МОТИВИ към присъда № 26 от 04.09.2020
г. ,
постановена
по НОХД № 68/20 г. по описа на СОС
Подс.М.Я.С., е предаден на
съд за това,
че :
За времето от 01.01.2012г. до
30.04.2019г., в гр. Дулово, обл. Силистра , в условията на продължавано
престъпление, в качеството си на данъчно задължено местно физическо лице по
силата на чл.6 от Закона за данъците върху доходите на физически лица (ЗДДФЛ) :
„Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити
доходи от източници в Република България и в чужбина. ", е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в общ размер от 4 647, 58 лв.
( четири хиляди шестотин четиридесет и седем лева и петдесет и осем стотинки),
представляващи големи размери по смисъла на чл.93, т.14 от Наказателния кодекс
(НК), като не е подал годишни данъчни декларации (ГДД'), в срока по чл.53, ал.1
от ЗДДФЛ („Годишната данъчна декларация се подава в срок от 10 януари до 30
април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. "),
изискуеми по чл.50, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДДФЛ („ Местните физически лица подават
годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи,
подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа... ") за
облагаемите си на основание чл.35, т.6 от ЗДДФЛ („Облагаемият доход е брутната
сума на облагаемите доходи , придобити през данъчната година от всички други
източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с
окончателни данъци по реда на този закон ти с окончателни данъци по реда на
Закона за корпоративното подоходно облагане. ") доходи от източници в
чужбина, както следва:
-за данъчен период на 2012г. - за
дължим данък в размер на 185. 20лв. (сто осемдесет и пет лева и двадесет
стотинки) при данъчна основа за 2012г. ( подлежаща на облагане с окончателен
данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ)- 1 852.02 лв.;
-за данъчен период на 2013г. - за
дължим данък в размер на 38.52 лв. (тридесет и осем лева и петдесет и две
стотинки) при данъчна основа за 2013г. ( подлежаща на облагане с окончателен
данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ)- 385.15 лв.;
-за данъчен период на 2015г. - за
дължим данък в размер на 507.91 лв. ( петстотин и седем лева и деветдесет и
една стотинки) при данъчна основа за 2015г. ( подлежаща на облагане с
окончателен данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ)- 5 079.14 лв.;
-за данъчен период на 2017г. - за
дължим данък в размер на 2 071.64 лв. ( две хиляди
седемдесет и един лева и шестдесет и четири стотинки) при
данъчна основа за 2017г. ( подлежаща на облагане с окончателен данък по чл.48,
ал. 1 от ЗДДФЛ)- 20 716.36 лв.; - за данъчен период на 2018г. - за дължим данък
в размер на 1 844.31 лв. ( хиляда осемстотин четиридесет и четири лева и
тридесет и една стотинки) при данъчна основа за 2018г.( подлежаща на облагане с
окончателен данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ)- 18 443.16 лв.
Престъпление по чл.255, ал.1, т.1, вр. с чл. 26, ал.1
от НК.
В съдебно заседание подсъдимият
се явява лично и с редовно упълномощен защитник.
Предявената от Министъра на
финансите на Р. България искова молба за сумата от 4 647, 58 лв. срещу М.С., ведно със законната лихва от 30.04.2019
г. до окончателното изплащане на сумата е приета за съвместно разглеждане в
наказателния процес с конституиране на Министъра на финансите . Не се явява
процесуален представител .
ОП Силистра поддържа изцяло
предявеното обвинение срещу подсъдимия.
Подс. С. признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, с
оглед на което производството приключи по реда на чл. 371, т.2 и сл. от НПК.
Съдът, след като съобрази
становищата на подсъдимия и защитата, прие за установени обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, като се позова
на направите самопризнания и на доказателствата, събрани в досъдебното
производство, които го подкрепят. В тази връзка възприетата за установена
фактическа обстановка е следната:
Свид.С.С. Към 2009 г. децата й
били малки, поради което тя предимно стояла в дома си. Докато полагала грижи за
тях целодневно гледала телевизионни програми на турски език, където показвали
телефонните номера на различни хора във връзка с обяви отнасящи се до тях. От свои
съседи разбрала, че се обаждали на тези номера, поради
което решила и тя да пробва. Тя се запознала с различни лица от чужбина-
предимно от Турция. В хода на водени помежду им разговори тя им споделяла,
че животът й е труден, че отглежда малки
деца и има финансови затруднения. Те от своя страна решавали да я подпомогнат
като за целта й пращали парични средства по международните системи за бързи
разплащания. Помежду им нямало уговорки за насрещни действия, услуги,
задължения и др., т.е. лицата, с които С.С. контактувала й предоставяли
паричните средства като дарение, доброволно. Получените средства С.С. ползвала
за лични нужди и тези на семейството й. По този начин през периода от
25.05.2009 г. до 03.12.2018 г. в гр.Дулово,обл.Силистра, в условията на
продължавано престъпление, С. е избегнала установяването и плащането на данъчни
задължения в големи размери - 10 159.57 лв. - престъпление по чл.255, ал.1 т.1
вр. с чл.26 НК. Случаят е бил приключен с влязла в сила присъда.
Видно от обясненията на подс.С./съпруг на свид.С./ двамата неведнъж са се събирали и разделяли и така
до 2017г., когато окончателно сключили граждански брак. За да помага на децата
си той се съгласил и започнал да получава на свое име
част от паричните суми постъпващи от чужбина в резултат на контактите, които
завързвала свид. С.С..
По този начин подс..М.С. получил парични суми по 36 бр. преводи като е определен дължим за
внасяне на данък по години, както следва :
-за
данъчен период на 2012г. - дължим данък в размер на 185. 20лв
-за данъчен период на 2013г.
- дължим данък в размер на 38.52 лв.
-за данъчен период на 2015г.
- дължим данък в размер на 507.91 лв
-за данъчен период на 2017г.
- дължим данък в размер на 2 071.64 лв.
- за данъчен период на 2018г. -
дължим данък в размер на 1 844.31 лв.,
При изчисляване на размера на
дължимия данък валутата е превърната в левова равностойност, като сумите в евро
са изчислени при курс 1.95583 лева, според обменния курс на БНБ към датата на изплащане
на превода, а за изчисляване на лихвата, която се дължи върху невнесения данък,
е взета в предвид датата на постъпване на сумите.
За нито един от посочените
периоди подс. С. не е подал ГДД по ЗДДФЛ.
В хода на извършеното разследване
по досъдебното производство е установено, че паричните средства получени от
подсъдимия чрез международните системи за бързи парични преводи са с
неустановен произход, тъй като същият няма законови източници на доходи
в страната и чужбина. Сумите дори и да са получени като дарения уж за съпругата
му не могат да се приемат като такива са самия него и подлежат на облагане по
ЗДДФЛ.
Western Union, MoneyGram, EasyPay
са международни системи за извършване на експресни парични преводи, при която
сумите се превеждат по банков път и се получават лично. Изпращачът посочва
имената на получателя, от коя държава е последния, както и- размера и вида
валута. Получателят при получаване на сумата трябва да представи документ за
самоличност и десетцифров уникален код /съобщен му от изпращача/.
В обясненията си подсъдимият
заявява, че лицата, с които е контактувала съпругата му са предоставяли
паричните средства като дарение за самата нея, без уговорка за връщането им,
като целта им била да я помогнат за решаване на финансовите затруднения,
свързани с тежкото им материално
състояние, но като получател е използван самия
подсъдим, но такива категорични данни по делото липсват.
Настоящата инстанция кредитира
обясненията на подс. С. до толкова, че същият е получавал парични преводи, но
не и че същите са дарения в полза на съпругата му, тъй като тя отрича. По същество обясненията частично кореспондират с писмените доказателства по делото. Всички парични
средства са били предоставяни
доброволно, липсват жалби или други възражения от изпращачите за противоправно
поведение. От друга страна, предвид недостатъчните индивидуализиращи данни за
изпращачите /само две имена/ е налице обективна невъзможност тези обяснения да
бъдат оборени, дори и с инструментариума на Международната правна помощ по
наказателно дела.
От заключението на назначената по делото
експертиза и допълнителна такава е видно, че дължимият данък от подс. С. по ЗДДФЛ за периода
01.01.2012г.-30.04.2019г. е в размер на 4 647,58 лева.
При така възприетата
фактическа обстановка, и след като установи, че самопризнанията на подс. С. се подкрепят
от събраните в досъдебната фаза на производството доказателства / неговите обяснения, , писмени доказателства – справки
от съответни банкови институции относно размера на получените суми, справки за
липса на подадени декларации по реда на ЗДДФЛ, заключения по назначената експертиза/,
съдът приема , че правните изводи за
извършено престъпление по чл. 255, ал.1 , т.1 във вр. с чл. 26, ал.1, от НК са
единствените, до които би могло да се стигне, след анализ на доказателствения
материал.
Подсъдимият в срока по чл.
53, ал.1 от ЗДДФЛ е следвало да подаде годишна данъчна декларация, изискуема по
чл. 50, ал.1 от същия закон.
Началният момент за подаване на съответните данъчни декларации
е възникнал като първоначална дата от 01.01.2012г. и като крайна на 30.04.2019
г. , с оглед на което е определен и процесния период, през който не са подавани изискуемите по чл. 50, ал1 от ЗДДФЛ годишни данъчни декларации за 2012г.,2013г.,2015г.,
2017г. и 2018 г.
По този начин подс. С. е избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения в големи размери.
Получените доходи в размер
на 46 475,83 лв.,
налагат плащане на данъчно задължение в размер на 4 647,58 лв. Не могат да бъдат приети като дарение по
смисъла на ЗМДТ и подлежат на облагане , като източник с неустановен произход,
по ЗДДФЛ.
Субективният елемент за
извършване на престъпление е налице и се доказва безспорно от обясненията на
подсъдимия, наличните по делото писмени доказателства – справки за съответните
банкови преводи, липсата на подадени ГДД
по ЗДДФЛ.
Подсъдимият е действал при форма на вината
пряк умисъл, като е съзнавал обществено опасния характер на деянието си,
предвиждал е и е искал настъпването на
обществено опасните последици .
Подс. С. със своите
действия, през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината е осъществил
пет пъти престъпния състав на чл. 255 ,
ал.1 от НК, като всяко последващо деяние се явява от обективна и субективна
страна продължение на предходното.
Избегнатите данъчни
задължения са в размер 4 647,58 лв. и покриват критерия за
„данъци в големи размери“ по смисъла на чл. 93, т. 14 НК.
Данъкът представлява
публично държавно или общинско вземане, установено на базата на задължителност,
безвъзмездност и безвъзвратност, като неговото реализиране е гарантирано с
държавна принуда. На това публично субективно право съответства задължението на
гражданите, закрепено в чл.60, ал.1 от Конституцията на Република България, за
заплащане на данъци и такси, установени със закон, съобразно своите доходи и
имущество.
Обект на престъпните
посегателства са обществените отношения, свързани със законосъобразното
формиране на приходната част на бюджета на държавата и общините от
постъпленията на данъци. Техен предмет са неустановените от органите по
приходите (по вид и размер) или неплатените данъчни задължения.
Данъчното задължение е
задължение за плащане. То възниква с
осъществяване на данъчния фактически състав, предвиден в съответните данъчни
закони и представлява паричната сума, която определеното от закона физическо
или юридическо лице е задължено да внесе в приход на бюджета на Държавата или
Общината и в установения за това срок.
Когато конкретен данъчен
фактически състав запълва бланкетните норми на чл. 255, чл. 255а, чл. 256 от НК
и са налице предпоставките на чл. 93, т. 14 от НК, при довършеност на
конкретното престъпление винаги е налице и „пострадало лице“ по смисъла на НПК,
което пряко и непосредствено е претърпяло
имуществени вреди (загуби) в размер
на укритите от дееца, данъчни задължения в големи/особено големи размери, които
в установените за това срокове е следвало да постъпят като приход в бюджета на
държавата или съответната община.
Престъпленията
по чл. 255 от НК, чл. 255а от НК и чл.
256 от НК, респ. чл. 255 - 257 от НК (ДВ, бр. 62/97 г.), с които се причиняват
вреди на държавата/общината , винаги осъществяват фактическия състав на
непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД.
В тази връзка исковата молба на Министъра на
финансите на Р.България е била приета за съвместно разглеждане в наказателния
процес с правно основание по чл. 45 от ЗЗД и исковата претенция е била изцяло
уважена.
С изтичането на всеки
отделен данъчен период данъчно задълженото лице дължи определено поведение,
свързано със съобщаване на правно значими за съответния данъчен фактически
състав обстоятелства и това става чрез подаване на декларация при настъпване на
посочено в закона събитие .
Причините за извършените престъпления са ниската правна култура на подсъдимия.
При
определяне вида и размера на наказанието на подс. С. , съдът взе предвид и
отчете:
- като смекчаващи вината обстоятелства –
чистото съдебно минало
- като отегчаващи вината обстоятелства –
дългият процесен период и отделните деяния включени в състава на чл.п 26 от НК.
и
спазвайки разпоредбите на чл. 36 от НК и чл. 54 от НК от НК наложи наказание
лишаване от свобода за срок от една година
и глоба в размер на 500 лв., което на осн. чл. 58, ал.1 от НК редуцира
на осем месеца лишаване от свобода.
На осн. чл. 66 от НК отложи
изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години.
В този вид и размер, съдът
счита наложеното наказание да изиграе достатъчна роля за превъзпитанието
на подс. С. и да го възпре от последващи
престъпни прояви.
По отношение на предявения
граждански иск съдът прецени, че следва
да бъде уважен в пълен размер , ведно
със законната лихва от датата на увреждане, до окончателното изплащане на
сумата.
Подсъдимият бе осъден за заплати и съответни разноски по
делото.
Водим от горните
съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: