ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр.Пазарджик, 16.01.2019г.
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на шестнадесети
януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №1434/2018г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл.248 от ГПК.
Подадена е молба от „Обединена Българска
Банка“ АД, ЕИК *********, чрез пълномощника адвокат Иван ИБ. , с
вх.№24570/05.11.2018г., в която сочи, че в съдебно заседание на 30.10.2018г. с
протоколно определение е прекратено производството по делото в частта относно
предявения установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК за установяване
съществуването на вземанията, за които в полза на ищеца е издадена Заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№4010/2010г. по описа на PC
Пазарджик, поради оттегляне на иска, както и е обезсилена издадената по
посоченото дело Заповед за изпълнение. Със същото протоколно определение са присъдени
в полза на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1720.00
лв. - за процесуално представителство и защита по оттегления установителен иск,
както и разноски в размер на 1000.00 лв. - за процесуално представителство и
защита в заповедното производство по ч.гр.д.№4010/2010г. по описа на PC-Пазарджик.
Сочи, че на основание чл.248 от ГПК,
подавам настоящата молба за изменение на постановеното протоколно определение в
частта за присъдените разноски. Моли съда да измени протоколно определение от
30.10.2018г., постановено по гр.д.№1434/2018г. по описа на PC-Пазарджик в
частта за разноските, като счита, че претендираното и присъдено адвокатско
възнаграждение за оказано процесуално представителство на длъжника в
заповедното производство по ч.гр.д.№4010/2010г. по описа на PC Пазарджик, в
размер на 1000.00 лв., е прекомерно и следва да бъде намалено, съобразно
действителната фактическа и правна сложност на делото.
Твърди, че в случая извършените
процесуални действия от упълномощения адвокат се явяват несъразмерни на
уговореното адвокатско възнаграждение, тъй като действията, извършени от
процесуалния представител на длъжника, се изчерпват единствено с депозирането
на възражение по чл.414 от ГПК против издадената заповед за незабавно
изпълнение. Сочи, че в чл.414 от ГПК законодателят е посочил, че „обосноваване
на възражението не се изисква“. Ако длъжникът не дължи на каквото и да е
основание, достатъчно е подписване на бланката „възражение" и депозирането
й по делото, което ще породи всички правни последици на възражението. Не е
необходимо попълването на възражението със съдържание, тъй като за разлика от
писмения отговор на искова молба, при възражението липсата на текст няма да
преклудира всички дадени на длъжника от закона средства за защита. Бланката
съдържа текст „Не дължа изпълнение на вземането по издадената заповед за
изпълнение". Дори длъжникът под този текст да изпише нещо допълнително,
заповедният съд ще даде указания на заявителя в едномесечен срок да предяви иск
по чл.422 ГПК. За разлика от бланката на „възражение", при бланката на
заявление по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение само подписване
на същата от страна на заявителя няма да доведе до никакви последици.
Изискванията към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК се приравняват на тези към исковата молба. Съгласно чл.411 ал.2, т.1 от ГПК, абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението е неговата
редовност от външна страна. С препращането към чл.127 ал.1 и ал.3 от ГПК,
законодателят е предал задължителност на конкретно посочени и присъщи на
исковата молба реквизити и на заявлението.
Твърди, че подавайки възражение в срока
по чл.414 от ГПК, длъжникът не поема никакъв риск. Законодателят дори е приел
бланката „възражение" да се връчва със заповедта за изпълнение на длъжника
и да съдържа нужното волеизявление. Не се представят и ангажират доказателства
с възражението. Не се ограничава правото на длъжника на защита. Необходим е
единствено подпис. Длъжникът в „едностранно" производство, каквото е
заповедното, дори няма нужда от процесуално представителство. Консултация с
адвокат би била достатъчна за запознаване с правата и задълженията на длъжника.
Твърди, че в процесния казус оказаната правна защита и съдействие от адвоката
на длъжника, по смисъла на чл.7 ал.2, т.2 и чл.7 ал.7 от Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, не е осъществена в пълен
обем. Адвокатският хонорар, претендиран от пълномощника на ответницата, е
изчислен и включва в себе си изцяло процесуално представителство, но възниква
въпроса, колко сложно правно и фактически е в конкретния случай заповедното
производство по ч.гр.д. №4010/2010г. по описа на PC-Пазарджик, в което не се
изисква нито явяване в открити съдебни заседания, нито изготвяне на писмени
отговори, защити и ангажиране на доказателства.
Сочи, че от представените с възражението
доказателства се установява, че длъжникът е направил разноски във връзка с
организиране на защитата си срещу издадената срещу него заповед за изпълнение,
чрез подаване на възражение по чл.414 от ГПК. Като разход, подлежащ на
компенсиране от насрещната страна се претендира платено адвокатско
възнаграждение в размер на 1000.00 лв. Преценката за прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК в подобни случаи следва да бъде съобразена както с правната квалификация и
извършените процесуални действия по установяване на релевантните за делото
факти и събиране на доказателства, така и с настъпването на евентуални
усложнения, свързани с предмета на спора или със страните.
Предвид фактическата и правна сложност
на ч.гр.д. №4010/2010г. по описа на PC-Пазарджик в случая извършените
процесуални действия се явяват несъразмерни на уговореното адвокатско
възнаграждение, тъй като действията, извършени от процесуалния представител на
длъжника, се изчерпват единствено с депозирането на възражение по чл.414 ГПК.
Твърди, че в конкретния случай
релевантно за преценката на размера на адвокатското възнаграждение е
изготвянето и депозирането на възражение по чл.414 от ГПК. Посочва, че Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения определя
минималните размери на възнагражденията за съответния вид услуга, като
максималният размер е въпрос на конкретно договаряне между страните, но
адвокатското възнаграждение трябва да бъде адекватно на фактическата и правна
сложност на делото. Действително адвокатът има право свободно да договаря
размера на възнаграждението, което да му бъде заплатено във връзка със
съответното представителство, но тази свобода не се простира и върху размера,
за който следва да отговаря насрещната страна, която предвид същността на този
вид сделка не участва в договарянето на сумата, поради което и не може да бъде
обвързана от размер, договорен от други лица. Обратното становище означава да
се допусне злоупотреба с процесуални права, най-вече по отношение на противната
страна.
Сочи, че процесуално представителство за
подаване на възражение по чл.414 от ГПК от длъжник срещу издадена заповед за
изпълнение не е сред изрично предвидените в Наредба №1 от 09.07.2004г. случаи,
поради което и на основание §1 от ДР на Наредбата, възнаграждението следва да
се определи по аналогия. За да се приложи по аналогия възнаграждението, следва
да се изходи от вида на самото процесуално действие. За възражението по чл.414
от ГПК е налице утвърден с Наредба №6 от 20.02.2008г. на Министъра на
правосъдието образец. Според утвърдените образци на заповед за изпълнение към
заповедта винаги е приложена бланка за възражение, която се връчва на длъжника
и която съдържа указания за попълването й, включително за необходимостта,
когато част от вземането се признава, това да се посочи изрично.
Ето защо с оглед извършените от адвоката
действия по изготвяне на възражението, счита, че по аналогия следва да намери
приложение разпоредбата на чл.6, т.5 от Наредба №1 от 09.07.2004г. -
възнаграждения за изготвяне на книжа и молби, чиито минимален размер е 50.00
лв., доколкото тези действия на адвоката са най-близко до действията му,
свързани с подаване на възражение по чл.414 от ГПК /в този смисъл има наложена
и съдебна практика - Разпореждане №14857 от 20.12.2017г. по ч.гр.д.№3199/2017г.
на Районен съд-Пазарджик, Определение №1036 от 04.12.2017г. по ч.гр.д.№1502/2017г.
на Окръжен съд-Стара Загора, Определение №2034 от 10.04.2017г. по
гр.д.№181/2017г. на Окръжен съд- Благоевград, Определение №1838 от 21.07.2017г.
по ч.гр.д.№1736/2017г. на Окръжен съд-Пловдив и мн. други/.
Твърди, че в конкретната хипотеза, за определяне
на минималния размер на възнагражденията е неприложима разпоредбата на чл.7
ал.7 от Наредбата - за процесуално представителство, защита и съдействие в
производства за издаване на заповед за изпълнение, тъй като същата се прилага
единствено по отношение на кредитора, подал молба за издаване на заповед за
изпълнение. Подаването на възражение по чл.414 ГПК е една от възможностите за
защита на длъжника срещу заповедта, поради което адвокатското възнаграждение за
този вид защита не може да бъде обусловено от материалния интерес.
Моли съда да измени протоколно
определение от 30.10.2018г. по гр.д.№1434/2018г. по описа на PC-Пазарджик в
частта относно присъдените разноски за адвокатско възнаграждение по
ч.гр.д.№4010/2010г. по описа на PC- Пазарджик, на основание чл.8 ал.1, т.1, във
връзка с чл.7 ал.5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като счита, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер
на 1000.00 лв. е прекомерно и моли същото да бъде намалено до размер на 50.00
лв.
Прави следното особено искане: Тъй като
с измененията на ГПК, извършени с ДВ, бр.86 от 2017г., страните се задължават
да посочват банкови сметки, по които да се изплащат дължими/присъдени суми, то
моли съда да задължи ответната страна да представи банкова сметка, ***, че в
случая се касае за присъждане на разноски, които следва да бъдат платени от тяхна
страна.
Прилага цитираната по-горе съдебна
практика и препис от молбата за другата страна.
В срока по чл.248 ал.2 от ГПК, по делото
е постъпил писмен отговор от другата страна - ответницата, чрез процесуалния й
представител. Сочи, че с молба вх.№24570/05.11.2018г. с основание чл.248 ГПК
ищецът "ОББ" АД е поискал изменение на постановеното протоколно
определение в съдебно заседание от 30.10.2018г. в частта за присъдените
разноски. Сочи, че с определението са присъдени в полза на ответника разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 1 720 лв. - за процесуално
представителство и защита по установителния иск, както и разноски в размер на 1
000 лева - за процесуално представителство и защита в заповедното производство
по ч.гр.д. №4010/2010г. по описа на РС-Пазарджик. С посочената молба е
направено искане за изменение на протоколно определение от 30.10.2018г. в
частта относно присъдените разноски за адвокатско възнаграждение по ч.гр.д.
№4010/2010г. по описа на РС-Пазарджик, а именно, че присъденото адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лева е прекомерно и същото да бъде намалено до
50 лева.
Заявява, че счита направеното искане за
недопустимо и незаконосъобразно. Съображенията му за това са следните: В
проведеното съдебно заседание на 30.10.2018г. след поисканото от ищеца
оттегляне на иска и прекратяване на производството по чл.422 ГПК, видно от протокола
за същото, поискали присъждане на направените разноски за установителния иск и
сторените такива в заповедното ч.гр.д. №4010/2010г. по описа на РС-Пазарджик. Констатирано
било от съда, че са представени надлежни доказателства за направените разноски
от ответницата за адвокатски възнаграждения, своевременно са представени и
списъци на разноските по чл.80 от ГПК. Договореното и изплатено адвокатско
възнаграждение е отделно за предявения главен и при условията на евентуалност
осъдителен иск, представени са доказателства за направените разноски в
заповедното производство.
Сочи, че в съдебното заседание
процесуалният представител на ищеца адв.И. относно направеното искане за
присъждане на разноски в претендираните размери заявил следното: "Искането
за разноски предоставям на преценката на съда. Ако действително е с два
отделни, за всеки от исковете, възнаграждения е основателно искането“.
Ето защо следва да се приеме, че
направеното с молбата по чл.248 от ГПК възражение за прекомерност се явява
преклудирано, същото не е направено в срок и не подлежи на разглеждане. Нещо
повече ищецът се е съгласил с направените искания за присъждане на разноски в
двете производства, запознат е със списъка за разноски и предоставил преценката
за техните размери да бъде извършена от съда. Не е изложил аргументи за
намаляване на претендираните възнаграждения в съдебното заседание и ще следва
да търпи и санкцията от преклудиране на възражението по чл.78 ал.5 ГПК.
Твърди, че отделно от горното следва да
бъде добавено, че длъжникът безспорно е взел участие в развилото се заповедно
производство, в което е въвлечен по причина именно на заявителя, като е
ангажирал и процесуален представител, който да защитава интересите му, за което
са приложени пълномощно и договор за правна помощ, в който като уговорена сума
е посочена тази от 1 000 лв., платена в брой. Налице е основание за присъждане
на направените разноски в заповедното производство по силата на нормата на
чл.78 ал.4 ГПК от съда по установителния иск, съгласно и приетото в Тълкувателно
решение №4 от 18.06.2014г. по т.д. №4/2013г. на ВКС.
Сочи, че от друга страна с разпоредбата
на чл.78 ал.5 от ГПК се дава възможност по искане на насрещната страна да бъде
намалено дължимото адвокатско възнаграждение, когато то се явява прекомерно с
оглед на фактическата и правна сложност на делото. Това искане следва да се
заяви от страната, след като е имала възможност да се запознае с претендираните
от противната страна разноски и преди съдът да се произнесе по разноските.
Последното изискване е неприложимо, когато разноските са присъдени в
производство, по което страните не са били призовавани за открито заседание и
редът за размяна на книжата не осигурява на страната възможност да се запознае
с направените от насрещната страна искания и представените доказателства във
връзка с разноските /в този смисъл е Определение №75/21.02.2014г. по гр.д.
№4843/2013г., ВКС, I г.о./. Не е такъв обаче разглежданият случай, напротив
ответната страна с отговора на исковата молба е приложила списък с разноски, в
който са включени и разноските в заповедното производство и тези по
установителния иск, а в съдебно заседание на 30.10.2018г. процесуалният
представител на ищеца се е запознал с размерите на претендираните разноски и
със списъка по чл.80 от ГПК, като не е направил възражение за прекомерност по
чл.78 ал.5 от ГПК, предоставил на съда преценката за тяхното присъждане.
Посочва, че приложената практика от
ищеца не кореспондира с разглеждания случай, същата касае произнасяне на
заповедния съд в частта за присъждане на разноски по чл.78 ал.4 ГПК в полза на
ответника, когато на заявителя не е предоставена възможност за възражение
относно размера на присъдените разноски по чл.78 ал.5 ГПК и му се осигурява
правна възможност да направи това в хипотезата на чл.248 от ГПК. Настоящият
случай не е обхванат от приложената практика, в конкретния случай се касае за
исково производство, с протекло открито съдебно заседание при разглеждането, на
което ищецът не е направил възражение по чл.78 ал.5 ГПК след предоставен списък
по чл.80 от ГПК и не е допустимо и се е преклудирала възможността да го направи
по реда на чл.248 ГПК.
Моли съда да остави без разглеждане
направеното с молба вх.№24570/05.11.2018г. искане по чл.248 от ГПК за изменение
на протоколно определение от 30.10.2018г. по гр.д. №1434/2018г. по описа на
PC-Пазарджик в частта относно присъдените разноски в размер на 1000 лева за
адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. №4010/2010г. по описа на РС-Пазарджик.
Съдът приема, че искането на ищеца, чрез
процесуалния му представител, за частично изменение на постановеното по делото протоколно
определение от 30.10.2018г. в частта относно присъдените разноски в заповедното
производство, е направено в срока по чл.248 ал.1 от ГПК.
Видно от книжата по делото е, че с
протоколно определение от 30.10.2018г., постановено в производството по делото,
на основание чл.232 от ГПК е прекратено производството по гр.д. №1434/2018г. по
описа на РС–Пазарджик, в частта относно предявения главен иск с правно
основание чл.422 ал.1, във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК против ответницата
Юлияна В.Г., поради оттеглянето му от страна на ищеца, чрез надлежно
упълномощения процесуален представител и е прекратено производството по делото
в тази му част относно установителния иск по чл.422 ал.1 от ГПК. Обезсилена е
издадената по ч.гр.д. №4010/2010г. по описа на РС-Пазарджик Заповед №2639 за
изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл.417 от ГПК от
06.10.2010г. в частта относно длъжника Юлияна В.Г.. Осъден е ищецът „Обединена
Българска Банка” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район „Триадица“, бул.„Витоша“ №89Б
да заплати на ответницата по делото Юлияна В.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***
направените от нея разноски в заповедното производство в размер на 1000 лв. за
адвокатско възнаграждение, както и направените в настоящото исково производство
разноски за предявения установителен иск по отношение, на който производството
по делото е прекратено, за адвокатско възнаграждение в размер на 1720 лв. Производството по делото е продължило по
предявения от ищеца с първоначалната искова молба и при условията на
евентуалност осъдителен иск за главница и лихва за забава.
От съставения протокол за проведеното на
30.10.2018г. съдебно заседание по делото е видно, че ищецът е имал свои
процесуален представител, а именно адв.Иван ИБ. . Последният е направил и оттеглянето
на предявения главен иск и е изразил становище по исканията на ответната страна
за присъждане на сторените разноски в заповедното и в исковото производство във
връзка с частичното прекратяване на производството по делото. Изразено е
следното становище: „Искането за разноски предоставям на преценката на съда.
Ако действително е с два отделни, за всеки от исковете, възнаграждения е
основателно искането“. Същото е в отговор на заявеното от пълномощника на
ответницата, че: „…С предявяването на исковата молба съм приложил договор за
правна помощ и впоследствие по отношение на предявения установителен иск съм
приложил отделен договор за правна помощ и отделно възнаграждение по отношение
на отделния евентуален осъдителен иск със съответното договорено
възнаграждение. А по частното гражданско дело бихте могли да видите копието за
правна помощ, приложено в същия. Приложил съм и списък с разноски.“
Като съобрази данните по делото, а
именно това, че ищцовата страна не е направила възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответницата /в това
число и в заповедното производство/ и съответно искане за присъждане на
по-нисък размер на разноските в тази им част, както и че не е представила
списък на разноските по чл.80 от ГПК - и на основание разпоредбата на чл.80 от ГПК, във връзка с чл.78 ал.5 от ГПК, съдът намира искането на ищеца за
процесуално недопустимо, поради което счита, че същото ще следва да бъде оставено
без разглеждане. В този смисъл е и приетото в т.9 на Тълкувателно решение
№6/2012 от 06.11.2013г. на ВКС на РБ, ОСГТК.
Съдебната практика, на която ищецът се
позовава и която е приложил към молбата си не съответства и следователно не
може да бъде отнесена към процесния случай, тъй като касае произнасяне на
заповедния съд в частта за присъждане на разноски в полза на длъжника, когато
на заявителя не е предоставена възможност за възражение относно размера на направените
и присъдени разноски по реда на чл.78 ал.5 от ГПК и му се осигурява правна
възможност да направи това в производството по чл.248 от ГПК. В конкретния
случай по настоящето дело, което е исково производство, е проведено открито
съдебно заседание при разглеждането, на което ищецът, който е имал свой
надлежно упълномощен /преупълномощен/ процесуален представител, не е направил своевременно
в това съдебно заседание възражение по чл.78 ал.5 от ГПК след представен списък
по чл.80 от ГПК от страна на пълномощника на ответницата. Поради това се е
преклудирала възможността да направи такова възражение по реда на чл.248 от ГПК.
Затова и искането се явява процесуално недопустимо и следва да се остави без
разглеждане.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално
недопустимо, искането на „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК *********, чрез
пълномощника адвокат Иван ИБ. , с молба с вх.№24570/05.11.2018г., с правно
основание чл.248 ал.1 от ГПК – за изменение на протоколно определение от
30.10.2018г. по гр.д.№1434/2018г. по описа на PC-Пазарджик в частта относно
присъдените разноски за адвокатско възнаграждение по ч.гр.д.№4010/2010г. по описа
на PC- Пазарджик, на основание чл.8 ал.1, т.1, във връзка с чл.7 ал.5 от
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
намаляване, поради прекомерност, на присъденото адвокатско възнаграждение в
размер на 1000.00 лв. на сумата в размер на 50.00 лв.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба в едноседмичен срок от съобщаването на страните за изготвянето му пред Пазарджишкия
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: