Р Е Ш Е
Н И
Е
НОМЕР : 52
; 11.02.2020 г.,гр.Т.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд-Т. , седми състав в публично съдебно заседание на двадесет и седми януари
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРЯНА ПЕТРОВА
СЕКРЕТАР:
Михаил Пенчев
След
като разгледа докладваното от Председателя гр.д.№ 1202/19 по описа на РС-Т. ,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.542, ал.1 от ГПК във вр. с чл.38,
ал.4 от ЗГР.
Молителите твърдят, в
исковата си молба, че са сключили граждански брак в Република Т. . Твърдят, че са
подали документи за регистрация на брака им в Република България, но при
съставянето на акта за граждански брак е допусната грешка от Община Т. . В акта
е записано, че съпругата ще носи фамилното име А.. Твърдят, че молителката не е
български гражданин и не е приемала да носи фамилното име на съпруга си такова,
каквото е отразено в регистрите на населението при община Т. . Пред общинската
администрация са представили официални свидетелстващи документи, от които е
видно, че молителката е с фамилно име Г.. Поради горното, длъжностното лице по
гражданско състояние неправилно е приело, че тя след сключване на брака ще носи
фамилното име А.. Отразявайки това в акта за сключен граждански брак,
съответното длъжностно лице е допуснало грешка при издаването на акта за
сключен брак. Молят съда да постанови решение,
с което да допуснете поправка в акта за сключен брак
№ 0028 от 12.02.2015 година,
издаден от Община Т. , като фамилното име на
съпругата да бъде променено от А. на Г..***
оспорва същата. Твърди, че молителката М. А. е гражданин на Република Т. , а
молителят А.М.А. е с двойно гражданство. В регистъра на населението молителят е
с имена А.М.А.. Съгласно чл. 20, ал. 3 от Наредба № РД - 02 - 20 - 9 от
21.05.2012 г. за функциониране на единната система за гражданска регистрация,
ако в преписа съпруг е вписан с име, което съществено се различава от името, с
което е вписан в регистъра на населението, за съставянето на акта за сключен
граждански брак се представя документ, от който да е видно, че имената са на
едно и също лице. При съставянето на акта за сключен граждански брак името на
този съпруг се вписва така, както е вписано в регистъра на населението. В
случай че един от съпрузите е приел или е добавил към своето име фамилното име
на съпруга си, за фамилно име след брака се вписва приетото или добавеното фамилно
име на съпруга така, както е в регистъра на населението. В регистъра на
населението в Република България молителят е записан с имената А.М.А., а
Република Т. е с фамилното име Г..
Поради това и съгласно разпоредбата на чл.72, ал. 5 от ЗГР при съставяне на
акта им за сключен граждански брак, като фамилно име на съпругата е записано А.,
а не Г.. Твърдят, че фамилното име на съпругата е отразено правилно и не е
допусната грешката, за която се твърди. Молят за отхвърляне на молбата.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен
отговор от заинтересованата страна-РП-Т. , искането се счита за допустимо,
липсва становище по основателността му.В съдебно заседание не изпраща
представител и липсва становище по основателността на искането.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното:
Съгласно
императивната норма на чл.185 от ГПК, документ, представен на чужд език, се
придружава с точен превод на български, заверен от страната. Видно от приложените
към исковата молба доказателства, молителите се позовават именно на такива
документи. Всички те обаче са представени на чужд език, без съответния превод,
което е пречка, съда да се запознае със съдържанието им и фактите, за които
свидетелстват. По делото е представено удостоверение за сключен граждански
брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № 0028 от
12.02.2015 г., издаден от Община Т. . В този акт е отразено, че молителката ще
носи след сключването на брака, фамилното име А.- такова каквото е фамилното
име на съпруга и. Не се спори, че молителят е с двойно гражданство -българско и
турско, а молителката е с турско гражданство.
Дали обаче молителят в регистрите в Република Т. е записан с други имена, различни от имената
отразени в регистрите на община Т. и
какви са те, доказателства няма приложени.
Създадени са норми относно лицата, които не са български граждани. Така съгласно разпоредбата на чл. 9, ал.5 от ЗГР(ред. ДВ бр. 91/14.11.2017г.), името на лице, което
не е български гражданин, родено извън територията на Република България,
се вписва в регистрите на актове
за гражданско състояние и в регистъра за населението така, както е изписано
в националния му документ за самоличност
или в документа за предоставен статут на пребиваване
на територията на Република България.
Според разпоредбата на чл. 21 от
ЗБЛД, имената на чужденците в българските лични документи се изписват по
ред и брой, както са изписани
в документите за задгранично пътуване, с които са влезли
в Република България, а съгласно разпоредбата на чл. 48, ал.1 вр. чл. 53, ал.1 от КМЧП, името се определя от
отечествения закон на молителя, който
е определящ и за случаите на промяната
му.
Доколкото по делото не
са представени съответните преводи на приложените копия от документите на
молителката, не може да се установи какво е действителното положение, а от там
и приложимата в случая правна норма. Не може да се извлече единствено и само
въз основа на твърденията в молбата, че е допусната грешка при съставения кат
за граждански брак от ответната община, без съответните доказателства,
обстоятелство обуславящо отхвърляне на молбата. Въпреки дадената възможност на
молителите, същите не представиха заверени точни преводи на представените от
тях доказателства.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
молбата на А.М.А. ЕГН ********** и М.Г. родена на *** година и двамата от с.Ч. ,
общ.Т. , против Община Т. , представлявана от д-р Дарин Димитров- кмет, за
поправка на допусната грешка при съставянето на акт за сключен граждански брак
№ 0028 от 12.02.2015 година, издаден от Община Т. , в частта относно
отразеното фамилно име на съпругата М. А.,
обективираща искане фамилното й име да се отрази в
акта за граждански брак като М.Г. вместо М. А. чл.542, ал.1 от ГПК във вр. с чл.38, ал.4 от ЗГР, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Окръжен съд-Т. .
РАЙОНЕН СЪДИЯ :