№ 313
гр. С., 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любен Д. Хаджииванов
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Любен Д. Хаджииванов Гражданско дело №
20225400100202 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 439, ал. 2 ГПК .
Образувано е по молба на Р. Х., чрез адв. О., в която се твърди, че на
07.05.2012г. по гр.д. № 7594/2010г. на СГС, в полза на Транскарт Файненшъл
сървис ЕАД, бил издаден изпълнителен лист за сумата от 72 802,20лв., която
ищецът бил осъден да плати. Сумата представлявала посочен в споразумение
от 26.10.2009г. консолидиран размер на задължения по договор от
11.07.2006г. и договор от 11.07.2006г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 28.06.2010г. до окончателното плащане, както и сумата
4 064,83лв. – мораторна лихва върху всяка месечна погасителна вноска от
общия размер на задължение от 72 802,20лв., изчислена за периода от
уговорения в споразумението от 26.10.2009г. падеж (15-то число на
съответния месец) до 27.06.2010г., както и сумата от 3 643лв. съдебни
разноски.
Твърди се в молбата, че по молба на взискателя въз основа на
издадения изпълнителен лист, било образувано изп.д. № 1458/2019г. на ЧСИ
Стоян Лазаров, рег. № 927 КЧСИ, с район на действие ОС-С.. На ищеца била
връчена покана за доброволно изпълнение по изпълнителното дело с изх. №
019607/21.10.2019г., а със запорно съобщение изх. № 019604/21.10.2019г. до
1
Банка ДСК АД, бил наложен запор на банковата му сметка. Със съобщение с
изх. № 007547/20.05.20г. по същото изпълнително дело ищецът бил уведомен,
че с постановление от 10.02.20г., на основание чл. 429, ал. 1 ГПК като
взискател в изпълнителното производство бил конституиран ЕОС Матрикс
ЕООД, в качеството му на частен правоприемник на първоначалния взискател
Транскарт Файненшъл сървис ЕАД.
Ищецът поддържа, че при направена справка в деловодната система на
Софийски градски съд установил, че решението по гр.д. № 7594/20г. на СГС,
по което не бил участвал и бил представляван от назначен от съда особен
представител, било влязло в законна сила на 17.04.2012г. От посочената дата
започнала да тече и погасителна давност за вземанията, която била
петгодишна, и изтекла на 17.04.2017г., като тази дата предшествала
образуването на изпълнително дело № 1458/2019г. на ЧСИ Стоян Лазаров.
Изтеклата погасителна давност представлявала факт, настъпил след
приключването на съдебното дирене в производството, по което било
издадено изпълнителното основание.
Ищецът счита, че към датата на подаване на исковата молба не дължал
сумите в посочения изпълнителен лист, за събирането на които било
образувано изп.д. № 1458/2019г. на ЧСИ Стоян Лазаров, тъй като същите
били погасени с изтичането на приложимата за тях петгодишна давност.
Моли съда да постанови решение, с което признае за установено в
отношенията между страните, че Р. Р. Х. не дължи на ЕОС Матрикс ЕООД, в
качеството му на частен правоприемник на Транскарт Файненшъл сървисис
ЕАД, сумата от 72 802,20лв. представляваща посочен в споразумение от
26.10.2009г. консолидиран размер на задължения по договор от 11.07.2006г. и
договор от 11.07.2006г., заедно със законната лихва върху същата сума,
считано от 28.06.10г. до окончателното плащане, както и сумата от 4 064,
83лв., представляваща мораторна лихва върху всяка отделна месечна
погасителна вноска от общия размер на задължение за 72 802,20 лева,
изчислена за периода от уговорения в споразумение от 26.10.2009г. падеж
(15-то число на съответния месец) до 27.06.10г., и сумата от 3 643,00лв.
съдебни разноски, за които суми бил издаден изпълнителен лист от
07.05.2012г. по гр.д. № 7594/2010г. по описа на Софийски градски съд, и за
чието събиране било образувано изпълнително дело № 1458/2019г. по описа
2
на ЧСИ Стоян Лазаров, рег.№ 927 КЧСИ, с район на действие ОС С., като
погасени по давност.
В срок е постъпил отговор от ответника ЕОС Матрикс ЕООД, чрез адв.
Н.К.. Предявеният иск бил насочен срещу дружеството, следователно ищецът
декларирал знание за извършеното прехвърляне на задължението му.
Според ответника, в случая приложение следвало да намери общият
петгодишен давностен срок. Давността относно вземането била прекъсвана,
като излага следните съображения в тази насока:
Въз основа на издадения изпълнителен лист била подадена молба за
образуване на изпълнително дело и образувано под № 6235/2012г. на ЧСИ
Неделчо Митев СГС, прекратено поради перемпция.
Давността при изпълнителния процес се прекъсвала многократно - с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането за
прилагане на определен изпълнителен способ, само по себе си било
достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по
реализирането му били предприети от ЧСИ или дали предприетото действие
дало като резултат удовлетворяване на взискателя. Цитира практика в тази
насока.
Според ответника, в случай на процесуална активност на кредитора,
ако той е поддържал висящността на изпълнителния процес с регулярни
искания за прилагане на нови изпълнителни способи, той не следвало да бъде
санкциониран, с обявяване на вземането му за погасено по давност.
На следващо място, моли съдът да обърне внимание на изчисляване на
сроковете от страна на ищците. Правилният начин на пресмятане бил посочен
в ТР №2/2013г. от 26.06.2015г., с което било отменено действието на
Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС. Следвало да се има
предвид, че извършената отмяна пораждала действие от датата на обявяване
на ТР, съгласно решение №170/17.09.2018г. по дело №2382/2017г. на ВКС,
IVг.о. Според даденото с ППВС № 3/18.11.1980г. тълкуване, образуването на
изпълнителното производство прекъсвало давността, като по време на
изпълнителното производство давност не течала. С т. 10 от ТР №
2/26.06.2015г., постановено по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, обаче
било дадено съвсем различно разрешение, като било прието, че в
3
изпълнителното производство давността се прекъсвала с всяко действие по
принудително изпълнение, като от момента на същото започвала да тече нова
давност, но давността не се спирала и във връзка с това било отменено
цитираното ППВС. Според мотивите на решение №170/17.09.2018г.,
постановено по гр.д.№2382/2017г. на ВКС, прилагането на даденото с
посоченото ТР тълкуване за период преди постановяването му би имало за
последица погасяването по давност на дадени вземания, които били предмет
на изпълнителни производства, но по тях не били предприемани действия за
период по-голям от този срок. С оглед на това давността щяла да се счита
изтекла със задна дата, преди момента на постановяване на тълкувателното
решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което щяло да доведе и
до несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС. Поради даденото
с отмененото тълкувателно ППВС и ТР тълкуване на правната норма,
следвало да намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се
отнасял до последиците от нормата, които били реализирани за периода
преди отмяната на тълкувателния акт, като новото тълкувателно решение
щяло да се прилага от този момент за в бъдеще.
Ответникът моли съдът да съобрази давностните срокове и със Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020г. Изпълняемото право
(ликвидно и изискуемо притезание) и правото на принудително изпълнение
(правомощието да се изисква от органа на принудителното изпълнение да
предприеме действията, включени в съответния изпълнителен способ), не
били погасени.
Предявен е установителен иск по по чл. 439, ал. 2 ГПК, с предмет,
отричане от ищеца правото на принудително изпълнение за вземанията на
ответника, поради погасяването им по давност.
Тъй като искът е отрицателен установителен, за несъществуване на
вземането срещу ищеца, което е предмет на образувано производство за
принудително събиране, доказателствената тежест за установяване на
фактите погасяващи правото на принудително събиране на вземането се носи
от ищеца.
В тежест на ответника е да докаже фактите, въз основа на които твърди
да притежава правото, предмет на изпълнителното производство.
4
ФАКТИ ПО ДЕЛОТО :
С исковата молба е представено копие на изпълнителен лист от
07.05.12г. по подлежащо на изпълнение решение по гр.д. № 7594/2010г. на
СГС. Видно от изпълнителния лист ищецът е бил осъден да заплати на
Транскарт файненшъл сървис ЕАД, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, сумата от
72 802,20лв., представляваща посочен в споразумение от 26.10.2006г.
консолидиран размер на задължения по договор от 11.07.2006г., заедно със
законната лихва върху същата сума, считано от 28.06.10г. до окончателното
плащане. Осъден е да заплати и сумата от 4064,83лв. мораторна лихва върху
всяка отделна месечна вноска от общия размер на задължение за 72 802,20лв.,
изчислена за периода от уговорения в споразумение от 26.10.09г. падеж (15
число на съответния месец) до 27.06.10г., както и съдебни разноски от
3 643лв.
Представени с молбата са и покана за доброволно изпълнение от
21.10.2019г. по изп. д.№ 1458/2019г. на ЧСИ Стоян Лазаров; съобщение за
конституиран нов взискател ЕОС Матрикс ЕООД; уведомление за
прехвърляне на вземане(цесия) и запорно съобщение от 21.10.19г. до Банка
ДСК ЕАД.
Приети като доказателства по делото са копия на изпълнителни дела
№ 6235/2012г. на ЧСИ Н.Митев, рег. № 841, с район на действие СГС; №
1856/2019г. на ЧСИ Н.Митев и изп. д. № 1458/19г. на ЧСИ Стоян Лазаров,
рег. №927, с район на действие ОС-С..
Изпълнително дело № 6235/2012г. е било образувано на 18.05.2012г.
по молба на Транскарт файненшъл сървис ЕАД за привеждане в изпълнение
на изпълнителен лист, издаден на 07.02.12г. по гр.д. № 7594/10г. на СГС
срещу Р. Р. Х., за сумата от 72 802,20лв. главница, 4 064,83лв. мораторна
лихва и 3 643лв.разноски по делото.
Поискано е с молбата за образуване цялостно проучване на
имущественото състояние на длъжника и са посочени исканите изпълнителни
способи – запор върху левовите и валутни сметки на длъжника, запор на
МПС, налагане на възбрана върху недвижими имоти, съгласно получената
информация от АВп и запор на притежаваните от длъжника дружествени
дялове в търговски дружества.
С разпореждане за образуване на изпълнително дело /л.5 от и.д.
5
6235/2012г./ от 18.05.12г. е било разпоредено да се изпратят искания за
справки, да се изпрати съобщение по чл. 191 ДОПК и да се изпрати покана за
доброволно изпълнение.
Поканата за доброволно изпълнение е била връчена на длъжника на
18.06.12г. / л.20, и.д. 6235/12г./
Със запорни съобщения от 28.05.12г. е бил наложен запор върху
левови и валутни банкови сметки на длъжника, открити в търговски банки /
запорни съобщения на л. 23-43 и л. 88-112/.
С молба от 20.10.2014г. взискателят Транскарт файненшъл сървис
ЕАД е поискал насрочване и извършване на опис и налагане на запор върху
движими вещи – перснонални компютри, битова и бяла техника и др.,
находящи се на постоянния адрес на длъжника Р.Х. / л. 124 от и.д. 6235/12г./.
На 27.10.14г. е била изпратена до длъжника призовка за принудително
изпълнение, с насрочване на опис на движимо имущество за 28.11.14г., която
е била връчена на длъжника на 19.11.2014г. /л.124 и л.125/.
На 22.04.2015г. е била изпратена нова призовка за принудително
изпълнение с насрочен опис на движимо имущество на 29.05.15г. на адрес с.
М.ц. /л.131/.
На 22.04.2015г. е бил наложен запор върху сметки на длъжника в
Банка ДСК ЕАД, ОББ АД, ПИБ АД, Райфайзенбанк България АД и други
търговски банки в страната /запорни съобщения на л. 133-146/.
На 27.01.2017г. със запорно съобщение изх.№ 021195 /л. 148/ е бил
наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение на Р.Х., дължимо
от работодателя Мастърс ЕООД С..
На 14.03.2017г. със запорно съобщение изх. № 048172 /л.154/ от ново е
бил наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение.
С молба от 27.09.17г. взискателят е поискал налагане на запор върху
левови и валутни сметки на длъжника Х. в Банка ДСК, както и във всички
останали банки в страната.
С молба от 21.02.19г. взискателят е поискал налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника и запор на левови и валутни сметки.
В молба от 11.03.19г. Транскарт файненшъл сървис ЕАД, поради
наличие на данни за прекратяване на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
6
ГПК е поискал изпълнителното дело да бъде прекратено и върнат
изпълнителния лист.
С постановление от 12.03.19г. ЧСИ Н.Митев е прекратил
изпълнителното производство по и.д №6235/12г. и със съобщения /л.170-190/
са били върнати наложените запори на сметките на длъжника в търговски
банки.
С приемо-предавателен протокол от 16.05.2019г. /л.193/ изпълнителен
лист от 07.05.12г. издаден по гр.д. 759/10г. в оригинал е бил върнат на
взискателя Транскарт файненшъл сървис ЕАД.
С молба от 16.05.19г. с приложен изпълнителен лист от 07.05.12г.
Транскарт файненшъл сървис ЕАД е поискал привеждане в изпълнение на
посочения изпълнителен лист. Направено в молбата е искане за цялостно
проучване на имущественото състояние на длъжника и са посочени исканите
изпълнителни способи – запорно съобщение върху левовите и валутни сметки
на Р.Х., налагане на запор върху МПС и възбрана върху недвижими имоти,
запор на притежавани от длъжника дружествени дялове.
С разпореждане от 16.05.19г. е било образувано изп.д. № 1856/19г. на
ЧСИ Н.Митев, ег. № 841.
В молба от 10.07.19г. взискателят е поискал прехвърляне на
изпълнително дело № 1856/19г. на ЧСИ Стоян Лазаров, рег.№ 927, с район на
действие ОС-С., за продължаване на изпълнителното производство срещу
Р.Х..
С постановление от 25.09.19г. делото е било прехвърлено на ЧСИ
Стоян Лазаров.
С разпореждане от 01.10.2019г. е било образувано изпълнително дело
№ 1458/2019г. на ЧСИ К.Лазаров.
Със запорно съобщение от 21.10.19г. е бил наложен запор върху
сметки, открити на длъжника Х. в Банка ДСК ЕАД /л. 35 от и.д. 1458/
Уникредит Булбанк АД /л.36/, Банка Пиреос България /л.37/, и ТП на НОИ за
вземането за пенсия на Р.Х. /л.39/
До длъжника е била изпратена покана за доброволно изпълнение на
21.10.19г. /л.52/, връчена на 21.11.19г. /л.53/.
С уведомление от 21.11.19г. Транскарт файненшъл сървис ЕАД е
7
увевомил ЧСИ Лазаров, че с догововор за цесия от 23.10.19г. дружеството
било прехвърлило на ЕОС Матрикс ЕООД всички свои вземания към Р.Х. –
длъжник по и.д. № 1458/19г.
В обяснение от 05.12.19г. /л.57-гръб/ от Р.Х., последният сочи, че през
2012г. узнал за делото като получил покана от съдебния изпълнител. Седем
години след това бил наложен запор върху пенсията му. Длъжникът
депозирал по делото и възражение за изтекла погасителна давност.
На 10.02.20г. от ЕОС Матрикс е била депозирана молба за
конституирането му като взискател и е било налагане на запор върху сметки
на длъжника в Юробанк.
По молба на взискателя с разпореждане от 21.06.22г. изпълнително
дело № 1458/19г. е било спряно.
ПРАВНИ ИЗВОДИ :
С иск по чл. 439, ал. 2 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението
въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е било издадено изпълнително основание. Като
средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес с иска се дава
право да се установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и
обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, на имащи правно
значение за неговото съществуване.
В случая ищецът основава исковата си претенция на обстоятелството,
че е изтекла давността за вземането, считано от 17.04.12г. /датата на влизане в
сила на решението по гр.д. № 7594/10г. на Софийски градски съд/, като
поддържа, че давността била изтекла на 17.04.2017г. и тази дата
предшествала образуването на изпълнително дело № 1458/2019г. на ЧСИ
Стоян Лазаров.
Според чл. 110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.
Разпоредбата на чл. 116, б. „в“ предвижда, че давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение. Нормата на чл.
117 ЗЗД регламентира, че от прекъсване на давността започва да тече нова
давност, а според ал. 2 ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години.
8
От приложеното по делото изп. д. № 6235/12г. на ЧСИ Н.Митев рег. №
841, с район на действие СГС, се установява, че същото е било образувано с
разпореждане от 18.05.2012г., по молба от 18.05.2012г. на Транскарт
Файненшъл Сървис ЕАД с представен изпълнителен лист, издаден на
07.05.12г. по гр.д. гр.д. № 7594/10г. на Софийски градски съд.
Предвид обстоятелството, че посоченото изпълнително дело е било
образувано на 18.05.2012г., то първият въпрос, на който следва да се
отговори е: тече ли погасителна давност за вземане по изпълнително дело,
което е образувано преди приемане на ТР №2/26.06.2015г. по т.д. № 3/2013г.
на ОСГТК на ВКС.
С ТР №2/26.06.2015г. по т.д. № 3/2013г. на ОСГТК на ВКС – т. 10, е
прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие.
Според мотивите на същото тълкувателно решение, прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ -
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и др. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Прието е в решението, че не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето
на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
Прието е също, че при изпълнителния процес давността се прекъсва
9
многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че
нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
Според даденото с ППВС № 3/1980г. тълкуване, образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае
изпълнителното производство, давност не тече.
С т. 10 от горепосоченото Тълкувателно решение е дадено
противоположно разрешение като е прието, че в изпълнителното
производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително
изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но
давността не спира.
Спорен в практиката е въпросът от кой момент започва да тече
погасителната давност след отмяната на ППВС №3/1980г. с ТР
№2/26.06.2015г. на ОСГТК и прилага ли се последното за вземания по
изпълнително дело, което е образувано преди приемането му. По този въпрос
е образувано тълк.д № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС, което към момента е
висящо.
С решение № 170 от 17.09.2018г. на ВКС по гр. д. № 2382/2017г.,
IVг.о., и решение № 51 от 21.02.2019г. на ВКС по гр. д. № 2917/2018г., IV г.о.,
е прието, че прилагането на даденото с посоченото ТР тълкуване за период
преди постановяването му, би имало за последица погасяване по давност на
дадени вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по
тях не са предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на
това давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на
постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него
тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото към този
момент ППВС. Поради това даденото с отмененото тълкувателно ППВС и ТР
тълкуване на правната норма следва да намери приложение след отмяната на
същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са били
10
реализирани за период преди отмяната на тълкувателния акт, като новото ТР
ще се прилага от този момент занапред. С оглед на това извършената с т. 10
от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, отмяна
на ППВС № 3 от 18.11.1980г. поражда действие от датата на обявяването на
Тълкувателното решение, като даденото с т. 10 от Тълкувателното решение
разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към
този момент изпълнителни производство, но не и за тези, които са
приключили преди това.
За заварените като висящи от ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК
производства по принудително изпълнение и спрямо осъществените по тях
факти до посочената дата следва да намери приложимост задължителното
тълкуване, дадено с ППВС №3/18.11.1980г., според което през времетраенето
на изпълнителното производство - от датата на образуването му, до датата на
приемане на последващия тълкувателен акт (придаващ различно обвързващо
тълкуване на последиците на давността при висящност на изпълнителния
процес), погасителната давност е спряла.
В този смисъл следва да се приеме, че от датата на образуването на
изпълнителното дело – 18.06.2012г. до датата на приемане на последващия
тълкувателен акт – 26.06.2015г., погасителната давност е спряла да тече.
Прието е в доктрината и практиката, че в случаите, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради т. нар. "перемпция" и то по силата
на закона, независимо дали съдебният изпълнител е издал постановление в
този смисъл, имащо декларативно, а не конститутивно действие.
Установява се от приложеното изп.дело № 6235/2012г. на ЧСИ
Н.Митев, че със запорни съобщения от 28.05.2012г. е бил наложен запор на
банкови сметки на длъжника в търговски банки.
По същото изпълнително дело е направено искане за прилагане на
нов способ с молба от взискателя от 20.10.2014г. /л.124 от изп.д. № 6235/12/.
Според ищеца, тъй като това действие било предприето след като
вече изпълнителното производство е било прекратено по силата на закона –
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, то не представлявало изпълнително действие годно да
прекъсне погасителната давност за вземането, както и всички последващи
11
действия, предприети в рамките на вече прекратеното изпълнително
производство по делото. Последицата от настъпване на перемпцията била, че
след прекратяване на изпълнителния процес по право извършените действия
по изпълнението не пораждали правни последици, а направени от взискателя
искания или служебно предприетите от ЧСИ действия за реализиране на
изпълнителен способ, не прекъсвали погасителната давност за вземането.
Въпросите за давността и перемпцията са разгледани в редица
решения на ВКС. Така, в решение № 37/24.02.21г. по гр.д. 1747/20г. на ІVг.о.
на ВКС, се посочва, че в т. 10 от ТР № 2/2015г. на ОСГТК на ВКС, не е
разгледан въпросът, при какви условия и кога настъпва перемпцията, тъй като
поставеният въпрос в тълкувателното решение е, от кога започва да тече нова
погасителна давност за вземането, когато изпълнителният процес е прекратен
поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Постановеният
отговор е: Новата давност започва да тече от последното й прекъсване с
надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането от
длъжника. Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между
двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение както
за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни
институти, с различни правни последици: давността изключва
принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не
може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а
перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда
от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е
длъжен да я зачете.
Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ,
след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже
да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва
да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, той като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва
давността, независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в
ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да
приложи искания нов способ. Необразуването на ново изпълнително дело с
нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника. То може да
12
бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния
изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за
образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по
воденето на изпълнителните дела.
Позовавайки се на приетото по т. 10 от ТР №2/2015г. на ОСГТК,
посочено е в решението, че след като в изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ, то и искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Обяснено
е, че тя е имала значение при действието на ППВС №3/1980г., тъй като до
обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала да тече от
прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други
държавни органи са били длъжни да съобразяват поведението си с него.
В решение № 126/28.06.22г. по гр.д. № 3409/2021г., ІІІг.о. и решение
№ 60282/19.01.22г. по гр.д. № 903/2021г., ІІІг.о. също е прието, че
перемпцията и давността са отделни правни институти, като перемпцията е
без правно значение за давността. Те уреждат различни по характер срокове
(давностен и процесуален), като срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е
производен на давностния по чл. 110 ЗЗД. Според чл. 116, б. „в“ ЗЗД
давността се прекъсва във всички случаи от момента на предприемане на
действия за принудително изпълнение. Перемирането е основание за
прекратяване на процесуалното правоотношение по изпълнителното
производство, но то не заличава ефекта от предприетите принудителни
действия (резултатни и безрезултатни), с което е прекъсвана давността за
изпълняемото право – този ефект се запазва и се отчита при възражение за
изтекъл давностен срок. Последиците при перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК са от процесуален характер – изпълнителният лист не губи характера си
на изпълнително основание, а материалното право на взискателя продължава
да съществува.
В решение № 3/04.02.22г. по гр.д. № 1722/21г., ІVг.о. е прието, че
13
действието за принудително изпълнение, предприето въз основа на редовна
молба е валидно, в смисъла на тълкувателния акт и прекъсва погасителната
давност за паричното притезание, съгласно чл. 116, б.“в“ ЗЗД. Основанието
по чл. 116, б. „в“ ЗЗД не изисква изпълнителните действия да са част от
изпълнителен способ, приключил с осребряване на имуществото на длъжника
преди настъпилата перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нито трети лица да
са придобили права поради запори и възбрани, наложени преди перемпцията.
Аргументът произтича пряко от чл. 116, б. „в“ ЗЗД, като добавянето на
допълнителни условия към това основание за прекъсване на погасителната
давност, които не произтичат от фактическия състав на разпоредбата,
неоправдано ограничава приложното й поле и е тълкуване contra legem.
Служебното задължение на съдебния изпълнител и обезсилването на
предприетите изпълнителни действия, като законни последици на
перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, не се съотнасят към основанието по
чл. 116, б.“в“ ЗЗД. Фактическият му състав е осъществен. Погасителната
давност е прекъсната и не зависи от по-късно настъпилата перемпция.
Предвид изложеното, не може да бъде споделено виждането на
ищеца, че последицата от настъпването на перемпцията е, че след
прекратяване на изпълнителния процес по право, извършените действия и
направените от взискателя искания не прекъсват погасителната давност за
вземането.
В конкретния случай е осъществен състав по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
към дата, предхождаща датата 26.06.2015г. /ТР №2/26.06.2015г./, т.е. новата
погасителна давност за вземането по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече от
датата, на която изпълнителното производство е било прекратено по силата на
закона, поради т.нар. перемпция, или това е датата 29.05.14г., като при
съдебно установено вземане, какъвто е случаят, срокът й е всякога пет години
(чл.117, ал. 2 ЗЗД).
Предвид всичко изложено, следва да се приеме, че от датата на
образуване изпълнително дело № 6235/12г. на ЧСИ Н.Митев , 18.06.2012г. до
29.05.14г. погасителната давност е спряла, след което е започнала да тече
нова петгодишна погасителна давност /29.05.14г.-29.05.19г./.
От изброените по-горе хронологични действия по изпълнителните
дела, се установява, че тя е била прекъсната на 20.10.2014г. с молбата на
14
взискателя за извършване на опис и запор на движими вещи /л. 124 от
и.д.6235/12г./.
След 20.10.2014г. давността многократно е била прекъсвана както по
изрични искания на взискателя за извършване на изпълнителни действия, така
и по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя, съгласно чл.18 ЗЧСИ –
на 22.04.2015г. с налагането на запор на банковите сметки на длъжника; на
27.01.17г. с налагането на запор върху трудовото възнаграждение; на
27.09.17г. с молбата от взискателя за налагане на запор върху левовие и
валутни сметки на Х. в Банка ДСК и останалите банки в страната; на
21.02.19г. с молба за налагане на запор на трудовото възнаграждение и запор
на банковите сметки; на 21.10.19г. с налагане на запор върху сметки на Х. и
запорно съобщение до ТП на НОИ /л.39, и.д. 1458/19г./.
След всяко от посочените многократни прекъсвания на давността е
започвала да тече нова петгодишна давност, която не е изтекла към момента
на подаване на исковата молба на 14.06.22г.
Дори да се приеме становището, че отмяната на ППВС №3/1980г. има
обратно действие и давността започва да тече от датата, на която е поискано
или предприето последното изпълнително действие -20.10.2014г., то
започналата да тече нова погасителна давност е била многократно
прекъсвана, както се посочи и по-горе.
В заключение се налага извода, че към датата на предявяване на иска
на 14.06.2022г. петгодишния давностен срок не е бил изтекъл,у поради което
предявения иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Ответникът моли и за съобразяване на давностните срокове със
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на НС от 13.03.20г.
Според чл. 3, т. 1 от ЗМДВИП за срока от 13.03.20г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат сроковете по съдебни, арбитражни и
изпълнителни производства и делата съгласно приложението; т. 2
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват
права от частноправните субекти.
Разпоредбата на §13 от ПЗР на Закона за здравето, обн. ДВ
44/13.05.20г. повелява, че сроковете спрели да текат по време на
15
извънредното положение продължават да текат след изтичането на 7дни от
обнародването им в ДВ.
Съобразяването на посочените срокове не влияе на извода, че към
датата на предявяване на иска, петгодишния давностен срок не е бил изтекъл.
С оглед изхода на спора на ответника макар да се следват разноски,
такива не се присъждат, предвид липсата на такова искане.
Предвид изложеното и на посоченото основание, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Р. Р. Х., ЕГН **********, с адрес с.
Г.А., общ. С., чрез адв. М.О., да се признае за установено, че не дължи на
ЕОС Матрикс ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
С., кв. Малинова долина, ул. Рачо Петков Казанджията № 4-6, в качеството
му на частен правоприемник на Транскарт Файненшъл сървисис ЕАД, сумата
от 72 802,20лв. представляваща посочен в споразумение от 26.10.2009г.
консолидиран размер на задължения по договор от 11.07.2006г. и договор от
11.07.2006г., заедно със законната лихва върху същата сума, считано от
28.06.10г. до окончателното плащане, както и сумата от 4 064, 83лв.,
представляваща мораторна лихва върху всяка отделна месечна погасителна
вноска от общия размер на задължение за 72 802,20 лева, изчислена за
периода от уговорения в споразумение от 26.10.2009г. падеж (15-то число на
съответния месец) до 27.06.10г., и сумата от 3 643,00лв. съдебни разноски, за
които суми бил издаден изпълнителен лист от 07.05.2012г. по гр.д. №
7594/2010г. по описа на Софийски градски съд, и за чието събиране било
образувано изпълнително дело № 1458/2019г. по описа на ЧСИ Стоян
Лазаров, рег.№ 927 КЧСИ, с район на действие ОС С., като погасени по
давност.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщението му на страните пред Апелативен съд – Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
16