Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./…………..
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х-ти
касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти
ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
СТОЯН
КОЛЕВ
При участието на секретаря ДОБРИНКА
ДОЛЧИНКОВА и прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ, разгледа докладваното от
съдия СТОЯН КОЛЕВ кас. адм. нак. д. № 2370/2022 г. по описа на АдмС-Варна и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от
АПК, вр. чл. 63в ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна срещу Решение № 1239
от 19.09.2022г., постановено по НАХД № 3077 по описа за 2022г. на Варненския
районен съд, с което е отменено
Наказателно постановление № 03-013693/14.07.2021г. на Директор на
Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, с което на „Анимал Хоум” ЕООД
е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1700 лева
на основание чл. 414
ал. 1 КТ.
В жалбата са развити доводи за
незаконосъобразност на обжалваното решение, които по съществото си са
такива за нарушение на материалния закон на допуснато
съществено нарушение на процесуални правила, съставляващи касационни основания
по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Жалбоподателят
твърди, че съдебният акт е незаконосъобразен като постановен при неправилно
тълкуване на приложимия материален закон, поради което следва да бъде отменен.
Сочи, че от установената фактическа обстановка се прави категоричен извод за
съставомерността на извършеното нарушение, като първостепенният съд неправилно
възприел от доказателствата по делото, че не било налице извършено нарушение.
Моли за отмяна на оспореното решение и постановяване на друго, с което
процесното НП да се потвърди. Претендира присъждане на сторените във въззивната
и настоящата инстанции разноски.
В
съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, представлява се от юриск. Н.,
редовно упълномощен. Моли за отмяна на първоинстанционното решение, претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
по касационната жалба, редовно призован, представлява се от адв. Б., редовно
упълномощена, моли решението на въззивния съд да бъде оставено в сила.
Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на
предявената касационна жалба.
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в предвидения за това преклузивен
процесуален срок по чл. 211, ал. 1 АПК и при наличието на правен интерес от
оспорването, което налага извод за нейната процесуална допустимост и следва да
бъде разгледана по същество. Наведените доводи представляват касационни
основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, приложим по силата на
препращащата разпоредба на чл. 63в ЗАНН.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни
основания, намира за установено от фактическа и правни страни следното:
Предмет
на касационен контрол е Решение № 1239 от 19.09.2022г., постановено по НАХД №
3077 по описа за 2022г. на Варненския районен съд, с което е отменено НП № №
03-013693/14.07.2021г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда"
гр. Варна, с което на „Анимал Хоум” ЕООД е наложено административно наказание
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1700 лева на основание чл. 414 ал. 1 КТ.
При
произнасянето по съществото на спора районният съд е установил от фактическа
страна, че Х. С. работела като „продавач-консултант“ за „Анимал хоум“ ЕООД от
10.02.2020г., с установено 4 часово работно време. С правилника за вътрешния
трудов ред (ПВТР), за работещите на непълно работно време било установено
работно време от 14,00 часа до 18,00 часа, като със заповед от 02.06.2021г. на управителя
на дружеството работното време на С. за дните от 07.06.2021г. до 11.06.2021г.
било променено от 12,00 до 16,00 часа. С. се запознала със заповедта, както и с
новия график за явяване на работа и започнала да спазва установеното ново
работно време. На 08.06.2021 г. служители на ДИТ - Варна, сред които актосъставителят
И. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на територията
на обект - зоомагазин „Анимал хоум“, стопанисван от „Анимал хоум“ ЕООД. Трудова
дейност в обекта извършвала С., която в попълнена декларация не посочила
уреденото в ПВТР работно време, а посочила работното време на обекта - от 08,30
ч. до 19.00 часа. При извършената документална проверка на ПВТР проверяващите
установили, че за работещите на непълно работно време е установено работно
време от 14.00 часа до 18.00 часа.
На 02.07.2021г. бил съставен АУАН срещу дружеството. В
съдържанието на акта било посочено допускането до работа на св. С. в работна
смяна от 08,30 часа до 19,00 часа, която не е регламентирана в правилника за вътрешния
трудов ред работещите на 4 часов работен ден работното време е фиксирано от
14,00 до 18,00 часа. За дата на извършване на нарушението била определена
датата на проверката - 08.06.2021г. АУАН е връчен на представляващ дружеството,
като в съдържанието му били вписани възражения. В последствие други възражения
не били депозирани.
Въз основа на констатациите в акта за установяване на
административно нарушение административно наказващият орган е издал НП
№03-013693/14.07.2021г., възприемайки изцяло установената от служителите на ДИТ
фактическа обстановка и давайки правна квалификация на извършеното нарушение по
чл. 139, ал. 1 КТ вр. чл. 4 ал. 1, НРВПО. На дружеството е било наложено
административно наказание на основание чл. 414, ал. 1 КТ - имуществена санкция
над минималния размер.
Въззивният
съд приел в мотивите на издадения от него акт, че АУАН и НП са издадени от
компетентен за това орган и в предвидения срок, като съдържат необходимите
реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Приетата
във въззивното решение фактическа обстановка съдът установил въз основа на
събраните и изготвени по установения ред доказателства и доказателствени
средства – материалите по административнонаказателното производство – протокол
за извършена проверка, АУАН, НП, показанията на св. И. и св. С. и др.
За да
отмени оспореното пред него НП, съставът на Районен съд – Варна приел, че дружеството
касатор е изпълнило своите задължения като работодател, произтичащи от
разпоредбите на чл. 139, ал. 1 КТ и чл. 4а, ал. 1 от Наредбата за работното
време, почивките и отпуските, поради което не е налице извършено нарушение на
трудовото законодателство.
Изложил е аргументи досежно факта на несъставомерност
на процесното нарушение.
Като
обсъди в съвкупност събраните по производството доказателства, касационният
състав приема, че обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде
оставено в сила поради следните съображения:
По
силата на чл. 139, ал. 1 КТ, разпределението на работното време се установява в
правилника за вътрешния трудов ред на предприятието, като в чл. 4а, ал.1 от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските са изброени примерно
въпросите, свързани с разпределението на работното време и организацията на
работа в предприятието, подлежащи на регламентация в правилника: началото и краят на работния
ден, редът за редуването на смените, почивките по време на работа, редът за
отчитане на работното време, времето на задължително присъствие в
предприятието, когато е уговорено променливо работно време, времето за хранене
на работниците и служителите в производства с непрекъсваем процес на работа и в
предприятия, в които се работи непрекъснато, както и други въпроси, свързани с
разпределението на работното време и организацията на работа в предприятието.
Очевидно
е, че при конкретно повдигнати възражения при предявяване на АУАН и наличие на
спорни обстоятелства, за наказващия орган е възникнало задължението по чл. 52,
ал. 4 ЗАНН да извърши проверка на същите, посредством разследване. В случая от
свидетелските показания на С. се е установило, че вместо да впише определеното
ѝ съгласно ПВТР работно време, същата е посочила в декларацията работното
време на обекта. Ако АНО бе изпълнил това свое задължение, при евентуална
проверка на оспорените обстоятелства и при допълнително снемане на обяснения от
С., би се сформирал извод за несъставомерност на деянието още преди
финализиране на административно наказателната преписка. При постановяване
на обжалваното НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
което налага неговата отмяна.
Предвид
гореизложеното, ВРС е постановил правилно и законосъобразно решение, което
следва да бъде оставено в сила.
При този
изход на спора и предвид направеното искане на ответника по касационното
производство следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер на
350 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
Съдът намира за неоснователно повдигнатото от
процесуалния представител на касатора възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на уговореното между ответника и процесуалния му представител
адвокатско възнаграждение, тъй като същото е в рамките на определения в чл. 7,
ал. 1, т. 2, вр. чл. 18, ал. 2 НМРАВ минимален размер.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, вр. чл. 63в ЗАНН, настоящият състав
на Административен съд – Варна:
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1239 от
19.09.2022г., постановено по НАХД № 3077 по описа за 2022 г. на Районен съд
Варна.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция
по труда“ – гр. Варна да заплати на „Анимал Хоум” ЕООД, гр. Варна сумата от 350
(триста и петдесет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.