в договора срокове са
били невъзможни за изпълнение и това е така, тъй като процедурата по изготвяне
на идеен проект е била обвързана като срок за изпълнение с допускането на
промяната на ПУП и издаване на виза за П..По делото е безспорно установено, че
изготвеният от ответника проект за изменение на ПУП е приет от ОЕСУТ, но към
същият са дадени предписания за корекции, които е следвало да бъдат извършени
от ответника, за да се допусне промяната на ПУП.Няма спор, че тези корекции не
са извършени, както не се спори и относно това, че предписанията на
компетентния орган са дадени на 04.11.2014година – повече от 4 месеца, след
датата, уговорена от страните, като краен срок за изпълнение на договора.Т.е.,
дори и да се приеме, че тези предписания са могли да бъдат предположени при сключване на договора / страните по договора са търговци и участват в търговския оборот
със своите професионални знания и умения, а дължимата от тях грижа е с
интензитет надвишават тази на добрия стопанин/.Ето защо съдът не споделя тезата
на ответника, че тези предписания не са могли да бъдат предположени, поради
което не са част от предмета на договора и поради това не могат да му се вменят във вина.Следва изрично обаче да бъде отбелязано, че същите са дадени в
срок, надвишаващ уговорения от страните за изпълнение.Ето защо,
дори да се приеме, че ответникът е имал задължение да изпълни тези предписания
/ по делото няма спор, че не ги е изпълнил/, то същият пак е бил в невъзможност
да инициира процедурата по изменение на ПУП и това е така, тъй като не е
разполагал с необходимата представителна власт за това.Т.е. дори и да се
приеме, че е бил в забава, дори и при изпълнение на тези задължения, след
дадените предписания от ОЕСУТ, то същият пак е бил в невъзможност да инициира
процедурата по промяна на ЗУТ, поради липса на пълномощно за това.Необходимостта
от това пълномощно е наложена от закона, сред които ответникът не попада. Съгласно чл.
135 ЗУТ лицата
по чл. 131 ЗУТ могат да правят искания за изменение на
подробните устройствени планове с писмено заявление до кмета на общината.
Искането следва да е достатъчно конкретно, да е ясно до кого е отправено, от
кое лице, какво точно се иска, а на основание чл. 135, ал. 2 към него следва да се приложи скица с предложение
за изменение на действащия ПУП. Данни, че ищецът го е
снабдил с пълномощно по делото няма.Т.е.
самият ищец е неизправна страна по сделката, което го лишава от възможността да
твърди, че неизпълнението на договора от ответника е виновно, тъй като не е
изпълнил задължение, което предпоставя и е необходимост за точното изпълнение
на задължението, което твърди, че е останало виновно неизпълнено от ответника.Дори
и да се приеме, че това бездействие у ищеца е провокирано от непотърсено
съдействие от страна на възложителя, то пак не може да се достигне до извод, че
за ищеца е възникнало право да развали договора, тъй като последният е бил
наясно, че е ограничил даденото от него пълномощно със срок и този срок е
изтекъл, но едновременно с това е търсил настойчиво изпълнение от ответника.
Както е посочено по- горе, освен
виновно неизпълнение на договора, за да се развали същият следва изправната
страна да установи, че неизпълнението е значително.В тази насока по делото не
се установяват доказателства, освен твърденията на вещото лице М.А., че след
като
проектът за изменение на ПУП се явява негоден, с оглед дадените предписания, по
„презумпция“ / лист 207 от делото- първи абзац“ то и идейния проект не
съблюдава нормите.Изразеното становище, макар и логически правилно, е лишено от
своята обективна основа / част от членовете на тройната СТЕ не са се запознали
с останалата част от извършената от ответника работа, с изключение на вещото
лице М., която в своето самостоятелно заключение дава положителна оценка на
извършената работа/, за да се приеме, че неизпълнението е значително, което
предпоставя пораждане на правото на ищеца да развали договора.Ето защо съдът не
го кредитира, за да обоснове установена значителност на неизпълнението, още повече,
че самите вещи лица допускат възможност за преработка и на тази част от
дължимия резултат, което води до извод, че такава значителност не е установена
несъмнено.Това е така, тъй като от дадените обяснения, не става ясно по какъв
начин – в количествено и качествено отношение некоригираният от ответника
проект за изменение на ПУП засяга останалата част от извършената работа, за
което ищецът носи тежест надокзване.
В обобщение – настоящият състав на съда
приема, че за ищеца, по посочените по- горе причини – изпълнение на договора за
изработка и погасяване на същия, с оглед извършеното приемане на работата на
изпълнителя и заплащане на част от уговорено възнаграждение, липса на забава в
изпълнението на задължението на ответника, по причина, която да му се вмени във
вина, неустановеност на това, че
неизпълнението е значително, то не е възникнало потестативно право да развали
същия по реда на чл.87 ЗЗД.Ето защо намира претенцията за неоснователно
предявена и поради това следва да бъде отхвърлена.
По разноските.
Същите следва да бъдат
определени на основание чл.78, ал.3 ГПК, като ищецът заплати сторените реално
от ответника разноски, за които страната е представила списък по чл.80 ГПК.Съобразно този списък общият размер на разноските е сумата от 3 170лв, за
които по делото са представени доказателства, че са реално извършени от
страната.
При изложеното съдът
Р Е Ш И
:
ОТХЪВЪРЛЯ предявения от „Д.С.“ ЕООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, против „И. – П. И Д.“
ООД, ЕИКМ.К., със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***,
адв.П.К., иск с правно основание чл.55, ал.1,предл.3 ЗЗД – за връщане на сумата
от 61 331,46лв/ шестдесет и една хиляди триста тридесет и един лв и
46ст./, представляваща сумарна величина от заплатено възнаграждение от ищеца на
ответника по договор за П., сключен на
27.11.2013година, в размер на 60 031,46лв и сумата от 1 300лв, представляваща
разноски, заплатени от ищеца на молителя, за заплащане на такси за съгласуване
на ПУП и виза за П., поради неоснователността му.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „Д.С.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на „И. – П. И Д.“ ООД, ЕИКМ.К., със седалище и адрес на управление ***,
разноски по водене на делото в размер на 3 170лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред САС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: