№ 384
гр. Велико Търново, 15.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224000500232 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.83 ал.2 от ГПК във връзка с чл.274-чл.278 от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна частна жалба от ищцата С. Г. Г. от
гр.Плевен, чрез адвокат И.А., от Адвокатска колегия-Варна, срещу
определение №558 от 12.04.2022г., постановено по гр.д. №130/2022г., с което
Окръжен съд-Плевен е освободил на основание чл.83 ал.2 от ГПК ищцата от
заплащане на частта от дължимата държавна такса в размер на ¾ от същата
съставляващи сумата от 2093,31 лева, както и за ¾ от разноските по делото,
но е отхвърлил искането на ищцата по реда на чл.83 ал.2 ГПК да бъде
признато от съда, че няма достатъчно средства за заплащане на останалата ¼
част от държавната такса в размер на 697,77 лева, както и за ¼ от разноските,
като неоснователно.
Жалбоподателката моли Апелативният съд да отмени обжалваното
определение в отхвърлителната му част и вместо него да постанови друго
определение, с което да я освободи изцяло от заплащане на държавна такса и
разноски в производството по делото.
Първоинстанционното определение в частта, с която е уважено
искането за освобождаване от заплащане на ¾ от дължимата държавна такса
и на ¾ от разноските е влязло в сила и не е предмет на частната жалба, тъй
като видно от съдържанието на обстоятелствената част и петитума на същата,
1
тя е насочена само срещу частта му, с която Плевенският окръжен съд е
отказал ищцата да бъде освободена от заплащане и на останалата ¼ от
държавната такса и ¼ от разноските.
Като разгледа частната възивна жалба и прецени данните по делото
Апелативният съд намира за установено следното:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от страна по делото,
за която съществува правен интерес да обжалва конкретното съдебно
определение, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е
подадена в срок.
Разгледана по същество е неоснователна.
Гр.д. №130/2022г. по описа на Окръжен съд-Плевен е образувано въз
основа на искова молба, подадена от ищцата С.Г. от гр.Плевен, срещу
ответника Еос Матрикс-гр.София, с която ищцата моли съдът на основание
чл.439 от ГПК да приеме за установено в отношенията между страните, че
ищцата не дължи на ответника сумата от 34 976,87 евро, с конкретизиран
произход, както и 1368,18 лева разноски, за които суми е издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист от 12.01.2011г. по ч.гр.д. №4840/2010г. по
описа на Районен съд-Плевен в полза на Банка Пиреос АД, която е цедирала
тези вземания на Еос Матрикс ЕООД
Към исковата молба е приложен изпълнителен лист, съобщение за
образувано изп.д. №660/2021г. по описа на ЧСИ М. М., от района на Окръжен
съд-Русе
Направени са доказателствени искания да се изиска изпълнителното
дело, още едно друго изпълнително дело, както и да се назначи съдебно
счетоводна експертиза, която да отговори на въпроса има ли извършени
плащания или принудително събиране на суми по изпълнителния лист и
какъв е размерът на дълга в т.ч. главница и лихви към датата на завеждане на
делото
В исковата молба е направено искане по реда на чл.83 ал.2 от ГПК
съдът да освободи ищцата от внасяне на такси и разноски по делото, предвид
нейното материално затруднено положение.
Видно от декларацията на Г. същата е на 49 навършени години, има
непълнолетна дъщеря на 15 навършени години, не притежава недвижимо
2
имущество, не притежава моторно превозно средство, не извършва търговска
дейност, не получава наеми, рента или дивиденти, работи по трудов договор
като получава заплата от 1300 лева плюс 14% месечно, върху банковите й
сметки е наложен запор по изп.д. №660/2021г. на ЧСИ М. М., както и е в
добро здравословно състояние като няма заболявания, които да са пречка да
работи.
Дължимата държавна такса при предявен иск с цена общо 69 777 лева е
в размер на сумата 2 791,08 лева за първата инстанция.
При така установената фактическа обстановка, която съвпада с приетата
от Окръжния съд се налагат идентични с направените от същия съд правни
изводи.
Законосъобразно и обосновано Плевенският окръжен съд е приел, че с
оглед получаваното от ищцата трудово възнаграждение, трудоспособната й
възраст и добро здравословно състояние, независимо че тя има задължение да
издържа и да се грижи за 15-годишна дъщеря, има възможност и средства да
заплати частта от дължимата държавна такса и разноските, съответстваща на
¼ от същите.
Изводите на първоинстанционния съд кореспондират с установените по
делото факти, въз основа на прецизен и обективен анализ на доказателствата
по делото, както и са в съответствие на закона, както и на съдебната практика.
В тази връзка настоящият съдебен състав намира за необходимо да
отбележи следното.
По молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание
чл.83 ал.2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки
за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса и разноски въз
основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното
му положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и всички
обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на
законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за
производството по делото. След изясняване на общото материално състояние
на страната и останалите относими обстоятелства, съдът е длъжен да ги
съпостави с цената на иска/исковете и пълния размер на дължимата държавна
такса, и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно
3
средства, за да заплати дължимата държавна такса, или част от нея, и
разноските по делото.
Трайна и еднозначна е практиката на Върховния касационен съд, че въз
основа на представените от страната доказателства, съдът следва да прецени
дали същата разполага с достатъчно средства към момента на искането, като
съобрази данните от представената декларация и писмените доказателства.
В случая съвкупната преценка на данните по делото относно
имущественото и гражданското състояние на ищцата, възрастта и
здравословното й състояние, дават основание на Апелативния съд да приеме
че заплащането на дължимата държавна такса в пълен размер от молителката
е непосилно за нея, но едновременно с това ищцата разполага с финансови и
материални възможности да заплати частично ДТ 697,77 лева и ¼ от
разноските по делото, тъй като е в трудоспособна възраст и работи, поради
което същата следва да бъде освободена от заплащане на държавна такса за
разликата от 697,77 лева до цялата дължима ДТ 2 791,08 лева, както и за 3/4
от разноските в производството. От друга страна финансовите и материални
възможности на ищцата обосновават извод, че същата би могла да заплати ¼
от дължимата държавна такса, която е 697,77 лева, както и ¼ от разноските по
делото.
В обжалваното определение Плевенският окръжен съд е стигнал до
същия краен решаващ извод.
Предвид изложеното наведените във въззивната частна жалба
оплаквания за неправилност на обжалваното определение в обжалваната част
са неоснователни, тъй като същото не страда от такива пороци.
Първоинстанционното определение на Ловешкия окръжен съд следва да
бъде потвърдено в обжалваната част, като правилно, а в необжалваната част,
конкретизирана по-горе, е влязло в сила.
Водим от изложеното Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №558 от 12.04.2022г., постановено по гр.д.
№130/2022г. на Окръжен съд-Плевен В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ, с която
4
е отхвърлена молбата на ищцата С. Г. Г. от гр.Плевен, чрез адвокат И.А., от
Адвокатска колегия-Варна, за освобождаване от заплащане и на частта от
697,77 лева от дължимата държавна такса, както и на ¼ от разноските по
делото..
Определението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на частния жалбоподател, с частна
жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5