№ 2430
гр. София, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Петя Попова
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20221100503423 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20214360/22.11.2021г. по гр.д. № 5027 по описа за 2021г.
на Софийски районен съд, 39-ти състав е признато за установено на
основание на чл. 439 от ГПК по предявени от Д. П. М., ЕГН ********** с
адрес: гр. София, ул. **** срещу С.о., Булстат **** с адрес: гр. София, ул.
****, че Д. П. М., ЕГН ********** не дължи на С.о. заплащане на сумата от
200лв., представляващи административно наказание „глоба” по наказателно
постановление № 308307/11.05.2017г. издадено въз основа на акт за
установяване на административно нарушение № **********/17.04.2017г.
поради погасяването й по давност, като С.о. е осъдена да заплати на Д. П. М.
на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от 50 лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
25171383/01.12.2021г. по регистъра на СРС депозирана от ответника по
исковете - С.о. в частта, в която исковете са уважени. Изложило е
съображения, че решението е неправилно, като постановено при нарушение
на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че се
касаело за наложено административно наказание „глоба” с наказателно
постановление за действително извършено нарушение. Това наказателно
постановление било влязло в сила, като били предприети и действия по
събирането на глобата преди да е изтекла погасителната давност за
публичните задължения. Не била изтекла абсолютната погасителна давност.
1
Вината да не се събере глобата преди да е изтекла обикновената погасителна
давност не била поради бездействие на административно-наказващия орган,
защото не зависело от него дали длъжникът има имущество. Тълкувателно
решение №2/12.04.2017г. касаело обикновената погасителна давност. Иск бил
предявен след предприемането на действия за събирането на сумата.
Въззиваемият-ищец Д. П. М., ЕГН ********** не е изразил становище.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
22001789/27.01.2021г. на Д. П. М., ЕГН ********** срещу С.о., Булстат
**** с която е поискал от съда на основание на чл. 439 от ГПК да признае за
установено, че Д. П. М., ЕГН ********** не дължи на С.о. заплащане на
сумата от 200лв., представляващи административно наказание „глоба” по
наказателно постановление № 308307/11.05.2017г. издадено въз основа на акт
за установяване на административно нарушение № **********/17.04.2017г.
поради погасяването й по давност, като му се присъдят разноски. Навел е
твърдения, че на с влязло в сила на 18.10.2017г. наказателно постановление
му била наложена глоба от 200лв. като административно наказание на
основание на чл. 35, ал. 7, т.1 от НРУПОГТТСО. За събирането на тази глоба
СО на 30.11.2020г. било образувало изпълнително дело № 20208380408370,
по което получил покана за доброволно изпълнение на 14.01.2021г., същата
сочела че е наложен и запор върху вземания, както и че дължи разноски по
изпълнителното дело . Доколкото наказателното постановление било влязло
в сила на 18.10.2017г. то към 19.10.2020г. била изтекъл 2-годишния срок по
чл. 82, ал.1,т.1 от ЗАНН, а и абсолютната тригодишна давност по чл. 82, ал. 3
от ЗАНН.
Ответникът С.о. в предоставения срок за отговор не е изразил становище.
В о.с.з. от 25.10.2021г. е оспорило исковете. Посочило е, че искът е
неоснователен.
По делото е прието Наказателно постановление № 308307/11.05.2017г.,
издадено от заместник кмета на СО по пълномощия от кмета на СО, с което
на Д. П. М. е наложена глоба в размер на 200лв. за извършено на
17.04.2017г. нарушение по чл. 18,т.1, буква „а”, буква „б”, буква „в” и чл.
35, ал.1 вр. с чл. 34, ал.3 от НРУПОГТТО-пътувала без редовен превозен
билет по автобусна линия А-94 и отказала да закупи карта за еднократно
пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците, което е
установено с АУАН № **********/17.04.2017г.. На лицевата част на
постановлението е направено отбелязване от юрисконсулт на СО, че
наказателното постановление е връчено на 06.10.2017г. и е влязло в сила на
18.10.2017г.
Приети са заверени преписи от книжа по изпълнително дело №
202083804083708370/2020г. по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ,
съгласно които изпълнително дело е образувано по молба от 30.11.2020г. на
2
СО срещу Д. П. М. за събиране на суми по Наказателно постановление №
308307/11.05.2017г. в размер на 200лв., като ЧСИ е оправомощен по чл. 18
от ЗЧСИ, като е представен и АУАН № 0308307 и Наказателното
постановление. На АУАН е изписан текст че е връчен на Д. М. на
17.04.2017г., с постановление от 30.11.2020г. ЧСИ е приел за събиране и
разноски от 60лв., като на 03.12.2020г. е съставил покана за доброволно
плащане до длъжника, връчена му на 14.01.2021г.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема
от права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявените искове са с правно основание чл. 439 от ГПК.
При така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че е изтекъл
определен срок от извършване на нарушението и налагане на наказанието,
което води по погасяване на правото на ответника за принудително събиране
на наложената като административно наказание глоба.
В тежест на ответника при така депозирания отговор е да докаже, че е
предприел действия по налагане на наказанието преди за изтече давността за
същото.
В конкретния случай по делото е установено, че на 11.05.2017г. е
издадено Наказателно постановление № 308307 от заместник кмета на СО,
упълномощен от кмета на СО с което на Д. М. е наложена глоба в размер на
200лв. за извършено на 17.04.2017г. нарушение по чл. 18,т.1, буква „а”, буква
„б”, буква „в” и чл. 35, ал.1 вр. с чл. 34, ал.3 от НРУПОГТТО, наказателното
постановление е влязло в сила на 18.10.2019г., на 30.11.2020г. е образувано
изпълнително дело при частен съдебен изпълнител по реда на ГПК за
събиране принудително на тази сума. Тези обстоятелства не са спорни между
страните, а и се установяват от приетите по делото неоспорени от страните
писмени доказателства.
Изпълнително основание съгласно чл. 209, ал.2, т. 5 от ДОПК е само
влязлото в сила наказателно постановление.
Съгласно чл. 64 от ЗАНН наказателните постановления влизат в сила ,
ако не подлежат на обжалване, ако не са били обжалвани в законния срок;
ако са били обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда.
Съгласно разпоредбата на чл. 58 от ЗАНН препис от наказателното
постановление се връчва срещу подпис на нарушителя, а когато нарушителят
не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен,
3
наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се
счита за връчено от деня на отбелязването.
В конкретния случай наказателното постановление от 11.05.2017г.
подлежи на обжалване, поради което за да се приеме, че същото е годно
изпълнително основание по смисъла на чл. 209 от ДОПК по делото следва да
се установи, че е влязло в сила по смисъла на чл. 64 от ЗАНН.
По делото е установено, че процесното наказателно постановление е
влязло в сила на 18.10.2017г. Същото е посочено от ищеца, като ответникът
не е оспорил твърдението му за дата на влизането в сила, а същото
отбелязване е направено от ответника върху самото наказателно
постановление. Така съдът приема, че между страните не е спорно и се
установява по делото, че на 18.10.2017г. наказателното постановление е
влязло в сила.
Съдът приема, че по делото не е установено към момента на образуване на
изпълнителното дело С.о. да е имала възможност да ангажира
административно наказателната отговорност на ищеца, като събере
принудително наложената глоба. Административно-наказателната
отговорност и наказателната отговорност могат да бъде осъществени само
чрез съответно административно-наказателния процес и наказателния
процес, от което следва, че при настъпване на давността по същество се стига
до осуетяване на тази отговорност, а като краен резултат - до нейното
погасяване. Препращането с разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН към
разпоредбите на НК обосновава извод, че при липса на правило в ЗАНН, то
приложими ще са правилата на НК. Погасяване на възможността на
администрацията да реализира правомощията си и да санкционира
нарушителя е различно от погасяването на възможността й да реализира
правомощията си по изпълнение на наложеното наказание. Макар
погасителните основания и в двата случая да са сходни юридически факти -
по чл. 34 от ЗАНН и по чл. 82 от ЗАНН, в първия случай те настъпват преди
влизане в сила на правоохранителен акт, а във втория - след влизането му в
сила. Отделно, те имат различно правно значение - в първия случай
компетентният орган губи възможността да реализира което и да било от
правомощията си по правоотношението, а във втория - да реализира
изпълнението на наложената санкция. ЗАНН регламентирани два вида
давност: първата е погасителна давност, с изтичането на която се погасява
възможността компетентният орган да реализира правомощията си по
административнонаказателното правоотношение - чл. 34 от ЗАНН; втората е
изпълнителската давност, с изтичането на която се погасява възможността
компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената
административна санкция - чл. 82 от ЗАНН. ЗАНН не съдържа
регламентация, която да е аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК,
уреждаща абсолютната давност. Тази празнина се преодолява с
приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл.
11 от ЗАНН. Предвид липсата на разпоредба, уреждаща абсолютната давност
4
в ЗАНН и наличието на препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН, уредбата
относно погасяването на наказателното преследване по давност в НК следва
да намери приложение и в административно-наказателното
производство. Приемането на обратната теза - че институтът на
погасителната давност, включително и абсолютната такава, не намира
приложение при наказателно преследване за административни нарушения, ще
доведе като краен резултат до неблагоприятно третиране на извършителите
на правно запретено поведение с по-ниска степен на обществена опасност,
каквото представлява административното нарушение, спрямо това на
извършителите на общественоопасни деяния с най-висока степен на
обществена укоримост, каквото е престъплението. / В този смисъл
Тълкувателно решение 1/27.02.2017г. на ОСК на НК на ВКС и на І-во и ІІ-ро
отд. на ВАС по тълк.д. № 1/2014г. /
В конкретния случай по делото е установено, че нарушението за което е
издадено наказателното постановление е извършено на 17.04.2017г.,
наказателно постановление е издадено на 11.05.2017г. и е влязло в сила на
18.10.2017г., като наказанието е глоба, но в релевантния за случая срок от
две години по чл. 82, ал. 1, буква „а“ от ЗАНН и релевантния срок от три
години по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН след това не са предприети действия по
събирането на глобата. Изпълнителното дело е образувано едва на
20.11.2020г., тоест след изтичане на 3 години от влизане в сила на
наказателното постановление. При така установеното и по съображения
изложени по-горе съдът приема, че в случая е установено, че е погасена
възможността на СО да реализира изтърпяването на наложената
административна санкция - аргумент по чл. 82, ал.1 буква „а” от ЗАНН,
доколкото преди образуване на изпълнителното дело е изтекъл срок по-дълъг
от 2 години от влизане в сила на наказателното постановление. В случая
преди да се образува изпълнителното дело на 20.11.2020г. е изтекъл и
тригодишния срок на абсолютната погасителна давност по чл. 82, ал. 3 от
ЗАНН, което е допълнително основание да се приеме, че СО е загубила
възможността да събере принудително наложената глоба. Разпоредбата на
чл. 82, ал. 4 от ЗАНН не намира приложение, защото изпълнителното дело е
образувано след изтичане на 2 годишния срок по чл. 82, ал.1, буква „а” от
ЗАНН.
Неоснователни са доводите на възивника, че липсата на имущество на
длъжника не може да доведе до неблагоприятни последици за взискателя. В
случая не е установено причината да се образува изпълнително дело повече
от 3 години след влизане в сила на наказателното постановление да е
невъзможността да се открие имущество на длъжника, поради което и
оплакванията на въззивника, основани на тези твърдения не са основателни.
При така възприето съдът приема, че решението на районния съд е
правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
5
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се
поставят в тежест на въззивника.
За производство пред СГС въззиваемият не е доказал че е направил
разноски и такива не му се следват.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20214360/22.11.2021г. по гр.д. № 5027 по
описа за 2021г. на Софийски районен съд, 39-ти състав в обжалваната част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6