№ 29597
гр. София, 11.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско
дело № 20251110104152 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от В. П. Д. срещу Х. П. З. и П. И. З.,
която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са
допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба.
Ищецът и ответниците са представили писмени доказателства, които са
допустими, относими и необходими, поради което съдът счита, че са налице
процесуалните предпоставки за приемането им.
Съдът намира, че не следва да бъдат приети като доказателства по делото
представени протоколи от проведени открити съдебни заседания пред РС-Разлог
доколкото удостоверяват процесуални действия проведени от друг съдебен състав за
нуждите на друго съдебно производство, с което нарушават принципа на
непосредственост.
Следва да бъде уважено направеното доказателствено искане от ищеца за
допускане на гласни доказателствени средства чрез разпита на двама свидетели при
режим на довеждане за установяване на посочените в исковата молба факти.
Следва да бъдат дадени указания на ответниците да уточнят направеното
доказателствено искане за допускане на гласни доказателствени средства, като посочат
конкретните факти, за които ще бъдат разпитвани поисканите свидетели.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно
уреждане на спора между тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито
съдебно заседание.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства, с изключение на Протокол от 10.05.2024г. и Протокол от
28.10.2024г. по гр. д. №186/2024г. по описа на РС-Разлог.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама
1
свидетели, при режим на довеждане от ищеца, за установяване на обстоятелствата,
посочени в исковата молба.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от съобщението за настоящото
определение да посочи конкретните факти, за които ще бъдат разпитани поисканите
двама свидетели при режим на довеждане. УКАЗВА на ответниците, че при
неизпълнение на дадените указания доказателственото искане ще бъде отхвърлено.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 24.09.2025г. от 10:10 часа, за когато
да се призоват страните.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца да се
връчи и препис от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:
Предявени са субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
45, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът В. П. Д. претендира за осъждане на ответниците Х. П. З. и П. И. З. при
условията на солидарност да заплатят сумата от 20 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на отправени
клеветнически твърдения и обиди към ищеца, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че ответницата Х. П. З. е негова бивша съпруга, а ответникът П.
И. З. е неин настоящ съпруг. Посочва, че на 25.11.2024г. ответниците организирали
пресконференция с пресклуба на БТА на тема „Българката – зов за справедливост.
Говори ! Върни си достойнството!“. В хода на проведената пресконференция
ответницата изложила твърдения за оказано насилие спрямо нея от страна ищеца, като
отправила по отношение на ищеца следните клеветнически твърдения: „била е в
негова **** и ожесточена хватка в продължение на 21 години“, „***“, „***“ „***,“
„направил я жертва на живота си в лъжи и фалшив чар“, „оплел я в мрежите си от
долни лъжи“, „****“. Ответницата използвала и следните обидни изрази по отношение
на личността на ищеца – „злото“, „***“, „нечовек“, „****“. Ищецът заявява, че
ответникът П. З. водил пресконференцията, насърчавал и одобрявал действията на
ответницата, като използвал по отношение на ищеца следните обидни изрази –
„****** престъпник, насилник, престъпник, ******“. Посочва, че записи от
пресконференцията били изпращани на роднини и приятели на ищеца с цел да бъде
дискредитиран, включително било създадено чувство на отчуждение между ищеца и
децата му. Ищецът заявява, че провеждането на пресконференцията, както и
последвалото разпространяване на записи от нея съставлявали противоправни
действия, извършени от ответниците, вследствие на които били засегнати честта и
доброто име на ищеца, настъпили негативни преживявания за ищеца, изразяващи се в
чувство на притеснение, отчуждение в отношенията с близки и познати, затруднения
при осъществяване на трудовата му дейност. При така изложените фактически и
правни доводи моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.
В депозирания отговор по чл. 131 ГПК ответниците оспорват исковите претенции
като неоснователни и недоказани по основание и размер. Оспорват се твърденията на
ищеца относно използваните от ответниците изрази и направените клеветнически
изявления като неточни. Ответниците се позовават на конституционно уредените
основни права в чл. 39, чл. 40 и чл. 41 КРБ. Ответниците излагат доводи за верността
на направените изявления относно упражнено насилие от ищеца и заявяват, че
доколкото представените факти на пресконференцията са верни, то информирането за
тях не съставлява противоправно действие. Посочват, че изказването на мнение с
2
негативна оценка, засягаща конкретно лице, чието име се коментира или предполага
във връзка с обществен въпрос, не е противоправно. Изнесените фактически твърдения
и използваните изрази от ответницата следвало да бъдат ценени в контекста на
оповестената тема на пресконференцията, като се приложат по-широки критерии за
допустимост на отправена критика спрямо ищеца. Посочва се, че чрез направените
изказвания на пресконференция не се оповестявали позорни, унизителни или
накърняващи честта и достойнството на ищеца обстоятелства, а се представяли
мнения и оценъчни съждения за възприетите от ответниците обстоятелства, свързани с
упражнено върху Х. З. и нейните синове насилие от ищеца. Ответниците посочват, че
направените изявления имали негативно оценъчно съдържание, но то касаело
действията на ищеца като цяло, неговия модел на поведение и представяли личната
оценка на коментатора относно проблем с обществена значимост, свързан със
системно оказваното насилие. Ответниците развиват подробни доводи относно целта
на повдигнатия спор в настоящото производство, като посочват че същото е от
категорията на съдебни процедури от вида SLAPP. Оспорват наличието на основание
за ангажиране на солидарната отговорност на ответниците. Оспорват размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди. При така изложените
съображение молят исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна, като
им бъдат присъдени сторените съдебни разноски пред настоящата инстанция.
Разпределение на доказателствената тежест:
По иска са правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД
Ищецът носи доказателствена тежест да установи: 1. Факта на извършени
противоправни действия от ответниците, изразяващи се в отправяне на клеветнически
твърдения и използване на обидни изрази спрямо личността на ищеца с посоченото в
исковата молба и уточнението към нея съдържание; 2. Факта на настъпване на
твърдяните неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на честта и доброто име
на ищеца, предизвикано чувство на притеснение, отчуждение в отношенията с близки
и познати, затруднения при изпълнение на трудовата функция; 3. Наличието на
причинно-следствена връзка между противоправните действия и описаните
неимуществени вреди; 4. Фактите от значение за определяне на размера на
обезщетението.
Ответниците следва да докажат фактите, на които основават възраженията срещу
основателността на иска, включително верността на оповестените фактически
твърдения по отношение на ищеца.
Вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответниците е
да оборят при условията на обратно доказване презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания,
те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на
делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично
3
упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи
надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4