Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Нова Загора, 14. 10.2016 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
НОВОЗАГОРСКИЯТ
районен съд колегия в публично
заседание на трети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА НЕНОВА Съдебни
заседатели:
Членове:
при секретаря Д.Д. и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от СЪДИЯ
НЕНОВА гражданско дело № 620 по описа за
2016 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е с правно основание по чл. 144 и чл. 149 от СК.
Ищцата Д.П.С., с ЕГН **********, с адрес *** твърди в исковата си молба, че ответника по
делото П.Г.С., с ЕГН **********, с адрес *** е неин баща, който бил осъден да и
заплаща издръжка, но поради навършването на 18 годишна възраст отпаднало едно
от законните основания за това.
От представеното удостоверение с изх. № РД
04-822/14.07.2016г. било видно, че ищцата е ученичка в ХІІ б клас на СОУ ”Христо
Ботев, гр. Нова Загора. Ищцата твърди още, че няма имущество което да е
достатъчно за издръжката и, а доходите на майка и били крайно недостатъчни. Тя била навършила 18 години и нуждите и от
издръжка са се увеличил, а именно – за храна, отопление, дрехи, учебници,
ежедневни нужди, а доходите на майка и не били големи и не стигали за нормален
живот на двучленно семейство, тъй като майка и получавала минимална работна
заплата. Ответника отказвал да и дава
доброволно каквато и да било издръжка, а същият разполагал с възможности за
това. От приложените справки било видно
че същият разполагал с три имота, с добри доходи, които му позволявали даже
екскурзии в чужбина и даването на издръжка
нямало да му създаде затруднение. Ищцата нямала имущество и доходи,
които да и осигуряват средства за издръжка и това пораждало правният и интерес
от завеждан ен настоящото дело съгласно разпоредбата
на чл. 144 от СК, като считала, че издръжка в размер на 300 лева месечно която
да и дава ответника, ща покрие донякъде нуждите и от издръжка, поради което
моли съда осъди ответника да и заплаща месечна издръжка в размер на 300 лева за
времето от 11.05.2016г. до 24.05.2017, т.е. за времето през което ищцата учела
редовно до завършване на средното си образование, ведно със законната лихва за
всяка закъсняла вноска до настъпване на основание за изменението или
прекратяването и.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответника е депозирал писмен
отговор на исковата молба, с който е изразява становище, че предявения от
ищцата иск е частично основателен и допустим, като излага съображенията си за
това. Заявява, още че на този етап може да дава на ищцата месечна издръжка в
размер на 150.00лв. и моли съда да отхвърли предявения иск над тази сума, като
неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание
ищцата, чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба и моли съда
да я уважи.
В съдебно заседание
ответника не се явява и не изразява становище.
От
представените по делото писмени доказателства, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Видно
от удостоверението за раждане издадено въз основа на акт за раждане № 137/13.05.1998г.
на Община Нова Загора, ищцата Д.П.С. е родена на ***г. и ответника по
настоящото дело П.Г.С. е неин баща, а нейна майка е Д. Койчова
С..
Родителите на ищцата имали сключен
граждански брак, който е бил прекратен с развод и ответника е бил осъден да
заплаща месечна издръжка за детето си Д.П.С., но поради навършване на
последната на 18 годишна възраст ответника П.Г.С. преустановил плащането на
определената издръжка.
От представеното удостоверение с изх. № РД
04-822/14.07.2016г. издадено от СОУ”Христо Ботев” е видно, че ищцата е ученичка
в ХІІ б клас на СОУ ”Христо Ботев”, гр. Нова Загора през учебната 2016/2017г.
Ищцата е декларирала че няма имущество и доходи от които да може да се издържа,
а майка и получавала минимална работна заплата, която била крайно недостатъчна
за издръжка на двучленно семейство, а разходите на ищцата храна, отопление,
дрехи, учебници, ежедневни нужди се увеличили. Ответника отказвал да дава
доброволно каквато и да било издръжка на ищцата, а разполагал с възможности за
това, притежавал три имота и с добри доходи, поради което ищцата моли съда да
осъди ответника да и заплаща месечна издръжка в размер на 300 лева считано от
11.05.2016г. до 24.05.2017г., а именно за времето през което ищцата ще продължи
средното си образование, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до
настъпване на основание за изменението или прекратяването и.
От събраните по делото писмени доказателства
- декларация от Д.П.С. – на л.3 от делото, справка за лице в цялата страна за
П.Г.С. Декларирани имоти за ЕГН/Булстат **********,
удостоверение с изх. № РД-04-822/14.07.2016г. от СОУ”Хр.Ботев”-Нова
Загора, удостоверение с изх. № 24/25.07.2016г. от Сивон-1”ООД-Нова З,
удостоверение за раждане от ***г. на Д.П.С., удостоверение с изх. № 32/25.07.2016г.
от „Ил Ди Трейд”ЕООД, гр.Нова Загора,справка за
актуален работодател към 05.07.2016г. на П.Г.С., снимки на лист 12 от делото,
удостоверение по декларирани данни с изх.№ **********/30.06.2016г.. се установява, че ответника на П.Г.С. и има сключен трудов договор с ”ЛД-Транс”-офис
Ямбол, с основна заплата 420.00лева.
Видно от удостоверението за раждане на Д.П.С.,
с ЕГН ********** е родена на ***г. и към 11.05.2016г. е навършила 18 години, което
означава, че същата е пълнолетна.
Разпоредбата на
чл. 144 от СК гласи: „Родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца,
ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на
обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на
двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не
могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и
родителите могат да я дават без особени затруднения.”
Видно от представеното по
делото удостоверение с изх. № РД-04-822/14.07.2016г. от СОУ”Хр.Ботев”-Нова
Загора ищцата Д.П.С. с ЕГН ********** през
учебната 2016/2017г. е записана в ХІІ”б” клас и до настоящия момент редовно
посещава учебните занятия.
При така изложената
фактическа обстановка съдът намира за частично основателен предявеният
осъдителен иск, квалифициран в доклада по делото по чл. 139 и чл. 144 от СК - за определяне на издръжка на ищцата Д.П.С., която ответника и неин баща следва да и
заплаща от датата на депозиране на исковата молба до навършване на законово
основание за нейното изменение или прекратяване.
Задължението
на родителите за издържане на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и
висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на
двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна
възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от
доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават
без особени затруднения.
Видно от представените по делото доказателства
ответника и баща на ищцата работи на постоянен трудов договор и получава
месечно възнаграждение в размер на 420.00 лв.
При така установените факти съдът прави
следните правни изводи:
Издръжката е институт на семейното право и
представлява основано на закона задължение за определени членове към други
членове от семейния кръг. Семейноправният характер на издръжката се съпътства от имуществен елемент,
защото задължението за даване на издръжката е парично. Чрез иска за присъждане
на издръжката се постига удовлетворяване на имуществени права на нуждаещия се
от издръжка и е насочен срещу имуществената сфера на ответника. Задължението на
родителите по чл.144 от СК е да дават издръжка на своето пълнолетно дете,
когато учи редовно в средно, полувисше или висше учебно заведение. Идеята,
заложена в този законов текст, е да бъдат подпомагани пълнолетните лица, когато
учат в средни, полувисши и висши учебни заведения и нямат свои доходи за
издръжка, и то само доколкото даването на издръжка от родителите няма да ги
затрудни особено - чл.144 от СК. Също според чл.142 ал.1 от СК размерът на
издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и
възможностите на лицето, което я дължи. Това означава, че родителят трябва да
притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му
позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на
пълнолетното си дете. Това означава, че родителят трябва да притежава средства
над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено
затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете.
Предвид
изложеното, уважаването на предявения иск по чл.144 от СК ще следва от доказването на следните произтичащи от
фактическия състав на чл.144 от СК предпоставки: пълнолетното дете - ищец(ненавършило 25-годишна
възраст) ако учи редовно в средни учебни
заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна
възраст при обучение в средно учебно заведение, и не може да се издържа от
доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават
без особени затруднения.
Всички елементи на фактическия състав
следва да са налице кумулативно.
Безспорно е, че ищцата Д.П.С. е
навършила пълнолетие и понастоящем
ищцата продължава обучението си в СОУ”Христо Ботев”, гр. Нова Загора. По делото
не се установи същата да има някакви доходи или имущество, от което да може да
се издържа.
Задължението за
даване на издръжка на пълнолетно учащо дете не е безусловно, каквото е
задължението му към ненавършилите пълнолетие деца. За
да се дължи издръжка по смисъла на чл.144 от СК, родителят трябва да притежава
средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без
особено затруднение да отделя средства за издръжка и на пълнолетното си дете
(Решение№179/22.03.1996г. по гр.д.№1285/1995г. - ВКС IIг.о., Решение №4/28.02.1999г. по гр.дело
№866/1998г. - ВКС IIг.о.). В закона няма легално определение
за понятието „особени затруднения”, но същността му лесно може да се изясни
като се има предвид същността на издръжката като задължение за доставяне на
средства за съществуването на нуждаещия се. Следователно, дали са налице
особени затруднения или не, се преценява с оглед на материалните възможности на
родителите, както и с оглед на наличието на други обстоятелства, които пряко
рефлектират върху тези материални възможности. Изложеното води на извод, че
родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка,
които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка
на пълнолетното си дете. В случая като се вземе предвид факта, че ответникът П.Г.С. в получава месечен доход в размер на 420.00лв.
и би могло да се направи извод, че не е налице сума която да надхвърля минимума
на средствата нужни за издръжката на един възрастен в който случай би било
налице основание за уважаване на иска. Съдът съобразява обаче и факта, че освен
така посоченото месечно възнаграждение ответникът притежава и недвижими имоти,
които макар да не формират доход следва да се имат в предвид от съда при
решаване на въпроса относно дължимостта на издръжка в
полза на ищцата.
На
следващо място, съдът взе предвид, че от 01.01.2016г. размер на линията на
бедност за страната е определен в размер на 300.00лв.(при 286.00лв. за 2015г.). Легална
дефиниция на понятието „линия на бедност” се съдържа в нормата на §1 т.1 от ДР
на Методика за определяне и актуализиране на линията на бедност за
страната(ПМС№345/2006г. - ДВ бр.106/2006г.) – това е монетарен показател за
идентифициране на бедните в обществото. За изчисляване на размера на линията на
бедност ежегодно се използват данните от изследването на бюджетите на
домакинствата в България, провеждано от НСИ. Размерът е определен с оглед на
гарантираното задоволяване на минималните жизнени потребности от храна и
нехранителни стоки и услуги. При съобразяване социалния и здравния статус на
ответника и след сравняване размера на получавана от него работна заплата в размер на 420.00лв. и линията на бедност за
страната за 2016г. от 300.00лв., може да се приеме, че същият получава доход
който е над линията на бедността в страна, както и притежаваните от него
недвижими имоти от където следва, че той може да заплаща издръжка за
пълнолетното си дете Д., както и съдът следва да има предвид и изразеното
съгласие на ответника в отговора на исковата молба да дава месечна издръжка на
детето си Д. в размер на 150.00лв., то съдът счита че предвид възрастта на
ищцата и увеличените разходи за издръжка, че ответникът би могъл да заплаща на месечна
издръжка в размер на 180.00лв. считано
от датата на подаване на исковата молба в съда - 05.08.2016г. до настъпване на
законово основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва за всяка закъсняла вноска до пълното и изплащане, като в останалата част
до претендирания размер от 300.00лв. следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото ответника следва да заплати по
сметката на Районен съд Нова Загора държавна такса върху определената
издръжка за бъдеще време в размер на 259.20
лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.Г.С., с ЕГН **********, с адрес *** ДА
ЗАПЛАЩА на Д. П.
С., с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл.144 от СК, ежемесечна издръжка
в размер на 180.00/сто и осемдесет/лева, считано от 05.08.2016г. до настъпване
на законово основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до пълното и изплащане, като
отхвърля иска в останалата му част до 300.00лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА П.Г.С., с ЕГН **********, с адрес *** ДА заплати по сметка на РС-Нова Загора, държавна
такса върху определената издръжка, общо в размер на 259.20/двеста петдесет и
девет лева и двадесет стотинки/лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: