М О Т И В И

      към присъда № 1 от 07.01.2019 год. по НОХД № 827/2018 год. на СлРС

     РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия С.Р.С. за престъпление по чл. 343 Б, ал. 3 от НК.

  В с.з. представителят на РП-Сливен поддържа обвинението така, както е предявено, като го счита за доказано по безспорен начин и предлага на съда на подсъдимия да бъде наложено наказание при условията на чл. 55 от НК, а именно „лишаване от свобода” за срок от три месеца, чието изпълнение да се отложи за изпитателен срок от три години, както и на основание чл. 343 Г от НК на подсъдимия да бъде наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от десет месеца. Предлага предвид разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК на подсъдимия да не се налага кумулативно предвиденото наказание глоба.

            В с.з. подсъдимият С., редовно призован, се явява лично и упълномощен защитник. Не се признава за виновен и моли да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Дава подробни обяснения по обвинението, с които твърди, че никога не е употребявал наркотични вещества, като след проверката е разбрал от негов приятел, че е приел такова вещество погрешка, тъй като е отпил от неговата чаша.  Упълномощеният от него защитник пледира за оправдателна присъда, позовавайки се на обстоятелството, че не е доказан по безспорен начин субективния елемент от престъплението, а именно, че подзащитния му е знаел, че управлява лекия автомобил след като е приел наркотични вещества.  

  От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

   Подс. С.Р.С. бил правоспособен водач. Същият притежавал СУМПС № ********* за водач категория В.

На 07.03.2018 г., в гр.Сливен, около 16,20 часа подс. С.Р.С., управлявал МПС - лек автомобил марка "Пежо" модел 206, с рег. № СН 2812 АР. Подс. С. се движел в посока откъм търговски обект "Инхаус" по бул."Илинденско въстание" към "Дамарски мост". По същото време в района патрулирал автоекип № 613 на ОД МВР-Сливен с младши автоконтрольори в група "Пътен контрол" на сектор „ПП" при ОД МВР-Сливен - св. С. Митев Д. и св. И.П.Б.. Св. Д., през прозореца на полицейския автомобил, подал с ръка сигнал за спиране на лекия автомобил марка „Пежо 206”, тъй като автомобилът отделял много шум като се движел. Подс. С.С. не забелязал подадения сигнал и продължил движението си, като полицейският автомобил го последвал с включени светлинен и звуков сигнал. Подсъдимият бил спрян на светофара на кръстовището близо до магазин "Технополис". Пред него застанал патрулиращия полицейски автомобил. Св. Д. и св. Б. поканили водача - подс. С. да ги придружи до сградата на сектор "Пътна полиция", където да му бъде извършена проверка. Подс. С. съдействал на служителите, като самият той пожелал да бъде изпробван за употреба на алкохол и наркотични вещества. Първоначално била извършена проверка за употреба на алкохол, като уредът отчел отрицателен резултат. При извършената му проверка с техническо средство „Dreger Drug Test 5000", номер ARJE0012 обаче, уредът отчел положителна проба за употреба на амфетамин и метамфетамин, което изненадало както полицейските служители, така и самия подсъдим. На подс. С. бил издаден талон за медицинско изследване № 0030961/07.03.2018 г. Същият бил откаран в ЦСМП-Сливен, където дал кръвна проба и урина за изследване. Служителят на сектор "ПП" ОД МВР-Сливен - св. С. Митев Д. съставил на подс. С.С. АУАН № 548605от същата дата и иззел СУМПС № ********* на водача.

В хода на досъдебното производство е била назначена съдебно-химическа експертиза, от заключението на която е видно, че "в предоставените проби кръв и урина от С.Р.С. се установи присъствие на наркотични вещества - амфетамин и метамфетамин". Амфетамин и метамфетамин са наркотични вещества с изразено стимулиращо действие върху психиката на човека и бързо развиваща се зависимост. Самостоятелната употреба води до изявена възбуда на симптоматика, повишаване на сърдечната честота и кръвното налягане, еуфория, създава чувство за удоволствие и прилив на енергия, освобождаване от социалните норми, чувство за съвършенство и компетентност, сила, може да предизвика халюцинации. Метамфетамин може да предизвика халюцинации.

Установеното количество в кръвната проба на амфетамин /27 ng/ml/ попада в концентрационната област на еднократен "нормален" прием /20-100 ng/ml/ по литературни данни, за лица без развита зависимост), както и това на метамфетамин /86 ng/ml/ /<100 ng/ml по литературни данни, за лица без развита зависимост).

В настоящия случай е доказана употребата на наркотични вещества -амфетамин и метамфетамин от изследваното лице.

В с.з. вещите поясняват, че действително е възможно установените вещества да се добавят в напитка, както твърди подсъдимият, но не е възможно това да е станало 3 дни преди проверката, както заявява подс. С., тъй като за да се установи такава концентрация на 07.03.2018 г., то следва три дни преди това лицето да е приело токсична до летална доза. Посочената концентрация би се достигнала при употреба средно до 24 часа преди проверката.

  Два дни преди тази проверка - на 05.03.2018 г. подсъдимият бил заедно със свидетелите Гиргинов и Иванов в с. Любенец, където колили прасе. Вечерта се събрали в къщата, за да се почерпят. Освен тях тримата присъствали и други техни познати, като всички били седнали на маса в една от стаите. Подсъдимият седял до св. Иванов. Последният носел в себе си, в пакетче от захар, наркотично вещество, което сипал в чашата си с безалкохолно.  При завръщането си от тоалетната св. Иванов установил, че подс. С. е изпил почти цялото количество безалкохолно от неговата чаша /същата в която бил поставил веществото/, но същата вечер не му споделил това обстоятелство. След извършената проверка и отчетения положителен резултат за употреба на наркотични вещества, подсъдимият разговарял последователно със свид. Гиргинов и св. Иванов, като им споделил за проверката. Едва тогава св. Иванов признал на подсъдимия, че на въпросното събиране е сипал в чашата си някакво вещество и че е установил, че подсъдимият е изпил голяма част от това вещество. 

  Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото. От показанията на разпитаните по делото полицейски служители безспорно се установява, че подс. С. на 07.03.2018 година, около 16,20 часа, е управлявал л.а. „Пежо 206”, с рег. № СН 28 12 АР, в гр. Сливен. При направената му проверка за употреба на наркотични вещества с техническо устройство, уредът е отчел наличие на амфетамин и метамфетамин. Тези обстоятелства не се оспорват от нито една от страните, а наличието на наркотични вещества в кръвта му, се доказва по безспорен начин и от назначената по делото експертиза. Съдът кредитира изцяло и показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Гиргинов и Иванов, тъй като същите са безпротиворечиви и относими към предмета на делото. При внимателен анализ на тези показания, съдът не констатира противоречия помежду им, напротив и двамата свидетели последователно и логично пресъздадоха събития, развили се два дни преди проверката на подсъдимия от полицейските служители. Единственото различие в показанията им е досежно обстоятелството поставил ли е свид. Иванов някакво вещество в чашата си и дали то е било прието от подсъдимия. Това разминаване се дължи обаче единствено и само на обстоятелството, че св. Гиргинов не е възприел нито поставянето на веществото, нито приемането му от страна на подсъдимия. Това само по себе си е напълно нормално, тъй като едва ли св. Иванов би поставил някакво вещество, за което знае , че е забранено, така че да бъде забелязан от някого, а за самото приемане, доколкото и подсъдимият не е установил размяната на чашите, едва ли може да се очаква св. Гигринов да е сторил това. По отношение на всички останали факти и обстоятелства, а именно деня на събирането, мястото, пристигането и заминаването на подсъдимия и св. Иванов,местоположението на двамата и т.н. съдът не констатира каквито и да е противоречия помежду им, които да дадат основание да се изключат тези показания от доказателствения материал по делото.

Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия, тъй като в едната си част кореспондират с показанията на полицейските служители, а в другата си част с показанията на свидетелите Гиргинов и  Иванов. По отношение на обстоятелствата относно начина и мястото на спиране и извършените проверки за употреба на алкохол и наркотични вещества, обясненията на подсъдимия съвпадат изцяло с показанията на полицейските служители Д. и Б.. Както самия подсъдим, така и свид. Д. поясняват, че последният е махнал с ръка през прозореца на полицейския автомобил, като подсъдимия не е възприел това като знак за спиране, а свид. Д. потвърждава, че е напълно възможно да не е разбрал, че иска да спре автомобила за проверка. В останалата част обясненията им досежно събирането в с. Любенец, заедно със свид. Гиргинов и Иванов напълно кореспондират с показанията на тези две лица. Единственото разминаване е по отношение на датата на която това се е случило, като свидетелите са категорични, че въпросното събиране се е провело на 05.03.2018 г. – понеделник, т.е. два дни преди проверката, а подсъдимия заявява, че събирането е било около три дни и половина преди тази проверка, без да уточнява дата. Съдът обаче прие за достоверни показанията на двамата свидетели, още повече че въпросното събиране е било инициирано от единия от тях – свид. Гиргинов, който ясно и точно поясни защо събитието е протекло именно на 05.03.2018 г. – понеделник, като твърдението на подсъдимия, че това се е случило три дни и половина преди проверката, съдът отдаде както на изминалото време, така и на възникналото притеснение у подсъдимия след извършената проверка и отчетения положителен резултат.

  Съдът кредитира заключението на вещите лица по изготвената химическа експертиза. От заключението му се установява, че пробата         Съдът по реда на чл. 283 от НПК, присъедини към доказателствата по делото и всички писмени материали, имащи значение за изясняване на фактическата обстановка по делото.

  Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи :

  Подсъдимият С.Р.С. не е осъществил от субективна страна състава на престъплението по чл. 343Б, ал. 3 от НК.

         От събраните по делото гласни доказателства, подробно коментирани по-горе, безспорно се установи, че на посочената дата и в посочения час подсъдимият е управлявал лек автомобил. При извършената проверка с техническо средство е било установено наличие на амфетамин и метамафетамин. Наличието на наркотични вещества е било установено и по надлежния ред със съдебно-химическа експертиза № 4111 от 14.05.2018 г. на Военномедицинска академия гр. София. В този смисъл обективната страна на деянието е налице, доколкото е налице управление на МПС при наличие на наркотични вещества у водача - подс. С.. Както беше отбелязано по-горе това обстоятелство не се оспорва от самия подсъдим и неговия защитник. Съдът обаче прие, че в конкретния случай липсва субективния елемент от деянието, т.е. подсъдимият да е съзнавал, че управлява МПС след употреба на наркотични вещества. От показанията на свидетелите Гиргинов и Иванов, които съдът кредитира изцяло се установява, че всъщност на 05.03.2018 г. вечерта подсъдимия е приел наркотично вещество, поставено в чаша безалкохолно питие от страна на свид. Иванов. Всъщност това обстоятелство се установява единствено от показанията на самия свидетел Иванов, тъй като свид. Гиргинов не е установил /забелязал/ нито поставянето на веществото, нито смяната на чашите. Това като беше отбелязано по-горе е напълно обяснимо, по посочените причини. По отношение обаче на всички останали факти и обстоятелства около деня и мястото на събирането, местата където са стояли подсъдимия и свид. Иванов, времето на напускането на къщата, където е било събирането, начина по който е станало това, поведението на подсъдимия при тръгването му и всичко останало между показанията на тези свидетели, няма каквото и да е било разминаване, което да мотивира съда от една страна да не кредитира тези показания и от друга страна да не даде вяра на твърдението на свид. Иванов. Още повече, че след обаждането от страна на подсъдимия, свидетеля Иванов е признал и пред двамата за поставеното вещество и смяната на чашите от страна на подсъдимия. Спорен е моментът с времето необходимо за установяването на съответния резултат в кръвната проба на подсъдимия, от който момент прокурорът навежда доводи за доказаност на обвинението, обосновавайки го със заключението на вещите лица. Действително същите потвърждават, че е възможно въпросния вид наркотично вещество да бъде поставен в напитка и по този начин приет от съответното лице. Същите обаче изключват това да е станало три дни и половина преди проверката, тъй като ако това е така, то би следвало подсъдимия да е приел токсична до летална доза. Това заключение същите базират на обясненията на подсъдимия, за това кога се е провело въпросното събиране, като в същото време поясняват, че посочената концентрация за лице, което не е зависимо би се достигнало при употреба средно до 24 часа от вземане на кръвната проба. В този смисъл при анализ на двата интервала от време, които сочат вещите лица следва извода, че действително не е възможно при прием на наркотично вещество три дни и половина преди проверката, на 07.03.2018 г. след обяд, да се получи такава концентрация в кръвта на подсъдимия, доколкото това трябва да е било или токсична или летална доза. След като вещите лица приемат, че са необходими средно до 24 часа преди проверката, а с увеличаване на времето означава, че и дозата е била по-голяма, то е напълно възможно този интервал от време, който е по-малък от 48 часа /доколкото свидетелите твърдят, че събирането вътре в къщата е било вече вечерта на 05.03.2018 г., а проверката е извършена на след обяд в 16.20 ч. на 07.03.2018 г. /, да е било прието такова вещество и съответно да се е получила съответната концентрация при извършения анализ на кръвта. В подкрепа на извода на съда за липса на умисъл у подсъдимия са и показанията на полицейските служители и най-вече на свид. Д., които са категорични, че поведението на подсъдимия е било абсолютно нормално и не е събудило подозрение, че може да е употребил наркотични вещества. Още повече, че самия подсъдим е поискал да бъде проверен, т.е. ако същият е бил със съзнанието, че управлява автомобила след употреба на наркотични вещества, едва ли би се съгласил или предложил сам да му бъде извършена проверка. Самите полицейски служители и подсъдимия са останали изненадани от показания положителен резултат от техническото средство. Вещите лица изразиха несъгласие с показанията на полицейските служители, като изложиха твърдения, че не винаги при употреба на наркотично вещество се наблюдават: неадекватно поведение, разширени зеници и други и това, че не са установени такива симптоми според тях не означавало, че лицето не е употребило наркотични вещества. Заявиха също, че обективните критерии при употреба на този вид наркотични вещества са: силно сърцебиене, изпотяване, превъзбуда и промени в поведението. Според съда, промените в поведението макар и да не са равнозначни с неадекватно поведение, биха били забелязани от проверяващите ако е имало такива, а същите не съобщават за каквито и да е нередности в поведението му. Същият се е държал, като абсолютно нормален човек. Вещите лица заявяват също, че едни такива обективни симптоми няма как да не бъдат забелязани и усетени от лицето, което е приело веществото. Това дори да е така според съда не може да обоснове умисъл у подсъдимия, тъй като за лице с инцидентна употреба /както се говори през цялото време за подсъдимия/, тези симптоми биха могли да се свържат с много други състояние на неразположение у човека, а не с прием на наркотично вещество. Ако едно лице никога преди това не е употребявал наркотични вещества и не знае как влияят върху организма и ако приеме такова вещество, без да знае за това, дори да са се появили такива симптоми, то няма как лицето да ги свърже със симптоми на прием на наркотично вещество. Сърцебиенето, както и превъзбудата биха могли да се получат и от силен стрес и притеснение, сърцебиене може да се получи и при повишено физическо усилие, така че няма как да се вмени във вина на подсъдимия съзнанието, че е употребил наркотични вещества и в последствие е управлявал МПС след употреба на такива вещества.

    С оглед на изложеното по-горе съдът прие, че не е доказано по безспорен и категоричен начин, че е бил налице умисъл у подсъдимия, т.е. че е съзнавал, че управлява МПС след употреба на наркотични вещества, поради което съдът го призна за невиновен и го оправда по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.   

  Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ :

04.02.2019 г.