Решение по дело №239/2023 на Административен съд - Ловеч

Производството е по чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.

Със Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0769-000411/12.05.2023 г. на ВПД Н. група към ОДМВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“, издадена на основание чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП, е наложена ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“ на И. М. Я., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], обл. Ловешка, [улица].

Жалбата първоначално е подадена до А. съд – Бургас, чрез ответния административен орган, който я е изпратил, ведно с административната преписка в АдмС - Бургас. С Определение № 1620/30.06.2023 г., постановено по адм. дело № 1134 по описа за 2023 г. на АдмС - Бургас, производството е прекратено като местно неподсъдно на този съд и делото е изпратено на АдмС - Ловеч.

Недоволна от заповедта е останала жалбоподателката И. М. Я., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], обл. Ловешка, [улица], която в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, е подала настоящата жалба, като счита, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна - постановена в противоречие на материалния закон и издадена при съществени нарушения на процесуалните правила. Счита, че процесната заповед е издадена от некомпетентен орган. Сочи, че е описана фактическа обстановка, „която не отговаря на действителната, като в атакуваната заповед същата е формулирана по начин, ползващ изцяло административнонаказващия орган без да са съобразени фактите и обстоятелствата“. Сочи, че е дала тест за алкохол и е поискала повече разяснения за теста за наркотици, но вместо това и било посочено да се подпише, че отказва без да и бъдат дадени никакви обяснения и подробности за този отказ, както и за процедурата. Сочи, че не е отказала теста, а само е искала разяснения предвид приеманите от нея медикаменти – противозачатъчни. Сочи, че няма ангажирано нито едно доказателство от страна на административнонаказващия орган, че е отказала да даде проба за наркотици, като няма издадено наказателно постановление въз основа на съставения АУАН. В заключение се моли съда да отмени оспорената заповед и се претендира присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено становище с вх. № 1465/30.04.2024 г. от адвокат Г. К. – БАК, упълномощен процесуален представител на жалбоподателката, с което поддържа жалбата въз основа на посочените в нея основания. Сочи, че видно от талон за изследване № 103959, жалбоподателката по никакъв начин не е изписала собственоръчно дали отказва проба, като е налице отметка в същия талон, че желае медицинско и химическо изследване, като се е подписала и същото се доказва и от протокол за извършване на проверка за алкохол и наркотични вещества. Сочи, че жалбоподателката не е отказала проба, а е налице недобросъвестност от страна на административнонаказващия орган да и разясни подробно процедурата и задълженията по този талон. Претендира се присъждане на направените по делото разноски, като е представен договор за правна защита и списък на разноските на л. 78 от делото.

Ответникът Н. група към ОДМВР - Бургас, сектор „Пътна полиция“ не се явява и не се представлява, не ангажира писмено становище, като липсват и доказателствени искания.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

Жалбата е неоснователна.

При цялостната проверка на законосъобразността на процесния ИАА, на основание чл. 146 и чл. 168 от АПК съдът намира същият за законосъобразен.

Заповедта е изадена от материално и териториално компетентния орган съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и т. 1.4 на Заповед № 251з-1821/26.04.2022 г. на Директора на ОДМВР – Бургас /на л. 16 от адм. д. № 1134/2023 г. по описа на АС - Бургас/, както и служебно изисканата и представена от ответника Заповед № 8121К-2866/22.03.2023 г. на Главния секретар на МВР /на л. 24 от делото/, видно от която издателят на заповедта Б. С. Ж. е временно преназначен за срок от една година на ръководна длъжност Н. на група „Административно-наказателна дейност, отчет на ПТП, профилактика, подготовка и отчет на водачите“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Бургас, считано от датата на встъпване в длъжност. Липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Относно спазването на установената форма съдът намира, че заповедта е издадена в установената от закона форма съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59 от АПК. Видно е, че процесната заповед отговаря на всички изисквания съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК - съдържа наименование на органа, който я е издал, наименование на акта, адресат на акта, фактически и правни основания за издаването на ИАА, които с оглед предмета на заповедта за налагане на ПАМ не следва да бъдат по-подробни, като съдържа и разпоредителна част, а също и реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 7 и т. 8 от АПК.

Следва да се отбележи, че мотивите на заповедта могат да се излагат и отделно в самата административна преписка, поради което и при наличие на посочване в заповедта на АУАН № [рег. номер]/11.05.2023 г. /на л. 10 от адм. д. № 1134/2023 г. по описа на АС - Бургас /, който представлява част от административната преписка, както и талон за изследване /на л. 11 от адм. д. № 1134/2023 г. по описа на АС - Бургас/, протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества и техни аналози / на л.12 от адм. д. № 1134/2023 г. по описа на АС - Бургас/, докладна записка / на л. 13 от адм. д. № 1134/2023 г. по описа на АС - Бургас/, справка за нарушител/водач / на л. 15 от адм. д. № 1134/2023 г. по описа на АС - Бургас/, също част от административната преписка, същите съставляват и мотиви на заповедта.

Отделно съдът намира лаконичното възражение на оспорващата в бланкетната жалба за липса на безспорно установено административно нарушение и за липса на мотиви за неоснователно. Оспорената заповед съдържа достатъчно мотиви с оглед приложимата материалноправна норма на чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП, а именно в заповедта е посочено: „на 11.05.2023 г. около 18:50 часа в [населено място], на ул. Я. К., като водач на МПС – М. К. с рег. № [рег. номер], Държава България, при обстоятелства: [населено място], по ул. Я. К., посока на движение МОЛ Галерия, управлява лек автомобил М. К. с рег. № [рег. номер] собственост на П. П. С. с [ЕГН], като на горе посоченото място при проверката отказва да и бъде извършена проверка с техническо средство за установяване за употреба на наркотични вещества и техните аналози с Д. Д. Т. 5000 с фабр. № ARME-0067. Н. водача е връчен талон за изследване с № 103959“, посочено е извършено нарушение: „отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, с което виновно е нарушил чл. 174, ал.3, пр. 2 от ЗДвП“.

При това положение установи се по делото, че заповедта отговаря на всички изисквания за форма съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК. Ето защо при липса на каквото и да било нарушение относно реквизитите за форма на това основание искането за отмяна е неоснователно.

По отношение на изискването на чл. 146, т. 3 от АПК съдът съобрази, че не всяко нарушение на административнопроизводствените правила води до отмяна, а единствено съществено такова. По делото, видно от приложената административна преписка, не се установи съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Отделно съдът служебно е събрал доказателства, като е изискал и допълнителни доказателства за компетентност на издателя на заповедта.

Няма спор, а и се установява от всички писмени доказателства, че оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0769-000411/12.05.2023 г. по чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП е издадена след съставяне на АУАН № [рег. номер]/11.05.2023 г. / на л. 10 от адм. д. № 1134/2023 г. по описа на АС - Бургас /, по повод констатираното със същия административно нарушение. Липсва отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.

По отношение на довода на жалбоподателя, че липсва фактическият състав за прилагане на ПАМ, като в жалбата се отрича извършването на административното нарушение, съдът служебно извърши проверка и за наличие на основанието по чл. 146, т. 4 от АПК, като констатира, че заповедта съответства на материалния закон.

Жалбоподателката оспорва достоверността на фактическата обстановка, посочена в съставения АУАН и в обстоятелствената част на

оспорената заповед, като основният аргумент на жалбоподателката е, че тя не е отказала проба, а е налице недобросъвестност от страна на актосъставителя да и разясни подробно процедурата и задълженията и по талона за изследване. В тази връзка в хода на съдебното дирене е разпитан като свидетел актосъставителят О. М. А.– мл. автоконтрольор при ОДМВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“ – Бургас, от чиито показания се установява, че на посочената дата, място и час е бил извикан за съдействие на колеги от 02 РУ – Бургас, за тестване на водач /жалбоподателката/ за употреба на алкохол и наркотични вещества. Свидетелят сочи, че водачката е дала съгласие да и бъде направена проба за алкохол, но е отказала категорично да даде проба за наркотични вещества. Сочи, че и е показан уреда за наркотични вещества, с който се измерва наличие на наркотични вещества и техните аналози, като и било обяснено какво я очаква, ако не даде такава проба, съответно ако даде такава проба и покаже положителен резултат, като тя е отказала категорично да даде проба. Сочи, че и е даден талон за медицинско изследване, като изрично е указано лечебното заведение и времевия интервал, в който да се яви ако желае да даде кръвна проба за анализ. Сочи, че никой не я е придружавал да дава кръвна проба, тъй като „има колеги в УМБАЛ – Бургас, които чакат на място, ако някой даде кръвна проба, за да станат свидетели при даването на кръвната проба“. Сочи, че жалбоподателката „по закон има право да даде такава проба, но има право и да не дава“. Сочи, че е съставил АУАН, талона за изследване и протокола за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, като собственоръчно в талона за медицинско изследване и в протокола за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози е написал, че жалбоподателката „отказва тест“ и се е подписал.

Съдът, след като разгледа всички писмени доказателства и анализира дадените показания на разпитаният свидетел, кредитира като безпристрастни, обективни, последователни и логични показанията, дадени от свидетеля О. А., от които по безспорен начин се установява фактическата обстановка, която отговаря на писмените доказателства, представени с административната преписка.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателката, че органът не е разяснил процедурата и задълженията и по талона за изследване, като поради това не е дала проба за наркотици. Тази теза категорично се опровергава от съставения АУАН № [рег. номер]/11.05.2023 г., който е подписан от жалбоподателката без възражения, както и от връчения и талон за медицинско изследване и протокола за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози, в които е отбелязано, че водачката отказва да даде проба и отново са подписани от жалбоподателката без възражения.

От събраните писмени и гласни доказателства – показанията на свидетеля – актосъставител О. А., които съдът кредитира, като обективни, последователни и логични, се установява по безспорен начин, че лично свидетелят А. е поканил жалбоподателката да бъде тествана за употреба на алкохол и наркотици, като жалбоподателката е дала съгласие да бъде направена проба за алкохол, но е отказала да даде проба за наркотични вещества, съответно и е показан уредът за наркотични вещества, с който се измерва наличие на наркотични вещества и техните аналози, като и било обяснено какво я очаква, ако не даде такава проба, съответно ако даде такава проба и покаже положителен резултат, като тя отново е отказала категорично да даде проба. Актосъставителят е издал талон за изследване, в който е посочил модела на техническото средство и обстоятелството, че е налице отказ на водач за тестване с това техническо средство. Отбелязването „отказва тест" не означава, че жалбоподателката е отказала да даде кръвна проба, а че е отказала тестване с техническо средство, поради което й се издава талон за изследване. Т.е. възможността й да даде кръвна проба не е била възпрепятствана, напротив бил е издаден талон за изследване, който е връчен на жалбоподателката, като изрично и е указано лечебното заведение и времевия интервал, в който да се яви ако желае да даде кръвна проба за анализ.

Видно от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи в правомощията на полицейските служители в т.ч. и на младшите автоконтрольори II-I степен, какъвто е и актосъставителят – св. А. е осъществяването на контрол и съставянето на АУАН по ЗДвП. Изцяло в правомощията на актосъставителя е да извърши съответните проверки и да състави акт, с който да установи извършеното нарушение. В случая е достатъчен само един отказ да бъде изследвана за употреба на наркотични вещества и техните аналози от страна на жалбоподателката, за да е налице материалноправно основание за издаване на оспорената заповед, като този отказ се установява по безспорен начин от събраните писмени доказателства - съставения АУАН № [рег. номер]/11.05.2023 г., който е подписан от жалбоподателката без възражения, както и от връчения и талон за медицинско изследване и протокола за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози, в които е отбелязано, че водачката отказва да даде проба и отново са подписани от жалбоподателката без възражения, както и от показанията на свидетеля А..

Оспорената ЗПАМ е издадена за това, че „на 11.05.2023 г. около 18:50 часа в [населено място], на ул. Я. К., жалбоподателката И. М. Я., като водач на МПС – М. К. с рег. № [рег. номер], Държава България, при обстоятелства: [населено място], по ул. Я. К., посока на движение МОЛ Галерия, управлява лек автомобил М. К. с рег. № [рег. номер] собственост на П. П. С. с [ЕГН], като на горе посоченото място при проверката отказва да и бъде извършена проверка с техническо средство за установяване за употреба на наркотични вещества и техните аналози с Д. Д. Т. 5000 с фабр. № ARME-0067. Н. водача е връчен талон за изследване с № 103959“, като е посочено нарушение: „отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, с което виновно е нарушил чл. 174, ал.3, пр. 2 от ЗДвП“.

В случая ЗППАМ № 23-0769-000411/12.05.2023 г. е издадена на основание чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП, съгласно която норма, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Разпоредбата съдържа няколко хипотези, дадени алтернативно, а не кумулативно, като отказът да бъде проверен с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози е достатъчен, за да се приложи мярката по този законов текст.

В конкретния случай съдът приема за безспорно доказано, че оспорващата е управлявала процесния лек автомобил, имала е качеството водач на МПС, както и че при проверката е отказала да бъде изследвана за употреба на наркотични вещества и техните аналози. До решаване на въпроса за отговорността, при който е предвидено наказание "лишаване от право да се управлява МПС за определен срок", се налага задължително принудителна мярка с цел да не се допусне управление от водач, който поради употреба на алкохол или наркотични вещества поставя под риск живота и здравето на всички останали участници в движението.

Управлението на МПС и отказа на водача да бъде проверен с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване са релевантните факти, безспорно установени пред настоящата инстанция, с осъществяването на които за административния орган, действащ в условията на обвързана компетентност, е възникнало задължението да приложи принудителната административна мярка.

Логиката на закона се изразява в това, че управлението на МПС е високо рискова дейност, при която водачите следва да се подчиняват на определени строги правила, с оглед избягването на пътно-транспортни произшествия, отнемащи човешки животи и увреждащи човешкото здраве. Затова законодателят е предвидил, че при проверка от контролните органи водачът на МПС е длъжен да съдейства, за да му бъде извършена проверка за употребата на наркотични вещества. Следователно, отказът на жалбоподателя да бъде изпробван на място с тест за установяване употребата на наркотици е напълно достатъчно основание да му бъде наложена принудителната административна мярка "временно отнемане на свидетелството му за управление на МПС" до решаване на въпроса за отговорността но не повече от 18 месеца, с оглед постигане на законосъобразната цел да се препятства извършването на подобни нарушения от него.

Видно от всички събрани по делото доказателства, установява се фактическият състав на чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП, поради което наложената ПАМ е законосъобразна.

Съдът служебно констатира, че заповедта съответства и на целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК, като ПАМ е наложена с цел да се осигури безопасност на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения.

С оглед съображенията, изложени по-горе, съдът намира, че Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0769-000411/12.05.2023 г. по чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП на ВПД Н. група към ОДМВР - Бургас, сектор „Пътна полиция“ е законосъобразна, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

От страна на ответника не са претендирани разноски по делото, каквито не са и направени, поради което и съдът не следва да се произнася относно разноските.

Н. основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на И. М. Я., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], обл. Ловешка, [улица], подадена чрез адв. Г. К. – АК Бургас, с адрес: [населено място], [улица], ет.1, срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0769-000411/12.05.2023 г. на ВПД Н. група към ОДМВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“, издадена на основание чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП, с която е наложена ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“ на жалбоподателката.

Решението е окончателно съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП /ДВ бр.77 от 2018 г ./.

Да се изпрати препис от решението на страните.